№ 1030
гр. София, 24.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно частно наказателно
дело № 20211000601038 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440 ал.2 от НПК вр. чл. 341 ал. 2 вр. чл. 345 от НПК.
Образувано е по частна жалба от Ю. С. Ч. срещу Определение от 13.09.2021 година
на СГС, НО-7 състав по НЧД№3165/2021 година с молба за отмяна на същото като се сочи,
че същият не е съгласен с посоченото от първия съд, който според него е бил заблуден.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в частната жалба, атакувания
съдебен акт и материалите по делото, намира за установено следното:
Частната жалба, по която е образувано настоящето въззивно производство, е
допустима, с оглед процесуална легитимация, спазване на срок и съответност.
При преценката по същество, въззивният съд намира че същата е неоснователна, а
определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
Първоинстанционният съд от една страна правилно и законосъобразно е констатирал,
че е налице първата предвидена предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК, тоест изтърпяна 1/2 от
наказанието на осъдения като за това няма и спор между страните. Осъденият е изтърпял
наказание от 3 години, 6 месеца и 17 дни във връзка с наложеното наказание от 5 години
„лишаване от свобода“ за престъпление по чл.354а, ал.1 НК.
По отношение на втората предпоставка, а именно поправянето на осъдения,
настоящият състав е на мнение, че същата не е налице. Въпреки, че Ч. е трудово ангажиран
и награждаван, това само по себе си не е достатъчно.
При осъденият са налице проблемни зони, които все още не са преодолени –
отношение към правонарушението, управление на финансите и доходите, начин на живот и
1
обкръжение, умение за мислене и злоупотреба с алкохол. Оценката на риска от рецидив все
още не е в ниски стойности – 45 точки, като за целият период от време е намаляла само с 6
пункта, а в последствие тази оценка е завишена на 46 точки заради дисциплинарно наложено
наказание.
Следва да се има предвид, че УПО при наличните предпоставки е право на всеки
осъден. Същият във всеки един момент, предвиден по разпоредбите на НПК, има
възможност да направи своето искане за това. В тази връзка следва да се акцентира на
обстоятелството, че законодателят в разпоредбата на чл.439а, ал.2 НПК изрично отбелязва,
че освен наличната оценка на осъдения по смисъла на чл.155 и чл.156 ЗИНЗС, същото това
поправяне се установява и от всички други източници на информация за поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Така че, макар и да е право на всеки един
осъден за УПО, то това в никакъв случай не може да се приема като автоматична
възможност за приложението му. Тенденциите в поправянето на едно осъдено лице следва
да са трайни във времето, при него е необходимо да съществува натрупване в
поправителния му ефект, което натрупване в никакъв случай да не е моментно, инцидентно,
повърхностно, мнимо такова, чиято единствената цел да бъде едно бъдещо предсрочно
освобождаване.
На следващо място, за да се приеме, че съществуват предпоставките за такова УПО,
следва по делото да са събрани толкова категорични доказателства, че същите да не дават
възможност да се приеме, че има дори и малка вероятност за осъществяване на други
противоправни действия. Тоест, поведението в местата за лишаване от свобода на
съответното лице, следва да е надхвърлящо обичайното добро такова и каквото се изисква
по ЗИНЗС, за да може да се приеме, че същият е с трайно изградени позитивни навици,
привички и мислене, каквито следва да има всеки един гражданин.
При Ч. правилно първият съд е акцентирал върху обстоятелството, че
дисциплинарното наказание на осъдения е за употреба на алкохол, а тя е посочена като
проблемна зона и е била основна причина за престъплението, за което е признат за виновен.
Тоест това основно обстоятелство в една от важните за коригиране на осъдения дефицитни
зони не е преодоляна, а напротив няма позитивно развитие.
Становището на Началника на затвора е също отрицателно.
От всичко изложено може да се направи извод, че при Ю. С. Ч., въпреки някои
позитиви в поведението, все още, липсва трайност при положителната промяна в процеса и
по този начин не може да се заключи, че са постигнати целите залегнали в чл.36, ал.1 НК.
Така мотивиран, настоящият съд прецени, че атакуваното определение е правилно и
законосъобразно.
Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд – 8 състав, НО
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 13.09.2021 година на СГС, НО-7 състав по описа
на НЧД№3165/2021 година.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3