Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Сара Стоева | |
С Присъда № 189/11.03.2010 г. по НЧХД 940 по описа за 2010 г. ГОРС е признал подсъдимия Ц. К. Г., роден на 22.03.1944 г. в с.Б., обл. В., с постоянен адрес гр. Г. О., ул. Ф. Т., № ..., вх..., българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, пенсионер, с ЕГН * за виновен в това, че на 02.07.2010 г., в гр. Г. О., чрез печатно произведение – брой № 26 на в. „С.”, разгласил неистински позорни обстоятелства за С. С. Г.: 1. че отглежда в собствения си апартамент огромно куче, на което „вербува компаньонки”, като ги храни с лакомства; 2. че „при чифтосването пред блока, докато неговото куче си доставя удоволствие, С. изпада в транс” – престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 147, ал. 1 НК. На основание чл. 78а НК освобождава Ц. К. Г. от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 147, ал. 1 НК и му налага наказание „Глоба” в размер на 1 000 лева платими в полза на държавата, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Признал го е за невиновен в това, че на 02.07.2010 г. в гр. Г. О., чрез печатно произведение – брой 24 на в. „С.” разгласил неистински позорни обстоятелства за С. С. Г., използвайки израза „кучките – компаньонки започнаха да се разгонват и сеансите по чифтосването са ежедневие”, както и използвайки израза по отношение на личността му „конфликтен”, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдава по повдигнатото обвинение по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 147, ал. 1 НК в тази му част, тъй като първото не представлява престъпление, а второто не е извършено от подсъдимия и не съставлява престъпление. Осъдил е Ц. Г. да заплати на С. С. Г. сумата от 500 лева за причинени неимуществени вреди в резултат на извършеното деяние в едно със законната лихва считано от 02.07.2010 г. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски в размер на 112 лева, като отхвърля иска за разликата до 3 000 лева като неоснователен и недоказан. Осъдил е Г. да заплати в полза на ГОРС сумата от 50 лева представляваща държавна такса върху уважения размер на иска, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Против тази присъда е постъпила жалба от Ц. К. Г., в осъдителната и част и в която твърди, че е недоволен от нея, тъй като наложеното наказание не е законосъобразно, тъй като автор на статията е журналист от в. „С.” – М.Г., а не подсъдимият и журналистът е този, който е избрал темата, подбрал фактите, цитирал и акцентувал на част от тях. За това моли съда да отмени присъдата на ГОРС като незаконосъобразна и неправилна и да му се присъдят направените по делото разноски. Против тази присъда е постъпила въззивна жалба от С. С. Г. само в частта, в която е отхвърлен предявения от него гр. иск за разликата от 500 до 3000 лева и моли съда да го уважи изцяло, както и да се присъдят направените по делото разноски, тъй като определената сума била неоснователно занижена и не отговаря на причинените вреди, тъй като било опозорено името му тази сума била недостатъчна за овъзмездяване на случилото се. Като разгледа направените с жалбата оплаквания и прецени събраните по делото доказателства и на основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, Великотърновският окръжен съд приема за установено следното: Обжалваната присъда е постановена на 11.03.2010 г. присъствено за подсъдимия и в присъствието на адвоката .на частния тъжител. Жалбите са подадени от подсъдимия на 23.03.2011 г., а на частния тъжител на 25.03.2011 г., т. е. подадени са в срок, допустими са за разглеждане от състав на ВТОС, но по своята същност са неоснователни. От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка: По жалбата на подсъдимия: Частният тъжител С. С. Г. живее в гр. Г. О., на ул. П. Е., № ..., а подсъдимият Ц. К. Г. живее в гр. Г. О., на ул. Ф. Т., № ...Подсъдимият притежава имот и в жилищната кооперация, в която живее частният тъжител С. С. Г.. Той често го посещавал и установил, че около жилищната сграда има много кучета, които са безпризорни и замърсяват околната среда, поради което писмено сигнализирал различни организации и демонстрирал в обществото несъгласие за начина им на отглеждане. По същото време подсъдимият установил, че в жилищната кооперация на ул. П. Е., № 36, в която имал имот, собственика на апартамент № 3 – С. Г. имал -куче. Подсъдимият твърдял, че това куче, след като се извеждало пред блока имало отношения с безпризорните кучета. За това твърдял, че кучетата представляват пречка за живеещите в блока.