Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в публичното заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Теодора
Вутева,
като разгледа докладваното от съдията Михайлова гр. дело № 620 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 530
и сл. ГПК, вр.
чл. 19 ЗГР.
Подадена е въззивна
жалба от молителя Д.Г.Д. - Л. срещу решение № 140/19.07.2019 г., постановено по
гр. д. № 243/2019 г. по описа на РС – гр. Самоков, с
което не е допусната промяна на фамилното му име от „Д.“ на „Л.“.
Жалбоподателят
поддържа, че решението на районния съд е неправилно, поради което следва да
бъде отменено и вместо него – постановен нов акт по същество, с който молбата
за допускане на промяна на фамилното име на молителя да бъде уважена.
Изложени са съображения, че изводът на районния съд, че не са налице важни
обстоятелства по смисъла на чл. 19 ЗГР, е неправилен. Сочи, че субективното му
желание да носи вместо фамилно име „Д.“ фамилно име „Л.“ съставлява важно лично
значимо обстоятелство по смисъла на цитираната разпоредба.
Заинтересованата страна о.С. не взема становище по жалбата.
С.о.п. счита жалбата за неоснователна.
Молителят твърди, че съгласно чл. 14, ал. 1
от Закона за гражданската регистрация настоящото му фамилно име „Д.“ е
фамилното име на неговия баща. С влязло в сила решение № 157/24.10.2017 г. по
гр. д. № 993/2017 г. по описа на РС – гр. Самоков на основание
чл. 14, ал. 4 от ЗГР било допуснато добавяне към фамилното му име на псевдонима
„Л.”. Твърди, че този псевдоним бил фамилното име, с което бил познат сред
близките и приятелите си от ранна детска възраст, и с което той бил известен в
обществото, а и на институциите, с които му се налагало да контактува. Молителят
се идентифицирал като Д.Л. в социалната мрежа Facebook.
Наред с това, същият се занимавал с търговска дейност, и наемайки кафемашини и вендинг-автомати, ги
разполагал на различни места в гр. Самоков, като
върху тях бил изобразен неговият лик и били изписани имената му Д.Л.. Въпреки
влязлото в сила съдебно решение по горепосоченото дело, съществували
законодателни пречки на молителя да бъдат издадени лични документи, съдържащи
добавения към фамилното му име псевдоним. Това създавало изключителни
затруднения за молителя в търговската и социалната му дейност, тъй като му се
налагало да уточнява пред лицата, с които общува, различието между фамилното
име, с което бил записан в личните си документи, и фамилията и псевдонима, с
които бил известен в обществото.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните съдът приема за
установено от фактическа страна следното.
Видно е от удостоверение за
раждане от ***
г., издадено въз основа на акт за раждане № 287/28.08.1996 г. от о.С. че Д.Г.Д.
е роден на *** *** от майка А.Д.
Д. и баща Г. Д. Д..
С
влязло в сила решение № 157/24.10.2017 г. по гр. д. № 993/2017 г. по описа на
РС – гр. Самоков към името на молителя Д.Г.Д. е
допуснато на основание чл. 14, ал. 4 от ЗГР добавяне на псевдоним, а именно – „Л.“.
Молителят
е неосъждан, видно от справка за съдимост от 08.05.2019 г., издадена от РС –
гр. Самоков.
От писмо рег. №
И-9605/28.03.2019 г. на Националната следствена служба се установява, че по
отношение на молителя няма данни за образувани и незавършени наказателни
производства.
По
делото са представени 5 бр. договори за заем за послужване сключени в периода
01.04.2018 г. – 20.09.2018 г. между „Г и К г.“ ЕООД, гр. С. – като заемодател,
представлявано от Г.Д.Д. като пълномощник на управителя М.С.М., и „В.–Х.” ЕООД,
гр. С., представлявано от Д.Г.Л., действащ като едноличен собственик на
капитала, с предмет – предоставяне от заемодателя на заемателя
за временно и безвъзмездно ползване на площи от собствени на заемодателя имоти
за разполагане на кафе-машини.
Представени
са и разпечатки от електронна поща на молителя в gmail.com,
от негови акаунти в Google и Viber
и от негови страници във Facebook и Twitter.
От
показанията на свидетелите П. К.и Р. Н. се установява, че при запознанството им
с молителя той им се представил като Д.Л., с които имена той бил известен в
средите на приятелите си, както и при участието си в мероприятия с повече хора.
В различни социални мрежи в интернет и комуникационни приложения /Facebook, Instagram, Viber, Google/ молителят фигурирал
като Д.Л., а и тези имена били изписани на стопанисваните от молителя вендинг-автомати, разположени на различни места в гр. Самоков, на които бил изобразен неговият лик.
Горната фактическа обстановка, която се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, налага правните изводи,
изложени от районния съд, към които на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща изцяло.
Независимо
от това, окръжният съд следва да посочи следното.
Правото да се промени собственото името е
субективно лично право и в съдебното производство по реализацията на това право
решаващият съд следва да съобрази, наред с обективните
основания, и личните субективни основания на лицето, неговото желание за промяна.
С разпоредбата на чл. 19 от Закона за гражданска регистрация са
посочени основанията, при които може да се допусне промяна на името на
български гражданин, а именно - когато името, чиято смяна се иска е осмиващо, опозорящо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Законодателят не дефинира
понятието "важни обстоятелства", които налагат промяна на името.
По делото е установено, че в своите контакти с
широк кръг от хора молителят е познат с имената Д.Л..
Установено е, че с
влязло в сила съдебно решение е допуснато на основание чл. 14, ал. 4 от ЗГР
добавяне на псевдоним към името му, а именно – „Л.“.
По
този начин правното положение е приведено напълно в съответствие с фактическото. Тъй като не се
установяват други факти от обективната действителност (доколкото субективното
желание на молителя е удовлетворено с уважаване на молбата, по която е
постановено решение № 157/24.10.2017 г. по гр. д. № 993/2017 г. по описа на РС
– гр. Самоков), относими
към исканата промяна, молбата е неоснователна и правилно е отхвърлена от
районния съд.
Тъй като изводите на настоящата инстанция
съвпадат изцяло
с тези на районния съд в
обжалваното решение,
последното трябва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, Софийският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 140/19.07.2019
г., постановено по гр. д. № 243/2019 г. по описа на РС – гр. Самоков.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: