О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 197
гр. Велико Търново, 02.06.2022
г.
Административен
съд – гр. Велико Търново,
ІХ–ти състав, в закрито съдебно
заседание на втори юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Константин Калчев
като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 414/2022 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл. 135 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Производството е образувано по жалба,
подадена от Г.В.В., ЕГН **********, срещу отказ за предоставяне на информация
от главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ – валидни и актуални ли
са към настоящия момент мотивите на Заповед № Л-5220 от 20.12.2018 г. на главния
директор на ГД „ИН“.
С Определение № 5105/30.05.2022 г. на
ВАС по адм. дело № 4539/2022г. е обезсилено определение № 61 от 16.02.2022 г.,
постановено по адм. дело № 7/2022 г. на Административен съд – Велико Търново и
делото е върнато на същия съд, друг състав, за произнасяне по жалбата на Г.В.
против отказ за предоставяне на информация по заявление от 06.12.2021 г., вх. №
5012/07.12.2021 г. по описа на деловодството на Затвора гр. Плевен. В
изпълнение на това определение делото е образувано под нов номер и случайно
разпределено на настоящия съдебен състав.
Съдът намира, че делото не му е
подсъдно по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 134, ал. 2 от АПК
предвижда, че възражение за местна неподсъдност на делото може да се прави
най-късно в първото заседание пред първата инстанция. В същия срок този въпрос
може да се повдига служебно и от съда, а изтичането му стабилизира местната
подсъдност. В случая не е било проведено открито съдебно заседание нито по адм.
дело № 7/2022 г. на АСВТ, постановеното по което прекратително определение е
обезсилено от касационната инстанция, нито по настоящото дело, а Определение № 5105/30.05.2022
г. на ВАС по адм. дело № 4539/2022г. не е такова по чл. 135, ал. 8 от АПК,
поради което въпросът за подсъдността не е преклудиран.
От материалите по делото е видно, а и на
съда е служебно известно, че понастоящем жалбоподателят Г.В.В. изтърпява
наказание доживотен затвор без замяна в затвора в гр. Плевен. Съгласно чл. 133,
ал. 1 от АПК, делата по оспорване на индивидуални административни актове се
разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на
посочения в акта адресат, съответно адресати. В случая това е Административен
съд – Плевен, тъй като лицето изтърпява наказанието си в затвора в гр. Плевен
/в този смисъл напр. Определение № 11316 от 27.08.2020 г. на ВАС по адм. д. №
8837/2020 г., III о./.
Поради тази причина Г.В.
принудително живее там, доколкото е с трайно установено пребиваване там.
Безспорно е, че получава кореспонденцията си на същото място, което само по
себе си е достатъчно самостоятелно основание, за да се определи затвора в
Плевен като негов адрес. Изборът на „постоянен адрес“ по чл. 93 от Закона за
гражданската регистрация може да бъде направен единствено от лице, което може
свободно да определя своето местопребиваване, но в конкретния случай подобен
избор е обективно законово ограничен (доколкото съдържанието на наказанието
доживотен затвор е именно ограничаване на възможността лицето да се придвижва
на място различно от мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода).
Характерът на наложеното наказание изключва временния характер на престоя на
ищеца в затвора - т.е. същият се е установил да живее постоянно (или поне
достатъчно трайно) в гр. Плевен, независимо дали в регистъра на населението формално
има вписан различен постоянен адрес. Аргумент в подкрепа на това е и
обстоятелството, че изрично уредените в специалния закон ЗИНЗС съдебни
производства са подсъдни на административния/окръжния съд по
местоизпълнение на наказанието (единствено
в чл. 277 от ЗИНЗС е дадена възможност за избор със съда по задържането под
стража, но само за производства по Част шеста от закона, каквото не е
настоящото).
Следователно компетентен
да се произнесе по подадената жалба, включително по редовността и допустимостта
й, е Административен съд – гр. Плевен.
Поради това и на
основание чл. 135, ал. 2 от АПК, съдът намира, че производството по делото
следва да се прекрати и жалбата да се изпрати по подсъдност на Административен
съд – гр. Плевен.
Предвид гореизложеното
и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 414/2022 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново.
ИЗПРАЩА
по компетентност на
Административен съд – гр. Плевен жалба вх. № 19/05.01.2022 г. по описа на АСВТ,
подадена от Г.В.В. срещу отказ за предоставяне на информация от главния
директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ по заявление от 06.12.2021 г., вх. №
5012/07.12.2021 г. по описа на деловодството на Затвора гр. Плевен.
Определението НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване.
Препис от определението
да се изпрати за сведение на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: