О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер
1064 28.08.2019 град Бургас
Бургаският
окръжен съд…..……граждански състав …………………………..
на
двадесет и осми август две хиляди и деветнадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Десислава Динкова
Членове:
като
разгледа докладваното от Д.Динкова …………………………….
търговско
дело №324 по описа за 2019 година.
Производството
е образувано по повод исковата молба на „Юробанк България” АД със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. „Околовръстен път" №260, с ЕИК *********, представлявано от Петя
Димитрова и Димитър Шумаров - изпълнителни директори, против К.Н.В. с ЕГН **********
и П.С.В. с ЕГН **********, представлявани от назначения от съда особен
представител адв.В., за осъждане на ответниците да заплатят солидарно дължими суми по договор
за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 35841 от 07.05.2008 г. и допълнителни
споразумения към него, както следва: сумата от 26 716,09 CHF, представляваща неиздължена главница за периода
от 10.01.2014 год. до 24.06.2018 год., сумата от 5 597,16 CHF – договорна
възнаградителна лихва за периода от 10.07.2015 год. до 25.05.2018 год.,
3 507,24 CHF – наказателна лихва за просрочие за периода от 10.07.2015
год. до 24.06.2018 год., 182,49 CHF – банкови такси за периода от 10.07.2015
год. до 24.06.2018 год., 52,19 CHF – застраховки за периода от 10.07.2015 год.
до 24.06.2018 год. и 764,19 лв. – нотариални такси за периода от 12.06.2018
год. до 24.06.2018 год.
Ответниците са депозирали писмен отговор
чрез назначения им от съда особен представител.
Отговорът на ответниците е изпратен на
ищеца, като му е указана възможността да подаде допълнителна искова молба.
В предоставения двуседмичен срок по
чл.372 от ГПК, ищецът е депозирал допълнителна
искова молба.
Същата е изпратена на ответниците с
възможността за подаване на допълнителен отговор. Ответниците са депозирал по
делото допълнителен отговор.
При това положение съдът намира, че
книжата по делото са разменени редовно.
Съдът намира, че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.374,
вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад:
Ищецът твърди, че на 07.05.2008 г. между
„Юробанк и еф джи България" АД“, от
една страна, в качеството ѝ на кредитодател, и ответниците от друга
страна, в качеството им на кредитополучатели, е сключен договор за покупка и довършване на недвижим
имот HL 35841 от 07.05.2008 г., по силата на който банката предоставя кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 29 338 лева по търговски курс
„купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на
кредита, от които равностойността на 20 800 лева за покупка на недвижим
имот и равностойността на 8 538 лв. за довършителни работи, а
кредитополучателите се задължават да го върнат, заедно с дължимите лихви, в
сроковете и при условията на договора. Заявява се, че кредитополучателите са
поели солидарно задължение.
Твърди се, че в чл.3 ал.1 от договора е
определена дължимата годишна лихва, в размер на БЛП за жилищни кредити, валиден
за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в
размер на 1,15 пункта. Сочи се, че при просрочие на погасителни вноски, както и
при предсрочна изискуемост, кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора
на редовната лихва плюс наказателна надбавка в размер на 10 пункта. В исковата
молба са описани таксите, дължими от кредитополучателите. Посочва се, че
страните са уговорили краен срок на погасяване на кредита от 180 м., считано от
датата на усвояване – 08.07.2008 год., което погасяване следва да се извършва
на месечни вноски, включващи главница и лихви, във валутата, в която кредитът е
разрешен и усвоен - швейцарски франкове. Заявява се, че в чл.18 от договора са
уговорени предпоставките за превръщане на кредита в предсрочно изискуем.
Ищецът твърди, че между страните са
сключени множество допълнителни споразумения, с които са внесени промени в
дълга и са въведени периоди на облекчено погасяване, както и са прекратени
предходни допълнителни споразумения – това са допълнителните споразумения от
29.04.2009 год., 30.09.2010 год., 29.09.2011 год., 30.09.2011 год., 25.04.2012
год., 17.09.2012 год., 27.09.2012 год., 31.05.2013 год.
