МОТИВИ по НОХД № 4874/2011 г. по описа на ПРС, ХХV н.с. :
РП – ПЛОВДИВ обвинява Н.И.С. – роден на 31.07.95 год. в с. Б.п., живеещ в същото
село, български гражданин, с основно образование, ученик в 9-ти клас, неженен,
неосъждан, ЕГН ********** и И.Н.В. –
роден на *** год. в гр.П., живеещ в с. Б.п., български гражданин, с основно
образование, ученик в 9-ти клас, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВНИ в това, че в
на *** год. в с.Б., обл. П., като непълнолетни, но като са разбирали свойството
и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си в съучастие
като съизвършители са отнели чужди движими вещи – компютър марка „Хюндай” на
стойност 420 лв. и монитор марка „LG”
на стойност 180 лв., всичко на обща стойност 600лв., от владението на В.В.Г.
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят – престъпление по
чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 вр. чл.20, ал.2 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и
предлага подсъдимите да им бъде наложено наказание „Обществено порицание”.
Подсъдимият С. се признава за виновен и заявява съжаление от извършеното,
но чрез защитника си адв. А. моли на основание чл.61, ал.1 и ал.2 от НК да не
бъде осъждан, а спрямо него да се приложат възпитателни мерки по ЗБППМН.
Подсъдимият В. се признава за
виновен и заявява съжаление от извършеното, но чрез защитника си адв. Х. също
моли на основание чл.61, ал.1 и ал.2 от НК да не бъде осъждан, а спрямо него да
се приложат възпитателни мерки по ЗБППМН.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото прие за установено
следното:
Н.И.С. –
роден на *** год. в с. Б.п., живеещ в същото село, български гражданин, с
основно образование, ученик в 9-ти клас, неженен, неосъждан, ЕГН ********** и И.Н.В. – роден на *** год. в гр.П.,
живеещ в с. Б.п., български гражданин, с основно образование, ученик в 9-ти
клас, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
На *** г.
св.В.Г. заедно със своя баща - В.Г. и брат си - Р.Г. решили да отидат до
пазара, находящ се в кв. „С." в гр.П., от където имали намерение да закупят облекла и стоки. Около 13:30 ч.
тримата тръгнали към гр.П. и
оставили отключена входната врата към двора на къщата, в която живеели в с.Б.,
на ул. „П. Б." № ***.
След като те потеглили, около 13:30 ч. пред дома им дошли подс.И.В. и
подс.Н.С. ***- с.Б.п.. Двамата подсъдими се познавали отпреди със свидетелката
Г..
След като извикали няколко пъти и никой не се показал, установили, че
къщата е празна и в нея няма никой от собствениците. Изчакали известно време и
влезли през пътната врата, която била отключена. Понеже входната врата на
къщата била заключена, те влезли безпрепятствено в къщата през отключената
гаражна врата. От гаража те влезнали на първия етаж на къщата.
На първия етаж се намирала стаята на св.Г., към която двамата се
отправили. Влизайки, забелязали LCD монитор над бюрото за компютър LG модел „F***" със сериен номер ****. След като видел компютърната
конфигурация решили да вземат компютъра и монитора. Взели вещите и по обратния
път през който били влезнали излезли от къщата. След като установили фактическа
власт върху отнетите вещи двамата се уговорили
подс.В. да вземе компютъра марка „Хюндай", като го скрие в домът
си, а подс.С. да вземе в дома си и да скрие монитора LCD . Те тръгнали пеша
през „черния път" покрай нивите и пасищата между двете села и пристигнали
в с.Б.п..
Според уговорката между тях подс.В. скрил компютъра на първия
етаж в къщата си в с. Б.п., ул. „С." № ***, който
етаж бил необитаем. От своя страна подс.С. оставил монитора в избеното
помещение в дома си в с.Б.п., ул. „И. В." № ***.
В същия ден, около 15:20 ч. св.Г. се върнала в дома си. Констатирала, че
входната врата на къщата била заключена, чийто ключ обикновено стоял на пирон
закачен отстрани на вратата. Двамата с брат й влезли в детската стая и
установили липсата на компютъра с марка „Хюндай", черен на цвят със сива
лайсна и LCD монитор с марка LG, плазмен, черен на цвят били закупени от
Технополис за сумата около 1000 лв. Клавиатурата и мишката били върху масата,
както и свързващите и захранващите ги кабели. До тях били уредбата и дигиталния
апарат, които били на същото място. Забелязали, че другаде не е било
разхвърляно и други вещи не били взети. С почуда установили, че на секцията се
намирали портмоне с пари - сумата от 30 лв. и три мобилни телефона. Във връзка
със случая св. Г. се обърнала за съдействие към органите на полицията.
На *** г.
св.П.М. и св.П.К. - полицейски служители при I РУ "Полиция" - гр.П., след проведени оперативно-издирвателни
мероприятия установили, че извършители на деянието са Н.С. и И.В. *** поле.
Двамата подсъдими доброволно дали обяснения по случилото се, като признали за
извършеното от тях и отвели служителите до своите домове, където били скрили
инкриминираните вещи.
Първоначално отишли до дома на подс.С. ***. Там от избеното
помещение подс. С. извадил скрития LCD монитор с марка LG, плазмен, черен на
цвят, модел „F***",
който с Протокол за доброволно предаване предал на полицейските служител и.
След дома на подс. С. отишли в дома на обв В.. Там от първи етаж на къщата
подс. В. извадил скрития от него компютър с марка „Х.", черен на цвят със сива лайсна,
който с Протокол за доброволно предаване предал на полицейските служители
Съгласно заключението от изготвената стоковооценъчна
експертиза стойността на отнетите вещи по средни пазарни цени на вторичния
пазар без ДДС, към момента на деянието - *** г. е 600 лв., както следва: компютър марка „Х.", черен на цвят със сива лайсна на
стойност 420 лв., LCD монитор с марка LG, модел „F.***" е на стойност 180 лв.
Видно от назначената съдебнопсихиатрична експертиза Н.И.С. на 15год. не
страда от психическо заболяване понастоящем и към инкриминирания период. Не се
води на диспансерно наблюдение към Център за психично здраве - гр.Пловдив. Не е
имал досега психични проблеми. Разбирал е свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към инкриминирания период. Бил
е в ясно съзнание, адекватен, с целесъобразни действия. Личността е в процес на
изграждане, недооценъчен, съпричастен към приятеля си. Поведението му не е било
болестно /психотично/ мотивирано. Проявил е лекомислие. Може да възприема и
възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за
тях, ако желае, може да участва пълноценно в досъдебното и съдебно
производство.
Видно от назначената съдебнопсихиатрична експертиза И.Н.В. на
16год. е психично здрав понастоящем и към инкриминирания период. Не се води на
диспансерен учет към Център за психично здраве - гр.Пловдив. Не е имал досега
психични проблеми. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл
да ръководи постъпките си към инкриминирания период. Бил е в ясно съзнание,
адекватен, с целесъобразни действия. Личността е в процес на изграждане,
недооценъчен, с намален самоконтрол, болестно /психотично/ мотивирано. Проявил
е лекомислие. Може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и
да дава достоверни обяснения за тях, ако желае, може да участва пълноценно в
досъдебното и съдебното производство.
Така описаната фактическа обстановка се установява от всички
събрани гласни и писмени доказателства по делото, сред които водещо значение
имат показанията на пострадалата, самопризнанията на подсъдимите и протоколите
за доброволно предаване на откраднатите вещи. Всички гласни доказателства
селдва да се кредитират безрезервно, защото са точни, ясни и съответни помежду
си и с останалите доказталества.
При така доказаните факти следва категоричното заключение,
че от обективна и субективна страна подсъдимите Н.И.С. – роден на *** год. в с. Б.п., живеещ в същото село,
български гражданин, с основно образование, ученик в 9-ти клас, неженен,
неосъждан, ЕГН ********** и И.Н.В. –
роден на *** год. в гр.П., живеещ в с. Б.п., български гражданин, с основно
образование, ученик в 9-ти клас, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВНИ в това, че в
на **** год. в с.Б., обл. П., като непълнолетни, но като са разбирали
свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си в
съучастие като съизвършители са отнели чужди движими вещи – компютър марка „Х.”
на стойност 420 лв. и монитор марка „LG”
на стойност 180 лв., всичко на обща стойност 600лв., от владението на В.В.Г.
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят – престъпление по
чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 вр. чл.20, ал.2 от НК.
С оглед на така установените факти и дадената
им правна квалификация съдът приема, че всеки един от двамата подсъдими следва
да бъде осъден с наказание, определено на основание чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, а именно „Общестевено порицание”.
Това е така, защото по отношение на всеки един от подсъдимите са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. На първо място те са не само
непълнолетни, но в млада, дори за непълнолетните възраст, те учат, не са
осъждани и нямат противообществени прояви, съжаляват за извършеното и са
предали доброволно вещите предмет на престъплението. Тъй като и двамата са
ученици, наказанието „Обществено поицание” следва да се изпълни чрез прочитане
на настоящата присъда в училището, където учи всеки от тях. Съдът е убеден, че
именнно по този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК.
Всъщност
основният спорен въпрос по делото е дали подсъдимите да бъдат осъдени или на
основание чл.61, ал.2 вр. ал.1 от НК, вместо това спрямо тях да бъдат приложени
възпитателни мерки по ЗБППМН, както пледират защитниците.
За да бъде приложена тази привилегия
обаче, е необходимо налице да бъдат две предпоставки – първо: престъплението да
не представлява голяма обществена опасност и второ: същото да е извършено, поради
лекомислие и увлечение. Според настоящия съдебен състав нито една от тези две препоставки не е налице в случая.
На пъво място не може да се приеме, че подсъдимите са извършили престъплението,
поради лекомислие и увлечение като се има предвид, че домът на пострадалата е
бил залючен, те са влезнали в двора и установявайки, че могат да проникнат през
гаража в жилището, са направили именно това – тоест имали са достатъчно време
да обмислят постъпката си. На второ място двамата, влизайки в стаята на пострадалата,
са насочили вниманието си към най-скъпите вещи, намиращи се там, а именно
компютъра и монитора. Освен това пострадалата е била тяхна приятелка, което
очевидно не ги е спряло да я окрадат. Стойността на вещите съвсем не е ниска, а
след престъплението те са ги укрили. Предвид всички тези белези на
престъплените съвсем не може да се приеме , че то не представлява голяма
обществена опасност. Напротив касае се за класическа и то сериозно укорима
кражба.
След като всеки един от
подсъдимите бе осъден, следва да поеме своята част от разноските по делото. Те
са на обща стойност от 70 лв., т.е. всеки от подсъдимите следва да бъде осъден
да заплати по сметка на ВСС 35 лв.
По горните мотиви съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР:
Б.К.