Решение по дело №2543/2021 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.38, ал.3 от Закона за държавните помощи/ЗДП/, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба на П. Т. С., [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.Странджа планина, № 20, вх.Б, ет.7, ап.десен, против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/№ РД05-62/18.06.2020 год. на Министър на земеделието, храните и горите, като по отношение на жалбоподателя е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване в размер за главница и лихва, както следва: главница 35969,00лв., лихва в размер на 22 877,99 лв., общо размерът главница и лихва е 58 573,99 лева . Поддържат се доводи за незаконосъобразност на акта като издаден от некомпетентен орган при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т.1 , т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Счита, че в акта не се съдържат мотиви, въз основа на които е прието, че жалбоподателят е определен като „предприятие“ по смисъла на чл.107, §1 от ДФЕС и „бенефициер“ на държавна помощ. Посочва, че актът е издаден в противоречие с Решение на ЕК С(2014) 6207 от 05.09.2014г., тъй като жалбоподателят не е уведомен за започналата проверка, не са представени доказателства, установяващи приемането и прилагането на процедури, одобрени от националния компетентен орган. Прави се възражение за изтекла абсолютна давност. Иска се отмяната на оспорения административен акт. Претендира разноски.

Ответникът - Министър на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, счита същата за недопустима на основание чл.159, т.5 от АПК и моли да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено. Ако бъде прието, че е допустима да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат неблагоприятно негови права и законни интереси и в преклузивния срок по чл. 149 ал. 1 АПК.

Административният орган е изпратил до жалбоподателя писмо изх.№94-1017 от 18.06.2020г., в което е посочено, че се изпраща оригиналът на АУПДВ №РД 05-62/18.06.2020г. Писмото е изпратено с известие за доставяне /л.134/ от делото на адрес [населено място], [улица]. В него няма отбелязване за получаването му от жалбоподателя. Пратката е върната с отбелязване „непотърсена“

От ИАГ с изх.№ИАГ-19387/02.09.2020г. е изпратено писмо до РДГ-Бургас за изпълнение на процедурата по чл.18а, ал.9 от АПК/л.203/.

По делото е приложено уведомление до жалбоподателя, в което е вписано: „…в Регионална дирекция по горите –Бургас е постъпило писмо с рег. Индекс № ИАГ-19397 от 02.09.2020г. ня Министерство на земеделието, храните и горите, с което е открито производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл.38, ал.1, вр. с ал.3 от ЗДП и чл.162, ал.2, т.6 и т.9 от ДОПК. “ Определен е седмодневен срок за получаване на писмото. На уведомлението като поставили са посочени В. К. и С. К. и дата 08.09.2020г. 14,00ч. /л.207/

За поставяне на уведомлението е съставен Констативен протокол сер.ЖОО, № 0133151 от същите служители, в който е посочено, че лицето не се е намирало на адреса и са поставили уведомление с изх.№РДГ 03-0789 от 08.09.2020г. /л.208/

С писмо рег.№ ИАГ-20670/18.09.2020г., подписано от директор е посочено, че при посещение на адреса на 08.09.2020г. лицето П. С. не е открито, залепено е уведомление на посетения адрес и в законоустановения седмичен срок С. не се е явил в сградата на РДГ-Бургас за получаване на АУПДВ. /л.206/

Съгласно разпоредбата на чл.18а, ал.9 от АПК, когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда.

Жалбоподателят е уведомяван на адрес, на който не се установява друго връчване, както и не е посочен от него в хода на административното производство, не са представени справки от съответните информационни системи за постоянен и настоящ адрес, за да се приеме, че са налице предпоставките на чл.18а, ал.9 от АПК, както и че процедурата е проведена на регистрирания от лицето адрес. На следващо място нито от констативния протокол, нито от самото уведомление се установява къде е поставено уведомлението, а разпоредбата изисква да бъде поставено на вратата, пощенската кутия, входната врата или на видно място около нея. Отделно в уведомлението е посочено, че е постъпило писмо, с което е открито производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, а не исканото връчване на издадения вече АУПДВ. В същото освен предоставения седмодневен срок за получаване на писмото, а не на акта не са указани последиците от неявяването, а именно че актът ще се счита редовно връчен. При тези установявания, Съдът счита връчването на АУПДВ за нередовно, поради което приема че жалбата е допустима.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, счита за установено от правна и фактическа страна следното, като следва да се подчертае, че спор по фактите не е налице между страните.

С договор за замяна на недвижим [имот номер]/12.12.2007 г., вписан в Служба по вписванията Средец и Служба по вписванията Бургас /л. 158 и сл./, сключен между Държавна агенция по горите и П. Т. С., П. С. е заменил собствени имоти с обща площ 74,192 дка, представляващи имоти със следните номера: 034026, 040003, 057005, 058010,061020,067008,068002, находящи се в землището на [населено място], община Средец, оценени по Наредбата общо на 67 815 лв., срещу два държавни имоти с обща площ 2,794 дка, представляващи имоти със следните номера 009080 [рег. номер] в землището на Крайморие, оценени по Наредбата общо на 63 661,20лв. Приложени са Удостоверения за оценка на всеки един от имотите, собственост на С.. Независимо от по-високата оценка на имотите, собственост на жалбоподателя замяната е извършена без парично уравняване на заменените имоти, като всички разноски са за сметка на жалбоподателя.

По отношение на Република България е постановено и влязло в сила Решение на Е. К. C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год., относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя. Решението на ЕК, е постановено във връзка с констатирано нарушение на чл.108, § 3 от Договора за функциониране на Е. С. /ДФЕС/, а именно- неизпълнение на задължението на Република България, като държава-членка да уведоми ЕК /неспазване на процедурата по нотификация/, във връзка с предоставянето на държавна помощ. От диспозитива на посоченото Решение на ЕК се установява, че със същото е констатирано несъвместимо с вътрешния пазар, по смисъла на чл.108, §3 от ДФЕС и в нарушение на чл.107 от ДФЕС, предоставяне от страна на Република България на фактическа възможност за осъществяването на определени двустранни сделки по замяна на земи горска територия, между държавата, като техен собственик и частноправни субекти, които не са идентифицирани, а е посочен общо период, в който са осъществени сделки, попадащи хипотетично в обхвата на предоставена неправомерна държавна помощ, а именно: от 01.01.2007 год. до 27.01.2009 год. Решение C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год. на ЕК, е издадено на основание чл.14, във вр. чл.13 от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22.03.1999 год., за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО /впоследствие чл.108 от ДФЕС/, приложим към момента на издаване на решението на ЕК, в сила, към датата на постановяването на този акт, отм. считано от 13.10.2015 год. с Регламент /ЕС/ 2015/1589 на Съвета от 13.07.2015 год.

По своя характер, решението е общ административен акт, съдържащ разпореждане за възстановяване чрез определянето на задължителни мерки, които Република България трябва да предприеме, при условията и сроковете, определени в решението, за установяването на конкретни случаи, за релевантния период на неправомерно предоставена помощ: от 01.01.2007 год. до 27.01.2009 год. Адресат, изрично посочен в акта на ЕК, е Република България, която има задължението да изпълни разпореждането за възстановяване на несъвместимата помощ, като изпълни мерките и препоръките, при условията изрично постановени в диспозитива на Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 година, относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/B/08). Този административен акт, по своя вид и характер, попада изцяло в обхвата, на нормата на чл.38, ал.3 от Закона за държавните помощи /ЗДП, ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 год. /, в относимата му редакция, към момента на постановяването на оспорения в настоящото съдебно производство /АУПДВ/ № РД05-62/18.06.2020 год., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите на Република България.

Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год., е предпоставка за образуването на административното производство от компетентния в Република България орган, за предприемане на мерките по неговото изпълнение. Съгласно чл.33, във вр. чл.8 и чл.10 от ЗДП, приложим към датата на издаването на оспорения в настоящото производство АУПДВ, специална компетентност по отношение на държавните помощи, в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството, на контролиращ орган и администратор на държавна помощ е предоставена на Министъра на земеделието, храните и горите..

През 2018 г. Изпълнителната агенция по горите е възложила на "Агролеспроект" ЕООД, с едноличен собственик на капитала Министерство на земеделието, храните и горите/МЗХГ/ да извърши пазарна оценка на имотите по договора за замяна /оценителски доклад и скици на имотите на л. 70 и сл. от делото/. В доклада заменените държавни имоти в кв. Крайморие са оценени на 94431 лева/л. 79/, а заменените частни имоти-на стойност 62888 лева./л.91/

Административното производство по отношение на жалбоподателя, след като е констатирано, че договорът за замяна е сключен през посочения в решението период, е започнало с уведомление изх. № 94-2367/20.11.2019 год. /лист 52 от делото/, с което на основание чл.26, ал.1 от АПК, жалбоподателят е уведомен, че в Министерство на земеделието, храните и горите, се открива производство по издаването на акт за установяване на публично държавно вземане, на основание чл.38, ал.3 от ЗДП и чл.162, ал.2, т.6 и 9 от ДОПК, като на жалбоподателя е предоставен 14-дневен срок за представяне на доказателства, възражения и обяснения. Посочено е, че съобщението е публикувано на Интернет страницата на Министерството на земеделието, храните и горите. Съобщението е връчено по реда на чл.18а, ал.9 от АПК, като отново не е ясно къде е залепено уведомлението, като адресът на който е изпратено съобщението е [населено място], к-с“С.“, [улица], Северна промишлена зона, различен от адреса на който е връчван акта. В писмо от 02.01.2020г. от РДГ до ИАГ /л.187/ е посочено, че адресът е актуален от регистрацията на бенефициера в Търговския регистър. Това би имало значение ако производството бе образувано срещу търговец, а не както е в настоящия случай срещу физическо лице. При тези данни Съдът приема, че не е ясно защо съобщението е поставено на този адрес, не е ясно къде точно е залепено, и в този смисъл не е налице надлежно връчване на съобщението по чл.26 от АПК. Посоченото представлява нарушение, но съдът приема, че не е съществено, тъй като в хода на съдебното производство на жалбоподателя е предоставена възможност да развие в пълна степен защитата си.

Административното производство е приключило с издаването на оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/№ РД05-62/18.06.2020 год. на Министър на земеделието, храните и горите, като по отношение на жалбоподателя е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване в размер за главница и лихва, както следва: главница 35969,00лв., лихва в размер на 22 877,99 лв. , общо размерът главница и лихва е 58 573,99 лева .

В хода на съдебното производство са допуснати и изготвени основна и допълнителна съдебно- оценъчни експертизи, заключенията на които бяха приети по делото.

От правна страна съдът, намира следното:

Съгласно чл.168 от АПК във връзка с чл.142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 от АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му. Съдебният контрол за законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти, изложени в мотивите на акта, и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за издаването му норма и респективно дали се следват разпоредените правни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на административния орган е да установи наличието на посочените фактически основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспорения акт.

В оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане № РД05-62/18.06.2020, издаден от Министъра на земеделието, храните и горите на Република България, е посочено, че същият е издаден на основание чл.10 от ЗДП и чл.38, ал.1, във вр. ал.3 от ЗДП, Решение на Е. К. C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год., относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) и SA. 26217 (2011/C), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК и чл.162, ал.2, т.6 и 9, чл.165 и чл.166 от ДОПК.

Оспореният в съдебното производство АУПДВ № РД05-62/18.06.2020г., е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия по чл.33, във вр. чл.8 и чл.10 от ЗДП, поради което и не се констатират пороци обосноваващи отмяната му на основание чл.146,т.1 от АПК.

Оспореният акт е в писмена форма, съгласно изискването на чл.59, ал.2 от АПК и съдържа посочване на фактически и правни основания за издаването му, поради което и съдът приема, че е издаден в предписаната от закона форма. Не налице основание за оспорвване по чл.146, т.2 от АПК.

По отношение на процесуалните правила, съдът счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения, което е основание за оспорване по чл.146, т.3 от АПК.

Административното производство се основава на чл.38, ал.3 от ЗДП, което установява задължение за провеждане на производство по реда на чл.38, ал.6 от ЗДП, във вр. чл.39 от ЗДП, в сроковете и при указанията, изрично обективирани в диспозитива на Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год. относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/B/08). Решението на ЕК, освен, че изрично се посочва в акта, съгласно ЗДП, доколкото представлява общ административен акт, който не индивидуализира бенефициер и размер на помощта, представлява материално-правна предпоставка за иницииране на производството, но администраторът на помощ, е компетентният национален орган, който дължи пълна проверка на фактическите и правни основания, обосноваващи издаването на акт за установяване на публично задължение, в съответствие с приложимите общностни и национални материално правни и процесуални норми и указанията на ЕК, по отношение на конкретния частноправен субект -жалбоподателя, като изследва всички относими факти, съгласно указанията по диспозитива на Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год. Същевременно българската държава, в случая, в лицето на Министъра на храните, горите и земеделието, следва да извърши проверките, в рамките на установените от ЕК, срокове в решението.

По административната преписка, липсват доказателства, за извършена предварителна проверка или извършена такава в хода на административното производство, както и събирането на доказателства, във връзка с основния предварителен въпрос, идентифициращ конкретния жалбоподател, като "бенефициер", по смисъла на чл.107, параграф 1 от ДФЕС, при съобразяване с Решението на ЕК, в случая съображения (125)- (128) от Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год. Само фактът, че процесната сделка за замяна, попада в периода от 01.01.2007 год. до 27.01.2009 год., определен в Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год. като период, в който се идентифицира неправомерно приведена в действие, несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, в нарушение на чл.108, пар.3 от ДФЕС, не е достатъчно основание за издаването на ИАА. Решението на ЕК, общностните и национални норми, предвиждат императивни норми, които представляват абсолютни отрицателни предпоставки, за издаването на ИАА, по реда на чл.38, ал.3 от ЗДП, посочени изрично и в Решението на ЕК и задължаващи, министъра на земеделието, храните и горите, да ги изследва, прецени и конкретно, обоснове в оспорения АУПДВ, с всички елементи за наличието на качеството "бенефициер", по смисъла на чл.107, параграф 1 от ДФЕС.

По отношение на размера на помощта, подлежаща на възстановяване и начина й на определяне. В процесния случай, както по административната преписка, така и в оспорения акт, липсват данни и доказателства, обосноваващи позитивен извод, в посочения смисъл, което е в противоречие с материалния закон и обосновава, дори само на това незаконосъобразност на оспорения акт.

По делото не са представени доказателства, установяващи приемането и прилагането на методи и процедури, одобрени от националния компетентен оран - Министъра на земеделието, храните и горите, в качеството му на администратор на помощ, в изпълнение на Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год., както и във връзка с осъществяването на специалната процедура по реда на чл.38, ал.9 и ал.10 от ЗДП. Диспозитивът на решението на ЕК, съдържа мерки, задължителни по отношение на Република България, като определя в член 4. началния момент на възстановяването на сумите, които биха представлявали неправомерно приведена в действие помощ, по сделки за замяна за периода 01.01.2007 год. - 27.01.2009 год. на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост, лихвата за забава и периодът за изчисляването й. Методиката "предложена" от ЕК, в т.7.2, съображения (172)-(175) от Решение на ЕК C(2014) 6207final/ 5.09.2014 год., изрично е окачествена от ЕК, като възможна "отправна точка", за определяне на размера на несъвместимата държавна помощ, която ЕК комисия счита, че държавата следва да спазва. При методиката, предложена от ЕК, в съображения (172)-(175), изрично е посочено, че "корекция", по този ред на "първоначалната сума, следва да се направи за тези случаи, при които парцел земя държавна собственост с по-висока административна стойност е бил заменен срещу парцел земя частна собственост с по-ниска административна стойност". От цялостният анализ на съдържанието на мотивите по т.7.2 от Решение на ЕК C(2014) 6207 final/ 5.09.2014 год, се установява, че ЕК предоставя възможност Република България, да определи административна стойност на парцелите, която е база за определянето на размера на несъвместимата държавна помощ, определена вече, по предложената от ЕК, формула. Предоставена е възможност, на националния компетентен орган, "когато тази методика, не може да бъде приложена или води до сума, която явно не отразява адекватно размера на сумата, получена от бенефициера", българският компетентен орган, да извърши оценка на пазарните цени на заменените парцели към момента на сключване на сделката с помощта на независим експерт, който е квалифициран да извършва такива оценки чрез тръжна процедура. Видно от съдържанието на решението на ЕК, компетентният национален орган следва да определи конкретната методика, по която ще извършва оценката на административната стойност и методика за оценка на размера на несъвместимата държавна помощ, ако са налице предпоставките по съображения (172)-(175), или в условията на алтернативност- да използва независим експерт, оценител, при наличието на предпоставките по съображение (176) на Решение на ЕК C(2014) 6207 final/ 5.09.2014 год.

Административният орган в конкретния случай е определил пазарните цени чрез експертна оценка, извършена от независим оценител, определен по реда на ЗОП "Агролеспроект"ЕООД съгласно чл.38, ал.7, т.2 от ЗДП. В съображение (176) е посочено, че този начин на определяне на пазарните цени се използва, когато българските органи могат да изразят основателни съмнения, че тази методика не може да бъде приложена или води до сума, която явно не отразява адекватно сумата, получена от бенефициера. Съгласно решение на Съда на ЕС по дело С-239/09, което се отнася до продажбата от публични органи на земи или сгради на предприятие или на лице, извършващо стопанска дейност е посочено, че такава продажба може да крие елементи на държавна помощ по-специално когато не се извършва на пазарна стойност т.е. на цената, която частен инвеститор, действащ в нормални условия на конкуренция, би могъл да определи (т. 34 и решение по дело С-290/07, т. 68). Според Съда от изложеното следва да се приеме, че когато националното право установява правила за изчисляване на пазарна стойност на земи с оглед на тяхната продажба от публични органи, за да съответстват тези правила на чл.87 от Договора, при прилагането им във всички случаи трябва да се получи цена, която е възможно най-близка до пазарната стойност. От цитираните решения на Съда на ЕС и съображения на ЕК, следва да се приеме, че не е необходимо приемането на методика за определяне реалните пазарни цени на заменените горски земи, с нарочен акт на административния орган. Достатъчно е използването на нормативно установени методи за оценка, които след съответните корекции, да доведат до получаването на цена, възможно най-близка до пазарната стойност на заменените имоти към датата на договора за замяна. В настоящото производство, безспорно е установено, наличието на замяна на земи от държавния горския фонд в землището на кв.Крайморие със земите на жалбоподателя в землището на [населено място]. В конкретния случай от представените по делото оценителски доклади се установява, че при оценката са използвани метод на пазарните аналози и метод на приходната стойност. Видно от изложеното в АУПДВ пазарната цена на частните имоти и пазарната цена на държавните имоти са определени съгласно оценка, изготвена от "Агролеспроект" ЕООД. Оценителските доклади са изготвени през 2018г., т.е. преди образуване на административното производство по издаването на акта.

Не е спорно, че оценителят "Агролеспроект" ЕООД е избран след проведена процедура по реда на ЗОП. Съгласно чл.1, ал.2 от ПМС № 246 от 15 октомври 2009г. за преобразуване на Държавната агенция по горите към МС в Изпълнителна агенция по горите към министъра на земеделието и храните, обн. ДВ, бр. 84 от 23 октомври 2009г., Изпълнителната агенция по горите е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по бюджета на Министерството на земеделието и храните със седалище София. Пазарните оценки за процесната сделка за замяна са изготвени от оценител, определен след проведена публична тръжна процедура и одобрение от Комисията, а не са използвани представените от държавата на ЕК оценки от 2014г. Налице е и хипотезата на чл.38, ал.7, т.1 от ЗДП, доколкото оценката не е възложена и приета от министъра на земеделието, храните и горите, а му е била предоставена от Изпълнителна агенция по горите и вече е била налична при него преди образуването на административното производство.

Същевременно съдът намира, че в конкретния случай се налага изводът, че пазарните оценки на държавните и частните имоти не са изготвени от независими експерти в изпълнение изискването на съображение 176 от решението на ЕК. От данните в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на "Агролеспроект" ЕООД е Министерство на земеделието, храните и горите. Изложеното безспорно сочи на свързаност на оценителя с администратора на помощта в противоречие с принципа по чл. 4, т. 1 от ЗНО и на свързаност между администратора на помощта и оценителя по смисъла на § 1, т. 3 Д. Д. в противоречие с чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗНО. По делото от страна на ответника не е представено нито писмото, с което ЕК е уведомена за избрания оценител - "Агролеспроект" ЕООД, нито документите, които са й били представени, поради което не би могло категорично да се твърди, че й е била предоставена и информацията, според която едноличен собственик на капитала на "Агролеспроект" ЕООД е Министерство на земеделието, храните и горите, и въпреки, че й е станала известна тази свързаност, тя е одобрила оценителя. Отделно от изложеното на съда е служебно известен фактът, че оценителят „Агролеспроект“ ЕООД не е вписан в Публичния регистър на независимите оценители и няма издаден сертификат по Закона за независимите оценители, т.е. не е изпълнено изискването на чл. 38, ал. 9 ЗДП. В този смисъл са решение № 1586 от 12.02.2024г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм.д. № 4848/2023г., както и решение № 11171 от 06.12.2023г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм.д. № 2131/2022г.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че административният орган не е определил размерът на подлежащата на възстановяване неправомерно получена помощ, въз основа на пазарните цени на заменените имоти, определени от независим оценител, в изпълнение на решението на ЕК.

Органът не е изпълнил и задължението си по чл. 38, ал. 6 ЗДП да определи размерът на помощта при съобразяване с методиката, приета от ЕК в съображение 173 от решението, както и с изискванията на съображение 174. Последното предвижда, че при определяне на пазарните цени на съответните парцели следва изцяло да бъде отразена икономическата стойност на тези земи към момента на замяната. Оценителските доклади, основаващи се на информация в изданията на САПИ „Състояние и тенденции в развитието на пазара на земята в България“ 2007 г. – 2008 г.“ за земеделски имоти и в Агенцията по вписванията за сделки с поземлени имоти в горски територии и за сделки със земеделски имоти, не съответстват на цитираното изискване, доколкото, поради недостатъчно данни за продажба на горски земи в землището на [населено място] е преценявана информация за пазара на поземлени имоти в по-разширен период 2005 г. -2009 г. В този смисъл съдът намира, че не следва да се кредитира оценката извършена от "Агролеспроект" ЕООД.

Независимо от факта, че само констатираното обстоятелство по чл.146, т.3 от АПК, е достатъчно основание за отмяна на АУПДВ № РД05-62/18.06.2020г., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите на Република България, като издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, настоящият съдебен състав, намира за необходимо, за пълнота на изложението, да изложи и съображения във връзка с проверка на акта, по отношение на неговата материална законосъобразност, обоснованост и противоречие с целите на закона.

Съдът счита, че е налице основание за оспорване по чл.146,т.4 от АПК по следните съображения: В Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год. относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/B/08), който е законно основание за иницииране на производство от компетентния национален орган, по реда на чл. 38, ал. 3 от ЗДП не идентифицира конкретните лица, срещу които следва да се извърши проверка. В този случай, преди образуването на настоящото административно производство, националният компетентен орган, е следвало да прецени, качеството на бенефициер на конкретния жалбоподател по отношение на което качество, в случай на наличието му, да изложи конкретни факти и правни основания, в мотивите на оспорения акт, с оглед нормата на чл.107, параграф 1 от ДФЕС, съобразно изричното изискването на решението на ЕК. По делото, изобщо липсват данни и доказателства за извършването на такава преценка и събирането на доказателства в тази насока. Формалната регистрация на жалбоподателят като търговец, не предполага автоматично придобиването му на качеството на бенефициер по смисъла на Решението на ЕК. Не е спорно по делото, че по отношение на придобития чрез замяна държавен имот, по силата на Договор за замяна, не са извършвани преобразувания по ЗУТ, по отношение на статута му, както и са изпълнени поетите задължения по чл.13 от същия, а именно, че начинът на трайно ползване на имота не се променя. От изложеното следва, че по отношение на конкретния жалбоподател, не може да бъде направен категоричен и безспорен извод, че същия попада в обхвата на понятието "бенефициер" по смисъла на чл.107 §1 от Договора за функциониране на Е. С. /ДФЕС/, съобразно съображение (126) от Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год. По делото липсват изобщо доказателства, за преценка на националния административен орган и съобразяване с диспозитива по чл.2 и чл.3 от решението на ЕК. Липсват изобщо данни и доказателства по отношение на извършвана стопанска дейност с конкретния имот, предмет на замяна и възможното реализиране на доходи, а с това и предимство, по отношение на конкуренти на установяването и функционирането на общия пазар на ЕС, по смисъла на чл.26 от ДФЕС, във вр. чл.107 §1 от ДФЕС. Не е изследван въпроса и не са представени доказателства, за извършването на стопанска дейност, по отношение на конкретния имот и конкретния частноправен субект-жалбоподател, предмет на сделката за замяна от 12.12.2007 год., обосноваващ извод за наличие на обстоятелства по чл.107 §1 от ДФЕС, за качеството му на бенефициер, във вр. с чл.1-3 от Решението на ЕК, императивно изключващи определени хипотетични субекти, от обхвата на бенефициери на държавна помощ, към момента на сделката за замяна. Събиране на относими доказателства, тяхната преценка и анализ, в процесния случай, при постановяване на оспорения акт, във връзка с извършването на стопанска дейност от конкретния жалбоподател, изобщо не е извършван, в изпълнение на задължението по диспозитива по чл.2-3 от Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год. относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при разпоредителни сделки за замени на поземлени имоти в горски територии, който е предоставен изцяло в правомощията на компетентния национален орган, съобразно националната правна рамка, и е негово задължение, при постановяването на конкретен ИАА, по реда на чл.38, ал.3 от ЗДП. За да се установи дали съответните дейности са такива на "предприятие" по смисъла на правото на Съюза в областта на конкуренцията, трябва да се изследва естеството на тези дейности, като квалификацията "икономическа дейност" се преценява за всяка една от отделните дейности, извършвани от конкретния субект (решения на СЕС от 24 октомври 2002 г. C-82/01 P, т. 75 и от 1 юли 2008 г., MOTOE, C-49/07, т. 25).В конкретния случай такава преценка от органа липсва. В този смисъл е и Решение на СЕС от 19 октомври 2023 г. по дело С-325/22, според т. 39 от което не може да се приеме, че само лицата, които използват поземлените имоти, придобити чрез засегнатите от решението на ЕК сделки, за целите на икономическата си дейност, са предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС. При така изложеното, доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, поради неустановяване на качеството бенефициер на жалбоподателя по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС се явяват основателни и това е достатъчно основание за отмяната на оспорения административен акт. Следва да се отбележи, че Решението на ЕК не обвързва понятието предприятие със сделки със заменените имоти, но и никъде в постановената съдебна практика на ЕС не се изисква извършваната икономическа дейност да бъде свързана единствено и само с пряко използване на помощта.

На последно място, ако се приеме, че с оглед използваната формула за изчисление на помощта, тя е правилно математически изчислена, то липсват доказателства, че предимството, дадено на частната страна в резултат на замяната е надвишавало прага de minimis от 200 000 EUR по Регламент (ЕС) № 1407/2013 г. на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на ЕС към помощта de minimis. Задължението за извършване на проверка дали процесната помощ е de minimis следва от съображение 171 от решението на ЕК, в което изрично е посочено, че българските власти трябва да изключат тези лица, които от сделките за замяна, в които са участвали, са получили предимство, целият размер на което не надвишава праговете, установени в Регламента за минималната помощ (помощта, de minimis). В случая е безспорно, че такава преценка органът не е извършил, с което е нарушил т. 154 от решението на ЕК, съобразно която компетентният административен орган е следвало да провери преди издаването на АУПДВ и обстоятелството дали са изпълнени всички други условия, определени в Регламент (ЕС) No 1407/2013 на Комисията.

Въз основа на изложеното, оспореният в съдебното производство акт, е постановен при противоречие с материалния закон, което е основание за оспорване по чл.146, т.4 от АПК.

Настоящият съдебен състав, намира за основателни и наведените от жалбоподателя оплаквания, за противоречие с целта на закона, в смисъл на противоречие с основополагащи принципи на общностното, националното и международното административно право. Констатираните нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила, свързани с неизпълнение от административния орган, на императивни норми на националното и общностното право по постановяването на акт за установяване на административно вземане по реда на чл.38, ал.3 от ЗДВ, посочени по-горе, са в противоречие с основни принципи на административното право, каквито са принципа на правна сигурност и оправдани правни очаквания, установени от нормите на българското национално право в чл.12 и чл.13 от АПК и последователно развити и поддържани в практиката на Съда на Европейския съюз /C. 120/86 M. van L. en V. /1998/ ECR 2321; C. 74/74 C. SA v C. /1975/ ECR 5ЗЗ; C. C-340/98 I. v C. и др/. Това в допълнение, обосновава незаконосъобразност на оспорения административен акт, на основание чл.146, ал.5 от АПК.

Накрая, съдът намира за необходимо да обсъди и възражението за наличието на абсолютна погасителна давност по ДОПК, направено от страна на жалбоподателя. Наличието на погасителна давност за държавната помощ, следва да се разгледа в светлината на решение на Съда на ЕС по дело С-627/18. Съгласно т. 2 от диспозитива на посоченото решение и член 16 параграф 2 от Регламент 2015/1589, съгласно който подлежащата на възстановяване помощ, включва лихви и принципът на ефективност, посочен в параграф 3 на същия член, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национален давностен срок към възстановяването на помощ, когато този срок е изтекъл още преди приемането на решението на комисията, с което тази помощ се обявява за неправомерна и се разпорежда възстановяването й или когато този давностен срок е изтекъл основно поради закъснението на националните органи при изпълнението на това решение. Даденото тълкуване е приложимо в настоящия случай, тъй като съгласно решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 година държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горски земи, е приведена в действие от Република България в нарушение на изискването за предварително уведомяване на Комисията. В този случай съгласно т.51 от цитираното решение на Съда на ЕС получателят не може валидно да се позовава на оправдани правни очаквания относно правомерността на разглежданата помощ. В същия смисъл е и решение по дело С-349/17, т.98. Според Съда на ЕС принципът на правната сигурност, който давностните срокове имат за цел да гарантират, не може да бъде пречка за възстановяване на обявена за несъвместима с вътрешния пазар помощ (дело С-627/18, т.60). В процесния случай решението на ЕК, C(2014) 6207 final от 5.09.2014 година е издадено в рамките на [възраст] давностен срок по чл.15 от приложимия по това време Регламент (ЕО) № 659/99, отменен с Регламент № 2015/1589. От доказателствата по делото е установено, че компетентният национален орган е забавил изпълнението на посоченото решение, като е издал оспорения АУПДВ по чл.38, ал.3 от ЗДП на 18.06.2020 год. При тези обстоятелства и предвид цитираната съдебна практика на Съда на ЕС давностният срок, предвиден в националния закон не следва да се прилага. В този смисъл са решение № 5042/20.04.2021 год., постановено по адм. дело №10923/2020 год. решение № 5050/20.04.2021 год., постановено по адм. дело №704/2021 год. по описа на ВАС на РБ.

По съображенията изложени по-горе оспореният АУПДВ № РД05-62/18.06.2020 г., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите на Република България, е незаконосъобразен, като постановен при наличието на съществени нарушения на административно производствените правила, приложимия материален закон и несъответствие с целта на закона, обективирана в основни принципи на националното и общностното административно право.

С оглед констатираните нарушения при издаването на процесния АУПДВ и предвид задължението на Република България за процедиране съгласно Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014г., преписката следва да бъде върната на административния орган за нова преценка относно наличието на държавна помощ, в съответствие с мотивите в настоящото решение. Горното следва и от разпоредбата на чл. 14, § 3 от Регламент /ЕО/ № 659/1999, както и чл. 16, § 3 от Регламент 2015/1589/ЕС/, според които решението на Комисията подлежи на изпълнение, като националното право не следва да го препятства. При постановяването евентуално на нов АУПДВ следва органът да съобрази разпоредбите на чл. 38, ал. 9 и ал. 10 ЗДП, както и нормите на ЗНО, регламентиращи изисквания към независимите оценители, които целят да гарантират принципа на независимост, а относно критериите за определяне размера на получената държавна помощ административният орган следва да съобрази и посоченото по-горе Решение на СЕС от 19 октомври 2023 г. по дело С-325/22.

При този изход на делото искането на представителя на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК. По делото е представен договор за правна помощ, от който е видно, че е заплатена сумата [рег. номер]. за адвокатско възнаграждение, както и държавна такса в размер на 10лв.

Мотивиран от гореизложеното на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.3 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/№ РД05-62/18.06.2020 год. на Министър на земеделието, храните и горите, с който по отношение на жалбоподателя е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване в размер за главница и лихва, както следва: главница 35969,00лв., лихва в размер на 22 877,99 лв., общо размерът главница и лихва е 58 573,99 лева.

ИЗПРАЩА делото, като преписка на Министъра на земеделието, храните и горите, за предприемането на действия по изпълнение на Решение на Е. К. C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год., относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, по отношение на П. Т. С., [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.Странджа планина, № 20, вх.Б, ет.7, ап.десен, при съобразяване и спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение.

ОСЪЖДА Министерството на земеделието, храните и горите - София, да заплати на П. Т. С., [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.Странджа планина, № 20, вх.Б, ет.7, ап.десен, сумата [рег. номер]., представляваща общият размер на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.