Заявява се, че с договор за цесия от
16.10.2008 год. банката е прехвърлила вземанията си по договор за кредит за покупка и
довършване на недвижим имот HL 35841 от
07.05.2008 г. на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД. С договор от 25.10.2017 год.,
сключен между „Бългериън ритейл сървисиз“ АД и „Юробанк България“ АД,
вземанията по договора са прехвърлени обратно на банката. Сочи се, че с
нотариални покани, връчени на длъжниците на 25.05.2018 год., последните са били
уведомени за втората по ред цесия, с която вземанията са прехвърлени обратно на
банката-ищец. Заявява се, че с други две покани, връчени на длъжниците на
25.05.2018 год., те са били уведомени, че поради непогасяване на формираните
просрочия и неизпълнение на условията по договора, банката обявява кредита за
изцяло и предсрочно изискуем, както и е предоставен седмодневен срок за
доброволно изпълнение. Заявява се, че към настоящия момент не са постъпили
никакви плащания, като не са погасени 54 вноски за главница, считано от
10.01.2014 год. и 59 вноски за лихва, считано от 10.08.2013 год. Предявява се
иск за присъждане на дължимата, предсрочно изискуема главница, договорна
възнаградителна лихва, наказателна лихва за просрочие и такси, без онези лихви
и такси, за които е изтекла предвидената в чл.111 от ЗЗД тригодишва погасителна
давност.
В отговора си
ответниците оспорват иска като недопустим. Заявяват, че договора не е подписан
от тях и оспорват неговата автентичност и тази на допълнителните споразумения.
Оспорват довода на ищеца, че на ответниците е била предоставена сума в размер
на 29 338 лв.
В случай, че се
установи предоставяне на сумата по кредита, се заявява, че вземането на банката
е погасено по давност, тъй като още при подписване на първото допълнително
споразумение са били налице условията на чл.18 ал.2 от договора за настъпване
на автоматична предсрочна изискуемост. Самите допълнителни споразумения също се
оспорват като нищожни на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД, доколкото с тях се
капитализират лихви с настъпил падеж, наказателни лихви и такси, които се
прибавят към размера на редовната главница и така се стига не до намаляване, а
до увеличаване размера на главницата. Твърди се, че уговарянето на лихва върху
лихва е допустимо само между търговци, но не и по отношение на граждани.
Заявява се, че
ответниците са потребители по смисъла на ЗЗП, поради което съдът има служебно
задължение да провери валидността на т.нар.валутна клауза, представляваща част
от основния предмет на договора за кредит, според която банката отпуска
стойността в швейцарски франкове на посочена в договора сума в лева и
кредитополучателите се задължават да връщат кредита в швейцарски франкове – чл.1, чл.2 и чл.6 ал.2
от договора. Излагат се съображения, че т.нар. валутна клауза е неравноправна и
поради това нищожна, като заплатените суми в лева при превалутиран курс над
1,1885 лева за 1 CHF са заплатени
без основание и подлежат на връщане.
Оспорва се
валидността на чл.3 ал.3 от договора по отношение на лихвата, дължима при
забава или предсрочна изискуемост на кредита, с твърдения, че тя създава
значителен дисбаланс в отношенията между банката и кредитополучателите, тъй
като прилагането ѝ зависи изцяло от волята на банката. Твърди се, че
кредитополучателят не може да влияе върху периода, в който наказателната лихва
ще се прилага, тъй като предявяването на молба за събиране на целия кредит по
съдебен ред е действие, което зависи от волята на банката. Сочи се, че размерът
ѝ е необосновано висок – почти троен спрямо размера на възнаградителната
лихва. Ответниците твърдят, че по този начин за период, който не може да бъде
определен предварително и чиято продължителност зависи само от волята на
банката, ще възникне задължение за заплащане на обезщетение за забава в
необосновано висок размер и това е
пречка потребителят да прецени последиците от неизпълнението на договорното
задължение . С тези аргументи клаузата се оспорва като неравноправна –
противоречаща на изискването за добросъвестност и създаваща неравновесие в
правата и задълженията на страните. Според ответниците, сумите по чл.3 ал.3 от
договора са заплатени без основание е подлежат на връщане на основание чл.55
ал.1 предл.първо от ЗЗД.
