№ 468
гр. Варна, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20243110106611 по описа за 2024 година
В исковата си молба ищецът Й. В. сочи, че на 16:30ч.на 10.10.2023г. се е прибирал
към дома си, като за целта е ползвал пешеходния подлез над магазин ******* на
************* под автобусна спирка ******* за центъра на града. Там се намирала
поставената в подлеза платформа за хора в неравностойно положение, която месеци преди
посочената дата била залостена с метален прът, застопорен от единия край в отводнителната
решетка на подлеза, а в другия край - в самата платформа. Влизайки в подлеза и
разминавайки се с насрещни излизащи от подлеза пешеходци, той се движил от страната на
платформата. При правенето на крачка напред в най-долната част на подлеза, след
изминатите стъпала надолу и в близост до платформата, същият се спънал в полегналата
метална пръчка върху решетката и паднал, в следствие на което изпитал силна болка в
дясното рамо. В Спешното отделение на МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, била установена
травма на рамото, изразяваща се в счупване на горен край на раменната кост, закрито в
дясно, като се наложило поставяне на плака и 11 винта за вътрешна фиксация на рамото, за
което се наложило да заплати сумата от 2200лв. На 17.10.2023г. била извършена операция,
като бил изписан от лечебното заведение на 20.10.2023г. При изписването от болницата на
ищеца било изписано следоперативно лечение, изразяващо се в смени на превръзките през
2-3 дни и сваляне на конците след 14-тия следоперативен ден, антитромботична
профилактика за 30 дни, мека имобилизация за 25 дни. Посочва, че във връзка усложнения
установени след махането на конците се е наложило да претърпи неколкократно
антибиотично лечение, както и да заплати микробиологично изследване за да се изолира
патогенния причинител на усложнението. Твърди, че провел 20 броя платени
физиотерапевтични процедури за раздвижване на рамото. Сочи, че въпреки че продължава
да изпълнява раздвижващите движения в домашна обстановка, все още усеща силна болка в
рамото си, като движенията на дясната ръка са ограничени. Излага, че в следствие на
травмата е ограничил излизанията си от дома, поради страх от падане.
Моли съда, да осъди ответника Община Варна да му заплати сумата от 10 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на иска, както и сумата от 2964.57лв. за имуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска, всички възникнали вследствие от
1
нараняването на ищеца на 10.10.2023г. в гр.Варна, в подлез до автобусна спирка ******* - за
центъра (срещу кметство „Младост), стопанисван и необезопасен от Община Варна по
смисъла на ЗМСМА, като подземното съоръжение на градската инфраструктура, както и
като възложител по монтажа и обезопасяването на платформите за хора в неравностойно
положение.
Ответната страна Общ.Варна в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор на исковата
молба. Счита същата за неоснователна и необоснована. Излага, че няма доказателства,
относно причинно-следствената връзка между здравословното състояние на ищеца, периода
на възстановяване, както и че действително процесната платформа на дата 10.10.2023г. не е
работила и същата е била „залостена с метален прът". Оспорва, че процесното съоръжение
месеци наред не е функционирало и е било залостено с метален прът. Излага, че не са
наведени твърдения относно наличието на други обективни обстоятелства, като нарушено
зрение или други сетивни дисфункции, обуславящи невъзможността да се възприеме дадена
неравност. Счита, че ищеца е имал обективната възможност от дълго разстояние да
възприеме процесната неравност, ако в действителност е съществувала респективно да
предотврати настъпването на деликта, предвид че цялостното поведение на пешеходците
трябва да е съобразено с особеностите на пътния участък, както и с правилата визирани в
ЗЗД, за „дължима грижа". Излага, че в настоящия случай ищеца с неспазване на дължимата
грижа е улеснил механизма на увреждането, с оглед на което е налице принос на
пострадалото лице, което от своя страна обуславя приложението на разпоредбата на чл.51,
ал. 2 от ЗЗД, чрез намаляване размера на обезщетението за предявените неимуществени и
имуществени вреди. Сочи, че повечето медикаменти, които ищецът твърди, че са закупени
във връзка с увреждането, и са представени фискални бонове не са приложими за лечение на
увреждания от вида на процесното. Посочва, че е несъстоятелно и твърдението, че
вследствие на процесния инцидент психическото здраве на ищеца е влошено, доколкото и в
тази насока не са представени доказателства, и по - конкретно медицински документи. В
условие на евентуалност моли съда, ако приеме исковата претенция за основателна
значително да намали размера и, съобразно правилата визирани в разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД, и в съответствие с преобладаващата за подобни случаи съдебна практика.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение
Предявените искове намират правното си основание в чл.50 от ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД.
Страните не спорят относно това, че ищецът е пострадал при преминаване през
пешеходен подлез находящ се под ************* в гр.Варна в района на автобусна спирка
„****, както и че в подлеза има инсталирано повдигащо съоръжение за подпомагане
преминаването на лица със затруднено движение. Липсва спор между страните и относно
това, че пешеходният подлез и монтираното в него съоръжение са общинска собственост и
принадлежат на ответника.
Първият спорен момент е имало ли е „залостване“ на съоръжението платформа и ако
е имало такова могъл ли е ищеца да го възприеме и да предотврати настъпването на
нараняването. Ответникът е представил своя документация от проведени проверки през
2022г. и на 6.10.2023г., които настоящия състав приема като доказващи само наличието на
стълбищна платформа в пешеходния подлез. Това е така защото посочените факти се
установяват от записване на служители на ответника и са в негова вреда. Другото записване
п протоколите, че съоръженията работят, на първо място е извършено от служители на
ответника и е в негова полза освен това, не изключва рампата да не е работела в момент
различен от проверката и да е била подпряна със сочения от ищеца лост. От друга страна
съгласно пар.7, т.4 от ЗМСМА улиците са общинска собственост, като булевардът се явява
вид улица, а пешеходния подлез е част от него. Разпитаната по делото свидетелка Ф. сочи, че
често ползва подлеза и лично е виждала полегнало желязо до платформата там. Втората
свидетелка С. също сочи, че посетила подлеза след като е видяла пострадалия ищец и
няколко дни след инцидента желязото все още е било там. Тази свидетелка сочи, че желязото
не е било лесно забележимо тъй като е било ниско до земята. Двете свидетелки твърдят, че
са възприели това желязо като предмет поставен с цел да укрепи инсталираната в подлеза
2
платформа. По делото е представен и изготвен от ищцовата страна снимков материал, от
който ясно е видно, че става дума за тръба или лост разположени ниско и успоредно над
земята с тъмен цвят сливаща се с намираща се под нея черна решетка на отводнителна
шахта и с дължина около 80-100см.
Съгласно представената епикриза от МБАЛ „Св.Анна-Варна АД се установява, че
ищецът е приет за лечение на 11.10.2023г. със счупване на горния край на раменната кост в
дясно, като са му извършени оперативни процедури с голям обем и сложност.
Разпитаните по делото свидетелки сочат в показанията си, че ищецът е бил с
обездвижена ръка и се е оплаквал от болки, както и че е изпитвал затруднения да се
обслужва, което е налагало да получава чужда помощ. Затрудненията в движенията на
ищеца се установяват и от заключението на в.л. по приетата СМЕ, което е посочило, че е
било налице раздробено счупване на шийката и главата на раменната кост, което трайно е
затруднило движението на дясната ръка повече от 30 дни до около 45 дни, а травмата е
такава, че е невъзможно да се постигне пълно възстановяване на ищеца.
Воден от горните доказателства съставът приема, че се е доказало, че ищецът на
10.10.2023г. при преминаване през пешеходен подлез под ************* в гр.Варна до
спирка Вамо-2 и кметство Младост се е спънал в метален предмет-лост поставен за да
подпира монтирана там платформа за обслужване на трудно подвижни лица. При спъването
ищецът е паднал и е счупил горен край на раменна кост в дясно, като това нараняване е
наложило оперативна намеса за фиксация и последващо лечение с продължителност от
около 45 дни съпроводено с болки и страдания.
От правна страна се установява, че ответника в качеството си на собственик на
бул.Вл.Варненчик и намиращият се под него пешеходен подлез заедно с намиращите се в
него съоръжения носи отговорност за вредите произтекли от тях, а в конкретния случай това
е травматичното счупване на шийката и главата на дясната раменна кост на ищеца, като от
това за него са произтекли неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания
продължили около 45 дни, а освен това увреждането е от такъв вид , че и към настоящия
момент подвижността на ръката на ищеца не е възстановена на пълно. Доказва се и
наличието на психически страдания свързани безспорно с произтеклата в последствие
инфекция на раната, която е описана както от свидетелите така и от вещото лице.
При това положение предявеният иск за неимуществени вреди обхващащ
физическите болки и страдания и психическите страдания и възлизащ на общата сума от
10 000лв. следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на претенцията за заплащане на имуществени вреди възлизаща на
сборната сума от 2 964.57лв. за заплатени медикаменти за лечение, прегледи и др. съставът
намира, че следва да се съобрази с даденото от вещото лице заключение, че описаните от
ищеца в уточняваща молба медикаменти имат предназначение именно за лечение на
счупвания и съответно разноските за тях са направени от ищеца с тази цел. Твърденията на
ответната страна, че се претендират и разноски за път които са неотносими към претенцията
не се приемат от състава, тъй като е право на пострадалия да използва най-подходящия вид
транспорт при посещение на лекуващия го лекар. По изложените съображения искът за
имуществени вреди следва да бъде уважен изцяло и да се присъди в полза на ищеца
търсената от него сума в размер на общо 2 964.57лв. разноски сторени за лечението на
счупване на горен край на раменна кост закрито в дясно на стъпило на 10.10.2023г. в
гр.Варна.
Предвид извода за основателност на претенциите, факта, че ищецът е освободен от
държавни такси и разноски, че правната помощ от процесуалният му представител му е
оказана при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв съдът намира, че Общ.Варна следва да бъде
осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Варна 518.58лв.
държавна такса и 250лв. сторени разноски по изготвената СМЕ, а в полза на процесуалния
представител на ищеца следва да се заплатят отново от ответника 1 400лв.
Ето защо, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Варна, адрес гр.Варна, бул.“Осми приморски полк“ №43 да
заплати на Й. Т. В. ЕГН********** от гр.Варна, ************* сумите от:
10 000лв. представляваща обезщетение за претърпени физически и психически болки
и страдания от непозволено увреждане при което на 10.10.2023г. ищецът се е спънал в
метална тръба/лост представляваща част от конструкция на рампа за трудно подвижни хора
в пешеходен подлез в гр.Варна, под ************* до спирка „**** спрещу кветство
„Младост“
2 964.17лв. имужествени вреди изразяващи се в разноски за лечение и произтекли от
същото събитие
заедно със законната лихва върху двете суми считано от 31.05.2024г. до
окончателното изплащане на сумата на осн. чл.50 от ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД.
УКАЗВА, че банковата сметка посочена от ищеца за доброволно изпълнение от
страна на ответника е открита в **************** *************.
ОСЪЖДА Община Варна, адрес гр.Варна, бул.“Осми приморски полк“ №43 да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата от 768.58лв.
държавна такса и разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Варна, адрес гр.Варна, бул.“Осми приморски полк“ №43 да
заплати в полза на адв.Б. С. Г. в качеството и на процесуален представител на ищеца по гр.д.
№6611/2024г. на ВРС, 31 състав сумата от 1 400лв. на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
датата на уведомяването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4