Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
20.04.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
открито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мариана
Кадиева
и с участието на Бонка
Василева – прокурор в ОП - Кърджали
като разгледа
докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 5
по описа за 2023 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на
НАП, подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 47/ 31.10.2022 г. постановено по а.н.д. № 23/ 2022 г. на РС
– Девин. С Определение № 222/ 10.01.2023 г. по адм.д.
№ 11725/ 2022 г. на ВАС, VIII о., делото е
изпратено за разглеждане от АС – Кърджали поради невъзможност на АС – Смолян да
сформира тричленен състав.
Твърди
се неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния
закон. Оспорват се, като неправилни и необосновани, мотивите на Районния съд, с
които е приел, че извършеното от ЕТ „А. С. – САС 74“ нарушение на чл. 26, ал.
1, т. 7 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4
от ЗДДС, представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Излагат се
съображения, че процесното нарушение разкрива
типичната обществена опасност на нарушенията от този вид - препятства проследяване на движението на
стоки в обекта, както и въвежда в заблуждение крайния потребител относно вида
на закупената стока и създава трудности при нейната рекламация. Сочи се също,
че то е формално /на просто извършване/, за съставомерността
на което не се изисква настъпване на вредоносен резултат и обстоятелството, че
от нарушението няма настъпили вредни последици, не следва да се отчита при
преценката за маловажност по смисъла на §1, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. Твърди се, че
нарушението е извършено за първи път и това обстоятелство е отчетено като
смекчаващо от АНО при индивидуализацията на наказанието, чрез налагането на
имуществена санкция в минимален размер. Искането е да се отмени оспореното
решение и се постанови решение по съществото на спора, с което да се потвърди наказателното
постановление, издадено от началник на отдел „Оперативни дейности” – Пловдив
при ЦУ на НАП, София. Претендират се деловодни разноски за две инстанции.
В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, в представено писмено
становище, поддържа жалбата по изложените в същата съображения за
незаконосъобразност на оспореното решение.
Ответникът – ЕТ „А. С. – САС 74“,
в писмен отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователността
й. Излагат се съображения за правилност на обжалваното решение и моли съда да
бъде оставено в сила. В писмено становище и писмени бележки, представляващия ЕТ
поддържа отговора на касационната жалба и излага съображения идентични с тези,
развити в писмения отговор.
Представителят на ОП
– Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба
и правилност на обжалваното решение на РС – Девин.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от страна по а.н.д. № 23/ 2022
г. на РС – Девин, за която решението е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна, поради следните съображения:
С
оспореното решение РС – Девин е отменил Наказателно постановление № 599747-F613104/ 13.09.2021г., издадено от началник на отдел
„Оперативни дейности"-Пловдив в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „А. С. – САС 74“
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, за нарушение на чл.26, ал.1,
т. 7 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118 ал.4, т.4 от ЗДДС, е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер
на 500.00 лв., като на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН съдът е предупредил
нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
РС –
Девин е изложил мотиви, че актът за
установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението е пълно описано с всички относими към
конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при
които е било извършено, както и доказателствата, които
го подкрепят. Въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства е стигнал до извод, че е доказано извършеното от
ЕТ „А. С. – САС 47“ нарушение чрез издаване на фискална касова бележка от
монтираното ФУ в обекта, стопанисван от ЕТ, но без необходимото според чл. 26,
ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ съдържание. Приел е, че даденото
описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа
обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на
санкционната такава. Независимо от горното РС – Девин е приел, че НП следва да
бъде отменено, тъй като констатираното нарушение се явява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Изложил е мотиви, че с процесното
нарушение не се ощетява фиска, не се препятства
правилната отчетност на дейността на търговеца, както и че не се засягат други
права на потребителите, поради което е приел, че нарушението се явява с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този
вид.
Така
постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
РС –
Девин правилно е установил фактическата обстановка, доказана по безспорен начин
от наличните доказателства, но изводът за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради това, че нарушението представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е неправилно.
На
06.04.2021 г. органите по приходите извършили проверка на обект, стопанисван от
ЕТ „„А. С. – САС 47“ – магазин ***, находящ се в ***,
при която констатирали нарушение на Наредба № Н-18 от 13 Декември 2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, извършено от страна
на търговеца. Направена е контролна покупка на 1 бр. яке на стойност 10,00 лв.,
платени в брой на лицето С. Ю. /продавач/, от Б. Д. - проверяващ, преди
легитимацията, за което е издаден фискален касов бон от монтираното и въведено
в обекта ФУ, в който ФБ продажбата е отразена като „ДП 01“.
Въз
основа на констатираното при проверката е прието, че така отразеното в
издадената фискална касова бележка не изпълнява изискванията на нормата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006
г. на МФ, регламентираща задължението фискалната касова бележка от ФУ да
съдържа: наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и
стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да
позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че
се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния
бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност.
При така
установеното, правилно РС е приел за безспорно доказано, че търговецът е
нарушил посочената разпоредба от Наредба № 18/ 13.12.2006 г. на МФ, тъй като
издадения ФКБ не съдържа наименованието на стоката, позволяващо най-малко идентифицирането
на вида на същата.
Настоящият
съдебен състав обаче не споделя изводите на РС за квалифициране на случая като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото административно деяние е
формално, на просто извършване, като за съставомерността
му не е необходимо възникването на вредни последици. Обстоятелството, че не е
ощетен фиска в случая е ирелевантно
за преценката на степента на обществената опасност на нарушението. Това е така,
защото имуществената санкция на едноличния търговец е наложена на основание чл.
185, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС
предвижда, че за нарушения, неводещи до неотразяване на приходи, се налага по-нисък
размер на имуществената санкция – от 500 лв. до 2000 лв., като в случая
наложеното наказание е в минималния размер от 500 лв. Обстоятелствата по
извършване на нарушението не разкриват по-ниска степен на обществена опасност
от всички останали случаи на същото административно нарушение. Не се касае за
внезапно възникнал технически проблем, а за изначална липса на програмиране на
фискалните устройства да издават фискални бонове с предвидените в чл. 26, ал. 1
от Наредба № 18/ 13.12.2006 г. на МФ реквизити.
Поради
изложените съображения, АС – Кърджали намира, че не са налице предпоставките за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и като е приел обратното, РС – Девин е
постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него се
постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление на началник
на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
При този изход на
делото искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции се явява
основателно и следва да се уважи, като се присъди такова в размер на общо 160
лв. - по 80 лв. за всяка инстанция, определено съобразно чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Ето защо и на
основание чл. 221, ал.2, изр.1-во, предл.2-во от АПК,
във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш
И :
Отменя Решение № 47/ 31.10.2022 г., постановено по
а.н.д. № 23/ 2022 г. по описа на РС – Девин, вместо което постановява:
Потвърждава НП № 599747-F613104/ 13.09.2021 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „А. С. – САС 74“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, за нарушение
на чл.26, ал.1, т. 7 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118
ал.4, т.4 от ЗДДС, е наложено административно наказание „имуществена
санкция" в размер на 500.00 лв.
Осъжда ЕТ „А. С. – САС 74“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от А. С. С., да заплати на Национална агенция по приходите, град София
юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 лв. (сто
и шестдесет лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.