Решение по дело №311/2022 на Окръжен съд - Пловдив
| Номер на акта: | 116 |
| Дата: | 3 май 2022 г. (в сила от 3 май 2022 г.) |
| Съдия: | Даниела Димитрова Събчева |
| Дело: | 20225300600311 |
| Тип на делото: | Въззивно административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 17 февруари 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ ПО ВАНД 311/2022г
ВАНД 311/2022г е образувано по протест на Районна прокуратура
Пловдив, срещу решение № 2168 от 06.12.2021г., постановено по АНД №
7406/2021г. по описа на Пловдивски районен съд. С решението обвиняемият
Н.М. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.237 от НК,
поради което е бил оправдан. На основания чл.190 от НК е постановено
направените по делото разноски да останат за сметка на Държавата.
В протеста и допълнението към него се твърди, че решението е
неправилно и необосновано, неотговарящо на доказателствата по делото.
Твърди се още, че предметът на престъплението е родово заместима вещ и
този предмет е с установени индивидуализиращи го белези в достатъчна
степен, която е нужна и за индивидуализация на обвинението. Иска се именно
първоначалната съдебна ветеринарна експертиза да бъде кредитирана. С тези
аргументи се прави искане решението да бъде отменено и подсъдимия да
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като в негова тежест
да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание прокурорът поддържа депозирания протест, като
изтъква съображения в подкрепа на твърдението, че вещта предмет на
престъплението не следва да се индивидуализира чрез установяване на
конкретните й белези като ръст, тегло, пол. Твърди се от страна на
държавното обвинение противоречие между двете експертизи, като се иска
кредитиране на първата по ред, с аргумент, че втората е изготвена само върху
писмени данни. Твърди се още, че деянието не е малозначително, както и че
не е нарушен принципът „non bis in idem“.
Защитата от своя страна изтъква противоречия между свидетелските
показания относно теглото на животното и констатациите по този въпрос
направени от вещото лице изготвило първата експертиза. Твърди се, че
деянието не е престъпление поради неговата малозначителност по смисъла на
чл.9, ал.2 от НК, тъй като животното е отстреляно без съответното
индивидуално разрешение, което е нямало никакви пречки обвиняемият да
получи, тъй като ловуването в този период е било разрешено. Изтъква се още,
че обвиняемият се отличава с добри характеристични данни. Твърди се, че е
нарушен принципът „non bis in idem“, тъй като обвиняемият е бил наказан за
деянието по административен ред с наказателно постановление № 482 от
17.07.2020г и глобата е била платена.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото
и становищата на страните, намира за установено следното:
Протестът е ДОПУСТИМ, подаден в законоустановения срок от
правоимащо лице, разполагащо с това право.
По същество протестът е ОСНОВАТЕЛЕН.
1
Фактическата обстановка по случая е следната:
* стопанисвало в гр. * местността *, находяща се в землището на гр.*, в
близост до манастира „*”. В периода от 11.06.2020г. до 05.07.2020 г. в
предоставените за стопанисване ловностопански райони на ЛРД „*”-Пловдив
било издадено разрешително за индивидуално подборно ловуване на един
ловец от ловната дружина на с.Драгомир.
Обв. Н. С. М. бил член на ЛРД„*”, като му била издадена членска карта
№ *. Той притежавал ловен билет сериен № * и пореден № *. Било му
издадено и удостоверение за подборно ловуване с № * от Изпълнителна
агенция по горите. На обв. М. не било издадено разрешение за индивидуален
лов на дива свиня за датите 28.06.2020 г. и 29.06.2020 г. За издаването на
такова разрешително, желаещият следвало да подаде искане до председателя
на ловната дружинка. Желаещите да отстрелят едър дивеч за индивидуално
подборно ловуване следвало да притежават Удостоверение за подборно
ловуване, на гърба на което се отбелязвал и видът на съответния едър дивеч,
който ще бъде отстрелван, да притежават заверена членска карта и заверен
ловен билет. Писмените разрешителни се издавали в два екземпляра, единият
от които оставал в Ловно-рибарско дружество.
В периода 27-30.06.2020 г. съгласно Закона за лова и опазване на дивеча
за дива свиня се ловувало само подборно индивидуално, а групов лов не се
извършвал. На 28.06.2020 г. обв. Н. С. М. взел притежаваното от него ловно
оръжие марка „Бенели“ модел „Арго“ и излязъл от дома си, като се отправил
пеша към гората в землището на гр.*. Достигайки до местността „*“,
находяща се в близост до манастира „*“, той забелязал едър дивеч - дива
свиня, произвел изстрел и я убил. Към полунощ обв. М. се обадил на своя
приятел - свид. * и му казал, че има нужда от помощ, без да споменава каква.
Казал му също и да вземе със себе си и друг техен приятел- *. Свид. * се
обадил на свид.* и двамата заедно потеглили с лек автомобил марка и модел
„Пежо 406“ с рег.№ * към местността „*“. Пристигайки на място те намерили
обвиняемия и убитата дива свиня. Обвиняемият помолил двамата свидетели
да му помогнат да натовари убитото животно и да го закарат до дома му, като
обещал на сутринта да се обади на председателя на Ловно-рибарското
дружество за да го уведоми за случая. Тримата натоварили трупа на дивата
свиня в багажника на лекия автомобил, управляван от свид. * и потеглили
към гр.*.
Междувременно за времето от 16,00 часа на 28.06.2020 г. до 04.00 ч. на
29.06.2020 г. свид. *, на длъжност „старши полицай в група ООР“ при * РУ-
ОДМВР-Пловдив, и колегата му- свид. * изпълнявали служебните си
задължения като автопатрул *. Около 02.05 часа на 29.06.2020г. те
извършвали обход на ул. * в гр.*, когато пред №11 забелязали лек автомобил
марка и модел „Пежо 406“ с рег.№ *. Двамата полицейски служители спрели
автомобила за извършване на рутинна проверка. В хода на проверката в
автомобила забелязали да пътуват три лица, които били установени като
2
свидетелите * и *, и обв. М.. На задната седалка на автомобила полицейските
служители забелязали камуфлажен калъф за ловна пушка, съдържащ един
брой дългоцевно нарезно оръжие марка „Бенели“модел "Арго“. Обвиняемият
заявил, че това е неговото ловно оръжие и че има в себе си и четири броя
боеприпаси калибър 30-06 за същото оръжие. Предоставил разрешително № *
с приложение към него №* за огнестрелното оръжие и за боеприпасите. При
извършване на проверка в автомобила, в багажника му, свидетелите * и *
установили един брой дива свиня, неизкормена и неодрана. Свидетелите * и
*, и обв. М. били съпроводени до сградата на * РУ-ОДМВР-Пловдив. Било
потърсено съдействие от РДГ-гр.Пловдив като се отзовали св. * и св. *. На
обв. М. бил съставен АУАН сер. № РДПЛ№* за нарушение на чл.86, ал.1, т.2,
приложение -1, т.4, във връзка с чл.43, ал.2 от ЗЛОД. Убитият дивеч бил
задържан с Констативен протокол сер. РДПЛ№ 002236-002237/29.06.2020 г. и
предаден за отговорно пазене на свид.И.Б., в качеството му на председател на
Ловно-рибарско дружество „*“ с разписка сер.Л00 №037762.
Посочените факти са приети за установени и от първостепенния съд.
Въз основа на същите първостепенният съд е формирал неправилен извод за
недоказаност на обвинението поради противоречия в доказателствата по
отношение на предмета на престъплението. Този извод не може да бъде
споделен от страна на въззивната съдебна инстанция, която при извършената
проверка на атакуваният съдебен акт констатира, че първостепенният съд е
приел за съставомерни повече индивидуализиращи убитото животно белези
от тези предписани в закона.
Неправилно от страна на първостепенния съд сред фактите по делото
е посочено, че обв.М. взел законово притежаваното от него оръжие и се
отправил към гората за да ловува след като употребил алкохол. Съгласно
чл.60, ал.1, т.3, б.“е“ от ЗОБВВПИ носенето и употребата на оръжие след
употребата на алкохол е забранено. От събраните по делото материали става
ясно, че за тези обстоятелства обв.М. вече е бил наказан по административен
ред с наказателно постановление №482 от 17.07.2020г от началник * РУ на
МВР, поради което употребата на алкохол от страна на обвиняемия не следва
да се отчита като фактическо обстоятелство по настоящото дело поради
забраната за дирене на наказателна отговорност от едно лице два пъти за едно
и също нещо. Тук следва да се посочи, че разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НПК
не позволява приложение на чл.78а, ал.1-6 от НК в случай, че деецът е бил в
пияно състояние. След като деецът обаче вече е бил наказан за този факт
същия не бе отчетен от настоящия съд, като бе изключен от установената по
делото фактическа обстановка.
При оценката и анализа на доказателствата от страна на въззивния
съд става ясно, че описаната фактическа обстановка се установява чрез годни
доказателства, възпроизведени в гласни и писмени доказателствени средства.
Това са показанията на служителите при ОДМВР Пловдив- * * и *,
3
установили убитото животно в багажника на автомобила, в който пътувал
обвиняемия и в който автомобил се намирало единствено неговото собствено
оръжие и боеприпаси. Доказателствено значение имат и показанията на
свидетелите * * и *, повикани от обвиняемия на мястото, където животното
било отстреляно. Обективната истина се установява още и от показанията на
горските инспектори * и *, съставили констативен протокол по повод
отсрелване на животното, както и от тези на председателя на ЛРД гр.*- И.Б.,
приел за отговорно пазене отстреляното животно. Посочените гласни
източници на доказателства са подкрепени с писмените доказателствени
средства- справка от ЛЛД * Пловдив, според която не е било издавано
разрешително за индивидуален лов на обв.М. към инкриминираната дата,
протокол за доброволно предаване от обв.М. на пушка марка Бенели/ Арго №
№ВВ066064/СВ066064 ведно с боеприпаси, оптичен прибор и документи,
разрешение за носене и употреба на оръжие и приложение към същото,
включително за оръжие марка Бенели/ Арго № №ВВ066064/СВ066064 и
приемо-предавателен протокол за предаването им на инспектор КОС при *
РУ на МВР, билет за лов №* валидно до 31.12.2019г, удостоверение за
подборно ловуване на името на обвиняемия със заверка за 2020г, констативен
протокол №002236 от 29.06.2020г., съставен от горски инспектор при
Регионална дирекция по горите Пловдив, в който е описано отстреляното
животно по вид, външни белези и мястото на попадението при отстрелването
му, разписка за предаване на вещ за отговорно пазене №037762 от
29.06.2020г, акт за извършено административно нарушение №* от 29.06.2020г
на името на обв.М. за нарушение на чл.86, ал.1, т.2 вр. чл.43, ал.2 от ЗЛОД,
акт за извършено нарушение, акт за административно нарушение №375745 от
29.06.2020г за нарушение на чл.60, ал.1, т.3, б.е от ЗОБВВПИ, наказателно
постановление №482 от 17.07.2020г за същото нарушение и разписка за
заплащане на глоба от 500лв. В подкрепа на така установената фактическа
обстановка е и вещественото доказателство- труп на дива свиня- мъжки пол,
неодрана и неизкормена с тегло 80-90кг, предаден за отговорно пазене на
29.06.2020г на свид. Б. и веществено доказателство оръжие марка Бенели/
Арго № №ВВ066064/СВ066064, ведно с боеприпаси, собственост на
обвиняемия и заварено от полицейските служители в автомобила, в който
убитото животно било превозвано.
Изброените доказателствени средства възпроизвеждат еднопосочни
доказателства, между които противоречия не съществуват. От тези
доказателства, се установява, че на установените време и място, боравейки
със собственото си оръжие и боеприпаси, които притежавал на законово
основание, обв.М. е убил, чрез прострелване диво животно, представляващо
дива свиня. Причинната връзка между действията на обв.М. и настъпилия
съставомерен резултат се установява от неразривно свързани помежду им в
логическа последователност множество косвени доказателства, установяващи
единствено описаният механизъм. Това са заварването на обвиняемия и трупа
4
на животното в гората от страна на свидетелите * и *, споделеното им от него,
раната която не са възприели върху трупа на животното, намиращата се у
обвиняемия в онзи момент пушка и боеприпаси, установени и от
полицейските служители и по-късно при спиране на лекия автомобил,
описани в протокола за доброволно предаване, откритият от полицейските
служители труп на дива свиня в багажника на същия автомобил, раната на
животното възприета от горските инспектори и описана от тях в
констативният протокол. Посочените факти не се оспорват и от страните.
Показанията на свидетелите * и * са източник на производни
доказателства по въпроса как е умъртвено животното, тъй като те научили от
обв.М. на местопроизшествието, че свинята е била отстреляна от него. Обв.М.
потърсил тези свидетели за да му помогнат те с пренасянето на трупа на
животното. Тези показания са източник и на преки доказателства по
отношение на вида на предмета на престъплението, тъй като същият е бил
лично възприет от тях. Мястото на нараняването на животното не е било
съзряно от тези свидетели, но те описват самото животно като сочат вида му -
дива свиня и неговите приблизителни размери – около 1м дълго и около 70кг.
Животното е било пряко възприето по вид и размери и от свидетелите * * и *,
които са го заварили в багажника на лекия автомобил, в който се намирал и
обвиняемия и неговото оръжие. Според тези свидетели животното е
представлявало дива свиня от мъжки пол, неизкормена, неразфасована, около
един метър дълга и с тегло около 80-90кг. Същото животно било възприето и
от свид.Б., който го описва като диво прасе, мъжко, не повече от 80кг маса, с
рана в едното ухо. Свид.Б. получил това животно за отговорно пазене с
разписка от свид. * и лично го изкормил преди да го прибере във фризера за
съхранение. По делото е налице и несъвсем ясно копие на фотоснимка,
създадена при съставяне на констативният протокол, като от изображението
на същата не възникват съмнения относно вида на животното, посочен от
изброените свидетели.
Описаните гласни доказателствени средства установяват
непротиворечиво, че отстреляното животно е било дива свиня. Предмет на
престъпление по чл.237, ал.1 от НК е едър дивеч, какъвто именно
представлява дивата свиня, съгласно т. I, б. "А", т. 4 от Приложение № 1 към
чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал. 5 от специалния закон- ЗЛОД. Законът не изисква други
индивидуализиращи белези за предмета на престъплението, освен определяне
на вида му и съответствие на същия на един от видовете регламентирани в
Приложение № 1 т. I от ЗЛОД. Без значение за съставомерността на деянието
са обстоятелствата за пол и възраст на животното, телесна маса, размери,
стойност. Тези индивидуализиращи белези биха могли да имат фактическо
значение за конкретния казус, но не и правно такова, доколкото законът не
поставя изисквания за това.
От изложеното се установява, че становището на първостепенният съд
за недоказаност на обвинението поради противоречия в доказателствата не
може да бъде споделено. Първостепенният съд при оценка на доказателствата
5
е придал правно значение на фактически обстоятелства, без те да имат такова,
поради което макар да е установил същата фактическа обстановка е формирал
неправилни правни извод по същество. При проверка на доказателствата
установяващи предмета на престъплението е видно, че нито един
доказателствен източник по делото не сочи убитото животно да е било
различно по вид от дива свиня. Спор по този въпрос по делото не съществува,
а същевременно именно дивата свиня като вид животно е определена в закона
и като едър дивеч, което изпълва в достатъчна степен този признак на състава
на престъплението.
По отношение на цената на отстреляният едър дивеч следва да се
посочи, че същата не подлежи на установяване чрез експертиза, тъй като
дивата свиня не подлежи на продажба в търговската мрежа, поради което и не
представлява вещ, която може да бъде оценена по пазарни цени. Цената й е
определена нормативно с Наредбата за размера на обезщетенията за щетите,
нанесени на дивеча и тази цена се отнася за вида на дивото животното без да
се влияе от други негови белези като възраст или телесна маса.
Въззивният съдебен състав не приема с доверие заключението на
изготвената експертиза от вещо лице М.Д., както това е сторил и
първостепенният съд. Възраженията на прокурора по този въпрос са
неоснователни. Действително според свид.Б. вещото лице Д. е огледало
именно трупа на животното, което му е било предадено за отговорно пазене.
Неизяснено остава по делото обаче, при изчерпване на възможностите за
това, дали предоставеният за оглед животински труп е бил именно този на
дивата свиня, отстреляна от обвиняемия. Съмненията в тази насока
произтичат от наличието на съществено противоречие между
ветеринаромедицинската експертиза, изготвена от вещо лице Д. и
показанията на свидетелите свидетелите *, * Б., *, *, като констатациите на
последните двама са били отбелязани в съставения констативен протокол в
присъствието на обвиняемия. Изброените свидетели сочат, че животното е
било с различна телесна маса от описаното от страна на вещото лице, като
количествената разлика в стойностите според двете групи доказателства е
почти двойна. По същественото обаче е друго- според
ветеринаромедицинската експертиза раната от прострелване на животното
представлява отвор в челната кост, а видно от аутопсионния протокол от
22.10.2020г проектилът е преминал през фронталната черепна кост. Според
показанията на свидетелите * и * дивата свиня е била улучена в дясната
страна на врата. Тези свидетели са описали това обстоятелство в съставения
констативен протокол. От своя страна свид.Б. твърди, че мястото на
поразяване на свинята е било в областта на ухото, но не и в челната му област.
Видно е, че изброената група свидетели сочат различно място на
поразяване на животното от това посочено от страна на вещото лице Д.. Тъй
като понастоящем вещото лице е починало не бе възможно в хода на
въззивното съдебно следствие да се проведе неговия разпит, който би могъл
да изясни на какво се дължи така констатираното противоречие. За
6
изясняване на тези обстоятелства допълнителен разпит бе проведен на
свид.Б., който твърди пред въззивния съд, че грешка в трупа при огледа от
вещото лице не би могла да се случи, тъй като във фризера към онзи момент
не е имало други животни.
Поради естеството на процесуалният ред, по който се провежда
съдебното производство показанията на свидетелите могат да се ползват
непосредствено от настоящия съд. Прилагайки този процесуален ред,
въззивният съд констатира, че казаното от на свид. Б. при допълнителният му
разпит не е достатъчно обективно и убедително доколкото са налице известни
противоречия между казаното от този свидетел в хода на досъдебното
производство и заявеното от него пред съда. В разпита си в хода на
досъдебното производство, свид.Б. сочи, че за времето на престой на дивото
прасе във фризера се е случвало там да се съхраняват и други диви прасета,
определени от него като малки по размер. Установява се и противоречие в
показанията на свид.Б. по въпроса дали инкриминираната дива свиня е
страдала от трихинелоза като на досъдебното производство свидетеля сочи,
че пробите са били отрицателни, а в разпита си пред въззивния съд казва
обратното. Посочените вътрешни противоречия не са съществени и не водят
до извод за недостоверност на показанията на този свидетел. Съдът счита, че
тези противоречия имат значение единствено за установяване на
обстоятелства дали са били налице предпоставки, които да объркат свидетеля
при предоставяне на правилния животински труп за оглед от вещото лице Д..
Такива предпоставки са налице и по обективни причини, извън казаното от
свидетеля, до колкото този труп не се установява да е бил маркиран по
отличителен начин като веществено доказателство, престоял е във фризера
дълго време почти четири месеца, а фризерът по принцип се е ползвал от
дружинката и е служил и за други цели -за съхраняване на трупове на
отстреляни животни до излизане на задължителните пробите. Огледът на
дивата свиня, извършен от вещо лице Д. не е бил проведен на
местопроизшествието, а се е случил месеци по-късно и е бил предшестван от
поредица действия на други лица, което сочи, че достъпът му до трупа на
животното не е бил пряк и непосредствен. За разлика от това свидетелите * и
* са имали пряк досег с трупа на животното още на местопрестъплението,
непосредствено след установяване на престъплението, като са огледали
дивата свиня на мястото където е била открита. Поради това не съществуват
никакви съмнения, че показанията на тези свидетели се отнасят за животно,
отстреляно от обвиняемия. Наблюденията им по отношение на трупа са били
непосредствени и са били описани в съставения на място констативен
протокол в присъствието на свидетели и самия обвиняем. От своя страна
свид.Б. лично изкормил животното предадено му същия ден за отговорно
пазене, но и той също не твърди раната да е била в челната област, фронтално.
По изложените съображения съдът намира, че относно мястото на
смъртоносната рана следва да се ценят свидетелските показания, проверени с
писменото доказателствено средство- съставеният на място констативен
7
протокол.
Изготвената съдебно-ветеринарномедицинска експертиза от вещо лице
д-р * следва да се кредитира само в тази й част, която не се позовава на
изготвения от вещо лице Д. аутопсионен протокол. Този протокол не може да
послужи като достоверен източник на данни, предвид констатираните
противоречия на описанието с други посочени по-горе и кредитирани от съда
доказателства. Напълно нелогично е в този аутопсионен протокол да е било
отразено теглото именно на отстреляното от обв.М. животно, тъй като видно
от показанията на свид.Б. той изкормил същото преди прибирането му за
съхранение, което разбира се няма как да не се отрази на тежестта на трупа в
насока намаляването й. В тази връзка са основателни възраженията на
защитата, че и след изкормване на животното, също губи тегло. Логиката
произтичаща от посочените факти също аргументира извод за недостоверност
на съставеният аутопсионен протокол, поради което експертизата не следва
да се основава на данни от същия и в тази й част тя не бе кредитирана от
страна на съда.
Заключението на втората по ред експертиза в кредитираната от съда
част потвърждава гласните и писмените доказателствата за вида на
отстреляното животно, като се сочи й латинското наименование на същия.
Според тази експертиза е възможно да настъпи разлика в теглото на труп в
замръзнало състояние поради „фира“, при която част от теглото се губи. Този
факт сам по себе си също се явява в противоречие на данните, изложени в
аутопсионния протокол, съставен от вещо лице Д., сочещ почти двойно тегло
на животното, което това вещо лице е огледало.
От направеният доказателствен анализ се установява, че от обективна
страна обвиняемият * е изпълнил всички признаци на престъплението по
чл.237 ал.1 от НК. Съставът на престъплението по чл. 237, ал. 1 от НК има
частично бланкетен характер, който се запълва и от съдържанието на нормите
в Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), относно предмета на
престъплението и на режима на улова на дивеч в страната. Вида на убитото
животно е установен от доказателствата по делото като дива свиня и същата
съгласно съгласно т. I, б. "А", т. 4 от Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2, т. 1 и
ал. 5 от ЗЛОД представлява едър дивеч. Установено е средството послужило
за извършване на престъплението- оръжие марка Бенели/ Арго №
№ВВ066064/СВ066064, ведно с боеприпаси, притежавани на законово
основание от обвиняемия и открити в същия автомобил, с който е било
превозено отсреляното животно при липса на каквито и да е други налични в
същия автомобил огнестрелни оръжия и боеприпаси. Не са налице съмнения
в причинно-следствената връзка между действията на обвиняемия М. и
настъпилия съставомерен резултат. Същата се доказва от поредица
взаимосвързани косвени доказателства, които при своята взаимовръзка водят
до единствения възможен положителен по характер извод. Същите
доказателства обосновават и несъмнения извод за авторството на деянието.
Няма спор, че то е съставомерно и от субективна страна, тъй като
8
обвиняемият е годен субект на това престъпление и фактите сочат наличие на
изрично знание у него, че не е разполагал с индивидуално разрешително за
лов, със сдобиването на което е следвало да се ангажира лично, въпреки което
той ловувал сам в гората и отстрелял едър дивеч, като с действията си целял
настъпването именно на този резултат.
Възраженията на защитника за приложимост на разпоредбата на чл.9, ал.2
от НК, съдът намира са неоснователни. В чл. 9, ал. 2 от НК са предвидени две
хипотези, изключващи престъпния характер на деянието – липса на
обществена опасност и явно незначителна такава. Първата хипотеза е
неприложима към конкретния случай, тъй като стореното от обвиняемия е
обществено опасно деяние, което категорично засяга охранените обществени
отношения в ловния стопански отрасъл на държавата. При преценка дали
деянието се отличава с явно незначителна обществена опасност са от
значение всичките му обективни характеристики като начин на
осъществяване, средства, специфики на поведението, осъществяващо
изпълнителното деяние, обстановката, допълнителни несъставомерни
последици и др. Незначителност на обществената опасност е налице, когато
степента на засягане на охранявания обект е минимална. Приоритет се отдава
на характеристиките на деянието като може да се съобразят и особеностите
на дееца, ако те косвено рефлектират върху деянието. Изяснена е в съдебната
практика необходимостта от изрична преценка дали стореното се отличава
със своята малозначителност от други подобни по вид престъпни прояви, при
което незначителността на засягане на обществените отношения следва да се
установи като очевидна и безспорна. Предвид описаните критерии и
установените фактически положения по настоящия случай не може да се
направи извод за явна незначителност на конкретното деяние, предмет на
доказване по делото. Липсата на разрешение е съставомерен признак на
престъплението и е резултат на установеният режим на контрол върху тази
дейност и отчитане резултатите от нея. В случая обвиняемия е бил ловец и е
притежавал на правно основание огнестрелно оръжие и боеприпаси, но не
всеки правоимащ ловец може да извършва индивидуален лов. Изискването за
разрешение за индивидуален лов не е формално, а задължително условие за
същия /Р- 126/2013 г. на II н. о. ВКС/. Същевременно специалната нормативна
уредба въвежда редица изисквания съпътстващи дейността по ловуване,
свързани с опазване на дивеча, отчитане на отстреляния дивеч за
статистически цели и др., което сочи, че при ловуването без надлежно
разрешително не става въпрос само и единствено до формалната липса на
документ. По тези съображения възраженията на защитата не могат да бъдат
споделени.
Възраженията на защитника за наличие на пречка за наказателно
преследване в настоящото производство по отношение на обвиняемия поради
действие на принципът „Ne bis in idem“ мнозинството на съдебния състав
намира за неоснователно. Аргументите на защитата се основават на
9
наказателно постановление № 482 от 17.07.2020г, издадено въз основа
административен акт от 29.06.20г бл.№375745. В това наказателно
постановление е описано, че за времето от 00.00ч до 02.30ч, М. след употреба
на алкохол- 0,37 промила е носил и употребил законово притежавана ловна
пушка, посочена по вид, като е уточнено, че употребата й се е изразила в
произвеждане на изстрел и убиване на глиган. Нарушението е квалифицирано
като такова по чл.60, ал.1, т.3, б.“е“ вр.чл.184 ал.1 от ЗОБВВПИ, според който
текст на закона носенето и употребата на оръжие след употребата на алкохол
е забранено. За това нарушение е издадено посоченото по-горе наказателно
постановление, което е влязло в сила преди внасяне на предложението на
прокурора по чл.78а от НК пред първоинстанционния съд.
При преценка дали е нарушен принципът „Ne bis in idem“, забраняващ
едно лице да бъде наказано два пъти за едно и също нещо, следва да се
съпоставят фактите на отделните случаи и да се провери дали същите са
напълно идентични, без оглед на правната квалификация и защитения
обществен интерес /ТР № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г.,
ОСНК/. В случая липсва идентичност между фактите, послужили за
санционирането на обвиняемия с влязъл в сила административно наказващ
акт и тези по вмененото му обвинение за извършено престъпление по чл.237
ал.1 от НК.
Фактите, описани в административнонаказателната преписка,
завършила с наказване на обвиняемия с наказателно постановление № 482 от
17.07.2020г. се заключават в това, че М. е носил и употребил огнестрелно
оръжие след употреба на алкохол. Административното нарушение по чл.60
ал.1 т.3 б.Е и чл.184 ал.1 от ЗОБВВПИ се изразява на първо място в
противоправно носене на оръжието, а ако същото е било употребено е без
значение по какъв начин това е сторено и довело ли е до някакъв вредоносен
резултат. В случая употребата на оръжието се е изразила само и единствено в
произвеждане на изстрел, като без значение за това нарушение е какъв
резултат е настъпил от това. Фактите, очертаващи наказването на М. с
окончателен санкциониращ акт, са тези по носенето и употребата на
повереното му по съответния законов ред огнестрелно оръжие след употреба
на алкохол 0,37 промила.
Фактът, че обвиняемият е извършил убил едър дивеч подлежи на
установяване в настоящото наказателно производство, за която фактическа
деятелност по отношение на обв.Н.М. не е налице завършило
административнонаказателно производство с акт, с който той да е бил
окончателно осъден или оправдан. В този ред на мисли е било образувано
административно производство и е бил съставен акт от 29.06.2020г.за
констатирано нарушение по чл.43 ал.2 вр.чл.86 ал.1 т.2 от Закона за лова и
опазването на дивеча. Именно това нарушение като фактическа обусловеност
изисква осъществяването на нерегламентиран лов на едър дивеч, който се
заключава и в убиването му, съгласно изпълнителните деяния по чл.43 ал.2 от
ЗЛОД. Уловът и убиването на едър дивеч се санкционира и като
10
престъпление съгласно чл.237 ал.1 от НК. Въз основа на съставения на Н.М.
акт от 29.06.2020г. за нарушение по чл.43 ал.2 вр.чл.86 ал.1 т.2 от ЗЛОД не е
било издадено наказателно постановление.
Принципът Ne bis in idem се прилага единствено когато лицето е било
окончателно наказано за идентични на преследваните факти в настоящия
казус. А такава идентичност, както се посочи по-горе, не се констатира. Няма
значение, че в НП № 482 / 17.07.2020г. на Началника на 01 РУ при ОДМВР
Пловдив, при описание на нарушението по ЗОБВВПИ е посочено и по какъв
начин е употребено оръжието – чрез произвеждане на изстрел, довело до
убиването на глиган. Касае се до последователно реализирани в обективната
действителност обстоятелства, които са описани в наказателното
постановление, но обвиняемият е останал наказан по административен ред
само за част от тях. Същественото е, че за улова и убиването на същото диво
прасе обвиняемият не е бил наказан. Било му е наложено наказание глоба в
размер на 500 лв. само за носенето и употребата на огнестрелното оръжие,
след като е употребил алкохол. Не така биха стояли нещата, ако на
обвиняемия бе издадено НП за констатираното нарушение по чл.43 ал.2
вр.чл.86 ал.1 т.2 от ЗЛОД, за което в случая би се констатирала идентичност
на фактите с тези за престъпното деяние по чл.237 ал.1 от НК.
От изложеното е видно, че не се касае за идентичност на фактите,
независимо от правната квалификация на деянието, било то квалифицирано
като нарушение по чл. 60 ал.1 т.3 б.Е от ЗОБВВПИ. И това е така, защото
никой не може да бъде наказан за несъставомерни факти, а убиването на
едър дивеч е извън квалификацията на това административно нарушение.
Това не се променя от обстоятелството, че за пълнота убиването на
животното е било посочено и в НП № 482 / 17.07.2020г. Установеното в чл.4
§1 от Протокол № 7 към ЕСПЧ правило е съществен елемент от правото на
справедлив процес по чл.6 §1 от ЕКПЧ и защитава гражданите от угрозата да
бъдат последователно подлагани на наказателна репресия за деяние, за което
вече са били окончателно осъдени или оправдани съгласно наказателната
процедура на държавата. Според мнозинството на съдебния състав, в случая
за убиване на едър дивеч настоящият обвиняем не е бил нито наказателно
преследван, нито осъден или оправдан в паралелно производство до
постановяване на настоящото окончателно решение.
В същата насока е и практиката на ЕСПЧ след постановяване на
решението през 2009г. по делото Сергей Золотукин срещу Русия, в което бе
прието, че водещо за решаване на въпроса дали е налице елемента idem – т.е.
за същото деяние от значение са фактите, а не правната квалификация на
деянието. Така, съображенията за релевантност към член 4 от Протокол № 7
дали е спазен по дела, засягащи двойно административно и наказателно
производство, Съдът е заявявал многократно, че Конвенцията трябва да се
чете като цяло и да се тълкува по такъв начин, че да насърчава вътрешната
последователност и хармония между различните й разпоредби (вж. Klass и
други срещу Германия, 6 септември 1978 г., § 68, серия A № 28; също
11
Maaouia срещу Франция [GC], № 39652/98, § 36, ECHR 2000-X; Kudła срещу
Полша [GC], № 30210/96, § 152, ECHR 2000‑XI и Stec и други срещу
Обединеното кралство (реш.) [GC], № 65731/01 и 65900/01, § 48, ECHR
2005‑X). В този смисъл ЕСПЧ е приел, че няма пречка за отделните прояви на
дадено неправомерно поведение субектът на наказателна отговорност да
понесе санкции в отделни производства с наказателен характер. Това се
извежда и от решенията на ЕСПЧ по делата А. и Б..срещу НОРВЕГИЯ
(Жалби № № 24130/11 и 29758/11), HÄKKÄ срещу ФИНЛАНДИЯ (Жалба №
758/11), постановени през 2014-2016г. В тези случаи жалбоподателите са
били наказани първо на основание, че са пропуснали да декларират в
данъчната си декларация за 2002 г. сумата на коректно дължимите данъци и
са понесли административни наказания глоба в административно
производство с наказателен характер, а след това са били осъдени в отделно
последващо същинско наказателно производство за данъчни измами за същия
данъчен период и размер на укритите данъчни задължения. В първото
цитирано решение в § 144 Съдът е приел, че всяка от двете санкции преследва
различни цели, защото компетентните национални власти по този начин са
решили, че лицето подлежи на наказване по различен ред. Подобно в
настоящия случай, обвиняемият е бил санкциониран първо за укоримото си
поведение по носене и употреба на огнестрелно оръжие, след като е
употребил алкохол от 0,37 промила, а след това - че е убил едър дивеч. Всяко
едно от двете запратени от закона деяния е независимо едно от друго и
подлежи на установяване с различни средства и в различни производства, в
каквато насока нееднократно се е произнасял и Съдът в Страсбург. В този
смисъл ЕСПЧ е бил убеден, че въпреки че различни санкции са били
наложени от два различни органа в различни производства, е съществувала
достатъчно тясна връзка между тях, както по същество, така и във времето,
като ги е приел за съставляващи част от интегрална схема от санкции
съгласно норвежкото законодателство. (виж §§ 147 и 21 от Решението от 15
ноември 2016 г. по делото А. и Б. срещу Норвегия. В същия смисъл са и
решенията по делата Боман срещу Финландия /Boman v.Finland/, Нилсън
срещу Швеция /Nilsson v.Sweden/.
Предвид изложеното, мнозинството на въззивният съдебен състав при
Пловдивски окръжен съд намери, че решението на първостепенния съд следва
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като бъде
постановено ново решение, с което обвиняемият бъде признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.237, ал.1 от НК и на основание чл.78а, ал.1
от НК бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба.
С оглед липсата на каквито и да е отегчаващи вината на обвиняемия
обстоятелства съдът счита, че глоба в минималния размер от 1000лв е
достатъчна за да се въздейства превъзпитателно спрямо него и както и да се
реализира предупредителната и възпираща функция на наказанието по
отношение на останалите членове на обществото.
12
От събраните във въззивното съдебно следствие писмени доказателства
се установи, че използваното от обвиняемия средство за извършване на
престъплението- ловна нарезна пушка Бенели ARGO, кал.30-06,
№ВВ066064/СВ06606 е негова собственост и към този момент. На основание
чл.379 от НПК вр. чл.20, ал.1 от ЗАНН вр. 95, ал.1 от ЗЛОД същата подлежи
на отнемане в полза на Държавата, тъй като се явява средство за извършване
на престъплението, принадлежащо на извършителя.
На основание чл.189, ал.3 в тежест на обвиняемия Н.М. следва да се
възложат направените разноски в хода на досъдебното производство в общ
размер на 465,90лв /четиристотин шестдесет и пет лева и деветдесет
стотинки/, които да бъдат заплатени по сметка на ОДМВР Пловдив в полза на
Държавата.
Воден от горното и на основание чл. 336, ал.1, т.3 във вр. чл. 334, т.2 от
НПК, Пловдивският окръжен съд постанови обявеното на страните решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С ОСОБЕНО МНЕНИЕ
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ ЕЛЕНА ЗАХОВА
Намирам за основателно възражението за постановяване на
проверяваната присъда в нарушение на принципа "ne bis in idem" / "не два
пъти за същото“ /, който е основополагащ във вътрешното ни право и в
приложимото международно право.
По въпросите за обхвата на този принцип е постановено
Тълкувателно решение № 3/2015 на ОСНК ВКС, по т. д. № 3/15. По
настоящето дело е налице нарушение на правилото"ne bis in idem", тъй като
срещу едно и също лице са водени две производства с наказателен характер, с
един и същи предмет.
Видно от материалите по делото, на 29.06.2020 г. на * М. е съставен
акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който на
13
17.07.2020. е издадено и наказателно постановление за нарушение по чл. 60,
ал. 1 т. 3 б“е“ от ЗОБВВПИ, за това че "на 29.06.2020 г. за времето от 00.00
до 02.30 часа е носил и употребил законно притежаваната нарезна
карабина……., като е произвел изстрел в землището на манастир *„ гр. *
и убил глиган около 80 кг, след употреба на алкохол“. Т.е. първо е водена
административно - наказателна процедура от полицейски орган по реда на
ЗАНН, финализирана с НП № 482/17.07.2020 г., издадено от Началника на 01
РУ към ОД на МВР- Пловдив ( л. 50 ДП), с което обв. М. е санкциониран с
глоба в размер на 500 лв. и отнемане на разрешението за притежаване на
огнестрелно оръжие за срок от шест месеца. По делото няма данни
издаденото НП да е обжалвано. Видно от материалите на л. 51-52 от ДП,
обвиняемият е и заплатил глобата, т.е. не съществува съмнение за влизането в
сила на наказателното постановление.
Освен съставомерните признаци на деянието, прието за
осъществяващо състава на административно нарушение, наказващият орган е
изложил и аргументи за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН административно
– наказващият орган е приел това, че „ нарушителят е носил и употребил
законнопритежаваното огнестрелно оръжие, след като е употребил алкохол, в
непосредствена близост до урбанизирана територия…, което сочи за
повишена опасност от настъпване за неопределен кръг от хора последици,
свързани с възможността за увреждане на здравето и засягане на живота им“.
В санкционната разпоредба на чл. 184 ал. 1 от ЗОБВВПИ е
предвидено административно наказание за лице, което носи и употребява
оръжия и боеприпаси при и след употреба на алкохол, наркотични или
упойващи вещества, установена по реда на Закона за движението по
пътищата. И за двете форми на изпълнително деяние М. е бил санкциониран.
Изводът на мнозинството от състава, че санкционирането по реда на
184 ал. 1 от ЗОБВВПИ е за нарушение на чл. 60 ал. 1 т. 3 б. „е“ от с.з. и касае
дейност, извън инкриминираната в настоящия процес, тъй катое „ за улова и
убийството на същото диво прасе обвиняемият не е бил наказан“, е в
непреодолимо противоречие със съдържанието на цитираното НП№
482/17.07.2020 г. на Началника на 01 РУ към ОД на МВР- Пловдив и на
приложената с него санкционна норма.
Считам, че по делото е несъмнено установено това, наказателно по
характер производство спрямо същото лице, да е второ поред. Според
изискванията на чл. 4 от Протокол № 7 към Конвенцията е приключилото
първо по ред административнонаказателно производство, което е с
наказателен характер по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ и то съставлява
процесуална пречка за образуване и провеждане на последващо наказателно
производство срещу същото лице за същото деяние, дори когато то
осъществява признаците на престъпление по НК.
Налице са противоречия относно възприетите в двете производства
14
обективни признаци на извършено, които следва да бъдат обсъдени- времето
на деянието и вида на убитото животно. Според отразеното в НП
нарушението, изразило се в носене и употреба на огнестрелно оръжие след
употреба на алкохол е реализирано „на 29.06.2020 г. за времето от 00.00 до
02.30 часа“. Според приетата за доказана в проверявания съдебен акт
прокурорска теза това е станало на към полунощ на 28.06.2020 г. Резултатът
от изстрела, приет като обективен признак на извършеното и в двете
производства, също е описан различно - в НП като убийство на „глиган“, в
настоящето- на „ дива свиня от мъжки пол“.
От материалите по делото се извежда по несъмнен начин, че се касае за
едно деяние, реализирано за периода от полунощ на 28.09.2020 г. до 02.30 ч.
на 29.06.2020 г., в землището на гр. *, при което обв. М. е убил с огнестрелно
оръжие 1 животно. За тези факти са налице и показанията на св. *- съставил
АУАН и разпитан като свидетел по настоящето дело с оглед и на тези
противоречия. Т.е. налице е идентичност на фактите в двете производства,
което, обсъдено съобразно критериите, очертани по задължителен начин в
Тълкувателно решение № 3/2015 на ОСНК ВКС, по т. д. № 3/15, обосновава
извод за съвпадение между фактическото обвинение и правната
квалификация на посоченото в наказателното постановление нарушение с
включените факти в обвинителния акт, обосноваващи наказателната
отговорност на подсъдимия.
При внимателно съпоставяне на фактическото съдържание на
деянието предмет на приключилото административно наказателно
производство, с това, което е предмет на настоящето наказателното
обвинение следва извод, че деянията като съвкупност на фактически
обстоятелства, отнасящи се до един и същи извършител, неразделно свързани
помежду си и по отношение на техния предмет представляват неразделно
цяло, което е решаващо за определянето на идентичността на фактите или
същественото им сходство в проведените наказателни или
административнонаказателни производства с наказателен характер по
смисъла на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ.
Приключилата административна процедура е с наказателен характер.
За инкриминираното в настоящето производство поведение обвиняемият е
вече наказан. Това се явява процесуална пречка за последващо образуване,
разглеждане и решаване на наказателно дело срещу същия деец за същото
деяние. Фактическите основания за започване, водене и решаване на двете
производства /за нарушаване на нормативните изисквания на ЗОБВВПИ за
съхранение, ползване и употреба на огнестрелно оръжие и по внесеното
предложение за приложение на чл. 78 а от НК за престъпление по чл. 237 ал.
1 от НК, при което съставомерният резултат е постигнат чрез употреба на
огнестрелно оръжие/ произтичат от идентични обстоятелства.
В Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. по т. д. № 3/2015 г.
ОСНК на ВКС е указано, че действието на правилото non bis in idem се
15
проявява само в наказателното производство, поради което за приложимостта
му е от решаващо значение класификацията на дублиращите се производства
като наказателни. Такова дублиране в настоящия казус е налице.
Настоящият съд следваше да упражни правомощието си по чл.334 т. 5
вр. с чл. 25 ал. 1 т. 5 от НПК- да спре наказателното производство, като укаже
на компетентния прокурор, че за същото деяние има приключило
административнонаказателно производство и следва да прецени дали в срока
по чл. 24 ал. 4 от НПК да упражни правомощието си по чл. 72 ал. 1 т. 2 от
ЗАНН. Едва след това следваше да се възобнови въззивното производство и
да се постанови акт по съществото му, законосъобразността на което е в
зависимост и от резултата от действията/бездействието на прокурора за
възобновяване на административнонаказателното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
16