Р Е Ш Е Н И Е
Номер |
|
Година |
11.04.2021 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
Районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
На |
31.03. |
Година |
2021 |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Председател |
Здравка
Запрянова |
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Секретар |
Ралица Димитрова |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
като
разгледа докладваното от |
съдията |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Административен
характер наказателно |
дело номер |
257 |
по
описа за |
2021 |
година. |
|||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Обжалвано е Наказателно постановление № 304736- F333435/ 07.12.2017г.,
издадено от зам. директор на ТД на НАП- Пловдив, с което на основание чл.74
ал.1 от Закона за счетоводството е наложено имуществена санкция в размер на 200.00лв.
на „Конфорт- 2016“ЕООД, за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, който счита
издаденото наказателното постановление за незаконосъобразно. Настоява, че не е
извършил посоченото нарушение, както и в производството по установяване на
административно нарушение и по издаване на акта и наказателното постановление
са допуснати съществени процесуални нарушения, които са нарушили правото му на
защита. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление. В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, но се представлява от
адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление, както и да им се присъдят направените по
делото разноски. Представя подробна писмена защита, в която излага следните
доводи: нарушено право на защита предвид факта, че жалбоподателят не е поканен
за съставяне на акт за установяване на административно нарушение; АУАН е връчен
на лице, което не е надлежно упълномощено да получава такива; налице е
маловажен случай.
Административно наказващият орган редовно призован за
съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Моли
съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Настоява, че то е издадено от надлежен орган и е наложена минимална санкция.
Пледира, че наказателното постановление е доказано, правилно и законосъобразно.
Моли съда да присъди юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за
съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и
писмени доказателства намира за установено
следното от фактическа страна: По повод получено писмо в НАП- офис
Кърджали с Изх.№ 20-00-122/ 09.08.2017г. от Централно управление на НАП- София
относно търговци, които не са обявили за вписване годишен финансов отчет /ГФО/
за 2016г. в Търговския регистър, свидетелят Т.Т. в качеството си на инспектор
по приходите в ТД на НАП- Пловдив, офис Кърджали, извършила проверка на „Конфорт-2016“ЕООД.
В хода на нея тя констатирала, че дружеството жалбоподател не било публикувало
годишния си финансов отчет за 2016г., като не го било заявило за вписване и
представило за обявяване в Търговския регистър при Агенция по вписванията в
законоустановения срок- до 30 юни на следващата година, в случая до 30.06.2017г.
Търговското предприятие извършвало дейност през отчетния период 2016г., което
било видно от подадената в ТД на НАП- Пловдив годишна данъчна декларация по
чл.92 от ЗКПО. ГФО на дружеството за 2017г. бил заявен за вписване в Търговския
регистър при Агенция по вписванията едва на 15.09.2020г., което било след
предвидения срок. По този повод на 14.09.2017г. свидетелят Т.Т. съставила срещу
„Конфорт- 2016“ЕООД акт за установяване на административно нарушение по чл.38
ал.1 т.1 от Закона за счетоводството. Той бил съставен в присъствие на колега Н.Ф.М.,
но в отсъствие на нарушителя. По- късно актът за установяване на
административно нарушение бил връчен на упълномощен представител на дружеството-
жалбоподател. На 07.12.2017г. наказващият орган издал атакуваното
постановление, с което на основание чл.74 ал.1 от Закона за счетоводството
наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 200лв. за извършено нарушение по чл.38 ал.1 т.1 от Закона за
счетоводството.
Изложената фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетеля Т.Т., на които съдът дава вяра изцяло като
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си и с писмените
доказателства; Справки от Търговския регистър; Годишна данъчна декларация по
чл.92 от ЗКПО от 29.03.2017г.; писмо с Изх.№ 20-00-122/ 09.08.2017г. от
Централно управление на НАП- София, както и другите приети по делото писмени
доказателства.
От правна страна съдът установи следното: Настоящата
инстанция следва да разгледа по същество подадената жалба против наказателното
постановление, тъй като последното е връчено на 17.02.2021г., а жалбата е подадена
до административнонаказващия орган на датата 23.02.2021г., което означава, че е
спазен 7- дневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Както акта за установяване на
административно нарушение, така и Наказателното постановление са надлежно
оформени според задължителните реквизити на ЗАНН, както и връчени.
Наказателното постановление е издадено от надлежния орган
след законово допустимо упълномощаване. Спазени са всички изискуеми срокове по
ЗАНН за съставяне на акта и издаване на наказателното постановление.
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя
„Конфорт-2016“ЕООД е ангажирана за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от Закона за
счетоводството, който текст гласи следното: Предприятията публикуват годишния
финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава
седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от
съответния орган, както следва: 1. всички търговци по смисъла на Търговския
закон- чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския
регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Санкцията за неспазването на
чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството е предвидена в чл.74 ал.1 от същия
закон, разпореждайки, че който е задължен и не публикува финансов отчет в
сроковете по чл.38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3 000лв., а на
предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от
нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася
непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200лв. С акта и наказателното
постановление на дружеството жалбоподател е вменено, че не е публикувало ГФО за
2016г. в Търговския регистър при Агенция по вписванията в законоустановения срок-
до 30 юни на следващата година, в процесния случай до 30.06.2017г. Посочено е,
че нарушението е извършено на 01.07.2017г. в гр.Кърджали. От събраните по
делото доказателства се установява, че действително „Конфорт-2016“ЕООД не е
публикувало своя ГФО за 2016г. чрез заявяване за вписване и представяне за
обявяване в търговския регистър в срок до 1 юли на следващата 2017г. Видно от
справка в публичния Търговския регистър, ГФО на дружеството за 2016г. е бил
заявен за вписване и представен за обявяване едва на 15.09.2020г. Затова според
настоящата инстанция правилно е била ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя на основание чл.74 ал.1 от Закона за
счетоводството за извършено нарушение по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч. Доколкото се
касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по аргумент
от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва
изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца
елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма.
Наложеното в случая наказание е в минимален размер и съдът няма правомощия да
го намали, предвид нормата на чл.27 ал.5 от ЗАНН.
При извършената от съда служебна проверка не бяха
констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон,
допуснати в хода на административнонаказателното производство. Както АУАН, така
и атакуваното постановление, са съставени от компетентен орган, съдържат
необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Описанието на констатираното
нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на
посочената като нарушена правна норма чл.38 ал.1 т.1 от Закона за
счетоводството, както и на санкционната такава- чл.74 ал.1 от ЗСч. От
изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства става ясно какво
деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата
правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава
атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Не са допуснати и твърдените
нарушения при съставянето и връчването на АУАН срещу жалбоподателя. Вярно е, че
той не е бил поканен по съответния ред за съставянето му, но след като той е
връчен на упълномощено лице с надлежно пълномощно, с право да получава и
актове, то дружеството жалбоподател е имал възможност да се защити срещу него
като представи възражения в законоустановения срок, поради което според
настоящата инстанция не е допуснато съществено процесуално нарушение на ЗАНН
при съставяне и връчване на акта. Процесното деяние не представлява маловажен
случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН, предвид значимостта на
охраняваните обществени отношения с нарушената разпоредба. Освен това, деянието
е формално, на просто извършване, за съставомерността му вредни последици не са
необходими, а и конкретното извършеното не се отличава по степен на обществена
опасност от обичайната за този вид нарушения. Предвид изложеното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за
разноски, на основание чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно
наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен
в чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно този текст заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно
съдебно заседание с разпит на двама свидетели, на което е взел участие
процесуалният представител на наказващия орган, поради което следва да му се
присъди минимално възнаграждение в размер от 80 лв. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Национална агенция за
приходите със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на
юридическо лице (чл.2, ал.2 от Закона за Национална агенция за приходите)
следва да бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 304736- F333435/ 07.12.2017г., издадено от зам. директор на ТД
на НАП- Пловдив, с което на основание чл.74 ал.1 от Закона за счетоводството е
наложено имуществена санкция в размер на 200.00лв. на „Конфорт- 2016“ЕООД, за
нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „Конфорт- 2016“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление с.Сипей, мах.Осил № 36, община Кърджали, да заплати на
Национална агенция за приходите със седалище град София, сумата от 80лв.,
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от
съобщението му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: