№1185
Гр. Пловдив,22.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, І състав, в публично съдебно
заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от съдия Матеева
адм. дело № 925 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Г.Г.Л., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ № 23-3389-000056 от 15.03.2023 г. на полицейски
инспектор при ОД на МВР – Пловдив, РУ 06 Пловдив, с която на основание чл.22 от ЗАНН във връзка с чл.171 ал.1 б."б" от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление до разрешаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
Жалбоподателят счита, че заповедта е
незаконосъобразна, поради което я оспорва. На първо място, се твърди, че
оспореният акт е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, -
чл.35 от АПК, тъй като не са обсъдени всички факти и обстоятелства от значение за
случая, както и не са обсъдени възраженията и обясненията на оспорващия, а така
също, че актът е издаден в нарушение на чл.42 т.2 във връзка с чл.57 ал.1 т.5
от ЗАНН – липса на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено. На следващо място, се твърди и материална незаконосъобразност и
необоснованост. В този смисъл се сочи, че не е отбелязано точно в какви
действия се е изразявал отказа, тъй като при наличие на свидетели и изключен
двигател на автомобила, е взето решение да се направи проверката. В тази насока
се твърди още, че не е описано защо шофьорът е спрян и какво е мотивирало
компетентните органи да се усъмнят, че е нужен тест за употребата на наркотични
вещества, тъй като двигателят на автомобила е бил изключен, а ключовете са били
у свидетеля.Излагат се и доводи за
некомпетентност на органа, издал акта, както и липса на предвидената в закона
писмена форма. Сочи се, че не става ясно в коя от хипотезите на чл.171 т.1
б.“б“ от ЗДвП е извършено нарушението,още повече,че посоченият текст има
няколко алинеи на б.“б“. Твърди се, че са налице нарушения на чл.5 ал.1 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, тъй като не
е било налице фактическото основание за извършване на проверка, както и чл.3
ал.2 от същата наредба, поради липсата на стикери на талона за изследване. Настоява
се за отмяна на оспорения акт и се претендират разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпила е молба вх.
№ 12935/13.06.2023 г., с която се поддържа жалбата.
Ответникът – полицейски инспектор при ОД
на МВР – Пловдив, РУ 06 Пловдив, С.С.Я.оспорва жалбата и моли съда да я остави
без уважение като неоснователна.
Пловдивският административен съд, първи състав, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата против ЗППАМ № 23-33389-000056 от 15.03.2023
г. на полицейски инспектор при ОД на МВР – Пловдив, РУ 06 - Пловдив, е подадена
в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което
e допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по
изложените съображения:
Административното производство по издаване на
обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН серия GA № 735407 от 15.03.2023 г., съставен
от полицейски инспектор при РУ 06 – Пловдив при ОД на МВР - Пловдив, за това че
на 15.03.2023 г., около 10:00 ч., в гр. Пловдив, на ул. „Клен“ № 8, Г.Г.Г., с
ЕГН **********, управлява л.а. „Мерцедес“ с рег. № ***, чужда собственост, като
извършва следните нарушения: - водачът на МПС отказва в сградата на 06 РУ , в
11:20 ч. да бъде тестван с техническо средство – Drager Drug Test 5000 № ARRB 0030 за
употреба на наркотични вещества или техни аналози; издаден талон за медицинско
изследване с № 0148342, като последният не е изпълнил предписание за
химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на наркотични
вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл.174 ал.3 предл.2 от ЗДвП.
Нарушителят е подписал акта с отбелязване "имам
възражения". По преписката няма данни такива да са постъпили допълнително
в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
На място на лицето е издаден талон за изследване с №
0148342, Приложение № 1 към чл.4 ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози (наричана по-долу само Наредба № 1 от 19.07.2017 г.), който получил
същия в 12:00 ч. на 15.03.2023 г. По административната преписка липсват данни
лицето да е дало кръвна проба за химико-токсикологичен анализ.
Последвало е издаването на процесната заповед, въз
основа на АУАН серия GA № 735407 от 15.03.2023 г., съставен от полицейски
инспектор при РУ 06 – Пловдив при ОД на МВР - Пловдив, с която на основание
чл.22 от ЗАНН във връзка с чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП на жалбоподателя,
при възприемане и възпроизвеждате на посочената по-горе фактическа обстановка
по съставения АУАН, а именно лицето отказва да му бъде извършена проверка с
тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и не
изпълнява предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за
установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози, е наложена
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление до решаване на въпроса за отговорността но не повече от 18 месеца.
По делото от страна на административния орган е
депозирана пълната административна преписка по повод атакувания акт,
включително и доказателства за правомощията му да издава актове от рода на
процесните – Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. и Заповед № 317з-7086/09.089.2022
г., издадени от директора на ОД на МВР – Пловдив, представени са цитираните
по-горе доказателства.
От страна на жалбоподателя, освен ЗППАМ и АУАН, е
представен протокол за личен обиск на лице от 15.03.2023 г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът формира следните правни изводи:
На първо място, следва да се посочи, че
правното основание за налагане на принудителната административна мярка е чл.171
т.1 б."б" от ЗДвП /в относимата й и действаща и понастоящем редакция,
ДВ бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./, съгласно която разпоредба
"За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който се
установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/ или химико-токсикологично лабораторно изследване", се
прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като " при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл.174 ал.4 установените стойности са определящи ".
Волеизявлението за прилагането на ПАМ
се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт
по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори
от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.171 ЗДвП, е извършено от водача на МПС
съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се
установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните
длъжностни лица.
В случая, съобразно възприетото от ответника в
мотивната част на самата заповед необходимата предпоставка за налагане на тази
ПАМ е: - отказ на водача да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употреба на наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение от негова
страна на предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за
установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози, като
съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП, АУАН се ползва с доказателствена сила до
доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване
на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия
заповедта за прилагане на ПАМ.
Такъв акт е съставен на Г.Г..
Съдът констатира че АУАН е и редовно съставен – от
длъжностно лице в кръга на правомощията му, при подробно описана фактическа
обстановка и при правилна правна квалификация на констатираното релевантно за
настоящия правен спор нарушение на ЗДвП, а именно чл.174 ал.3 от същия
нормативен акт.
В този смисъл и съдът намира, че при
съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, поради което същият служи като
основание за издаване на Заповед по реда на чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП
за налагане на жалбоподателя на принудителната административна мярка
"временно лишаване от право да управлява МПС, до решаване на въпроса за
отговорността му, но не повече от 18 месеца".
От същия АУАН, безспорно се установява, че на 15.03.2023
г., около 10:00 ч., в гр. Пловдив, на
ул. „Клен“ № 8, жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с тест
за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози, а от
останалите събрани доказателства по категоричен начин е установено и неизпълнение
от негова страна на предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване
за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози.
В тази връзка следва да се посочи, че
съгласно чл.3 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., именно, в случаите, в
които лицето откаже извършване на проверка с тест, употребата на наркотични
вещества или техни аналози се установява с химико-токсикологично лабораторно
изследване, поради което и правилно е разпоредено от контролните органи
извършването на такова, но Г., макар и да е получил талон, не е изпълнил
предписанието да даде кръвна проба.
В случая, Г. не оспорва тази фактическа обстановка,
като в хода на процеса са изложени твърдения, касаещи процесуални нарушения на
административнопроизводствените правила, както и, че последният не е управлявал
автомобила, защото бил с изключен двигател.
Логично следва да се приеме, че ответникът е доказал
по несъмнен начин наличието на условията (отказът на водача да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или
техни аналози и е отказал даването на биологична проба за извършването
химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употреба на
наркотични вещества или техни аналози), с възникването на които, относимата
правна норма в случаи като процесния, свързва настъпването на определени правни
последици, изразяващи се във временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС.
За да наложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен
съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което
при условията на обвързана компетентност го задължава да наложи посочената
мярка. (Решение № 6565 от 25.05.2017 г. по адм. д. № 7994/2016 на Върховния
административен съд).
След като са налице елементите от фактическия състав
относно установяването, правилно административният орган е наложил мярката.
Във връзка с изложеното в жалбата, следва да се посочи,
че константна е съдебната практика, че разпоредбата на чл.171 т.1
б."б" от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени
алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е
от тях, дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност за
прилагане на ПАМ с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата
за движение по пътищата /в този смисъл Решение № 436/ 13.01.2017 г. по адм.
дело № 4083/ 2016 г. по описа на ВАС; Решение № 8077 от 12.06.2014 г. по адм.
дело № 800/2014 г. по описа на ВАС; Решение № 3588/ 31.03.2015 г. по адм. дело
№ 10872/ 2014 г. на ВАС и др./.
В случая, приложената по отношение на Г. ПАМ се
основава на наличието на две от нормативно регламентираните хипотези по чл.171
т.1 б."б" от ЗДвП - отказ на водача на МПС да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни
аналози и отказ от негова страна да даде биологична проба за
химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употреба на
наркотични вещества или техни аналози, всяко едно от които, съставлява
необходимото и достатъчно фактическо основание за законосъобразното упражняване
на административното правомощие. С проявлението на посочения релевантен
правопораждащ юридически факт е възникнало публичното право на органа да наложи
ПАМ, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача. Следва
да се посочи също, че така посочените задължения на водачите на МПС са
нормативно въведени и то е безусловно.
Ето защо, съдът намира, че са
осъществени материалноправните предпоставки, при които възниква правото на
административния орган да издаде заповед за налагане на процесната принудителна
административна мярка в хипотезата на чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП,
поради което и намира за неоснователно възражението на жалбоподателя в насока
материална незаконосъобразност и необоснованост на оспорения акт. В този
смисъл, неоснователно е възражението, че фактическият състав на чл.174 ал.3 от ЗДвП не е изпълнен и ЗППАМ следва да бъде отменена.
С оглед изложеното, съдът намира за
неоснователно и възражението, че не може да се установи от ЗППАМ, за кое точно
нарушение е подведен под отговорност Г., поради което е нарушено правото му на
защита, тъй като в чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, „… има няколко алинеи с
букви „Б“. Очевидно е, горното твърдение
е абсолютно несъстоятелно, това на първо място. На второ място, предвид факта,
че е образувано настоящото съдебно производство по обжалване на ПАМ, по никакъв
начин не е ограничено правото на защита на наказаното лице, още повече, че по
преписката липсват данни, последното да е депозирало възражение срещу така
съставения АУАН, а наличието само на отметка в АУАН-А „имам възражения“, без
такива да бъдат изтъкнати, не може да се приеме за състоятелен аргумент за
нарушено право на защита, при положени, че и това обстоятелство е изцяло в
ръцете на наказаното лице.
Всъщност целта на тази мярка има превантивен характер
- да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като
тази мярка не съставлява административно наказание. Именно затова тя се прилага
под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на
водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". При произнасянето на
компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна
отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок,
принудителната мярка се счита за отпаднала. В този смисъл и не може да се
сподели възражението, че не са изяснени фактите и обстоятелствата и липсва
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Не се
установява и, каквото и да било, несъответствие между възприетото от фактическа
страна и постановения правен резултат, поради което, неоснователно е и
възражението за нарушение на чл.35 от АПК при издаване на акта.
При осъществената от настоящия състав проверка, се
установи, че заповедта за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити,
визирани в разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП във връзка с чл.59 ал.2 от АПК.
Актът е мотивиран, включително и чрез препращане в
съдържанието му към съставения акт за установяване на административно
нарушение, където е описана фактическа обстановка, възприета изцяло от органа
при произнасянето му, което е напълно допустимо и в съответствие с разрешението
дадено в ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВКС. Предвид това, настоящата
инстанция намира за неоснователно възражението на жалбоподателя в насока
непълно описание на фактите и грешна правна квалификация. Не се потвърждават
твърденията на жалбоподателя, че последният не е шофирал, само поради факта, че
ключовете за автомобила не са били у него, както и, че двигателят на автомобила
бил изключен. Доказателства в тази насока не се представят, както и не са
събрани гласни доказателства, независимо, че лицето е поискало такива, но не е
довело свидетелите. Липсват и доказателства на жалбоподателя да е бил нанесен
побой.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита,
че са налице сочените фактически и правни основания за издаване на
административния акт с който е наложена ПАМ, като при постановяването му са
спазени административнопроизводствените правила и същият е съобразен с целта на
закона.
Що се касае до останалите изложени в жалбата съображения,
съдът намира за необходимо да посочи следното:
Оспореният акт е
издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, за което са
представени цитираните по-горе две заповеди на директора на ОД на МВР –
Пловдив, в които са посочени конкретно, както длъжността „полицейски
инспектор“, така и лицето, назначено тази длъжност в 06 РУ – Пловдив при ОД на
МВР – Пловдив, С. С. Я.. Заповедта е издадена и в предписаната от закона форма,
като съдържа всички фактически и правни основания за издаването й, както се
посочи по-горе в настоящото изложение.
Действително, в ЗППАМ от 15.03.2023 г. не се посочва,
че на талона за медицинско изследване, връчен на наказаното лице, както и на
контролния, приложен по делото, са поставени стикери, което съставлява
нарушение на чл.3 ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., но то не е съществено.
Трайна е практиката,включително по приложение на чл.6 от ЕКПЗЧОС, че за
преценка дали едно нарушение е съществено, следва да се вземе предвид как се е
отразило цялостно върху правата на наказаното лице в рамките на наказателното производство.
В случая непоставянето на изискуемите от чл.3 ал.3 от Наредбата, стикери не се
е отразило в негативен аспект върху правото на защита на наказания, защото и
без тях жалбоподателят е могъл да предостави кръвна проба, като изцяло в него е
причината, това предписание не е изпълнено. Ако същата беше предоставена в
определения в талона, на основание чл.6 ал.6 т.1 от Наредбата срок и при липса
на други нарушения във връзка с вземането и съхраняването на кръвта, липсва
пречка пробата да бъде ценена, макар да няма поставени стикери върху талона за изследване.
В този смисъл, неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушение на
чл.3 ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017 г., тъй като талонът по своето съдържание
отговаря на този от Приложение № 1 на наредбата. Въпросните стикери са
нормативно уредени в разпоредбата на чл.3 ал.3 от наредбата.
Неоснователно е възражението и в насока наличие на процесуални
нарушения, поради липса на признаци за неадекватно държание на водача на МПС,
поради което в съдебното производство ще бъдат ангажирани гласни доказателства
– свидетел –очевидец. В тази връзка, на първо място, следва да се отбележи, че съгласно
чл.170 ал.1 от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на
изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни
актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. Същите налагат и
предвидените в този закон наказания. Според този текст, водачите на МПС могат
да бъдат спрени за проверка от служители на МВР, като проверките относно
спазване на ЗДвП се извършват от звено „Пътна полиция“. Пък според този текст,
възможно е водачите да бъдат спрени за проверка от различни полицейски
структури: „Пътен контрол“, „Престъпления по пътищата“, „Охранителна полиция“,
„Граничен контрол“. Всички охранителни полицаи в страна могат да спират за
общополицейски проверки – установяване на самоличност на водача и пътниците,
проверки на регистрация, багажи, материали, вещества, но не и за проверки за
спазване на ЗДвП. Водачите се спират от служителите на реда за проверка, когато
има видимо нарушение на правилата за движение по пътищата; има неизправност по
ППС или разположението на товара създава опасност за другите участници в
движението; начинът на движение и поведение създава съмнение към водача на МПС
за преумора, употреба на алкохол или упойващи вещества; съществуват данни или
предположения, че водачът е участвал с произшествие или в извършването на престъпление;
рутинна проверка.
Тук следва да се посочи и още нещо, при проверка на
КАТ полицейските служители могат да извършват и обиск на шофьора или пътниците в
автомобила, проверка на лични вещи и на самото МПС, за което се съставя
протокол, подписан от полицейския служител, от един свидетел и от проверяваното
лице, като обискът става само в посочените от закона случаи. Такива се: -
наличие на данни, че проверяваното лице е извършило престъпление, нарушение на
обществения ред, при данни, че носи опасни и забранени за притежание
предмети.
От своя страна, чл.5 ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017
г., указва, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на
водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се
извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване.
Предвид
изложеното, необходимо е да се отбележи, че в случая, проверката е извършена от
надлежно упълномощено лице по ЗДвП в кръга на неговите правомощия, съгласно
представените по делото актове за упълномощаване на директора на ОД на МВР –
Пловдив – полицейски инспектор Я. от 06 РУ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив,
на който поименно са възложените функции по контрол по ЗДвП, работа с АИСС и
използване на технически средства системи за измерване и контрол в рамките на
обслужваната територия.
На второ място, съгласно чл.3 ал.1 от Закона за
нормативните актове /ЗНА/, законът е
нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията,
обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или
субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения, а
според ал.2, за уреждане на другите отношения по тази материя законът може да
предвиди да се издаде подзаконов акт.
Съгласно
чл.7 ал.2 от ЗНА, наредбата е нормативен акт, който се издава за
прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от
по-висока степен.
Предвид изложеното, за извършване на проверка по
спазване правилата по ЗДвП не е нужно да са налице на признаци за неадекватно
държание на водача на МПС, за да бъде извършена проба за наркотични вещества и
техни аналози, а, както се посочи
по-горе, задължение на полицейските органи е да следят за спазване на правилата
за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на
него нормативни актове.
Освен това, при указаната с определение от 26.04.2023
г. доказателствена тежест на жалбоподателя за установяване съществуването на
фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, последният не е организирал
защитата си в достатъчна степен, предвид невъзможността да организира
свидетелите си за съдебно заседание, както и не е представил убедителни
доказателства, които да поставят под съмнение констатациите на АНО в оспорената
заповед.
Предвид изложените правни изводи настоящият състав на
Административен съд–Пловдив намира, че жалбата, като неоснователна и недоказана,
следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, I състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата Г.Г.Л., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ № 23-3389-000056 от 15.03.2023 г. на полицейски
инспектор при ОД на МВР – Пловдив, РУ 06 Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: