Определение по дело №45551/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19993
Дата: 9 август 2022 г. (в сила от 9 август 2022 г.)
Съдия: Боряна Венциславова Петрова
Дело: 20211110145551
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19993
гр. София, 09.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110145551 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба на Д. П. МЛ., с ЕГН:
********** срещу Й. Т. ИВ., с ЕГН: **********, с която са предявени искове с правно
основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за сумата от 6000 лева - даден паричен заем и на основание
чл.92 от ЗЗД – за сумата от 300 лева – договорна неустойка за забава.
Ищцата твърди, че на 02.04.2018г. е предоставила на ответника сумата от 6000 лева,
като същият се задължил да я върне в 18 месечен срок – считано до 02.10.2019г. В договора
за заем от 02.04.2018г. страните предвидили, че в случай на забава на заемополучателя да
върне заетата сума в уговорения срок, същият ще дължи неустойка в размер на 0.5 % за
всеки просрочен ден, но не повече от 5 % от заетата сума. Ответникът не върнал заетата
сума според уговореното, заради което ищцата предявява настоящите претенции.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока и по реда на чл.131 от
ГПК, с който е оспорил исковете. Твърди, че сумата по договора за заем никога не е
получавана от него. С отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск
срещу Д.М. за сумата от 1200 евро – сума, вложена за пазене от него при ответницата по
насрещния иск, до неговото освобождаване от затвора, както и иск за сумата от 778,43 лева –
мораторна лихва за периода от 09.02.2018г. до 17.05.2021г. Ищецът по насрещния иск
твърди, че за периода от 13.02.2015г. до 09.02.2018г. е пребивавал в затвор в гр.Толедо,
Испания. През времето на изтърпяване на наказанието си в затвора е работил и получавал
възнаграждение за това по нарочно открита спестовна сметка. С ответницата по насрещния
иск имали уговорка тя да получава заработените от него в затвора суми, да ги пази и
съхранява, и след като той излезе от затвора, да му предаде цялата събрана сума. Твърди, че
е предал на Д.М. следните суми: на 18.04.2017г. – сума от 300 евро; на 14.11.2016г. – сума от
400 евро; на 10.07.2017г. – сума от 400 евро; на 05.01.2018г. – сума от 100 евро. След като
излязъл от затвора ищецът по насрещния иск поканил ответницата да му предаде сумата от
общо 1200 евро, но тя не го сторила. Претендира и законна лихва върху сумата в размер на
778,42 лева и за периода от 09.02.2018г. до 17.05.2021г.
В отговора на исковата молба по насрещния иск ответницата го е оспорила, като е
заявила, че между страните никога не е имало уговорка за пазене на сумата от 1200 евро, а за
нейното разходване от страна на Д.М. за заплащане на разходи и услуги в полза на Й.И. –
разходи за адвокатски възнаграждения по казуса на И., както и за закупуване на различни
принадлежности, които били необходими на И. за престоя му в затвора, които
принадлежности били закупувани и носени на И. от М.. Ответницата по насрещния иск
твърди и че е превеждала на И. суми, в по – голям общ размер от 1200 евро, за покриване на
негови нужди в затвора. Твърди, че за периода от 27.02.2015г. до 05.01.2018г. е превела по
1
сметка на И. в затвора 1620 евро, а 330 евро е платила на адвокат за правна консултация по
казуса на И.. Освен това ответницата по насрещния иск твърди , че е закупил на И.
самолетен билет за полет до България (Мадрид - София) на авиокомпания Уиз еър за
09.02.2018г., на стойност от 498,22 лева. Тези суми не й върнал ищецът по насрещния иск
и затова тя прави изявление за отхвърляне на предявения срещу нея насрещен иск за сумата
от 1200 евро, като погасен чрез прихващане за сумите от 1955 евро и 498,22 лева, до размер
на по – малката от двете суми.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими и допустими и
следва да бъдат приети.
Допустимо и основателно е заявеното искане на ответницата по насрещния иск за
допускане до разпит на двама свидетели.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.10.2022г. от
10.20 часа, за когато да се призоват страните, с препис от настоящото определение. На
ищците по главния и по насрещния иск да се изпратят и преписи от отговорите на исковите
молби.
ПРИЕМА представените от страните с исковите молби и отговорите на исковите
молби писмени доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели на
ответницата по насрещния иск, при довеждане.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:

По главния иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД:
Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за връщане на
заета сума от 6000 лева.С оглед направените оспорвани от ответника И., в тежест на ищцат е
да докаже, че на посочената дата ответникът е получил посочената сума на основание
предоставен паричен заем от ищцата Д.М. като се задължил да ги върне най – късно до
02.10.2019г.
По иска по чл.92 от ЗЗД :
Ищцата следва да установи че има валидно договорена клауза а неустойка за забава в
процесния договор и че са настъпили предвидените в договора предпоставки за
претендиране на неустойката, а именно, че ответникът е просрочил задължението си, както
и размера на неустойката.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника ще е да докаже
плащане на задълженията.

По насрещния иск по чл.79, ал.1 във вр. с чл.252, ал.1 от ЗЗД:
В тежест на ищеца И. е да докаже, че по договор за влог е депозирал на ответницата
сумата от общо 1200 евро, която тя да пази и съхранява до неговото излизане от затвора от
Испания; че е предал в държане на ответницата процесната сума, с което тя се е съгласила и
2
че я е поканил да му я върне.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже, че е
върнала сумата от 1200 евро на ищеца.
ОТДЕЛЯ за безспорно между страните обстоятелството, че ответницата по
насрещния иск е получила от ищеца сума от 1200 евро.
На основание чл. 146, ал.4 от ГПК УКАЗВА на ищеца по насрещния иск, че не
ангажира доказателства по делото за сключване на договор за влог с ответницата и наличие
на изразено съгласие от насрещна страна по него.

По възражението за прихващане, направено от ответницата по насрещния иск:
В тежест на ответницата е да установи несъмнено при условията на пълно и главно
доказване, че е превела сумата от 1620 евро по банков път на ищеца И. за покриване на
негови нужди в затвора; че е платила сумата от 330 ерво със свои средства в полза на ищеца
И. за консултации с адвокат и сумата от 498,22 лева – платена за самолетен билет за полет
Мадрид – София за И., както и наличие на уговорка между страните, че тези пари И. следва
да върне на Д.М..
При доказване на горното, в тежест на И. ще е да докаже, че е върнал на Д.М. сумите
от 1620 евро – получена за покриване на негови нужди в затвора, сумата от 330 ерво –
платена за консултации с адвокат по случая на И. и сумата от 498,22 лева – платена за
самолетния му билет за полет Мадрид – София от 09.02.2018г.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация към Софийски районен съд.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Определението не подлежи на обжалване.



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3