Р Е Ш Е Н И Е
№260208 05.03.2021 г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, наказателно отделение, XII-ти
състав
На тринадесети
януари година 2021
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни
заседатели:
Секретар: К.Сл.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 4834 по описа на съда за 2020 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на „...“ ЕООД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр. Созопол, ул. „...“ №9, представлявано от К.С.М. против
наказателно постановление № 2349/02.10.2020, издадено от Председател на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което за нарушение на чл.8,
ал.2 от Закон за чистотата на атмосферния въздух / ЗЧАВ /, на основание чл. 34,
ал. 2 от Закон за чистотата на атмосферния въздух, на жалбоподателя е наложено
наказание “имуществена санкция“, в размер на 10000/десет хиляди/ лева.
С жалбата се изразява несъгласие
с горепосоченото НП, като жалбоподателят твърди, че са допуснати нарушения при
съставянето на АУАН и последвалото НП е неправилно и незаконосъобразно.
Жалбата е процесуално допустима,
тъй като е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
от легитимирано и заинтересовано лице.
В съдебно заседание, за дружеството
- жалбоподател се явява управителят. Поддържа жалбата. Не ангажира доказателства.
Моли НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Не прави искане
за разноски.
За ответника по жалбата - Държавна
Агенция за метрологичен и технически надзор, не се явява представител. Не
изразяват становище. Не ангажират доказателства. Не правят искане за разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
При извършена проверка на
08.06.2020г. от проверяващи – служители на ДАМН на обект – бензиностандия „...“
№2, управлявай от „...“ ЕООД, находящ се в. гр. Созопол, ул. „...“ №9 от
бензиноколонка №1 била взета проба от разпространяваното течно гориво - гориво
за дизелови двигатели, с Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво
№ Бс- 040/08.06.2020г. При проверката било установено, че последната доставка
на течното гориво е в количество 2 491 L с Експедиционна бележка № 003
096/21.05.2020г. и с Декларация за съответствие № 342/11.05.2020г. издадена от.
„...“ ЕООД, за партида № 100/05.05.2020г, в общо количество 4, 395 000 kg.
Наличното количество в резервоара, свързан с бензиноколонка №1 в момента на
проверката бил 5 006 L.
След изпитване на контролната
проба в стационарна акредитирана Лаборатория за изпитване на горива, смазочни
материали и присадки към ГД ККТГ- ДАМТН , гр. София, жлс. „Младост“, кв.
„Полигона“, ул. „Проф. Петър Мутафчиев“ №2, притежаваща Сертификат за
акредитация на БСА per. № 35ЛИ/26.11.2018г, валиден до 30.09.2020г, бил издаден
Протокол от изпитване № С-0140/09.06.2020г. На основание изготвения протокол от
изпитване в ГД ККТГ, била извършена експертиза и бил изготвен Констативен
протокол № КП - 0208/09.06.2020г. за съответствие на течното гориво с
изискванията за качество, съгласно който, течно гориво ~ гориво за дизелови
двигатели, не съответствало на изискванията за качество, както следва: “Пламна
температура” (°С): Полученият резултат от изпитването бил 43,5 °С при норма над
55 °С. След прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за
изпитване, съгласно чл. 7 от НИКТГУРНТК, при получен резултат от изпитването
под 53,2 °С, продуктът не съответства на изискванията за качество по този
показател.
На база горепосочените констатации
от проверката, бил съставен АУАН № А-204 на 10.07.2020 г., в който
актосъставителят квалифицирала нарушението, като такова по чл. 8, ал. 2 от
ЗЧАВ. АУАН бил съставен в присъствие на управителя на дружеството, който го
подписал, без възражения.
Въз основа на акта, на 02.10.2020г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.8,
ал.2 от Закон за чистотата на атмосферния въздух / ЗЧАВ /, на основание чл. 34,
ал. 2 от Закон за чистотата на атмосферния въздух, на жалбоподателя е наложено
наказание “имуществена санкция“, в размер на 10000/десет хиляди/ лева.
Изложените в акта и наказателното
постановление обстоятелства се установяват от показанията на разпитания в хода
на производството актосъставител, както и от приобщените по делото писмени
доказателства.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице
имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН,
жалбата е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна,
по следните съображения:
Съдът намира, че при съставяне на
АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на
извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз
основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно
наказателното производство против него. В този смисъл, Съдът възприема
твърденията на жалбоподателя като защитна теза, с цел избягване на
административно наказателна отговорност.
Що се отнася до това, осъществено
ли е от жалбоподателя нарушението, за извършване на което е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ
предвижда: „Забранява се пускането на пазара, разпространението,
транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на някое от
изискванията за качество, определени в наредбата по ал. 1“. Безспорно се
установи по делото, че в проверяваното гориво, са констатирани отклонения, като
в доставката за гориво е отбелязано, че същото е 2491л, установено с Експедиционна
бележка № 003 096/21.05.2020г. и с Декларация за съответствие №
342/11.05.2020г. издадена от. „...“ ЕООД, а наличното към момента на проверката
в бензиноколонката е било 5006л. От друга страна, при изпитване на контролната
проба в стационарна акредитирана Лаборатория за изпитване на горива, смазочни
материали и присадки към ГД ККТГ- ДАМТН , гр. София, притежаваща Сертификат за
акредитация на БСА per. № 35ЛИ/26.11.2018г, валиден до 30.09.2020год. била
установена “Пламна температура” при резултат от изпитването 43,5 °С, при норма
над 55 °С.
Съдът не споделя становището на
процесуалния представител на жалбоподателя, че дружеството не е извършило
твърдяното нарушение и че замерването е било извършено неправилно.
ЗЧАВ дава информация за условията
на които следва да отговаря предлаганото гориво, като всяко отклонение от
предвиденото, води до неспазване на задълженията, предвидени в закона, от
страна на дружеството – жалбоподател.
С оглед на изложеното и предвид
липсата на доказателства в обратен смисъл, съдът намира процесното
административно нарушение за доказано по категоричен и безспорен начин.
Съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл. 8, ал. 2 от
ЗЧАВ, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. С изложеното във
фактическата обстановка деяние, жалбоподателят е осъществил състава на
нарушението. Дружеството - жалбоподател е годен субект на нарушението, тъй като
е управлявало бензиностанция, предлагаща проверяваното гориво с отклонения от
нормата.
Причините за извършване на
деянието са ирелевантни. Жалбоподателят не може да черпи права от собственото
си неправомерно поведение.
Съдът счита, че при преценка дали
се касае за маловажен случай, е необходимо да се обсъди степента на обществена
опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално
необходимо и оправдано и да се прибегне до прилагане на административно
наказателната отговорност. В конкретния случай, съдът намира, че конкретното
нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се
отличава от останалите от същия вид. Предлаганото гориво, не отговарящо на
изискванията по ЗЧАВ, би могло да ощети крайния потребител, създавайки проблеми
при използването му. Поради изложеното, съдът намира, че извършеното нарушение
не следва да се приема като маловажно.
Правилно административно - наказващият
орган е приложил и санкционната норма на чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ: „Лице, което
разпространява, включително като краен разпространител, или използва течни
горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени
в наредбата по чл. 8, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление,
независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие, се наказва с
глоба от 2000 до 20 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 10 000
до 100 000 лв.“ При определяне на размера на наложената санкция,
административно - наказващият орган се е съобразил с тежестта на извършеното и
е наложил наказание в минималния, предвиден в закона размер. Съдът намира, че
наказанието е правилно и законосъобразно, справедливо и съответстващо на
извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл. 12 от ЗАНН, поради което не
следва да бъде изменено от Съда.
Поради изложеното съдът намира,
че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В настоящото производство, няма
направено искане за разноски, поради което същите остават, както са направени
от страните.
Мотивиран от гореизложеното на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
2349/02.10.2020, издадено от Председател на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор против „...“ ЕООД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр. Созопол, ул. „...“ №9, представлявано от К.С.М., с което за
нарушение на чл.8, ал.2 от Закон за чистотата на атмосферния въздух / ЗЧАВ /,
на основание чл. 34, ал. 2 от Закон за чистотата на атмосферния въздух, на жалбоподателя
е наложено наказание “имуществена санкция“, в размер на 10000/десет хиляди/
лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр.Бургас, в
14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: М.
БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.
.