Определение по дело №450/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 424
Дата: 11 ноември 2022 г. (в сила от 11 ноември 2022 г.)
Съдия: Велина Емануилова Антонова
Дело: 20225000600450
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 424
гр. Пловдив, 11.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600450 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.
С определение № 792 от 18.10.2022 г. по ЧНД № 792/2022 г. на Старозагорския
окръжен съд, на основание чл. 440 вр. чл. 437, ал. 2 от НПК вр. чл. 70, ал. 1 от НК, била
оставена без уважение молбата на осъдения *.*.*. за предсрочно условно освобождаване от
остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода, определено му с определение №
98/09.02.2009 г. по ЧНД № 16/2009 г. на Окръжен съд – Кърджали за групиране на
наказания.
Недоволен от постановеното определение, обявено в рамките на проведеното съдебно
заседание, е останал осъденият, който е подал частна жалба с искане съдебния акт на
първата инстанция да бъде отменен от въззивния съд и да се постанови условното му
предсрочно освобождаване.
Окръжна прокуратура – Стара Загора не е ангажирала становище по жалбата.
Началникът на Затвора – * също не е ангажирал становище по жалбата.
Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата частна
жалба и с материалите по делото, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок от процесуално активно
легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.
В Окръжен съд – Стара Загора, на основание чл. 437, ал. 2 от НПК, е била подадена
молба от осъдения О. О. С., с искане да бъде предсрочно освободен от остатъка на
наложеното му наказание лишаване от свобода, което му е било наложено с цитираното по-
горе определение за кумулация. Старозагорският окръжен съд е разгледал постъпилото
1
искане в открито съдебно заседание с участието на страните. Мотивирано е приел, че не са
налице всички предпоставките за условно предсрочно освобождаване, като е обсъдил
подробно изискванията на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК. От една страна осъденият е
изтърпял над две трети от наложеното му наказание лишаване от свобода, но от друга - не е
дал доказателства за своето поправяне.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на първата инстанция, поради
което няма да ги преповтаря дословно. В случая, с трайното си поведение, осъденият
действително не е показал, че се е поправил и превъзпитал. Правилно първият съд е отчел
становището на затворната администрация по изпълнение на плана на присъдата, съгласно
което при осъдения не се отчита изявена мотивация за включване в специализирани групови
дейности. В затворническата общност той заемал място в долните нива без приятелски
взаимоотношения и включеност в подгрупите. Предвид дългосрочната присъда възприел
изцяло затворническата субкултура, начин на мислене и поведение. Поведението му се
характеризирало с лесна възбудимост и импулсивност. В дисциплинарно отношение не е
допускал нарушения в период от няколко години, като предходните му наказания са били
заличени по давност. Отношението на осъдения към персонала било негативно. Често
търсел контакти, продиктувани от нереални и неадекватни претенции. Бил фокусиран върху
хора, събития и субективно възприети ситуации, подавал оплаквания и предявявал
обвинения за конфликти, които реално не съществували. Бил претенциозен и спрямо
медицинското обслужване. Несамокритичен към собствените действия. Пасивен спрямо
предлаганите дейности и в процеса на изпълнение на плана на присъдата. Мотивиран да
продължи образованието си и да завърши средно образование.
Не бил включен до момента в специализирани групови дейности.
Кризисни интервенции били осъществявани по повод самоувреждащо действие без
трайни здравословни последици.
Бил назначен като работник по почистване на пластмасови изделия във фирма „*“,
където се справял сравнително добре с трудовите си задължения. Рискът от рецидив по
системата ОЕйСис бил висок – 91 точки с основни проблемни зони – настоящото
правонарушение по повод търпяната кумулативна присъда по чл. 116 и чл. 196 НК,
криминалното минало – осъждан многократно, включително и като непълнолетен,
отношението към правонарушението – с трайни криминални нагласи. При преоценката на
общата стойност на риска от рецидив била отчетена стойност 98 точки. Осъденият не
осъзнавал и не изпитвал съжаление за извършените правонарушение. По повод
управлението на финансите и доходите имал сериозни затруднения в бюджета и липсата на
финансова стабилност. Начинът на живот и обкръжение му били дефинирани като
безразсъдно и рисково поведение в обкръжението на криминалните среди. Злоупотребявал с
алкохол – имал е проблеми с употребата на алкохол преди постъпване в МЛС, довели до
разваляне на отношенията с близките и социално дистанциране. Емоционални проблеми – с
много високи стойности по скалите на параноидност и налудност. Суицидно зареден.
Умения за мислене – с ниски способности за разпознаване и разрешаване по адекватен
2
начин на проблемите. Не се замислял за последствията. Импулсивен и ситуативен.
Граничните зони, изискващи внимание са при междуличностните проблеми и
взаимоотношенията с близките.
Анализът на риска от вреди е показал средно ниво. Рискът бил преценен като
вероятен, но не непосредствен. Насочен както срещу самия лишен от свобода, така и към
другите, като се характеризирал с прилагане на физическа агресия е автоагресия.
Корекционната работа била насочена към извършване на кризисни интервенции при
необходимост, продължаване на образованието до придобиване на средно образование и
професионална квалификация и подобряване на уменията за мислене. Съгласно изготвения
текущ доклад основните проблемни зони са останали същите, в който също са били
констатирани отношението към правонарушението, начин на живот и обкръжение,
взаимоотношения и умения за мислене. Предвид досегашния начин на живот и характера на
престъплението съществуват опасения за нарушаване на задълженията в условията на по-
свободна среда. Прогнозата за осъдения за условията на живот на свобода е неблагоприятен,
защото с действията си е склонен да не зачита правила и норми, не умее да предвиди
последиците от правонарушенията, склонен е към извършване на необмислени действия.
Препоръчва се продължаване на индивидуалната корекционна дейност по отношение на
лишения от свобода в посока стабилизиране на увереността му в собствените сили и по-
критично отношение към постъпките. Нуждае се от подкрепа за справянето му сега и за
позитивна промяна в бъдеще.
Обжалваният съдебен акт обективира подробна преценка на първоначалния и текущ
доклад за оценка на осъдения по смисъла на чл. 155 от ЗИНЗС, макар тези документи да не
са били изрично цитирани в определението на съда, именно върху тях се базират изводите
му, че индивидуалната корекционна дейност не е довела до набелязаните положителни
резултати, което е налагало препланиране на целите за третиране на правонарушителя. Тези
цели са били базирани изцяло на първоначалния доклад за лишения от свобода, който отчел
ясно изразените дефицитни зони на неговите нужди и посочил, че с лишения от свобода
трябвало да се работи в посока засилване на мотивацията за промяна на досегашното му
поведение и насочването му към нагласи за законосъобразен начин на живот, като била
отправена препоръка в плана на присъдата да се включат именно отчетените проблемни
зони. Видно от материалите по делото първият съд е проследил първоначалния и текущ
доклади за оценка на осъдения, като през призмата на тяхното съдържание е дал
отрицателен отговор на въпроса дали е постигнато изменение в ценностните нагласи на
осъдения. Преценил е и резултата от корекционното въздействие върху осъдения.
Законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл. 155 от ЗИНЗС инстанцията е взела
предвид при оценката на риска на осъдения всички негови компоненти, като е засегнала
оценката на риск от рецидив и вреди неред с цялостното поведение на лишения от свобода.
Анализът на данните от посочените документи и докладът на ИСДВР е бил ползван при
изводите за резултатите от корекционния процес при лишения от свобода наред с всички
останали данни за поведението на осъдения. Видно от съдържанието на този доклад
3
инспекторът е отразил свои преки впечатления от поведението на осъдения. Становищата на
началника на затвора във връзка с искането за предсрочно условно освобождаване правилно
не е било ползвано като източник на доказателствени факти, а само като заявена позиция на
затворната администрация по основателността на молбата за предсрочно освобождаване.
Не намират опора в материалите по делото всички оплаквания на О. С. за
голословност на твърденията на затворната администрация за неговото поведение в
условията на контролирана среда и за проявено негативно отношение от страна на
администрацията към неговата личност. Същите не се подкрепят от материалите по делото,
които не съдържат и намек за подобно тенденциозно отношение към лишения от свобода.
Претенциите на осъдения, отправени към администрацията на затвора, а след това и спрямо
участвалите в настоящото производство магистрати се явяват мотивирани все с отказа да се
даде положително становище по искането на С. за предсрочно условно освобождаване, но
всички подобни становища са били обосновани задълбочено и детайлно и в съответствие с
данните, които се съдържат в затворническото досие на осъдения. Не се установяват, а и не
се сочат каквито и да е предпоставки за отводимост на магистратите, спрямо които се
навеждат оплаквания за несправедлив процес, извън породеното недоволство от отхвърляне
на заявената от осъдения претенция пред съда.
По отношение на оплакванията на осъдения от неизслушването на свидетели в
настоящата процедура, следва да се посочи, че то не държи сметка за нейната специфика,
произтичаща от обвързаността й с постулатите на пенетенциарното право. В този смисъл
коректен е подходът на първия съд да вземе предвид в мотивите към определението си
приложените по делото пенетенциарни документи и в най-голяма степен доклада на ИСДВР
като текущ доклад за осъдения по ал. 7 на чл. 129 от ППЗИНЗС. Същият се явява годен
източник на доказателствени факти за индивидуалното изпълнение на присъдата и подходът
на съда е изцяло съобразен с предмета на делото.
Не на последно място не намира опора в материалите по делото наведеното в
жалбата на осъдения оплакване, че не е бил снабден с препис от атакуваното определение.
Видно от приложеното на л. 41 от първоинстанционното дело разпореждане № 998 от
19.10.2022 г. на първия съд на С. са били изпратени преписи от протокола от проведеното
съдебно заседание и от атакуваното от него определение на съда. Същите са били получени
лично от лишение от свобода на 20.10.2022 г., за което е била приложена разписка,
надлежно подписана и датирана от него /в този смисъл съобщението на л. 44 от делото на
ОС и писмо на Началника на Затвора – * – л. 45 от същото дело/.
По отношение на претенциите, отправени в жалбата, спрямо процедурата пред
настоящата инстанция, следва да се каже, че определението на първия съд се проверява от
въззивния съд по опростен и ускорен ред, предвиден по глава двадесет и втора от НПК, като
по делото се провежда закрито съдебно заседание, така както предвижда законът.
Тъй като настоящият въззивен състав изцяло споделя доводите на първия съд, намира
за правилна и обоснована преценката му, че в случая липсва една от кумулативно
4
предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, за условното
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения, тъй като
последният не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.
439а, ал. 1 - 3 от НПК. Правилно първият съд е приел, че корекционната дейност с лишения
от свобода следва да продължи.
Поради изложеното, жалбата на осъдения се явява неоснователна, а атакуваното
определение следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК, Апелативен съд –
Пловдив
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 657 от 18.10.2022 г. по ЧНД № 792/2022 г. на
Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5