Подсъдимият сигнализирал за съдействие Общината, респективно Кмета на града, Областния управител, за което написал жалби. Били извършени съответните проверки. Докато те се извършвали той влязъл в конфликт с частния тъжител, като твърдял, че кучето, което той отглежда в дома си е причина за събиране на уличните кучета около блока, че храни безпризорните кучета и респ.за потомствата на последните. Тези конфликти стигнали до полицията и с протокол за предупреждение били предупреждавани да не се саморазправят.Разпитан в качеството на свидетел представителя на полицията св.С. е заявил, че е участвал в проверка на тези жалби с представител на Община Г., тъй като била образувана преписка и установили наличие на кучета в района, както и разпиляна храна за тях, на се установило и друго, че Общината престанала да превежда пари на фирма „К.” по договора поради което тя не изпълнявала задълженията си по него.За живущите в блока е заявил „ са всеки срещу всеки” и че „ водят се междусъседски войни” и никой в момента на проверката не е свидетелствал по оплакването на подс·димия. По делото са приложени договор сключен между кметът на Община Г. О. и фирма „К. 67” ЕООД с. П., както и писмо изпратено от Община Г. О. с изх. № 133/20.08.2010 г., от които документи е видно, че общината е сключила договор с тази фирма, която следва да организира, залавя, кастрира, обезпаразитява, ваксинира, трайно маркира и връща по места неагресивни и здрави безстопанствени кучета в общината, т. е. фирмата е била упълномощена по силата на този договор да изпълнява тази дейност в общината. По делото са разпитани в качеството на свидетели представител на Община Г. О. – свидетелят Н.Ц., който работи като Началник отдел „Стопански дейности” и който отдел се занимава с бездомните кучета. Същият е потвърдил, че до тях имало изпратена писмена жалба. Изпратил е на проверка в района фирмата, която се занимава с тази дейност „К.67” и която е уловила няколко кученца в този район. Проверили са частния тъжител във връзка с кучето за което се твърди, че отглежда в имота си.Той им показал паспорта на домашното си куче, платена такса и тъй като то е притежавано на законно основание не са му съставили протокол. Разпитани по делото в качеството на свидетел и представител на фирма „К. 67” – С.С., който е заявил пред съда, че многократно са ходили в района на ул. „П. Е.” и действително там имало около 5-6 кучки и в период за около 2 години са взели 30-40 кученца и че около блока са направени малки колибки, както и намерили храна за тях, т. е. били гледани кучета. За кучето на частния тъжител съседите му – свидетелката А.Г. и Л.Л. са потвърдили, че той се грижи добре за собственото си куче, разхожда го сутрин и вечер винаги на каишка. И двамата са заявили, че има бездомни кучета и че както частният тъжител, така и други техни съседи ги хранят, за да не се хвърлят по хората и да не създават проблеми. Дори частният тъжител им купувал хапчета и ги обезпаразитява. Свидетелката Г. не отрича, че частният тъжител се грижел за малките кученца с храна, но и двамата свидетели твърдят, че след като е излязла статията във вестника Г. бил притеснен, тъй като бил охулен пред доста хора и му се присмивали. По делото е приложена подписка в негова защита, подписана от съседите му живеещи в този район. Разпитан е в качеството на свидетел и журналистът, който е написал статията, която е предмет на разглеждане в настоящето производство и която е приложена по делото на л.71 и жалба на подсъдимия на л.72. Той заявява, че я е написал след като е получил лично оплакване от подсъдимия за семейство Г. Пред него заявил, че не харесва начина им на разбирателство с животните, защото хранели бездомни кучета, показал му жалби, които бил изпратил на съответните институции. Завел го на ул. П. Е. № .., показал му снимков материал на места, където според него се гледали бездомни кученца и кучета и там те ги заснели. Потърсил и другата страна за коментар – сем. Г. в деня, когато снимали мястото, както и уведомили Г. че има жалба срещу него, както и в какво го обвинява. Помолил го за мнение по случая, но не получил отговор, а само упреци от страна на Г.. В жалбата си журналистът обяснил, че цитатите, които цитирал са отбелязани и е публикувал само извадки от експозето й. Изразът „при чифтосване Г. изпада в транс” е израз, който Г. е казал пред журналиста, а в жалбата си използвал думата „опиянение”. При тази фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи: Обвиненията са с правно основание чл.148, ал.2 във вр.чл.148, ал.1 т.2, пр.1 във вр.чл.147, ал.1 от НК – за клевета, с която са разгласени неистински и позорни обстоятелства за Св.Г., а именно, че отглежда в собствения си апартамент огромно куче, на което „вербува компаньонки”, като ги храни с лакомства и че „при чифтосването пред блока, докато неговото куче си доставя удоволствие, С. изпада в транс” разпространена чрез печатно произведение. Предмет на престъплението „клевета” могат да бъдат само твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство, време, място, лице, като тези обстоятелства трябва да са позорни.За да бъдат клеветнически, твърдените изрази следва да бъдат обективно съобщени, а не да се извеждат чрез предположения.За да е налице деянието „клевета” по смисъла на чл.147, ал.1 от НК е необходимо обстоятелствата освен да са неистински, а и да са позорящи.”Позорността на обстоятелствата” слеõва да е обективна и да е от такова естество, че да накърняват репутацията и доброто име на дадено лице, тъй като се касае за неприкосновеност на личността затова това деяние е криминализирано, тъй като е гаранция за закрила на физическата, психическата и нравствена неприкосновеност на гражданите.Същевремен - но, когато тези престъпления се осъществяват чрез печата или чрез другите средства за масово осведомяване, те се явяват едно недопустимо от закона разпространение на информация и то главно с оглед на нейното съдържание.Затова разпространението на информация според НК е пределът до който честта, достойнството и доброто име на гражданите остават незасегнати.Клеветата представлява съзнателно разпространяване на информация за определено лице в две направления – позорни обстоятелства, които са неистински или приписване на престъпления.И в двата случая целта на деецът е да бъда злепоставена личността на оклеветения пред обществото чрез засягане на неговата чест, достойнство и добро име. Вредните последици за пострадалия настъпват от възможната промяна на обществената оценка за неговата личност т.е. опосредствено.Позорните обстоятелства са тези които определят личността в отрицателна насока от гледище на морала и добрите нрави. Клеветата е умишлено престъпление и от субективна страна може да бъде извършена при пряк или евентуален умисъл. В случая се има в предвид първата хипотеза на чл.147, ал.1 от НК за клевета, а именно – позорни обстоятелства, които са неистински В конкретния случай на 02.06.2010г. е публикувана в бр.26 от в-к „Седмицата”, който е малък общински вестник със седалище гр.Г. статия със заглавие „Псе – полов атлет тормози съседи”.В която св.М. Г. – журналист от вестника е цитирал откъс от жалба дадена му от подсъдимия, както и е посочил негови изказвания отнасящи се за частния тъжител.Видно от приложеното копие от жалбата то в нея подсъдимят е написал за Св.Г., че отглежда в собствения си апартамент огромно куче, на което „вербува компаньонки”, като ги храни с лакомства; както и че „при чифтосването пред блока, докато неговото куче си доставя удоволствие, С. изпада в опиянение като ги гледа”.Но в разговора си с журналиста подсъдимият е използвал вместо думата „опиянение” друга със сходно съдържание, а именно „транс”.За тези обстоятелства св.М.Г. е свидетелствал пред първата съдебна инстанция, като е заявил: ”Израза „при чифтосване Г. изпада в транс” е израз който ми го каза Г..Тези две думи са със сходно значение с което се изразява едно и също състояние , а именно начина по който частния тъжител е наблюдавал според подсъдимия действията на своето и други кучета за което се твърди, че му „вербува компаньонки” и че „при чифтосването пред блока, докато неговото куче си доставя удоволствие, С. изпада в транс”. Тези обстоятелства са позорящи за частния тъжител и не са доказани, че са извършени от него, тъй като от събраните доказателства се установява, че С. Г. има голяма куче за което се грижи съобразно изискванията регламентиращи неговото притежание, тъй като той заплаща данък за него, има издаден паспорт със съответните имунизации, храни и разхожда същото на каишка.От свидетелските показания се установява, че в Община Г. респ.гр.Г. има много безпризорни кучета.Известно за всички е че такива има за съжаление из цялата ни страна.За тях Кмета на Община Г. е сключила договор с фирма „К.67” ЕООД с. П., която следва да организира, залавя, кастрира, обезпаразитява, ваксинира, трайно маркира и връща по места неагресивни и здрави безстопанствени кучета в общината.В района в който имат имоти страните има и безпризорни кучета за които подсъдимият е търсил съдействие от Общината и фирма „К. 67” е изземвала за осъществяване на дейностите по договора.Действително кучетата са хранени от частния тъжител, но не само от него според свидетелите повечето от живеещите са им давали храна.Не се установи с каквито и да било доказателства частния тъжител да е „вербувал компаньонки” за своето куче и да е изпадал в „транс” или „опиянение” при чифтосване на своето куче с някое от безпризорните такива, тъй като не се събраха доказателства въобще да е имало свидетели на такива действия от негова страна.Дори съседите са написали писмо до редакцията в негова защита след излизане на статията, като са се подписали с имена 21 бр.Като във вестника излиза опровержението на тъжителя и неговата съпруга.Поместените откъси от писмената жалба на подсъдимия и откъси от разговора му с журналиста от вестника не се доказаха да са истина., но след като са били поместени в статията те като позорни обстоятелства формират в отрицателна насока обществената оценка за тъжителя от гледище на морала и добрите нрави и не се възприемат за нормални в обществото.Разгласени са чрез печатно произведение – местния вестник „С.” обстоятелства са позорящи и неистински т.е. клеветата е осъществена и при условията на чл.148,ал.2 във вр. чл.148, ал.1 т.2 пр.2 във вр.чл.147, ал., ал.1 пр.1 от НК.Разпространението на тези обстоятелства чрез вестника са стигнали до голям кръг от хора, които след като прочетат статията има възможност да променят в отрицателна насока отношението си към пострадалия, тъй като казаното по-горе за него от подсъдимия в писмената жалба и пред журналиста, които са цитирани в нея са изрази, които са позорящи т.е. той от обективна и субективна страна е осъществил престъплението клевета, като е използвал вестника за разпространението й, като е предал писмената си жалба на журналиста Г. и е споделил своето отношение и виждане за съседа си пред него. От субективна страна той е действал умишлено, но при евентуален умисъл.Деецът е бивш учител т.е. човек с образование, което би следвало да му дава възможност да формира правилно отношението си за случилото си т.е. той съзнава фактите и обстоятелствата, които е описал в жалбата си и които е казал на журналиста, че са позорни за Г. и е допускал, че същите биха могли да бъдат и неистински. До същият извод е стигнала и първата съдебна инстанция, като е приела за доказано, че той е виновен и с тези изрази, които са цитирани по-горе е наклеветил частния тъжител в обществото, като е злепоставил доброто име на частния тъжител. Оплакванията в жалбата, че статията е изготвена от журналист, който е подбрал и интерпретирал темата и фактите и че последният носил отговорност за това са неоснователни, тъй като видно от същата думите, които са употребени в нея са цитирани в кавички и те са взети от писмената жалба на подсъдимия и неговите изказвания пред журналиста за него т.е. той за тези изрази не е изразил лично отношение, а за тези които са изказвания на журналиста той е оправдан от първата съдебна инстанция.Дори и да има проблем е необходимо при търсени на съдействие от съответните органи или от журналисти за изготвяне на някакъв журналистически материал е необходимо същият да бъде представян пред тях точно и обективно без да се използвани каквито и да било обидни или клеветнически твърдения за извършителя.С тези обстоятелства не се е съобразил подсъдимият, като с действията си е в жалбата и в устния разговор с журналиста е изразил факти и обстоятелства , които не се доказаха да са истина поради което същите се приемат от първата съдебна инстанция и от настоящата като клевета.Видно от приложените присъда №172/25.03.2004г. по НЧХД №1134/2003г. на ГОРС подсъдимият е осъждан за обида на друго лице, т.е същият е имал възможност след това осъждане да направи своите изводи и да подходи цивилизовано към проблема за който твърди, че съществува, а не да използва изрази които се възприемат от обществото за частния тъжител с които уронван неговото човешко достойнство.При тази фактическа и правна обстановка при индивидуализиране на наказанието правилно и законосъобразно първата съдебна инстанция след като е приела, че подсъдимият е виновен, тъй като за този вид престъпления наказанието е глоба и общ.порицание, той не е осъждан,тъй като за предишното му провинение е наказан по адм.ред, няма имуществени вреди от него т.е. налице са кумулативните предпоставки за прилага не чл.78а от НК , а именно за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на адм.наказание глоба за извършеното.Размерът на същата е в минимален размер от 1000 лв. поради което не се налага нейното изменение, тъй като се касае за извършено деяние, което не е с висока обществена опасност за което за в бъдеще дори се иска да не се търси наказателна, а само гражданска отговорност, а и подсъдимият не е личност с висока обществена опасност, а само търси правата си по недопустим от закона и морала начин. По жалбата на частния тъжител. Същият е предявил гр.иск срещу подсъдимият в размер на 3000лв. за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 02.07.2010г. до окончателното изплащане и разноски по делото.Първата съдебна инстанция е уважила този иск в размер на 500 лв., като е отхвърлила иска за разликата до 3000 лв., като неоснователен и недоказан. Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки следва да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.В случая е пострадало доброто име на частния тъжител и са налице неимуществени вреди за претърпените от него страдания в обществото.Налице е непозволено увреждане, тъй като с виновните си противоправните действията подсъдимия е причинил вреда на частния тъжител.Налице е причинна връзка между извършеното и противоправния резултат.Следователно той следва да го обезщети за причинено страдание. Размерът на това обезщетение се определя по принципа на справедливостта регламентиран в чл.52 от ЗЗД.Обезщетението което е определено е 500 лв. и настоящата съдебна инстанция преценява, че то е съразмерно с извършеното.Присъждане на по-голяма обезщетение би било прекомерно висока санкция за извършеното.Паричното обезщетение никога не трябва да бъде несъразмерно на причинените вреди и трябва да бъде съобразено с всички неимуществени средства за поправяне на вредите и с нивото на обезщетяване, присъждане за останалите граждански вреди.Извършителят е учител-пенсионер, като пенсията, която се получава от тази категория пенсионери по размер е значително по-малка от присъдените 500 лв. на частния тъжител т.е. след заплащането им той ще почувства санкцията както в наказателната така и в гражданската част от присъдата.В едно демократично общество , към което се стремим да бъде и нашия народ обезщетенията не могат да бъдат в размери с които да имат смразяващ ефект в бъдещото изразяване на гражданите на това общество.С определяне на обезщетение в размер на 500 лв.съдът се е съобразил с тези правила и правилно и законосъобразно е определил обезщетението, като е отхвърли иска за разликата до 3000 лв., като неоснователен, тъй като този размер ако се присъди би довел до неоснователно обогатяване на пострадалото лице, поради което жалбата му за присъждане на по-голямо обезщетение като неоснователна се отхвърля. Водим от изложеното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, В.Търновски окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 189/11.03.2010 г. по НЧХД № 940 по описа за 2010 г. Г.Оряховски районен съд. Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |