Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. Карлово, 06.11.2020 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет
и девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Донкова- Кутрова
с
участието на секретаря Красимира Божакова, като
разгледа НАХД № 238 по описа на Карловски районен съд за 2020 година,
докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № **година
на Началника на група Пътен контрол при Р.н.М.К.н.Н.Д.И. ЕГН ********** ***. Р.Д.№
.. ет.. ап. .., на основание чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 20 ал.
2 от ЗДвП.
Недоволно от наказателното
постановление е останало наказаното лице и е депозирало жалба срещу него пред съда
в законоустановения 7-дневен срок. Оспорва извършване на нарушението, твърди,
че причината за настъпване на произшествието не е несъобразена скорост от
негова страна, а наличие на изтекла течност на пътното платно в завой, върху
която гумите на автомобил загубили сцепление и станал неуправляем. Сочи
допуснати процесуални нарушения в хода на административно - наказателното
производство. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание не се
явява, не изпраща представител.
Ответната по жалбата страна – Р.н.М.К. редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото
гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя С.И.,
свидетеля по акта П.А. и приложените и приети писмени такива – справка за
нарушител/водач, Заповед № */14.05.2018г., Заповед № */31.12.2019г., Заповед № */31.12.2019г.,
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, план –схема на възникнало ПТП,
АУАН № */16.03.2020г., възражение, два броя лист за преглед на пациент,
допълнителен лист към лист за преглед на пациент, рецепта, съдът намира за
установено следното:
В ** г. служителите на РУ на МВР свидетелите С.И. и П.А.
осъществявали служебни задължения, свързани с безопасност на движението, като
получили съобщение от ОДЧ за възникнало около 14.10ч. пътнотранспортно
произшествие на гл. път I -6 км.
270+010м. проход Стражата между гр. К. и с. В.Л.. При пристигане на място
констатирали самокатастрофирал товарен автомобил
„Пежо Боксер“ с рег. № **, който на десен завой е излязъл вдясно от платното си
за движение и се е ударил в крайпътно дърво. По автомобила имало материални
щети, а по водача, жалбоподателя Н.И.- наранявания. Относно причината за
възникване на произшествието жалбоподателят обяснил на полицейските служители,
че автомобилът се е подхлъзнал на петно от течност в платното му за движение.
Свидетелят И. не приел обяснението му, тъй като проследил посоченото петно и
забелязал, че същото е по цялото продължение на завоя в летната
за движение на жалбоподателя и свършва при катастрофиралия автомобил, при което
счел, че същото, което приличало на спирачна течност, е изтекло от управлявания
от И. автомобил. Счел и че дори да се касае за повреда на спирачната система,
жалбоподателят би могъл да спре безопасно, ако се е движил със съобразена
скорост, чрез използване на ръчната спирачка.
За констатираното от свидетеля И. бил съставен АУАН
срещу жалбоподателя за това, че на 16.03.2020 г., в 14,10 часа, на гл. път I -6
км. 270+010м. проход Стражата между гр. К. и с. В.Л. с посока на движение от
изток към запад управлява товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № **, чужда
собственост с несъобразена скорост с релефа на местността и при предвидимо
препятствие десен завой излиза вдясно от
пътя и се удря в крайпътно дърво, като допуска ПТП с материални щети по
автомобила и наранявания по себе си. Нарушението било квалифицирано по чл. 20
ал. 2 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН, на 27.03.2020 г.
от компетентния за това орган, началник група Пътен контрол при Р.н.М.К. било издадено атакуваното наказателно
постановление, с на жалбоподателя на основание чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на
чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. Обстоятелствата по извършване на нарушението били описани
по идентичен с АУАН начин.
При така установената и приета фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи от правна страна:
В чл. 20 ал. 2 от ЗДвП е регламентирано задължение към
водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Съгласно санкционната разпоредба на чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП се
наказва с глоба от 200 лв. водач, който поради движение с несъобразена скорост,
причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не представлява
престъпление.
По делото не е
спорно, че на процесната дата е възникнало
пътнотранспортно произшествие с участие на управлявания от жалбоподателя
автомобил. Спорният по делото факт е, причината за същото била ли е
несъобразена скорост с релефа на местността, която да му позволи да спре пред
всяко предвидимо препятствие. В случая установено е от доказателствата, че
жалбоподателят се е движил по път с наклон по посока на движението, в десен
завой с голям радиус, наподобяващ форма на подкова. След произшествието е казал
на полицейските служители, че автомобилът му се е подхлъзнал, станал е
неуправляем и се е стигнало да излизане от пътя. Показал е и мазно петно на
пътя. Свидетелят И. проследил показаното
петно, но не приел версията на жалбоподателя за подхлъзване, тъй като петното
започвало по продължение на завоя и свършвало до автомобила на жалбоподателя. Счел,
че се касае за течност, изтекла от процесния
автомобил, при което според него не било възможно автомобилът да се е
подхлъзнал върху нея. В съдебно заседание не изключва да се касае за внезапно
възникнала повреда по спирачната система с изтичане на течност, което и самият жалбоподател
не би усетил, но счита, че ако жалбоподателят се е движил с разумна скорост, това
не би му попречило да спре в случай, че използва ръчната спирачка. Не е
установена конкретната скорост на движение.
При така установените факти, съдът счита, че от страна
на въззиваемата страна, чиято е тежестта на доказване
в процеса, остана недоказано извършването на вмененото на жалбоподателя
нарушение. В случая от контролните органи не е изследвана скоростта на движение
на водача, вкл. и по негови данни, като е прието единствено възоснова
на факта, че е станало ПТП, че същата не е била съобразена с релефа на
местността, след като не е успял да спре при предвидимо препятствие завой. Игнорирани
са обясненията на жалбоподателя, че автомобилът е станал неуправляем поради
течността на пътя, както и обективно установения факт на излив
на такава, определена като наподобяваща спирачна от страна на актосъставителя. В
случаите на усложнена фактическа обстановка и обективни данни за възникнала
повреда по автомобила и то по път с наклон, при липса на установяване на
скоростта на движение или поне на коя предавка се е движил автомобила, както и
изследване на обстоятелството било ли е технически възможно при подобна
повреда, вкл. и със съобразена скорост с конкретния пътен участък, автомобилът
да се овладее и спре, съдът счита, че се касае единствено до предположения от
страна на контролния орган относно причината автомобилът да катастрофира. В административно-наказателното
производство е недопустимо отговорността на наказаното лице да се предполага.
Същата следва да е безспорно установена с допустимите средства и способи за
доказване. Не може деец да бъде санкциониран само възоснова
на предположението, че след като не е успял да спре, то причината за това е
несъобразена скорост.
Доколкото административно-наказателното обвинение не
може да почива на предположения, наказателното постановление следва да бъде
отменено като необосновано и незаконосъобразно.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ наказателно постановление № **година на
Началника на група Пътен контрол при Р.н.М.К. с което на Н.Д.И. ЕГН ********** ***.
Р.Д.№ * ет. * ап. *, на основание чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 20 ал.
2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.