РЕШЕНИЕ
№ 919
гр. Кюстендил, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мария Ем. Антова
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело №
20231520100875 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
против С. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ......, с искане да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи и следва
да заплати на ищцовото дружество сумата от 761,68 лв., представляваща
неизпълнени задължения за мобилни услуги и неустойки по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и Приложение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, ведно със
законната лихва върху вземането, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Прави доказателствено искане за приемане и прилагане като доказателства по
делото книжата по ч.гр.д. № 41/2023г. по описа на РС – Кюстендил. Прави
искане за присъждане на разноски в заповедното и в исковото производство.
В исковата молба се твърди, че на 26.11.2020г. между страните били
сключени Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* с
избран абонаментен план за сума от 16,99 лв., както и Приложение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********. Ответникът
не изпълнил задълженията си по договора и приложението към договора,
поради което ищецът едностранно ги прекратил на 01.04.2021г. Към
05.04.2021г. ответникът имал задължения за предходен период в общ размер
на 601,16 лв. както следва:
1/ сумата в размер на 525,13 лв., дължима за периода от 26.11.2020г. до
04.12.2020г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, от които 18,20 лв. представляват абонаментна такса и такса
за потребление и 475,64 лв. представляват непогасено задължение за Роуминг
1
услуга, а сумата в размер на 31,29 лв. представлява абонаментна такса и такса
за потребление на мобилна услуга по Приложение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359*********.
2/ сумата в размер на 38 лв., дължима за периода от 05.12.2020г. до
04.01.2021г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, от които 14,01 лв. представляват абонаментна такса и такса
за потребление, а сумата в размер на 23,99 лв. представлява абонаментна
такса и такса за потребление на мобилна услуга по Приложение към договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********.
3/ сумата в размер на 38,03 лв., дължима за периода от 05.01.2021г. до
04.02.2021г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, от които 13,99 лв. представляват абонаментна такса и такса
за потребление, а сумата в размер на 24,04 лв. представлява абонаментна
такса и такса за потребление на мобилна услуга по Приложение към договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********.
Поради неизпълнението на задълженията на ответника, на основание
т.11 от Договор за мобилни услуги, ищецът начислил неустойка в общ размер
от 160,52 лв., за предсрочно прекратяване на договорите, формирана както
следва: по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********
сума в размер на 49,03 лв. – три стандартни месечни вноски, и по Приложение
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* сума в
размер на 111,49 лв. – три стандартни месечни вноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответната страна не е
депозирала писмен отговор.
В съдебно заседание страните не изпращат представител, с писмена
молба ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение
по чл.238 ГПК, което съдът е оставил без уважение поради липсата на част от
законовите предпоставки за това досежно някои от исковете.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Така предявените искове се явяват допустими, доколкото същите са
предявени в едномесечния срок за това, съгласно указанията на заповедния
съд, дадени по ч.гр.д. № 41/2023г. по описа на КРС.
По основателността им съдът намира следното:
По отношение на иска по чл.79 ЗЗД: Съдът намира, че по делото не се
спори относно договорните отношения между страните. От събраните по
делото писмени доказателства безспорно се установява, че през отчетните
периоди страните са били обвързани от облигационни правоотношения,
свързани с предоставени за ползване от мобилния оператор мобилни услуги.
Страните са сключили Договор за мобилни услуги от дата 26.11.2020г.,
предпочетен номер ++359********* с абонаментна програма Тотал +, със срок
на действие 24 месеца до 26.11.2022г., както и Приложение към договор за
мобилни услуги от дата 26.11.2020г. за предпочетен номер ++359*********, с
абонаментна програма Тотал + с неограничени нац. минути и изх. роуминг в
зона ЕС със срок на действие 24 месеца до 26.11.2022г. Видно от
представения договор и приложение към него – същите влизат в сила на
26.11.2020г. и изтича на 26.11.2022г. По силата на тази договорна обвързаност
2
ответникът поел задължението за заплащането на дължимите месечни
абонаментни такси и разговори съгласно уговорените тарифни планове. В
тази връзка процесният договор е подписан от страните, като ответникът се е
запознал и с Общите условия на „Йеттел България" ЕАД /предишно
наименование Теленор България ЕАД/.
Съгласно чл.23, б."б" от ОУ потребителите дължат цени за месечен
абонамент, който осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се
предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от
потребителя абонаментен план/програма/пакет. Доколкото цената на
абонамента е възнаграждение за самото право на достъп до мрежата на
оператора, предоставено чрез активиране на съответна СИМ карта с уникален
телефонен номер, чрез който потребителят се разпознава от останалите
участници в мрежата като абонат както при изходящи, така и при входящи
повиквания. За доказването на това вземане в полза на доставчика е
достатъчно позоваването на подписаните от потребителя договор и
допълнителни споразумения за съответния абонаментен план. В чл.20, изр.
второ от ОУ е посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от
техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на от
„Йеттел България" ЕАД. Съгласно чл.49 от Общите условия, „Йеттел
България" ЕАД има право да получава в срок всички плащания, дължими от
потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл. 26
от ОУ при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя; при сключване на индивидуален
договор всеки потребител - страна по договора, бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура; неполучаването на фактурата
не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми. В изпълнение на клаузата на чл. 26, изр. първо от ОУ операторът-ищец
е издал три фактури: Фактура № **********/05.12.2020г. за отчетен период:
26.11.2020г. – 04.12.2020г., с начислена за периода суми за разговори, данни,
съобщения и др., както и месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.
пакети) в общ размер на 535,99 лв., с ДДС, платими в срок до 20.12.2020 г.;
Фактура № **********/05.02.2021г. за отчетен период 05.01.2021г. –
04.02.2021г. с начислена за периода суми за разговори, данни, съобщения и
др., както и месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) в общ
размер на 612,02 лв., с ДДС, платими в срок до 20.02.2021г. и Фактура №
**********/05.04.2021г. за отчетен период 05.03.2021г. – 04.04.2021г. с
начислена за периода суми за разговори, данни, съобщения и др., както и
месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) в общ размер на 761,68
лв., с ДДС, платими в срок до 20.04.2021г., като всички непогасени
задължения на ответника са обединени във Фактура №
**********/05.04.2021г. за отчетен период 05.03.2021г. – 04.04.2021г.
Фактурите имат доказателствена стойност, която трябва да се цени във връзка
с целия доказателствен материал по делото. Към всяка фактура са приложени
детайлни справки, от които се установява дължимостта и размера на
месечните абонаментни такси за потребление на мобилни услуги. Настоящият
състав приема за установено по делото, че ищецът е изпълнил задълженията
си по договора като е предоставил на ответника достъп до мобилната си
3
мрежа за ползването й от последния. Към датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК дължимите абонаментни такси са с настъпил падеж. Не са
ангажирани доказателства от страна на ответника, че същият е погасил
задълженията си. Предвид гореизложеното, съдът счита предявения иск за
основателен.
По отношение на иска по чл.92, ал.1 ЗЗД досежно претендираните
вземания за неустойки, съдът приема следното:
Вземанията за неустойки се претендират на основание предсрочно
прекратен договор от страна на „Йеттел България" ЕАД, поради
неизпълнение на задълженията от страна на длъжника. За горните е издал
Фактура № **********/05.04.2021г. Съгласно чл. 19б, б. "в" от Общите
условия на ищеца, приети по делото и неоспорени от ответника, мобилният
оператор има право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен
или безсрочен, ако потребителят не е платил дължими суми след изтичане на
сроковете за плащане по фактурата, но не по – късно от 18 дни след датата на
издаването – чл. 27 от Общите условия. Ответникът не е ангажирал
доказателства, че е изпълнил изцяло или частично своите договорни
задължения по договорите за мобилни услуги и допълнителните
споразумения по тях, поради което съдът намира, че за мобилния оператор е
възникнало правото едностранно да прекрати правоотношенията, съответно,
да претендира уговорената неустойка. Въпреки горното, ищецът не е
представил никакви доказателства по отношение на обстоятелството, че е
прекратил едностранно договора, не прави твърдения, че потребителят е
узнал за прекратяването на договора. Съгласно чл.147, ал.2 ЗЗП, при
съмнение относно смисъла на определено условие в договора, то се тълкува
по благоприятен за потребителя начин. Наличието на предпоставки за
автоматично прекратяване на договора следва да бъдат изрично уговорени
между страните. Следва да се ясни не само предпоставките за настъпване на
прекратяването на правоотношението, а и моментът, от който действието на
договора се прекратява. Посочените по-горе разпоредби в Общите условия на
ищеца не са еднозначни, а правото за едностранно прекратяване на договора
и автоматичното прекратяване при определени предпоставки не са идентични
понятия. Правото за едностранно прекратяване е една възможност за
търговеца, доколкото изрично не е уговорено друго, предполага уведомяване
на потребителя, включително и с оглед определянето на момента, от който
правоотношението ще се счита за прекратено. При всички положения
разпоредбите на търговеца в Общите условия, касаещи частта относно
едностранното прекратяване на договора и връзката между
спирането/прекратяването на услугите и прекратяването на договора, не са
ясни. В договора и в общите условия не е предвидена форма на
волеизявлението за едностранно прекратяване на договора от страна на
оператора. Същите не предвиждат ясни хипотези за прекратяване на
договорите и създават неясноти по отношение смисъла на разпоредбите. Ето
защо, съдът следва да ги тълкува по благоприятен за потребителя начин, а
именно, че за едностранното прекратяване на договорите е необходимо
уведомяване на потребителя, съответно приложими са общите правила на
ЗЗД. Съгласно чл.87, ал.1, изр.1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
4
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Доколкото се касае за писмени договори, съгласно
разпоредбата на чл.87, ал.1, изр.2 ЗЗД, предупреждението за разваляне и
предоставянето на подходящ срок за изпълнение също следва да бъде в
писмена форма. Ищецът не представя доказателства, че е отправил
предизвестие до потребителя, че му е предоставил срок за доброволно
изпълнение на задълженията му по договора. Доколкото писмената форма на
предупреждението по чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е форма за действителност на
волеизявлението, при непредставянето на такова писмено изявление като
доказателство по делото, съдът следва да приеме, че такова не е изпращано и
следователно, че договорът не е развален по надлежния ред, поради което и
неустойките не се дължат. Предвид гореизложеното, претенцията, касаеща
сумата в общ размер от 160,52 лв., за предсрочно прекратяване на договорите,
формирана както следва: по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* сума в размер на 49,03 лв. – три стандартни месечни вноски, и
по Приложение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* сума в размер на 111,49 лв. – три стандартни месечни вноски,
следва да бъде отхвърлена поради неоснователност на същата.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него в исковия
процес и заповедното производство съдебни разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, а именно: сумата в общ размер на 796,94 лв.,
представляващи разноски в заповедното производство и в исковото
производство.
На основание чл.78, ал.3 ГПК "Йеттел България" ЕАД дължи на
ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска, но доколкото не е
направил разноски в производството, такива не му се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че С. М. Д.,
ЕГН **********, дължи на "Йеттел България" ЕАД, ЕИК *********, сума в
размер на 601,16 лв., представляваща неизпълнени задължения за мобилни
услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и
Приложение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска на "Йеттел България" ЕАД, ЕИК *********, за
признаване на установено, на основание чл.422 ГПК във вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД,
че С. М. Д., ЕГН **********, му дължи сума в обща размер от 160,52 лв.,
представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договорите,
формирана както следва: по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* сума в размер на 49,03 лв. – три стандартни месечни вноски, и
5
по Приложение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* сума в размер на 111,49 лв. – три стандартни месечни вноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, С. М. Д., ЕГН **********, да
заплати на "Йеттел България" ЕАД, ЕИК *********, сумата в общ размер на
796,94 лв., представляващи разноски в заповедното производство и в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6