Оспорва се и
валидността на чл.3 ал.5 от договора за кредит, предоставящ възможност на
банката едностранно без съгласието на ответниците, да изменя възнаградителната
лихва, в резултат на което се е променяла, както месечната вноска, така и
наказателната лихва. Заявява се нищожност на основание чл.143 т.10 и т.12,
вр.чл.146 ал.1 от ЗЗП. Според
ответниците, сумите по чл.3 ал.5 от договора са заплатени без основание е
подлежат на връщане на основание чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД.
С отговора се
въвежда възражение за прихващане с всички суми които според ответниците са
заплатени на ищеца без основание.
Оспорват се
претенциите за присъждане на банкови такси и нотариални такси, като лишени от
основание и погасени по давност.
С допълнителна искова молба, постъпила в
срока по чл.372 от ГПК, ищецът е оспорил възраженията на ответниците като
неоснователни.
Заявява се, че възражение за
неавтентичност на договора е спекулативно и недобросъвестно, тъй като от
задължението си ответниците са погасили 9 555,95 CHF. Заявява се, че предсрочната изискуемост е настъпила
едва с достигане на изявлението на кредитора до длъжниците – 25.05.2018 год.,
поради което твърдението за цялостно погасяване по давност на задълженията е
неоснователно, а ищецът още в исковата молба е описал кои свои задължения счrта за обхванати от давността и те не се претендират.
По отношение на възраженията за
уговаряне на лихва върху лихва се сочи, че всички допълнителни споразумения са
били сключвани по желание и молба на ответниците и без подаване на молби от
тяхна страна не би се стигнало до предоговаряне . Сочи се, че предоговарянето е напълно законосъобразно и
освен това е в полза на ответниците, тъй като чрез него се избягва начисляване
на наказателна лихва и се начислява редовната лихва плюс 0.03% такса
управление. Освен това се избягва подаване на информация в ЦКР, където започва
мониторинг на кредита и се съставя негативен профил на кредитополучателите.
Ищецът твърди, че чрез капитализирането на просрочията към главницата кредитът
се счита за редовен, тъй като няма просрочия, и съответно на това в ЦКР
кредитът не се мониторира. Ищецът излага твърдения, че чрез предоговарянията на
дълга не се стига до начисляване на лихва върху лихва.
Оспорват се възраженията за нищожност на
клаузите по чл.20-22 от договора. Сочи се, че чл.20 от договора създава права
за кредитополучателите-длъжници, чл.21 е
обяснителен, а чл.22 е декларативен. Ищецът се позовава на решението по
в.гр.д.№7836/18 год. на СГС, с което тези клаузи са възприети за действителни.
Освен това се твърди, че клаузите са на ясен и разбираем език. Сочи се, че с
договора е предоставен кредитен лимит в швейцарски франкове, страните са
подписали приложение №1, в което се посочва приложимия курс на швейцарския
франк, а и самите кредитополучатели са поискали кредитът да бъде отпуснат в
швейцарски франкове, които да се превалутират в лева. Посочва се, че в самия
договор е предвидено погасяването да става във валутата на кредита, като в
клаузите му е предоставена информация на потребителя за валутния риск, който
договореният в чужда валута кредит крие.
Оспорва се твърдението за нищожност на
клаузата относно дължимост на наказателна лихва. Ищецът твърди, че чрез
процесната клауза е упражнил правото си, представляващо едновременно и
задължение по чл.58 от ЗКИ. Сочи, че изричната разпоредба на специалния закон,
регламентираща дейността на кредитните институции, не изключва възможността на
банките да определят специфични условия, при които лихвеният процент да бъде
променян. Ищецът заявява, че именно по жилищните кредити е характерно
договарянето на променлива лихва, като средство за разпределение на риска във
времето, защото фиксирането на лихвата би довело до поемане на целия риск само
от едната страна. Заявява се, че правото за едностранно изменение на лихвения
процент, както и упражняването му, са трайна практика в банковия сектор, което
не се оспорва от ответниците. Сочи се, че те са дали съгласие за правото на
ищеца да извърши промяна в размера на месечните вноски, без да е необходимо
допълнително споразумение, както и да извърши промяна в размера на
погасителните вноски съобразно настъпването на обективни обстоятелства, каквито
са промяната на курса и извършването на превалутиране на кредита.
Заявява се, че условията за определяне
на дължимата лихва са ясно, точно и разбираемо формулирани – тя се състои от
два компонента: променлив (действащия за периода БЛП по кредити в швейцарски
франкове) и постоянен (договорна надбавка от 1 пункт). Посочва се от ищеца, че
БЛП е определен по методологията на банката и зависи от множество пазарни
фактори, които могат да повлияят, както в посока увеличаване, така и в посока
намаляване. Твърди се, че на ответниците са били обявени предварително размерът
и условията за промяна на БЛП и след като те са се съгласили безусловно, не
следва да се обсъжда методиката на банката, която при това не е предмет на
отношенията с ответниците.
Ищецът сочи че доколкото процесния
договор е сключен с потребител и има за предмет финансови инструменти, чиято
цена е свързана с измененията на лихвения процент на финансовия пазар, и тези
изменения са извън контрола на доставчика или търговеца на финансови услуги, то
той попада в приложното поле на изключението по чл.144, ал.3 т.1 от ЗЗП.
Следователно, дори и да е договорено, че доставчикът на финансови услуги може
да променя едностранно условията по договора въз основа на непредвидено в него
основание и да увеличи цената, тази договорна клауза няма да бъде
неравноправна, щом попада в изключението на чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП и касае
обективни фактори на финансовия пазар, намиращи се извън контрола на търговеца.
Твърди се, че ответниците са имали достатъчно време да се запознаят с предложения
текст на договора, да вземат становище, да направят предложения и включително
да се откажат от сключването на договор, ако преценят, че е неясен и/или
неизгоден. Заявява се, че не е налице твърдяното неравновесие между правата и
задълженията на страните, като рисковете от влошаване на икономическата
обстановка и неблагоприятните последици се поемат от двете страни.
Ищецът сочи, че банковите такси се
дължат на основание договора (чл.4) и тарифата на банката, а нотариалните – на
основание чл.309а от ТЗ.
Особеният представител на ответниците е
подал допълнителен отговор. Посочва, че банков кредит по смисъла на чл.430 ал.1
от ТЗ може да предоставя само банка. Заявява, че с прехвърлянето на вземането
към трето лица – небанкова и нефинансова институция, ищецът престава да бъде
кредитор по договор за банков кредит, а договор HL 35841 от 07.05.2008 г. губи характеристиките на
банков кредит. Предвид изложеното, договора за цесия през 2017 год., сключен с „Бългериън ритейл сървисиз“ АД няма характеристиките
на банков кредит, не може с този договор да се цедира вземане по договор за
банков кредит и ищецът не може да претендира осъждане на ответниците по договор
за банков кредит. Направено е искане за прекратяване на производството, тъй
като се претендира вземане по договор за банков кредит, който е загубил своето
действие.
По предварителните въпроси, на основание
чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд намира следното:
Възраженията на ответниците по
допустимостта на производството се основават на факти, от които зависи
възникването на правата на банката, предявени за съдебна защита, следователно
на тези възражения съдът дължи произнасяне с крайния си акт по същество.
Недопустимо е това производство, при което липсва положителна процесуална
предпоставка или е налице процесуална пречка, каквито от ответниците не се
сочат. Исковете са предявени съобразно правилата за родова подсъдност. Налице
са активна и пасивна легитимация за предявяването им. При това положение
претенциите са допустими и следва да бъдат разгледани по реда на глава Тридесет
и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове“.
