№ 27
гр. Пирдоп, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:С.Г.Г.
при участието на секретаря Л.Д.Б.
като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20241860100130 по
описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „М.
Долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, управлявано от Райна Миткова-Тодорова,
чрез пълномощника адвокат Н. К., АК Стара Загора, с адрес за призоваване: гр. **********,
тел.**********, против М. П. П. с ЕГН **********, с адрес: град ************. В исковата
молба ищецът твърди, че на 03.09.2022г. е сключен Договор за стоков кредит № 861126
между „БАНКА ДСК“ АД и М. П. П. с ЕГН **********, по силата на който Кредиторът е
отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в размер на 6627.39лв.(шест хиляди
шестстотин двадесет и седем лева и тридесет и девет стотинки) за закупуване на
домакински електроуреди, мобилен телефон и скутер. Кредитополучателят се е задължил да
погаси задължението си на 48 месечни анюитетни вноски с краен срок за погасяване -
03.09.2026г. След усвояване на Кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си
вноски, след което е преустановил плащанията си. В исковата молба се твърди, че на
23.06.2023г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между
„БАНКА ДСК“ АД с ЕИК ********* и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, по силата
на който задължението на против М. П. П., произтичащо от Договор за стоков кредит №
861126 от 03.09.2022г., е изкупено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. В изпълнение на
императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, длъжникът е
уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия Кредитор спрямо
него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Съгласно
приложено изрично пълномощно „Иванов и Денев-Адвокатско дружество“ е упълномощено
от „БАНКА ДСК“ АД, да извършва уведомяване на длъжниците от името му и за негова
сметка. Уведомление е изпратено на М. П. на 11.09.2023. Писмото се е върнало в цялост,
като на известието за доставка е отбелязано „непотърсено“. Въпреки това, ищецът моли
съда, на основание чл.235, ал.3 ГПК да приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с
връчването на Уведомление изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. С
връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът
получава уведомлението, изходящо от стария кредитор за извършеното прехвърляне на
процесиите вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има
възражения в тази насока. В исковата молба се твърди, че ищецът „ЕОС МАТРИКС" ЕООД
пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на
1
Заявление до Районен съд Пирдоп за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на
12.10.2023г. Образувано било частно гражданско дело №717(грешно посочено като
54458)/2023, по което е издадена Заповед за парично изпълнение. Срещу издадената заповед
ответникът е подал възражение, за което били уведомени със съобщение, надлежно връчено
им на 24.11.2023г. В исковата молба се сочи, че във възражението се твърди, че ответникът
не дължал изпълнение по издадената Заповед за изпълнение и към настоящия момент
погасяване на задължението по Договора за кредит не е осъществено, като на ищеца не му е
известно и основание, на което задължението за погасяване на получения от длъжника
кредит да е отпаднало, поради което горното поражда правния интерес на дружеството ищец
да предяви иск за установяване на вземането им по Договор за стоков кредит № 885793, за
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №717/2023г по
описа на PC Пирдоп.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че М. П.
П. с ЕГН **********, с адрес: гр. ************, дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК
********* - гр. София, сумата 2551.92лв.(две хиляди петстотин петдесет и един лева и
деветдесет и две стотинки), от които:
- Главница- 1205.77лв., претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода
от 03.11.2022г. до 03.10.2023г. включително /падежирали вноски/;
- Договорна лихва - 1246.14лв., претендирана лихва за вноски с настъпил падеж за
периода от 03.11.2022г. до 03.10.2023г. включително /падежирали вноски/;
- Лихва за забава-100.01лв. -за претендираната главница за периода от 03.11.2022г. до
дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, дължими по Договор за стоков кредит №
861126 от 03.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски.
Ищецът моли, да му бъдат присъдени направените разноски по настоящото дело и
заповедното производство.
Ответникът М. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.************, чрез адв. Д. М. -
САК, гр.***********, в дадения й от съда срок, е дала писмен отговор, не е представила
писмени доказателства и е направила доказателствени искания. В писмения отговор
ответницата оспорва предявения иск по основание, и по размер като счита, че липсва
основание за заплащане от нея на претендираната сума, поради следните съображения:
Неоснователен е доводът на ищеца, че тя дължи каквато и да е сума на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД по Договор за стоков кредит № 861126 от 03.09.22г. сключен между ответницата и
„БАНКА ДСК“ АД, които са цедирали вземането си спрямо нея на ищеца по делото „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД. Ответницата не е сключвала посочения стоков кредит, не е получила
никакви стоки на кредит. Ответницата оспорва основанието на иска поради факта, че тя не е
в договорни отношения с „БАНКА ДСК“ АД, и не е получила никакъв кредит от него, за
чието издължаване да е поела ангажимент. В писмения отговор ответницата, твърди че
видно от представените по делото документи във връзка с кредита, на който ищецът се
позовава, тя не е подписала нито един от представените от ищеца документи и следователно
при липса на нейн подпис тя не се е задължила по никакъв начин с каквито и да са
задължения произтичащи от неподписани от нея документи. В писмения отговор
ответницата оспорва следните представени по делото от ищеца документи: Договор за
стоков кредит № 861126 от 03.09.22г. сключен между нея и „Банка ДСК" АД; Искане за
стоков кредит № 861126; Общи условия по договори за стокови кредити; Декларация от
03.09.2022г.; Декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица;
Погасителен план и ГПР; Декларация за целите на автоматичния обмен на финансова
информация на основание чл.142, ал.1, т.1 ДОПК; Индивидуално заявление за застраховане
по групов застрахователен договор за застраховка на кредитополучатели по стокови кредити
; Фактура № ********** / 14.09.22г.; Известие за доставяне от 11.09.23г. издадено от
Български пощи ЕАД ,тъй като същите не са подписани от нея и моли съда да задължи
2
ищеца да представи оригинал на оспорените писмени доказателства и в случай че ищецът не
представи оригинал, ответницата моли съда да изключи представените копия по делото, като
искането й за оригинал е свързано с установяване на факта дали присъства положен от нея
подпис под името М. П. П.. В писмения отговор ответницата възразява срещу позоваването
на ищеца на Общи условия по договори за стокови кредити поради факта, че тя по никакъв
начин не е давала съгласието си, че приема тези Общи условия на договори за стокови
кредити и посочените общи условия са част от договора за стоков кредит и след като тази
тарифа не я обвързва, то са изцяло неоснователни всички парични претенции на ищеца
спрямо нея базирани на посочените общи условия. Ищецът се основава на Общите условия
като част от процесния договор за стоков кредит от 03.09.22г без да съобразява факта, че
ответницата по никакъв начин не е давала съгласието си, че приема тези Общи условия.
Общите условия са част от договора за кредит и след като договора за кредит от 03.09.2022г.
е единнно цяло с Общите условия, то липсата на съгласие от ответника с тези Общи
условия, води до извода, че кредитополучателят не е обвързан от тях. В писмения отговор
ответницата твърди, че искът е неоснователен и поради липса на доказателства за
получаване на стоките, които би следвало ищецът да е предоставил в нейна власт срещу
изплащане на паричен заем, посочени във представената по делото фактура № **********,
по делото е налице единствено попълнена фактура от 14.09.22г. с получател М. П. и описани
стоки, която не съдържа подпис и печат на продавач, че й е продал описаните стоки, както и
нейн подпис като получател на стоката, доказващ че я е получила. Също така ответницата
възразява срещу твърдението, че освен непогасено задължение по кредита в размер на 2
551,92лв. дължи още договорна лихва 1246,14лв. и лихва за забава 100,01 лв., възразява
срещу всяко едно от посочените пера и в този смисъл възразява срещу всички претендирани
акцесорни вземания извън размера на основния дълг поради наличието на неравноправни
клаузи в договор за стоков кредит, посочен като основание за облигационната й отговорност
по иска и налице са неравноправни клаузи в сключения между страните договор за стоков
кредит № 861126 от 03.09.22г., като тези неравноправни клаузи касаят начисляването на
огромни по размер договорни възнаграждения и лихви, като е факт, че е налице едностранно
увеличаване на дължимите от заемателя парични суми в посока на тяхното завишаване без
да се търси съгласието на ответника, без дори и да се уведоми за това, което налага извода,
че са налице неравноправни клаузи в процесния договор за потребителски кредит. В
писмения отговор ответницата твърди че ищецът по никакъв начин не се е обърнал към нея
с покана за доброволно плащане, в която да поиска плащане на сума по извънсъдебен път, а
директно желае да я натовари с допълнителни лихви, такси и разноски и тя никога не е
получавала каквото и да писмо или покана да плати от името на ищеца, не е получавала и
уведомление от „БАНКА ДСК“ АД, които са цедирали вземането си спрямо нея на „ЕОС
МАТРИКС'' ЕООД, както вече е посочила, че оспорва представеното от ищеца известие за
доставяне от 11.09.23г. издадено от Български пощи ЕАД, тъй като не го е подписвала.
Единственото, което ответницата разбрала е, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 717(грешно посочено като
54458)/23г. на PC - Пирдоп и е задължен да предяви установителен иск срещу нея, поради
подадено от нея възражение. Ответницата твърди, че в този смисъл искът е неоснователен и
поради наличието на разлика в претендираните в заповедното производство по ч.гр.д. №
717/ 23г. на ПРС парични суми и тези суми, които се претендират с настоящата искова
молба, поради наличие на разминаване между предмета на заповедта за изпълнение по
ч.гр.д. № 717/23г. на ПРС и в петитума на настоящата искова молба по гр.д. № 130/2024г. на
ПРС, искът следва да бъде отхвърлен. Относно приложените към исковата молба писмени
доказателства, в писмения си отговор ответницата, моли съда да задължи ищеца да
представи оригинал на оспорените писмени доказателства,тъй като същите не са подписани
от нея, а в случай че ищецът не представи оригинал, ответницата моли съда да изключи
представените копия по делото. Искането й за оригинал е свързано с установяване на факта
дали е налице положен подпис под името М. П.. Ответницата моли съда да не приема като
доказателство представените общи условия по договори за стокови кредити, тъй като те не я
обвързват по никакъв начин, след като не ги е подписала като доказателство, че е съгласна с
тях . Ответницата моли съда да не приема като доказателство Фактура №********** /
14.09.22г. , тъй като от нея не може да се установи факта на получаване на стоките посочени
в нея поради липса на подпис и печат на продавач, че й е продал описаните стоки, както и
нейн подпис като получател на стоката, доказващ че я е получила. Ответницата моли съда да
не допуска поисканата съдебно - счетоводна експертиза, тъй като както е посочила, тя не е
поемала задължение по процесния договор за стоков кредит от 03.09.22г. и е безпредметно
да се изчисляват каквито и да са суми по договор, който не я обвързва. Ответницата моли
3
съда да отхвърли предявените искове и да й присъди направените разноски.
Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото са приети Договор за стоков кредит № 861126 от 03.09.22г. сключен между
ответницата и „Банка ДСК“ АД; Искане за стоков кредит № 861126; Общи условия по
договори за стокови кредити; Декларация от 03.09.2022г.; Декларация за гражданско и
имуществено състояние и за свързани лица; Погасителен план и ГПР; Декларация за целите
на автоматичния обмен на финансова информация на основание чл.142, ал.1, т.1 ДОПК;
Индивидуално заявление за застраховане по групов застрахователен договор за застраховка
на кредитополучатели по стокови кредити; Фактура № ********** / 14.09.22г.; Известие за
доставяне от 11.09.23г. издадено от Български пощи ЕАД; магнитен носител – „флашпамет“
с молба от ищеца с вх.№2392/02.08.2024г., съдържащ оригинал на процесния договор; писмо
с вх.№3246/23.10.2024г. от „Техномаркет България“ ЕАД, с което представят стокова PackS-
387608 по клиентска покупка 24965275-1 и фактура №**********/14.09.2022г.; писмо с вх.
№246/24.01.2025г. от „Техномаркет България“ ЕАД, с което заявяват, че стоките по
цитиранта фактура са доставени с транспорт на „Техномаркет България“ ЕАД, но поради
изминалия дълъг период от време, не съхраняват копия на документи от извршената
доставка и не са в състояние да представят такива; представеното с писмено становище с вх.
№409/05.02.2025г. от адв.Н. К. от АК-Стара Загора – процеусален представител на ищеца -
извлечение от сметка и счетоводна справка по сметка за извършени плащания от ответника;
писмо с вх.№2412/05.08.2024г. от трето неучастващо по делото лице „Евротръст
Технолъджис“ АД с предоставена информация на коя дата, месец и година и в колко часа М.
П. П. е направила регистрацията си за ползването на каква/и удостоверителна/и услуга/и,
както и от какъв IP адрес, с какво потребителско име и парола, телефонен номер и имейл
адрес е направила регистрацията М. П. П., какви договори и с кого са сключвани 2022г. през
платформата с КЕП; Известие за доставяне от 11.09.23г. издадено от Български пощи ЕАД,
за което е налице разпоредбата на чл.36 от ЗПУ, приложено е ч.гр.д.№ 717/2023 г. по описа
на РСПп, образувано въз основа на заявление по чл.410 ГПК, по което заявление е издадена
Заповед №432/2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
410 ГПК, предмет на настоящото производство, от което се установява, че иска по чл.422,
вр.чл.415 ГПК на ищеца е предявен срещу ответника, в установения едномесечен срок от
съобщението по чл.415, ал.1 ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
По предявения иск с правно основание чл.422 ГПК:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да
установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение, по което той е
кредитор, а ответникът – длъжник, и настъпване на изискуемостта на вземането, като
4
ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу
изискуемостта на вземането. Основателността на иск по чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК се
обуславя от наличието на следните предпоставки: валидно възникнало между страните
правоотношение(в случая чрез цесия на вземането), настъпила изискуемост на
задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. От приложените
по делото писмени доказателства, вкл. и приложена справка от трето неучастващо по делото
лице „Евротръст Технолъджис“ АД с предоставена информация на коя дата, месец и година
и в колко часа М. П. П. е направила регистрацията си за ползването на каква/и
удостоверителна/и услуга/и, както и от какъв IP адрес, с какво потребителско име и парола,
телефонен номер и имейл адрес, е направила регистрацията М. П. П., какви договори и с
кого са сключвани 2022г. през платформата с КЕП, се установява, че е налице облигационно
отношение между страните. В тежест на ответника е да докаже противното, но убедителни
доказателства обаче в тази насока не са не са ангажирани. Предвид гореизложеното,
настоящия съдебен състав намира, че релевираното от ответника в съдебно заседание
оспорване на посочените доказателства, не беше проведено успешно.
От събраните по делото доказателства се установи задължението на ответника по
облигационното му отношение с ищеца(цесионер), като „БАНКА ДСК“ АД, е цедирала
вземането си спрямо ответника М. П. П. на „ЕОС МАТРИКС'“ ЕООД, по сключения между
тях процесен договор. Със Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г., е
изпълнено задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ,
L 133/66 от 22 май 2008 г.) и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за
изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния
процент на разходите (ОВ, L 296/35 от 15 ноември 2011 г.), наричана по-долу „Директивата”,
като с измененията на закона – в сила от 25.07.2014 г., националният законодател e доразвил
целите на Директивата, като са уредени редица разпоредби, които закрилят потребителите
на кредитни услуги, обезпечават упражняването на техните субективни права и защита на
техните законни интересите. Уредени са нормативни правила, чрез които е засилена
прозрачността и яснотата при предоставяне на потребителски кредити – относно
преддоговорната информация, при сключване на договори за потребителски кредит и при
изпълнение на породените договорни задължения от потребителя. От друга страна,
нормативната цел е насочена към предотвратяване на нелоялната търговска практика на
кредитодателите, които представляват икономически по-силната страна в правоотношението
и които сключват договори за потребителски кредит при предварително установени от тях
Общи условия. Съобразно представените и ценени доказателства, настоящия съдебен състав
не установи нелоялни и заблуждаващи търговски практики от страна на ищеца спрямо
ответника.
5
С оглед на изложеното, настоящия съдебен състав намира, че М. П. П. с ЕГН
**********, с адрес: гр. ************, дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК ********* -
гр. София, сумата 2551.92лв.(две хиляди петстотин петдесет и един лева и деветдесет и две
стотинки), от които:
- Главница- 1205.77лв., претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода
от 03.11.2022г. до 03.10.2023г. включително /падежирали вноски/;
- Договорна лихва - 1246.14лв., претендирана лихва за вноски с настъпил падеж за
периода от 03.11.2022г. до 03.10.2023г. включително /падежирали вноски/;
- Лихва за забава-100.01лв. -за претендираната главница за периода от 03.11.2022г. до
дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, дължими по Договор за стоков кредит №
861126 от 03.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2023г.-
датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на
сумата.
Относно разноските:
Отговорността за съдебни разноски е невиновна и обективна, в който смисъл е и
трайната практика на ВС, изразена в ТР 119/1956 г. на ОСГК, настоящия съдебен състав
приема, че не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно да са кумулативно налице
двете предпоставки: ответника М. П. П. да не е дал повод за завеждане на иска и да признае
иска. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направеното с исковата
молба искане, вкл. и в депозирано становище с приложен списък по чл.80 ГПК, за
присъждане на направените съдебни разноски от процесуалния представител на ищеца
„ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, следва да бъдe уважено, като на ищеца се
присъдят и разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.дело № 717/2023 г. по
описа на РСПп, предвид разрешението в т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, като ответника М. П. П. с ЕГН ********** следва да заплати на ищеца
„ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, общо разноски в размер на 390,00 лева.
По изложените съображения, Районен съд-Пирдоп, първи състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че М. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. ************,
дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК ********* - гр. София, сумата 2551.92лв.(две
хиляди петстотин петдесет и един лева и деветдесет и две стотинки), от които:
- Главница- 1205.77лв., претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода
от 03.11.2022г. до 03.10.2023г. включително /падежирали вноски/;
- Договорна лихва - 1246.14лв., претендирана лихва за вноски с настъпил падеж за
периода от 03.11.2022г. до 03.10.2023г. включително /падежирали вноски/;
- Лихва за забава-100.01лв. -за претендираната главница за периода от 03.11.2022г. до
дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, дължими по Договор за стоков кредит №
6
861126 от 03.09.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2023г.-датата на
подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. П. П. с ЕГН **********, да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК
*********, общо разноски по настоящото производство и по ч.гр.д.№536/2023 г. по описа
на РСПп, в размер на 390,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
7