Р Е Ш Е Н
И Е
№ 306
град Велико Търново, 05.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при участието на секретаря С.Ф. като разгледа
докладваното от съдия Калчев адм. д. №
243/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „Даяна-2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Освобождение“ № 29б, вх. А, ап. 21
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
10323 от 10.12.2018 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ –
Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-1/08.01.2019 г. на директора на дирекция
„Оперативни дейности“ в ГДФК в ЦУ на НАП. Жалбоподателят излага подробни доводи, че не е извършил вмененото му нарушение на чл.
25, ал. 1, вр. ал. 3, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., поради което
не е налице материалноправно основание за прилагане на процесната ПАМ по чл.
186, ал. 1, б. „а“ от ЗДДС. Твърди, че не е
получавал плащане за извършена услуга, а е разменил дадената банкнота с
по-дребни. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител *** Й., поддържа жалбата по изложените в
същата съображения. Счита, че в хода на съдебното следствие е доказана
основателността на жалбата, а съдържанието на протокола от извършената проверка
е опровергано като неистинско от свидетелските показания и записа от
охранителната камера. По тези мотиви
се иска от съда да отмени оспорената заповед и да му присъди
направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител *** К. оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана. В представена по делото писмена защита излага доводи, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, при спазване на установената форма и процедура, при правилно
приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Счита, че
от представените по делото писмени доказателства и от събраните в хода на
съдебното следствие гласни и веществени доказателства е безспорно установено
извършеното от търговеца „Даяна - 2017” ЕООД нарушение, което е основание за
прилагане на ПАМ на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС. Излага доводи, че показанията
на разпитаните по делото свидетели С.Я.П., М.К.К. и Р.Д.Д. са едностранчиви и
тенденциозни, поради което моли същите да се ценят в светлината на тяхната
предубеденост, тъй като тези лица са бивши или настоящи служители на
жалбоподателя. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на ***ско
възнаграждение съгласно представен списък в размер на 200 лв. Прави възражение
за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото, включително тези в административната преписка,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа
страна следното:
На 30.11.2018 г. за периода от 16:20 ч. до 20:30 ч.
инспектори по приходите при ЦУ на НАП, ГДФК, отдел „ОД“ – Велико Търново са
извършили проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС –
детски парти център „Палавници“, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „П. Ю. Тодоров“ № 3 А, стопанисван и експлоатиран от
„Даяна-2017“ ЕООД, ЕИК *********, за която е съставен протокол за извършена
проверка сер. АА № 0363191/30.11.2018 г. Според съдържанието на протокола била
извършена контролна покупка от проверяващия екип на два броя входна такса за
свободна игра от един час на обща стойност 8,00 лв., заплатени в брой с
банкнота от 50 лв. от инспектор М.К., на
М.К. – аниматор, която върнала ресто от 42 лв. без да издаде фискална касова
бележка от наличното в обекта и въведено в
експлоатация фискално устройство /ФУ/, нито от кочана с касови бележки, като
услугата била изцяло консумирана. При проверката е установено също така, че
разчетената касова наличност от ФУ е
0,00 лв., а фактическата наличност е 2,47 лв., поради което е налице
разлика в този размер.
При тази фактическа обстановка е издадена процесната ЗППАМ № 10323 от 10.12.2018 г. от началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която поради установените нарушения на чл. 25, ал. 1 вр. ал. 3 и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т 1, б. „а“ от ЗДДС е разпоредено прилагането на ПАМ – запечатване на търговския обект – детски парти център „Палавници“, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „П. Ю. Тодоров“ № 3 А, стопанисван и експлоатиран от „Даяна-2017“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, като запечатването да се извърши в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта. Със заповедта също така е указано на дружеството да отстрани наличните в обекта и прилежащите му складове стоки в срок до определената дата на запечатване. Заповедта е връчена на представляващия „Даяна-2017“ ЕООД на 10.12.2018 г. Същата е оспорена по административен ред, като е потвърдена с Решение № ГДФК-1/08.01.2019 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК в ЦУ на НАП. Решението на горестоящия административен орган е съобщено на дружеството на 21.03.2019 г., а жалбата срещу заповедта до съда е подадена чрез пощенски оператор на 04.04.2019 г.
В хода на съдебното производство
от ответника е представена и приета административната преписка по издаване на
процесната ЗППАМ. Представени и приети като доказателства са и 1 бр. диск,
съдържащ извадки от запис на охранителната камера в търговския обект, като в
о.с.з., проведено на 29.05.2019 г. е извършен оглед на представеното по делото
веществено доказателство. По искане на жалбоподателя са събрани гласни
доказателствени средства – свидетелските показания на свидетелите С.Я.П., М.К.К.,
Р.Д.Д., М.К.К. и А.Ф.М., които ще бъдат коментирани по-долу. Жалбоподателят е
оспорил по реда на чл. 193 от ГПК истинността – верността на съдържанието, на
протокол за извършена проверка № 0363191, серия АА от 30.11.2018г., издаден от
орган по приходите при ТД на НАП – Велико Търново.
При горната фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като
подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК.
Разгледана по същество е неоснователна, предвид
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия,
а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2016 г. изп. директор на
НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на
ПАМ по чл. 186 от ЗДДС /л. 45 от делото/, като със същата заповед е оправомощен
директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ в ЦУ на НАП да разглежда
жалбите, подадени срещу издадените заповеди за налагане на принудителна
административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. С оглед установеното съдът намира, че процесната
ЗППАМ № 10323/10.12.2018 г. и потвърждаващото я решение № ГДФК-1/08.01.2019 г.
са издадени от компетентни органи.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и
съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същата съдържа подробно описание
на фактическите и правни основания за издаване на акта, включително и
съдържанието на Протокола за извършена проверка сер. АА № 0363191/30.11.2018 г.
Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на
търговския обект и забраната за достъп до него. Неоснователно е оплакването в
писмената защита на жалбоподателя, че заповедта не отговаряла на изискването на
чл. 59, ал. 1, т. 5, предл. посл. от АПК, тъй като в нея било посочено, че
запечатването на обекта ще се извърши в 14-дневен срок от влизането й в сила.
На първо място, очевидно няма как да бъде предварително известна датата на
запечатване на обекта при невлязла в сила заповед и без допуснато предварително
изпълнение, а освен това изпълнението на задължението за запечатване е вменено
на приходните органи, а не на жалбоподателя. Съдът не установява допуснати в
хода на административното производство нарушения на административно-производствените правила от
категорията на съществените.
По отношение на съответствието с материалноправните
разпоредби и целта на закона:
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или
начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на
лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се
отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за
лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в
търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 3
от Наредба № Н-18/2006 г. независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова
бележка се издава при извършване на плащането.
От цитираните разпоредби може да се
направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението
за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан,
административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на
търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“. Органът
съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и
обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на
срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва
и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз „до 30 дни“.
В настоящия случай съгласно съставения
по време на проверката протокол органите по приходите са установили нарушение
на разпоредбитe на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредбата вр. чл.
118, ал. 1 от ЗДДС, изразяващо се в това, че при извършена контролна покупка на
30.11.2018 г. в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект на 2 броя входни
такси за свободни игри – всяка по един час, на обща стойност 8,00 лв., същият не
е издал фискална касова бележка от работещото в обекта ФУ, нито ръчна касова
бележка от кочан при плащането на стоката.
В случая от съвкупната преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства според настоящия състав се установява соченото
от органите по приходите нарушение – неиздаване на фискална касова бележка за
получено плащане, въпреки извършеното оспорване от жалбоподателя по реда на чл.
193 от ГПК на истинността – верността на съдържанието на Протокол за извършена
проверка сер. АА № 0363191/30.11.2018 г. Същият като официален свидетелстващ
документ има материална доказателствена сила, която следва да бъде опровергана
от жалбоподателя при условията на пълно и насрещно доказване. Това не бе
сторено по делото, независимо от показанията на свидетелите С.Я.П., М.К.К. и Р.Д.Д..
По делото
безспорно се установява от записите от охранителната камера и свидетелските
показания, че на 30.11.2018 г. св. М.К. /член на проверяващия екип и „таен“
клиент/ е дала на св. С.П. /служител в търговския обект/ банкнота от 50 лв., а
малко след това св. Р.Д. /друг служител в дружеството-жалбоподател/ е върнал на
К. парични суми. Защитната теза на жалбоподателя е, че сумата от 50 лв. не е
била дадена за заплащане на ползваната услуга от двете деца /водени от К. и
нейната приятелка/, а К. е помолила персонала в детския парти център да й размени
банкнотата от 50 лв. на по-дребни, поради което не е възникнало и задължение за
регистриране на продажба. Настоящият състав намира тези твърдения за недоказани.
На първо място, установява се, че престоят на двете деца в парти центъра е
около час – от 16,15 ч. до 17,10 ч., като от видеозаписа е видно, че същите
влизат в детския кът, със свалени връхни дрехи и събути. Това изцяло
кореспондира с твърденията на К., че е заплатила сумата от 8 лева – по четири
лева за всяко от децата за един час игра. Самият факт, че децата престояват в
детския център толкова време по никакъв начин не съответства на показанията на
св. П. и св. Д., че при предстоящо детско парти детският център е затворен и
работи само и единствено за партито и за гостите /като П. първо заявява, че децата
не са влизали вътре и не са играли, а после допуска, че са влезли, но не са
стояли много време/, без да се допускат външни посетители, нито пък с
твърденията в жалбата, че децата били допуснати за кратко време за да не бъдат
разочаровани. На следващо място, по никакъв начин не се потвърждават
твърденията в жалбата, че Р.Д. от собствените си пари е разменил банкнотата от
50 лв. и е върнал на К. две банкноти по 20 лева, 1 банкнота по 5 лева, 2 монети
по 2 лева и 1 монета от 1 лев. От видеозаписа се установява, че св. М.К. подава
една банкнота на св. С.П. /за която не се спори, че е с номинал 50 лева/, а
по-късно св. Д. връща някакви пари – поне две банкноти и две монети, но от
записа не може да се различат нито броя, нито номинала на банкнотите и монетите
– т.е. напълно възможно е да са върнати две банкноти по 20 лева и две монети по
1 лев, което изцяло кореспондира с твърденията на приходната администрация за
платена сума от 8 лева. Следователно по делото не е доказано по безспорен и
несъмнен начин, че на К. е била върната същата сума от 50 лева, както се твърди
в жалбата. Освен това както П., така и Д. сочат пред съда, че първата е дала на
втория парите, които той е върнал на М.К., т.е. се опровергава твърдението в
жалбата, че Д. е разменил банкнотата от личните си пари. Всъщност единственият от
изслушаните свидетели, който твърди, че в случая се касае за размяна на
банкнота с по-голям номинал, а не за плащане, е С.П., тъй като в показанията на
Р.Д. изобщо липсват подобни твърдения, а същият заявява, че П. му е дала
някакви пари, които да върне на жената, а той само ги е занесъл. В противовес
са показанията на св. М.К., която е категорична, че е попитала каква е
дължимата сума за престоя на децата и след получаване на отговора е дала
банкнотата от 50 лева за заплащане на сумата от 4 лв. за всяко дете на час,
както й е било казано. Съдът намира, че не са налице основания да не кредитира
показанията на този свидетел, който на процесните дата и място е действал в
качеството си на служебно лице, в изпълнение на задължения, възложени му с
представената по делото резолюция за извършване на проверка. Освен това липсва обосновка
защо К. би поискала да й бъдат разменени парите, които безспорно не са нейни
лични, а служебно предоставени именно за извършването на такива контролни
покупки, и то след престоя на децата, а не преди това например, както и защо изобщо
би съставила неверен протокол, респ. би дала неверни показания пред съда. От
друга страна С.П. е заинтересована именно от даването на показания в подкрепа
на жалбоподателя, които биха оправдали допуснатото от нея нарушение. Предвид
това съдът намира за доказано, че в действителност приходният орган е заплатил
сумата от 8 лева за консумираната услуга, за което не е бил издаден фискален
бон или касова бележка от кочан.
В
действителност, основателно се явява оплакването на жалбоподателя, че в
протокола от извършената проверка, съответно в ЗППАМ като лице, приело
плащането невярно е посочена св. М.К. /служител в търговския обект/, докато в
действителност парите са били дадени на св. С.П.. Следва обаче да се отбележи,
че по време на проверката след легитимирането на приходните органи детското
парти вече е започнало /видно и от записите на охран. камера/, а съгласно
показанията на свидетелите М.К., А.М. /член на проверяващия екип/ и самата М.К.
именно последната е била изпратена от собственичката на парти центъра в отговор
на искането на проверяващите да повика момичето, на което е платена сумата. В
тази връзка съдът изцяло приема твърдението на св. К., че същата се е заблудила
относно приелото плащането лице, тъй като, както се установява и от записите,
между К. и П. в действителност е налице визуална прилика. Твърдението на К., че
е била принудена да напише декларацията на л. 65 от делото не се подкрепя от
никакви други доказателства, още повече, че същата е подписала съставения
протокол от проверката без никакви забележки и възражения. Всъщност от
наличните доказателства може да бъде направен извод за умишлено подвеждане на
проверяващите органи с цел евентуално елиминиране на последиците от проверката. Приелото
плащането лице /С.П./ също е служител на дружеството-жалбоподател и тъй като е
установено релевираното в ЗППАМ фактическо основание – плащане за извършена
услуга, за което не е издаден ФБ, то посочването на друг служител като приел
плащането не представлява самостоятелно основание за отмяната на оспорения
административен акт.