За да бъде дадена от съда квалификация
на предявените обективно, кумулативно съединени искове, необходимо е ищецът да
заяви по реда на чл.145 ал.1 и 2 от ГПК от кой от описаните в обстоятелствената
част на исковата молба договори извлича правата си, заявени за защита по
съдебен ред – от договора за кредит HL 35841 от 07.05.2008 г или от договора за цесия от 25.10.2017 год. Освен това, необходимо е
ищецът да конкретизира фактическите си твърдения, като заяви дали
приобретателят на вземането по първата цесия от 16.10.2008 год. е финансова
институция по см. на чл.3 от ЗКИ (редакция ДВ бр.59/2006 год.), която може да
извършва по занятие сделки по чл.3 ал.1, вр.чл.2 т.12 от ЗКИ, дали има лиценз
по специален закон или е подала заявление до БНБ по чл.3 ал.2 ЗКИ (редакция ДВ
бр.59/2006 год.). Необходимо е ищецът да уточни по кой договор ответниците са
плащали, съотв.ищецът е приел плащане. Необходимо е ищецът да заяви датата, представляваща
падеж на ежемесечните погасителни вноски.
Едва след изпълнение на горните указания, ще
бъде дадена квалификация на исковете, на възраженията на ответниците и ще бъде
разпределена доказателствената тежест между страните.
На основание чл.146 ал.4 от ГПК следва
да бъдат приети представените с исковата и допълнителната искова молба писмени
доказателства. По останалите доказателствени искания съдът ще се произнесе в
съдебното заседание след изслушването на страните.
Водим от горното, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
за разглеждане предявените от „Юробанк
България” АД със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Околовръстен път" №260,
с ЕИК *********, представлявано от Петя Димитрова и Димитър Шумаров - изпълнителни
директори, против К.Н.В. с ЕГН ********** и П.С.В. с ЕГН **********,
представлявани от назначения от съда особен представител адв.В., за осъждане на
ответниците да заплатят солидарно дължими суми по договор за кредит за покупка
и довършване на недвижим имот HL 35841
от 07.05.2008 г. и допълнителни споразумения към него, както следва: сумата от
26 716,09 CHF, представляваща
неиздължена главница за периода от 10.01.2014 год. до 24.06.2018 год., сумата
от 5 597,16 CHF – договорна възнаградителна лихва за периода от 10.07.2015
год. до 25.05.2018 год., 3 507,24 CHF – наказателна лихва за просрочие за
периода от 10.07.2015 год. до 24.06.2018 год., 182,49 CHF – банкови такси за
периода от 10.07.2015 год. до 24.06.2018 год., 52,19 CHF – застраховки за
периода от 10.07.2015 год. до 24.06.2018 год. и 764,19 лв. – нотариални такси
за периода от 12.06.2018 год. до 24.06.2018 год.
ДОКЛАДВА
на страните т.дело №324/2018 год.
съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА
на ищеца в седмичен срок от връчване
на съобщението, с препис за ответника да заяви по реда на чл.145 ал.1 и 2 от ГПК от кой от описаните в обстоятелствената част на исковата молба договори
извлича правата си, заявени за защита по съдебен ред – от договора за кредит HL 35841 от 07.05.2008 г или от договора за цесия от 25.10.2017 год.; дали приобретателят
на вземането по първата цесия от 16.10.2008 год. е финансова институция по см.
на чл.3 от ЗКИ (редакция ДВ бр.59/2006 год.), която може да извършва по занятие
сделки по чл.3 ал.1, вр.чл.2 т.12 от ЗКИ, дали има лиценз по специален закон
или е подала заявление до БНБ по чл.3 ал.2 ЗКИ (редакция ДВ бр.59/2006 год.), по кой договор ответниците са плащали,
съотв.ищецът е приел плащане и да посочи
падежа на вноските по договора за кредит.
ОБЯВЯВА
на страните, че след изпълнение на
горните указания, ще бъде дадена квалификация на исковете, на възраженията на
ответника и ще бъде разпределена доказателствената тежест между страните.
ПРИЕМА
представените от ищеца с исковата и
допълнителната искова молба писмени доказателства.
ОБЯВЯВА на страните, че по останалите
доказателствени искания ще се произнесе в съдебното заседание.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 08.10.2019 год. от
13.40 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението да се съобщи на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: