Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

18.03.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

19.02

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Мария Божкова

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Бонка Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

245

по описа за

2019

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Ф.И.Ф. от ***, действащ чрез пълномощника си адв.М.С., против Решение № 365/08.11.2019 г., постановено по АНД № 936/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 19-1300-000760/27.08.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР гр.Кърджали, сектор „Пътна полиция“, в частта му по т. 1, с която на Ф.И.Ф. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП и е изменено НП в т. 2 като е намален размерът на наложените на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“, съответно от 100 лв. на 50 лв. и от 3 месеца на 1 месец.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Счита, че по делото не е било доказано и установено по несъмнен начин извършването на процесното административно нарушение. Анализът на представените и приети в производството доказателства водел до единственият извод, че Ф. И. не е осъществели вмененото му нарушение.

Излага съображения, че още при съставянето на АУАН е било допуснато съществено процесуално нарушение, довело до опорочаване на цялото административно производство. В тази връзка сочи, че акта за нарушение е бил съставен в нарушение на изискванията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, а именно бил отбелязан един свидетел, който бил такъв единствено по съставянето на АУАН, но не и свидетел при извършване или установяване на нарушението. Същевременно актосъставителят също не бил присъствал при извършване и установяване на процесното нарушение, като в случая била неприложима хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН.

Релевира доводи относно констатирано разминаване в часа на осъществяване на административното деяние, описан в АУАН и този, сочен от св.Д. Д. при разпита му в съдебно заседание. Освен това, в акта за нарушение била извършена и поправка в часа на нарушението, за която не ставало ясно, от кого и кога е извършена.

На следващо място сочи, че за описаното в т. 1 от НП била наложена санкция, която не била съответна на визираната в приложената санкционна норма. АНО бил наложил глоба в размер на 150 лв. при предвиден от законодателя размер на наказанието от 200 лв. В този смисъл било налице и съществено разминаване между диспозитив и мотиви на съдебния акт, тъй като районния съд бил приел, че е наложен размер на глобата от 200 лв., а е потвърдил НП при посочена размер от 150 лв.

Твърди, че в конкретния случай не е настъпило ПТП по смисъла на ЗДвП, поради което и наложените наказания се явявали незаконосъобразни. Сочи с подробности фактическата обстановка на настъпилото произшествие, излагайки съображения, че автомобилът, управляван от касатора е бил извън обхвата на пешеходна пътека при съприкосновението със свидетеля Д. като в действителност последният само се бил подпрял на колата и не бил получил никакви наранявания. Разпитаните по делото свидетели К. В. и Г. Д. установявали обстоятелството, че пешеходецът Д. бил без наранявания и след като заявил на Ф. И., че е добре и не желае да бъда откаран за преглед в спешна помощ, си тръгнал от мястото. Счита, че с действията си Д. Д. сам е отрекъл настъпването на ПТП към момента на настъпване на събитието. Излага съображения, че именно поради липсата на видими наранявания на пострадалия и неговия отказ да бъде потърсена медицинска помощ Ф. И. е напуснал мястото, без да уведоми органите на МВР. Изразява съмнение относно причинно следствената връзка между констатираните при прегледа на пострадалия увреждания и действията на касатора, сочейки значителния период от време и възможността същите д са настъпили от самонараняване, падане, удряне или удар от друго МПС. Счита, че касаторът не е причинил ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, поради което не е осъществил вмененото му административно нарушение по т. 2 от НП. Релевира съображения и за наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 365/08.11.2019 г., постановено по АНД № 936/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови решение по същество, с което да отмени Наказателно постановление № 19-1300-000760/27.08.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР гр.Кърджали, сектор „Пътна полиция“.

В съдебно заседание чрез адв.М.С. поддържа жалбата си. Излага подробни съображения в подкрепа на доводите си за незаконосъобразност на атакуваното решение на първоинстанционния съд, които са идентични с въведените в касационната жалба.

Ответникът по касация – началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основания не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за необоснованост на атакуванато решение, противоречие с материалния закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 19-1300-000760/27.08.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР гр.Кърджали, сектор „Пътна полиция“, в частта му по т. 1, с която на Ф.И.Ф. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП и е изменил НП в т. 2 като е намалил размера на наложените на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“, съответно от 100 лв. на 50 лв. и от 3 месеца на 1 месец.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посочените в акта и постановлението нарушения на чл. 119, ал. 4 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП.

Налице било съответствие между обстоятелствата на описаното в акта и наказателното постановление нарушение с посочената като нарушена разпоредба, а също и санкционната такава.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на Ф.И.Ф. от ***, са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице. В тази връзка като е приел, че описаните в АУАН и НП нарушения са установени от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, като за прецизност следва да се отбележи следното:

На първо място, неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на административнонаказателния процес, обосновани с твърдения, че още при съставянето на АУАН е било допуснато съществено процесуално нарушение, довело до опорочаване на цялото административно производство. Горното се аргументира с това, че акта за нарушение е бил съставен в нарушение на изискванията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, а именно бил отбелязан един свидетел, който бил такъв единствено по съставянето на АУАН, но не и свидетел при извършване или установяване на нарушението. Същевременно актосъставителят също не бил присъствал при извършване и установяване на процесното нарушение, като в случая била неприложима хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН.

Основания за отмяната на наказателното постановление би било наличието на допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които са довели до ограничаване правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, или възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. В конкретния случай е безспорно, че АУАН е издаден при условията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, в присъствието само на един свидетел, което несъмнено е в противоречие с цитираната норма, която въвежда изискването, при липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, АУАН да се съставя в присъствието на двама други свидетели. Така допуснатото нарушение обаче, по никакъв начин не е довело до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, респ. и до накърняване на процесуалните му права. Нарушението не се е отразило и на обосноваността на фактическите констатациите, съдържащи се в АУАН и в наказателното постановление, поради което според настоящия касационен състав не представлява съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, обосноваващо отмяната на атакуваното наказателно постановление на това основание.

На следващо място, всяко едно от процесните нарушения – на чл. 119, ал. 4 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, се явява доказано и установено в производството пред районния съд. В този смисъл необосновани и неподкрепени от фактическа и правна страна се явява въведените в жалбата твърдения за недоказаност на нарушението, липсва на виновно извършено деяние от касатора и неправомерно поведение от страна на пострадалия.

Нормата на чл. 119, ал. 4 от ЗДвП вменява задължението на водачите на водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства да пропуснат пешеходците. По делото е установено, че на посочените в АУАН и НП дата и място, Ф. И. е управлявал лек автомобил „Деу Матиз“ с рег. № ***, при което движейки се по ул.„***“ е предприел завой наляво към *** и е блъснал пешеходецът Д. В. Д., движещ се по сигнализирана пешеходна пътека с пътен знак и маркировка. Развитите в жалбата доводи, че пострадалият не се е намирал на пешеходна пътека и съвсем леко се е подпрял на колата, се опровергават категорично от събраните от първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, като видно от показанията на сочения от касатора свидетел К. В., явяващ се очевидец на произшествието и без отношения със страните, завивайки по *** лекият автомобил е блъснал св.Д., който се е намирал на пешеходната пътека на мястото и от удара е паднал на земята. Така предоставените данни изцяло кореспондират със съдържанието на находящите се в административната преписка писмени обяснения, показанията на св.Д. Д. и съдържанието на процесния АУАН. Видно от съдържанието на релевантния АУАН серия ** № ***/*** г., същият е подписан от нарушителя без възражения. По силата на въведената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП презумция, процесният АУАН се ползва с формална доказателствена сила в административнонаказателното производство, до доказване на противното, като в конкретния случай констатациите в акта не само не са опровергани пред районния съд, но са потвърдени са изцяло в хода на съдебното производство.

Така възприетата от контролните органи и районния съд фактическа обстановка на административното деяние правилно е подведена под санкционната норма на чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП,  предвиждаща наказание глоба в размер на 200 лв., за лице, което поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. Безспорно в случая е налице пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, дефиниращ ПТП като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Несъмнено в т. 1 от процесното наказателно постановление АНО е наложил размер на наказание, който е под предвидения от законодателя, но предвид липсата на надлежен протест от прокурора, районният съд не е имал правомощия да се произнася относно размера на наказанието и правилно е потвърдил НП в тази му част. Без значение е, че не е развил прецизни мотиви относно размера на наложеното наказание с тази част от НП.

Касационния съд намира за неоснователни и доводите за липса на установеност на вмененото на касатора нарушение по т. 2 от НП. Обстоятелството, че пострадалият не е поискал да бъде откаран в медицинско заведение, държал се е враждебно и напуснал мястото на произшествието, по никакъв начин не освобождават Ф. И., в качеството му на водач на МПС, участник в ПТП с пострадало лице, да уведоми компетентната служба на МВР, което задължение му вменява разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП.  В тази връзка настоящият съдебен състав счита, че нарушението е осъществено от обективна и субективна страна. Пострадали лица по смисъла на посочената разпоредба са лицата, които са претърпели имуществени или неимуществени вреди от произшествието. Несъмнено в релавантния случай св.Д. Д. има качествата на пострадал от ПТП, като отново следва да се отбележи, че е настъпилия удар лицето е паднал на пътното платно, т.е. налице е пряка връзка между блъскането му от управлявания от касатора автомобил, вследствие на което пострадалият не е могъл да се задържи в изправено положение и се е озовал принудително на земята. Това съчетано с възрастта му – *** години, води до единственият възможен извод, че същият е претърпял неимуществени вреди от деянието, които са в пряка причинна връзка с действията на Ф. И. Напълно неотносими за съставомерността на процесните нарушения са въведените  в жалбата твърдения за евентуални самонаранявания, липса на съдействие и невъзможност от страна на касатора да „задържи“ пострадалия на мястото до идването на органите на полицията. Голословни и бланкетни са и релевираните доводи, че санкционната норма била приложена, без да е отчетен духът, смисълът и целта на закона. Задължението за уведомяване на МВР, визирано в разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, е императивно, а не факултативно и не зависи от преценката на водача на пътно превозно средство, участник в ПТП с пострадало лице/а. Всички доказателства по делото сочат на настъпило ПТП, причинено от Ф. И. Ф., в качеството му на лек автомобил „Деу Матиз“ с рег. № ***, при което е пострадал удареният пешеходец Д. В. Д., за което и в разрез със вменените му задължения от закона, касаторът не е уведомил компетентните органи на МВР.

Неизпълнението на горепосоченото задължение от страна на Ф.И. като участник в пътнотранспортно произшествие, обосновава приложението на санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, предвиждаща налагането на наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. на водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.

Закононосъобразно е и обосновано е решението на районния съд,  с което е изменено НП в частта по в т. 2 като е намален размерът на наложените на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“, съответно от 100 лв. на 50 лв. и от 3 месеца на 1 месец. Така определените минимални размери на предвидените от закона наказания са в съответствие с обществената опасност на деянието и дееца. В конкретния случай не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, респ. осъществените деяния не се отличават с липса на обществена опасност или с явно незначителна такава, различаваща се от обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Поведението на касатора след настъпването на ПТП, изразено в оказване на помощ на пострадалия и отправяне на предложение да бъде откаран в болнично заведение, както и останалите смекчаващи отговорността обстоятелства обосновават налагането на размер на наказание в предвидения минимум, а не отпадане на административнонаказателната отговорност.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на Ф. И. Ф. за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 365/08.11.2019 г., постановено по АНД № 936/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.