№ 39055
гр. София, 01.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110140051 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. В. В. срещу ответника „Фератум
България“ ЕООД, която отговоря на изискванията за редовност и допустимост.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Искането на ищеца за допускане на ССчЕ е ненеобходимо, поради което следва да
бъде оставено без уважение.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК е ненеобходимо с оглед представените от
ответника документи.
Искането на ответника за допускане на СТЕ е допустимо и относимо, поради което
следва да бъде уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 29.02.2024г. от 14:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца -
препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията, на ответника да се изпрати
служебно изготвен препис от становище с вх. № 238802 от 25.08.2023г.
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по
делото.
ДОПУСКА изслушването на заключение на вещо лице по съдебно-техническа
експертиза, което да отговори на поставените в отговора на исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Н.Н.Х, тел. ......
ОПРЕДЕЛЯ на вещото лице за изготвянето на заключението му възнаграждение в
размер на 300 лева, платими от ответника в едноседмичен срок от съобщението.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за поставената му задача след внасяне на депозита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
1
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е от М. В. В. срещу „Фератум България“ ЕООД осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да върне сумата от 228,44 лева,
платена без основание във връзка с Договор № 1257182 от 27.04.2023г. за предоставяне на
потребителски кредит, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба -
18.07.2023г. до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че на 27.04.2023г. сключила с „Фератум България“ ЕООД договор за
потребителски кредит, по силата на който ответникът като заемодател й отпуснал сума в
размер на 6000 лева, а тя като заемател следвало да му върне сумата от общо 8100 лева, от
които 6000 лева - главницата и 2100 лева лихва /при лихвен процент 35%/. Плащанията
следвало да се направят на 18 вноски по изготвен погасителен план в периода 27.05.2023г. -
18.10.2024г. ГПР бил посочен като 49,66%. Съгласно чл. 5 от договора същият се
обезпечавал с поръчителство в полза на заемодателя, предоставено от Мултитуде Банк, за
което се начислявала и такса гарант в размер на 6060 лева. Ищцата погасила предсрочно
задълженията си по кредита, като платила 6228,44 лева по банков път /били приспаднати
лихвите, неустойките и таксите след м.05.2023г./, като след това ищцата нямала задължения
към ответника. Сочи се, че ищцата има качеството на потребител по договор за
потребителски кредит, сключен по реда на ЗПФУР. Този договор обаче бил недействителен
поради противоречие с разпоредбите на ЗПК. Не било посочено кои точно разходи
формирали ГПР, а посоченият в договора такъв не бил реалният, прилаган в отношенията
между страните. Потребителят бил поставен в положение да не знае колко точно е
оскъпяването на кредита. Сключването на акцесорния договор за поръчителство било
поставено като условие за сключване на договора за кредит, като липсвала обективна
възможност договорът за кредит да бъде сключен без да бъде избрано обезпечение на
посоченото дружество - гарант. Таксата за гарант не била включена в ГПР, а следвало да
бъде включена. Самият договор за поръчителство бил нищожен. Договарянето, че
кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо заемодателя
противоречало на добрите нрави и внасяло неравноправие в отношенията, а престациите
били нееквивалентни -отпуснатият кредит бил 6000 лева, а таксата за гарант - 6060 лева.
Заемодателят и поръчителят били свързани лица. Нямало и посочен лихвен процент на ден.
Счита, че договорът е недействителен и на основание чл. 23 ЗПК потребителят трябва да
върне само чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита. В
случая чистата стойност била 6000 лева, като тя била заплатила към момента на предявяване
на иска 6228, 44 лева. Поради което била надплатила сумата от 228,44 лева, която сума била
недължима и подлежала на връщане. Искането към съда е да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Заявява, че
ищцата изразила съгласие със сключването на договора при посочените в него условия,
които й били предварително предоставени за запознаване и известни. Възнаграждението на
поръчителя не се дължало на „Фератум България“ ЕООД, поради което нямало как да бъде
посочвано в погасителен план, тъй като не съставлявало нито главница, нито лихва. Как се
формирал ГПР било нормативно и императивно определено, като изискванията за
конкретния договор били спазени. Обратно на твърденията в исковата молба, ищцата
можела да избере и друг тип обезпечение, като сключването на договор за поръчителство с
Мултитуде Банк не било задължително условие за сключване на кредита. Затова
заемодателят не само не бил длъжен да включи в ГПР сумата, договорена между
потребителя и третото лице в договора за поръчителство, но и нямал право да стори това.
Ищцата била информирана по ясен и разбираем начин предварително за условията по
кредита, като изразила съгласие с тях. Тя, освен това, имала право да се откаже от договора
без да посочва причина за това, като не дължала за това такси и неустойки. Сключването на
договор за гаранция не било задължително условие за сключване на договора за кредит, а
2
съответната уговорка се явявала индивидуално уговорена. Искането към съда е да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва
да докаже извършено плащане на исковата сума в полза на ответника на основание
процесния договор.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: наличие на основание за
получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните
договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така
извършеното плащане.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между тях е сключен Договор за паричен заем № 1257182/27.04.2023г.,
както и че М. В. В. е извършила плащания по договора в общ размер от 6228,44 лева.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3