Изложеното
не се опровергава от обстоятелството, че при извършената проверка в касата на
дружеството не е намерена банкнотата от 50 лв., с която е заплатена контролната
покупка. Доколкото на практика се касае за укрити парични средства е логично
същите да не се намират в касата, още повече, че в хода на проверката
впоследствие тази банкнота изрично е била изискана от св. А.М., но не е била
представена на проверяващите. В тази връзка следва да се отчете и фактът, че
според фискалното устройство през деня няма отчитани обороти, както и служебно
въведени суми, т.е. в касата не е имало никакви парични средства към момента на
проверката. Това от своя страна е недостоверно с оглед детското парти по същото
време и потребността от парични средства най-малко за осигуряване на възможност
за връщане на ресто /в обекта няма ПОС-терминал/ и от своя страна е показател,
че средствата на търговеца не се отчитат в касата. Що се отнася до
констатираната фактическа наличност от 2,74 лв. /жълти стотинки в пластмасова
чашка/, то същата няма никакво отношение към законосъобразността на настоящата
заповед. Разликата между фактическа и касова наличност, за която не се твърди,
че е укрит приход, е нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.,
за което съответно е съставен представения по делото АУАН № F458141/10.12.2018
г., но не е част от фактическия състав на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
Останалите доводи в жалбата, касаещи поведението на св. А.М., освен че са
недоказани, са и неотносими към спора.
При тези факти са налице предвидените в
закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението
на чл. 187 от ЗДДС. Както бе посочено, след като е констатирано нарушение на
реда за отчитане на продажбите в търговския обект органът по приходите по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност
и няма възможност на преценка дали да наложи предвидената в закона принудителна
административна мярка или не /така напр. Решение № 10323 от 5.10.2016 г. на ВАС
по адм. д. № 8979/2015 г., Решение № 11983 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. №
16784/2013 г., Решение № 5861 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2540/2014 г.
и мн. други/. Ирелевантно е дали е
издадено наказателно постановление за установените нарушения. Налагането на
принудителните административни мерки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187
от ЗДДС не е обвързано с издаване на наказателно постановление за нарушението и
се прилага независимо от ангажиране на административнонаказателната отговорност
на дружеството. Административнонаказателното производство няма отношение към
налагането на ПАМ, доколкото същата се налага с мотивиран индивидуален
административен акт, след установено по съответния ред при проверка от органите
по приходите административно нарушение.
Единствената преценка, която притежава
административният орган е тази по отношение на срока на принудителната
административна мярка, която преценка е била направена от този орган с оглед на
вида на извършеното нарушение. Изрично в заповедта за прилагане на ПАМ
административният орган е изложил мотиви, с които обосновава 7-дневния срок,
споделящи се от настоящия състав. Налагането на ПАМ има превантивен и
дисциплиниращ характер и административният орган е определил срок към
минималния, имайки предвид вида и обема на упражняваната дейност, тежестта на
нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и
мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред.
На последно място, заповедта е издадена
и в съответствие с целта на закона. Видно от изложените мотиви, мярката цели да
постигне промяна в начина на извършване дейността в конкретния търговски обект,
като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният -
недопускане вреда за фиска. В случая се касае за законоустановена цел, тъй като
нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни
мерки за предотвратяването и преустановяването на административни нарушения.
Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС принудителна административна
мярка „запечатване на обект“ е насочена към постигане именно на такава
превантивна цел, доколкото към момента на постановяването й дружеството не е
преустановило дейността си в търговския обект, т.е. съществува възможност за
извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено
плащане. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите
на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на
публичните задължения.
Предвид изложените съображения, съдът
намира, че с оспореният индивидуален административен акт правилно е приложена
ПАМ – запечатване на търговския обект на „Даяна-2017“ ЕООД и забрана на достъпа
до него за срок от 7 дни.
При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за
присъждане на ***ско възнаграждение. Съгласно чл. 186, ал. 4 от ЗДДС
обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда
на АПК, поради което разноските се определят на основание чл. 143, ал. 4 от АПК
във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лева съгласно фактическата и
правна сложност на делото и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Даяна-2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Велико Търново, ул. „Освобождение“ № 29б, вх. А, ап. 21 против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 10323
от 10.11.2018 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико
Търново в дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение №
ГДФК-1/08.01.2019 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК в ЦУ
на НАП.
ОСЪЖДА „Даяна-2017“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
„Освобождение“ № 29б, вх. А, ап. 21 да заплати на Национална агенция за приходите – гр. С. разноски по
делото в размер на 100,00 лв. /сто лева /.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане
на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: