Р Е Ш Е Н И Е
№ 120
Гр. Перник, 27.06.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд- Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Съдия: Мария
Христова
при съдебния секретар Н.С., като разгледа докладваното от
съдия Мария Христова административно дело № 396 по описа за 2022 година на
Административен съд - Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 - чл.161 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образуван е по жалба на „**** *****“ ЕООД, с ЕИК: ****, с
адрес: с. К., ****, представлявано от И.А., в качеството му на управител срещу
Ревизионен акт № Р-22001421004922-091-001 от 12.04.2022 година, издаден от В.Т.Д.
на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и П.И.А., на длъжност:
главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден частично с
Решение № 1034 от 01.07.2022 година на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ при Централно управление на Национална агенция
за приходите- София, с който са установени задължения по Закон за данък върху
добавената стойност за д.п. 07.2019 - 09.2019 година и м.08.2020 година, а така
също и установени резултати по Закона за корпоративното подоходно облагане за
корпоративен данък за 2019 и 2020 година.
Жалбоподателят счита, че така издаденият ревизионен акт е
незаконосъобразен, необоснован и недоказан, издаден в нарушение на процесуалния
закон и в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона. По същество излага доводи за неправилно постановен отказ
от приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „***“ ЕООД, **** ЕООД и
****ЕООД, като сита, че в хода на ревизионното производство от страна на
ревизиращият орган не са събрани достатъчно доказателства, което е довело до
нарушаване на принципа за служебното начало, а така също и че изводите на
органа се базират само и единствено на косвени доказателства. Оспорва в цялост
твърдението на органа по приходите за липса на реалност на извършените
доставки. Твърди, че необходимия фактически състав, който да доведе до
пораждане на право на приспадане на данъчен кредит се изчерпва с факта, свързан
с наличие на съответната фактура. Счита, че са налице достатъчно доказателства,
от които е видно фактическото предаване на стоките, предмет на извършената
доставка. Цитира съдебна практика на Върховния административен съд досежно установяване произхода на стоката, като акцентира
върху това, че установяването на същия не е предпоставка за възникване и
получаване на данъчен кредит. По отношение на установените задължения по Закона
за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ оспорва изцяло изводът на органа по
приходите в посока увеличение на финансовия резултат по фактури, издадени от
вече цитираните дружества. Посочва, че в случая при определяне на установени
задължения по ЗКПО от значение е само правилното документиране на разходите,
съгласно изискването на закона. Твърди, че в счетоводството си правилно е
отразявало всички извършени от него разходи при съблюдаване изискванията на
закона. С оглед на горното иска от съда да отмени оспорения ревизионен акт.
Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.
В проведеното на 15 юни 2023 година съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован се представлява от адвокат П.Ч., който моли
съда да постанови съдебно решение, с което да уважи депозираната жалба и в
съответствие с това да отмени оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен,
необоснован и недоказан. Претендира присъждане на направени по делото съдебни
разноски, за което прилага списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – София, редовно призован не се явява и не се
представлява. По делото е постъпила молба с вх. № 1644 от 13.06.2023 година, от
страна на процесуалния представител на ответника- главен юрисконсулт Е.М., която
моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли жалбата като
неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд - Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК,
във вр. с чл.144 от АПК приети по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с
активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е
засегнат неблагоприятно от обективираното в същия
властническо волеизявление, поради което същият има правен интерес от
оспорването му. Жалбата е подадена в срок по чл.159, ал.1 от ДОПК и е насочена
срещу индивидуален административен акт, поради което следва да бъде разгледана
съобразно изложените в нея доводи.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Началото на ревизионното производство е поставено със
Заповед за възлагане на ревизията /ЗВР/ № Р-22001421004922-020-001/ 27.08.2021
година, издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК. С тази заповед е възложено
извършването на ревизия на „**** *****“ ЕООД с ЕИК: **** за установяване на
задължения във връзка с корпоративен данък, обхващащ данъчен период от 01.01.2019-31.12.2020 година и данък върху добавената стойност
за данъчен период 01.01.2019 – 31.12.2019 година.
Определен е ревизиращият екип, а именно ревизията да бъде извършена от П.И.А.–
главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и Р.Г.Б.- главен
инспектор по приходите. Посочен е срокът за извършване на ревизията, а именно
същата да бъде извършена в срок от три месеца от датата на връчване на
заповедта. Заповедта е връчена на 09.09.2021 година
по електронен път, а това означава, че срокът на ревизията изтича на 09.12.2021
година / лист 37/.
Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на
ревизията /ЗИЗВР/ № Р-22001421004922-020-002 от 06.12.2021 година на основание
чл.112, ал.2,т.1, чл. 113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК срокът за извършване на
ревизията е удължен до 07.01.2022 година. Заповедта е връчена на 13.12.2021
година по електронен път. / лист 34/.
Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на
ревизията /ЗИЗВР/ № Р-22001421004922-020-003/ 07.01.2022 година, издадена на
основание чл.112, ал.2, т.1 и чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК е удължен
срокът за извършване на ревизията до 07.02.2022 година. Заповедта е връчена по
електронен път на 18.01.2022 година / лист 31/.
Заповедта за възлагане на ревизията и двете заповеди за
изменение на ЗВР са издадени от В.Т.Д. на длъжност: началник на сектор при
Териториална дирекция – Велико Търново, като същите са подписани с валиден към
конкретния момент електронен подпис и са в съответствие с изискванията на
ЗЕДЕУ.
Резултатите от ревизията са обективирани
в Ревизионен доклад /РД/ № Р-22001421004922-092-001 от 21.02.2022 година. /лист
40/. В ревизионният доклад е прието, че въз основа на събраните доказателства в
хода на ревизионното производство се установяват задължения в общ размер на
26 880, 86 лева / двадесет и шест хиляди осемстотин и осемдесет лева и
осемдесет и шест стотинки/, в това число: данъчно задължение за довнасяне на
корпоративен данък от страна на ревизираното дружество в общ размер на
8 783, 64 / осем хиляди седемстотин осемдесет и три лева и шестдесет и
четири стотинки/, от които 7 295 лева / седем хиляди двеста деветдесет и
пет лева/ установен корпоративен данък за довнасяне за д.п. 2019 и д.п. 2020
година и лихви за просрочие в размер на 1 488,64
/ хиляда четиристотин осемдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/, а
също така и ДДС за внасяне, в следствие но отказано право на данъчен кредит в
общ размер на 18 097,22 лева /осемнадесет хиляди деветдесет и седем лева и двадесет и две стотинки/, в
това число данък в размер на 14 589,87 /четиринадесет хиляди петстотин
осемдесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки/ за д.п. 07.2019,
м.08.2019, м.09.2019, м. 08.2020 година и лихви за просрочие
в размер на 3 507, 35 лева / три хиляди петстотин и седем лева и тридесет
и пет стотинки/. Ревизионният доклад е
връчен на дружеството по електронен път на 23.02.2022 година /лист 40/. На
основание чл.117, ал.5 от ДОПК на ревизираното дружество е дадена възможност да
направи писмено възражение и да представи доказателства в 14 - дневен срок от
връчване на ревизионния доклад. В съответствие с предоставеното му от закона
право по чл. 117, ал.5 от ДОПК, жалбоподателят с искане с вх. №
Р-22001421004922-ПРД-026-И/ 07.03.2022 година е поискал удължаване на този срок
/лист 14 от Приложение № 1/. С Уведомление за продължаване на срока за подаване
на възражение и представяне на доказателства по ревизионен докла №
Р-22001421004922-РСУ-001/ 08.03.2022 година срокът за депозиране на възражение
срещу ревизионния доклад е продължен до 08.04.2022 година /лист 12 от
Приложение №1/. В предвидения за това срок, лицето не е депозирало възражение
срещу ревизионния доклад, видно от представените чрез административната
преписка писмени доказателства.
Ревизията е приключила с издаване на Ревизионен акт № Р-
22001421004922-091-001 от 12.04.2022 година, издаден от В.Т.Д. на длъжност:
началник на сектор, възложил ревизията и П.И.А.на длъжност: главен инспектор по
приходите, ръководител на ревизията. В ревизионният акт, органът по приходите е
обосновал мотивите си изцяло с изложените от страна на ревизиращия екип
констатации, обективирани в издадения ревизионен
доклад. Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице на 13.04.2022 година. /лист
67/. Срещу него е депозирана жалба с вх. № 53-06-3551 от 26.04.2022 година по
регистъра на ТД на НАП - София и с вх. № 23-22-680 от 29.04.2022 година по
регистъра на Дирекция „ОДОП“ – София. Директорът на Дирекция „ Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – София се е произнесъл по така депозираната
жалба с Решение № 1034 от 01.07.2022 година, с което е отменил ревизионния акт
в оспорената част на установената лихва по реда на чл.89, ал.2, т.1 от ЗКПО за
2019 година и е потвърдил ревизионния акт в оспорената част на установените
задължения по ЗДДС за периодите от м.07.2019 до м.09.2019 година и
м.08.2020 година, ведно с начислените
лихви, както и в частта на установените резултати по ЗКПО за корпоративен данък
за 2019 година и 2020 година ведно с начислените лихви за несвоевременно
внасяне на допълнително установения корпоративен данък. Решението е връчено на
жалбоподателя по електронен път на 11.07.2022 година / лист 21/.
На 22.07.2022 година чрез Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при Централно управление на
Национална агенция по приходите- София срещу Ревизионен акт №
Р-22001421004922-091-001 от 12.04.2022 година е постъпила жалба с вх. №
53-04-635 от 22.07.2022 година, като същата е препратена на основание чл.150,
ал.1 от ДОПК на Административен съд- Перник. Именно във връзка с нея е
образувано и настоящото административно дело.
Съгласно разпоредбата на чл.120, ал.2 от ДОПК
ревизионният доклад е неразделна част към ревизионния акт, като изводите на
органа по приходите, които са обективирани в тях са
направени след анализ на събраните и проверени в хода на ревизионното
производство писмени доказателства. С оглед на посочените в тях констатации се
установява следното:
Ревизираното дружество „**** *****“ ЕООД е вписано в
Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията и е регистрирано по реда
на ДОПК на 06.12.2012 година с ЕИК: ****. Внесеният капитал на дружеството е в
размер на 50 лев, а като едноличен собственик и управител на дружеството е
вписано лицето И.А.А.. През ревизирания период
основната дейност на дружеството е свързана с отглеждането на култивирани гъби-
печурки с КИД 01.13 и търговия на едро с плодове и зеленчуци с КИД 46.31.
Дружеството стопанисва собствен едноетажен селскостопански имот със застроена
площ от 1 411 кв.м., находящ се в ***.
Дружеството е регистрирано като земеделски производител в
Министерство на земеделието и храните за производство на култивирани гъби. Считано
от 11.12.2012 година то притежава и регистрация в ЗДДС, като същата е направена
по избор, независимо от облагаемия оборот. Установено е, че към датата на
извършване на ревизията, дружеството притежава четири банкови сметки, както
следва: ***. В собственост на жалбоподателя са и петнадесет товарни
автомобила и четири леки автомобила, които са подробно описани на стр. 3 и
стр.4 от РД.
По отношение на воденото счетоводство е констатирано, че
дружеството прилага Националните счетоводни стандарти за малки и средни
предприетия.
С оглед изясняване на фактите по случая и на основание
чл. 37, ал.2 и ал.3 от ДОПК и чл.53 и чл.56 от ДОПК на ревизираното лице е
връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено
лице /ИПДПОЗЛ/ № Р-22001421004922-040-001 от 30.08.2021 година, с което е
поискано представяне на копия на фактури, издадени от дружествата „***“ ЕООД, „***“
ЕООД и „***“- ЕООД, както и документи, във връзка с осъществените доставки. На
основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК е поискано да бъдат представени в
електронен вид оборотни ведомости и главни книги за периода от 01.01.2019 година до 31.12.2020 година, главна книга за
периода от 01.01.2019 година до 31.12.2020 година,
хронологичен опис на всички стопански операции за периода 2019 и 2020 година,
хронологичен опис на счетоводните операции по сметките от гр.10, 20, 30, 50,
60, 70 за посочения период. На основание чл.53 от ДОПК са поискани и справка №1
за наличните недвижими имоти, справка №2 във връзка с наличните моторни
превозни средства, справка №3 за налични машини, стоки, оборудване и стопански
инвентар, справка №4 за дългосрочните и краткосрочните инвестиции, справка №5
за вземания от трети лица, декларации за ликвидни и изискуеми задължения към
кредитори/ доставчици, справка, във връзка с количеството и стойността на
стоковия поток, а на основание чл.56, ал.1 от ДОПК са поискани писмени
обяснения от страна на ревизираното лице. ИПДПОЗЛ е връчено на лицето по електронен
път на 09.09.2021 година /лист 39 от приложенията/. В
съответствие с поисканото, чрез няколко придружителни
писма ревизираното лице е представило поисканите документи от страна на
приходния орган, както следва:
1.
С придружително писмо с вх. № Р-22001421004922-
ПРД-001-И от 09.09.2021 година е представен
хронологичен опис на операциите за 2019 година / лист 41-517 от приложенията/.
2.
С придружително писмо с вх. №
Р-22001421004922-ПРД-002-И от 09.09.2021 година е
представена синтетична оборотна ведомост за 2019 година / лист 518/ и
синтетична оборотна ведомост за 2020 година / лист 519/; главна книга за 2019
година / лист 520-522/ и главна книга за 2020 година / лист 523-525/.
3.
С придружително писмо с вх. №
Р-2201421004922-ПРД-004-И от 09.09.2021 година е
представен хронологичен опис на операции за 2020 година / лист 526-1049/.
4.
С придружително писмо с вх. №
Р-22001421004922-ПРД-005-И от 09.09.2021 година е
представен хронологичен опис на сметки от гр.20 за 2019 и 2020 година / лист
1050-1055/.
5.
С придружително писмо с вх. №
Р-22001421004922-ПРД-006-И от 09.09.2021 година е
представен хронологичен опис на сметки от група 30 за 2019 и 2020 година / лист
1056-1207/.
6.
С придружително писмо с вх. №
Р-22001421004922-ПРД-007-И от 09.09.2021 година е
представен хронологичен опис на сметки от гр.50 за 2019 и 2020 година / лист
1208- 1335/.
7.
С придружително писмо с вх. №
Р-22001421004922-ПРД-008-И от 09.09.2021 година е
представен хронологичен опис на сметки от гр.60 за 2019 и 2020 година / лист
1336-1449/.
8.
С придружително писмо с вх. №
Р-22001421004922-ПРД-009-И от 09.09.2021 година е
представен хронологичен опис на сметки от гр.60 за 2019 и 2020 година / лист
1450-1457/.
9.
С придружително писмо с вх. № Р-22001421004922-
ПРД-010-И от 09.09.2021 година е представен
хронологичен опис на сметки от гр.70 за 2019 и 2020 година / лист 1458-1485/.
10.
С придружително
писмо с вх. № Р-22001421004922-ПРД-011-И от 03.11.2021 година са представени протоколи,
фактури и придружаващи документи / лист 1486- 1494/.
11.
С придружаващо писмо с вх. № Р-22001421004922-ПРД-012-И от 03.11.2021
година са представени протоколи, фактури и придружаващи документи / лист 1495-
1509/.
12.
С придружаващо писмо с вх. № Р-22001421004922-ПРД-013-И от 03.11.2021
година са представени разплащателни документи и фактури / лист 1510- 1518/.
13.
С придружително писмо с вх. №
Р-22001421004922-ПРД-014-И от 03.11.2021 година са представени протоколи,
фактури и придружаващи документи / лист 1519- 1545/;
14.
С придружително писмо с вх. № Р-22001421004922-
ПРД-015-И от 03.11.2021 година са представени протоколи, фактури и придружаващи
документи /лист 1546-1564/.
15.
С придружително писмо с вх. № Р-22001421004922-
ПРД-016-И от 03.11.2021 година са представени протоколи, фактури и придружаващи
документи / лист 1565-1584/.
16.
С придружително писмо с вх. № Р-22001421004922-
ПРД-017-И от 03.11.2021 година са представени протоколи, фактури и придружаващ
документи / лист 1585-1603/;
17.
С придружително писмо с вх. № Р-22001421004922-
ПРД-018-И от 03.11.2021 година са представени разплащателни документи и
протоколи / лист 1604-1617/.
18.
С придружително писмо с вх. № Р-22001421004922-
ПРД- 019-И от 03.11.2021 година са представени разплащателни документи и
протоколи / лист 1618- 1627/.
19.
С придружително писмо с вх. № Р-22001421004922-
ПРД-020-И от 03.11.2021 година са представени разплащателни документи и
протоколи / лист 1628-1637/.
20.
С придружително писмо с вх. № Р-22001421004922-
ПРД-021-И от 03.11.2021 година са представени разплащателни документи и
протоколи / лист 1638- 1645/.
21.
С придружително писмо с вх. № Р-22001421004922-
ПРД-022- И от 03.11.2021 година са представени разплащателни документи и
протоколи / лист 1646-1651/ .
22.
С придружително писмо с вх. №
Р-22001421004922-ПРД-023-И от 03.11.2021 година са представени договори,
свързани с наем на недвижими имот и моторни превозни средства / лист
1652-1665/.
23.
С придружително писмо с вх. №
Р-22001421004922-ПРД-024-И от 03.11.2021 година са представени фактури,
издадени от ***/ лист 1666-1673/.
24.
С придружително
писмо с вх. № Р-22001421004922-ПРД-025-И от 03.11.2021 година са
представени фактури, издадени от „ ***“
ЕООД и ****ЕООД / лист 1647-1678/.
На основание чл.45, ал.2 от ДОПК е направено Искане за
извършване на насрещна проверка № Р-22001421004922-141-003 от 05.11.2021 година
на „***“ ЕООД, като е посочено, че при извършване на насрещната проверка да
бъдат изискани определени писмени доказателства, във връзка с издадени фактури
от посоченото дружество, както следва: фактура № ********** от 24.07.2019,
фактура № ********** от 25.07.2019, фактура № ********* от 29.09.2019, фактура
№ ********* от 30.09.2019 / лист 1681/. Във връзка с това е издадено Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ №
П-22221221190878-040-001/ 09.11.2021 година, като са поискани копия на
цитираните фактури, договори, счетоводни регистри, разплащателни документи и
транспортни документи във връзка с тях. / лист 1694/. ИПДПОЗЛ е връчено по
електронен път на 11.11.2021 година. Във връзка с
така направеното искане от страна на „***“ ЕООД са представени чрез придружително писмо писмени обяснения, в които е заявено, че
фирмата няма сключени договори с настоящият жалбоподател, доколкото се касаело
за единични сделки и недълготрайни търговски взаимоотношения. Посочва се, че
стойността на фактурите е платена в брой, като самият транспорт е осъществен за
сметка на клиента. Представено е копие на хронологичен регистър за 2019,
аналитичен регистър на сметка 453/2 за 2019 година, аналитичен регистър на
сметка 501 за 2019 година, аналитичен регистър на сметка 702 за 2019 година,
копие на фактура № ********* от 24.07.2019 година с ДО 7983,33 лева и начислен
ДДС в размер на 1596,67 лева, с посочено основание: влагоустойчив гипсокартон плоскост Н29,5 1200/2600 и товарна дейност. Към
фактурата е приложен и Приемо-предавателен протокол №
********** от 24.07.2019 година, според който стоката е получена от склад, нахдоящ се на ул. ***; копие на фактура № ********* от
25.07.2019 година с ДО в размер на 7260 лева и начислен ДДС в размер на 1452
лева, като основание е посочено гипсова фугираща смес в размер на 25 кг, 40 бр.
пале и гипсово лепило 25 кг, 40 бр. пале. Към фактурата е издаден Приемо-предавателен протокол № ********** от 25.07.2019
година, като отново е отбелязано, че стоката е получена от склада, намиращ се
на ул. ***; копие на фактура № ********* от 29.09.2019 година, с ДО в размер на
5718 лева и ДДС в размер на 1143,60 лева, като е посочено като основание: 200
бр. теракол, 30 бр. боя бака, 20 бр. боя латекс леко
бяла и 20 бр. блажна боя черна. Налице е приемо-предавателен
протокол № 10000000044 от 29.09.2019 година, като е отбелязано че стоките са
предадени от склада; копие на фактура № ********* от 30.09.2019 година с ДО в
размер на 7000 лева и начислен ДДС в размер на 1400 лева, като основание е
посочено сатен гипс 25 кг в размер на 60 бр., 300 броя гипсово лепило и 10 броя
блажна боя бяла. Към фактурата е изготвен приемо-предавателен
протокол № ********* от 30.09.2019 година. Всички приемо-предавателни
протоколи са подпечатани с печат на дружеството получател и съставител, като са
обозначени имената на лицата, положили подписите си, а именно за получател е
разписано лицето И.А.А., а за съставил М.В..
Насрещната проверка е завършила със съставяне на Протокол за извършване на
насрещна проверка /ПИНП/ № Р- 22221221190878-141-001 от 29.11.2021 година, като
се посочва, че след извършена проверка в ИС „Контрол“ НАП е установено, че в
дневниците за продажби от страна на „ ***“ ЕООД са отразени фактури: №
********** от 25.07.2019 година; № ********* от 24.07.2019 година; № **********
от 29.09.2019 година; № ********* от 30.09.2019 година / лист 1692/.
На основание чл.45, ал.2 от ДОПК е направено Искане за
извършване на насрещна проверка № Р-22001421004922-141-002 от 05.11.2021 година
на „***“ ЕООД, като е посочено, че при извършване на насрещната проверка трябва
да бъдат изискани определени писмени доказателства, във връзка с издадени
фактури от посоченото дружество, както следва: фактура № ********* от 21.08.2019,
фактура № ********* от 20.08.2019 година, фактура № ********** от 14.08.2019
година, фактура № ********** от 26.09.2019 година, фактура № ********** от
20.09.2019 година, фактура № ********** от 25.09.2019 година, фактура №
********** от 17.09.2019 година и фактура № ********** от 16.09.2019 година / лист 1683/. В
съответствие с това е изготвено Искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ № П-22221021189801-040-001 от 11.11.2021 година, като е поискано представяне на копие на
посочените фактури, копие на счетоводни регистри, договори във връзка с
издадените фактури, разплащателни и транспортни документи и доказателства,
които да докажат материалната и кадрова обезпеченост за извършване на
съответните доставки. Проверката е завършила със съставяне на Протокол за
извършена насрещна проверка /ПИНП/ № П-22221021189801-141-001 от 24.11.2021
година, в който е констатирано, че не са представени поисканите писмени
доказателства. Установено е, че при извършена справка в ПП „ЕСГРАОН“
собственикът на дружеството- Н.Т.М. е починал на 01.03.2021 година като към
момента на съставяне на протокола не е установено прехвърляне на дружеството и правоприемане на собствеността му. / лист 1687/. При
извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че в
дневниците за продажби и СД по ЗДДС на дружеството са установени следните
фактури, издадени на жалбоподателя: № ********* от 21.08.2019 година; №
********* от 14.08.2019 година; № ********* от 20.08.2019 година; № **********
от 26.09.2019 година; № ********* от 20.09.2019 година; № ********** от
17.09.2019 година; № ********** от 16.09.2019 година; № ********** от
25.09.2019 година.
На основание чл.45, ал.2 от ДОПК е направено Искане за
извършване на насрещна проверка № Р-22001421004922-141-001 от 05.11.2021 година
на ****ЕООД, като е посочено че при извършване на насрещната проверка следва да
бъдат изискани писмени доказателства относно издадената от страна на
дружеството фактура № ********** от 21.08.2020 година / лист 1685/. Във връзка
с това е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от
задължено лице № П-22221021189804-040-001 от 08.11.2021 година, с искане за
бъдат представени съответно подробно описани писмени доказателства, във връзка
с цитираната вече фактура / лист 1713/. На 12.11.2021 година служители на НАП
са посетили, посочения адрес, отговарящ за седалище на дружеството, а именно ***,
с цел връчване на издаденото ИПДПОЗЛ, но са констатирали, че този адрес не обслужва
дружеството. Съставен е Протокол № 1814923/12.11.2021 година. На 26.11.2021
година служителите отново са посетили посочения адрес, с цел връчване на
ИПДПОЗ, но и тогава не е открит представител на дружеството. Съставен е
Протокол № 1814977/ 26.11.2021 година. Пристъпило се е към връчване по реда на
чл.32 от ДОПК, за което е изготвено съобщение № П-22221021189804-С32-001, в
което дружеството е информирано, че в 14-дневен срок от поставяне на настоящото
съобщение в ТД на НП - София следва да се яви в изрично посочения от страна на
органа часови диапазон. Посочва се, че съобщението е изпратено автоматично на
29.11.2021 година /лист 1716/. На 14.12.2021 година е изготвен протокол за
сваляне на съобщение по чл.32 от ДОПК № П-22221021189804-П32-001/ 14.12.2021
година. ИПДПОЗЛ се счита за връчено на тази дата- 14.12.2021 година / лист
1715/.
В хода на ревизионното производство са предприети и други
действия, а именно присъединяване на документи от производство УИН:
П-22221021092320, което е станало с Протокол № Р-22001421004922-ППД-001/
18.02.2022 година / лист 1721/. Присъединени са: ИПДПОЗЛ №
П-22220221092802-040-001/ 26.05.2021, Протокол –КД-73 за приключване на
проверка № п-22221021092320-073-001/ 27.07.2021; Протокол за извършена насрещна
проверка № П- 22220221092802-141-001/ 15.06.2021 година и ИИНП №
П-22221021092320-141-002/25.05.2021 година / лист 1721/.
В хода на настоящото съдебно производство са представени
писмени доказателства, които са депозирани чрез молба от страна на
жалбоподателя, както следва: аналитичен регистър на „***“ ЕООД за период 2019
година / лист 129/, осем броя приемо-предавателен
протокол с дата/ 20.08.2019, 14.08.2019, 17.09.2019, 16.09.2019, 20.09.2019,
21.08.2019, 25.09.2019, 26.09.2019 година / лист 133-140/ , хронологичен
регистър на „***“ ЕООД за 2019 година, фактура № 00000056 от 14.08.2019 година,
фактура № ********* от 20.08.2019 година, фактура № ********* от 21.08.2019
година.
Пред настоящата съдебна инстанция, във връзка с
установяване на релевантните по делото факти е изготвено основно и допълнително
заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза, като е определено вещо
лице – П.К.. Задачите на експертизата са пет на брой, като вещото лице е
направило подробен анализ на поставените въпроси и в заключителната си част е
дало следните отговори в посока на това, че всички процесни
фактури са намерили отражение в счетоводството на жалбоподателя. Констатирало е
също, че по процесните сделки, по които доставчик се
явява ****ЕООД не са налице данни за осъществено плащане, а по процесните сделки с доставчик „***“ ЕООД и **** ЕООД са
налице данни за осъществено плащане, което е подробно посочено в таблица,
изготвена от вещото лице. При изготвяне на заключението си вещото лице е
посочило, че всички процесни доставки са намерили
отражение и са осчтоведени по счетоводна сметка 601
„Разходи за материали“, която счетоводна сметка по правилата на счетоводството
се приключва със сметка 611 „Разходи за основната дейност“. По този начин
вещото лице е установило, че закупените материали от страна на ревизираното
дружество не са налични по счетоводни данни, а са вложени в ремонт и поддръжка
на активите на дружеството. Посочва се, че издадените от страна на „***“ ЕООД
фактури в полза на жалбоподателя са осчетоводени в счетоводството на доставчика
, за което са взети следните счетоводни операции, а именно дебит с/ка 411 „Клиенти“ на кредит с/ка
4532 „Начислен ДДС продажби“ и на кредит с/ка 702
„Приходи от продажба“. Вещото лице е констатирало, че от това следва че е
начислен приход в счетоводството на доставчика „***“ ЕООД по фактурите, както е
и начислен ДДС за продажби. Що се отнася до дружеството *** ЕООД, то вещото
лице посочва, че процесните фактури, издадени на
жалбоподателя са осчетоводени в счетоводството на доставчика, за което са взети
следните счетоводни операции: дебит с/ка 411
„Клиенти“ на кредит с/ка 4532 „Начислен ДДС продажби“
и кредит с/ка 702 „Приходи от продажба“. Въз основа
на това е направен извод, че е начислен приход в счетоводството на доставчика ****
ЕООД по фактурите, както е и начислен ДДС за продажбите. По отношение на
третото дружество, явяващо се доставчик по процесните
фактури, в заключението се посочва, че няма как да бъде даден отговор за това
дали са осчетоводени процесните фактури в неговото
счетоводство, доколкото липсват счетоводни регистри. Разходите по доставките са
документирани, като са налице съответните съпроводителни документи. Така дадени
заключенията, настоящият съдебен състав не кредитира, в частта отнасяща се до
т.3, от същото, тъй като противоречи на събрания и проверен по делото доказателствен материал. В останалата част съдът кредитира
заключението като обективни, компетентни и кореспондиращи на приетите по делото
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав на Административен съд- Перник, като извърши по реда на чл.168,
ал.1 от АПК цялостна проверка а законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Относно компетентността на органа:
Ревизионният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно
разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК ревизионният акт се издава от началник сектор,
като орган, който е възложил ревизията и главен инспектор по приходите, като
ръководител на ревизията. В настоящият случай, оспореният ревизионен акт е
издаден от В.Т.Д. в качеството й на началник на сектор, възложил ревизията и П.И.А.на
длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията. При
определяне компетентността на административния орган на първо място следва да
се съобрази разпоредбата на чл.7, ал.1 от ДОПК, която предвижда, че актовете по
този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител
от компетентната териториална дирекция и разпоредбата на чл.8, ал.1,т.3 от ДОПК, регламентираща, че компетентната териториална дирекция на Национална
агенция за приходите относно производствата по този кодек, освен ако не е
предвидено друго е териториалната дирекция по седалище на местните юридически
лица. От представените по делото писмени доказателства по безспорен начин се
установява, че ревизираното лице „ **** *****“ ЕООД е местно юридическо лице
със седалище – с.К., ***, а съобразно II, т.2 от Приложение 1 във вр. с чл.40 от Устройствения правилник на Национална агенция по приходите
в случая компетентна ще се яви именно Териториална дирекция – София, в която се
включва и офис Перник. Вижда се, че ревизионният акт е издаден от лице, което е
началник сектор при ТД на НАП- Велико Търново. В тази връзка, следва да бъде
споделено виждането, което е дадено в т.1 от Тълкувателно решение №5 от 22.06.2015
година, постановено по т.д. № 4/2014 на Върховен административен съд, във
връзка с разпоредбата на чл.112, ал.2,т.1 от ДОПК, въз основа на което може да
се направи извод, че когато се касае за орган по приходите, който не е част от
компетентната териториална дирекция, то същият по право има само материална
компетентност да издава актове по реда на ДОПК, но освен нея той следва да
притежава и персонална компетентност, която в случая е налице доколкото е
налице Заповед № РД-01-287 от 10.05.2021 година, издадена на основание чл.11,
ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК са
възложени функции на компетентен орган по
чл.112, ал.2,т.1 от ДОПК, считано от 10.05.2021 година на определени лица,
измежду които в т. 7 е и лицето В.Т.Д.. Заповедта е издадена от директора на ТД
на НАП - София /лист 23/ Приложена по делото чрез административната преписка е
и Заповед № З-ЦУ-1659/05.05.2021 година, издадена на
основание чл.12, ал.6 от ДОПК, с която на органи по приходите, които са изрично
определени и за които не се прилага разпоредбата на чл.7, ал.1 и чл.8 от ДОПК,
т.е. макар да не са част от компетентната териториална дирекция на НАП, те ще
разполагат с правомощие да издават заповеди за възлагане на ревизия, ревизионни
доклади и ревизионни актове, отново е посочено лицето В.Т.Д.. Заповедта е
издадена от заместник изпълнителния директор на НАП /лист 25/. Въз основа на изложеното може да
се направи извод, че лицето, което е посочено в ревизионни акт като началник на
сектор, възложил ревизията е надлежно оправомощено.
От друга страна, ръководителят на ревизията е този, който е посочен в заповедта
за възлагане на извършване на ревизията по чл. 113, ал.1,т.2 от ДОПК. Видно от
Заповед за възлагане на ревизия № Р- 22001421004922-020-001/ 27.08.2021
година за ръководител на ревизията е
определено лицето П.И.А., главен инспектор по приходите (ръководител на
ревизията). Следователно може да се приеме, че обжалваният ревизионен акт е
издаден от компетентен орган, респективно, че липсва основание за отмяна на
акта по смисъла на чл.146, т.1 от АПК.
Относно формата на акта:
Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в
чл.120, ал.1 и ал.3 от ДОПК форма. В него се съдържат всички задължителни
реквизити, установени в разпоредбата на чл.120, ал.1, т.1-8 от ДОПК, а именно
посочено е името и длъжността на органа, който е издал акта, неговият номер и
датата на издаването му, данните на ревизираното лице, обхвата на ревизията,
посочени са подробно какви процесуални действия са били извършени в хода на
ревизионното производство, посочени са подробно мотивите за издаване на акта. В
ревизионният акт се съдържа и разпоредителна част, в която са определени
задължения на ревизираното лице, като е посочено и пред кой орган и в какъв
срок ревизионният акт може да се обжалва, съдържа се и подпис на издателя му. В
съответствие с изискването на чл.120, ал.2 от ДОПК към ревизионния акт е
прикрепен ревизионен доклад, който е неразделна част от него. Въз основа на
това следва извод, че липсва основание за отмяна на акта по смисъла на чл.146,
т.2 от АПК.
Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с административнопроизводствените правила:
Правилата, свързани с издаването на ревизионния акт са нормативно
установени в Глава петнадесета „Данъчно-осигурителен контрол“, като съдът не
констатира да са допуснати нарушения, които могат да бъдат определени като
съществени, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и които
да бъдат от такова естество, че да представляват отмяна на акта, респективно до
прогласяване на неговата нищожност. Аргументите на съда за това са следните:
със Заповед за възлагане на ревизията № Р-22001421004922-020-001 от 27.08.2021
година е предвидено, ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване
на заповедта. Съобразно представените по делото доказателства, а именно
разписка за връчване на ЗВР, същата е връчена на ревизираното лице на 09.09.2021 година /
лист 38/, което определя, че срокът за приключване на ревизията изтича на
09.12.2021 година. Впоследствие този срок е удължен два пъти- веднъж със
Заповед за изменение на ЗВР № Р-22001421004922-020-002 от 06.12.2021 година,
като е определен срок до 07.01.2022 година и втори път със Заповед за изменение
на ЗВР № Р- 22001421004922-020-003/ 07.01.2022 година, като е определен краен
срок за приключване на ревизията до 07.02.2022 година. По смисъла на чл.117,
ал.1 от ДОПК след изтичане на този срок и не по-късно от 14 дни следва да бъде съставен ревизионен
доклад, т.е. не по- късно от 21.02.2022 година. В настоящият случай Ревизионен
доклад № Р-22001421004922-092-001 е датиран от 21.02.2022 година, т.е. в
предвидения от закона инструктивен срок. От друга страна, разпоредбата на
чл.119, ал.2 от ДОПК предвижда, че ревизионният акт следва да бъде издаден в
14- дневен срок от подаване на възражението по чл.117, ал.5 от ДОПК или от
изтичане на срока за подаване на същото. Срокът за подаване на възражение по
чл.117, ал.5 от ДОПК изтича на 09.03.2022 година, предвид факта, че
ревизионният доклад е връчен на ревизираното дружество на 23.02.2022 година. От
тук следва, че срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК започва да тече от датата
09.03.2022 година. По делото чрез административната преписка обаче е налице
писмено доказателство, а именно Уведомление за продължаване на срока за
възражение и предоставяне на доказателства по ревизионен доклад №
Р-2201421004922-РУС-001 от 08.03.2022 година, според което срокът за депозиране
на възражение срещу констатациите, обективирани в
ревизионния доклад е определен до 08.04.2022 година, което означава, че именно
това е релевантната дата, която служи като начало за срока по чл.119, ал.2 от ДОПК. Срокът за издаване на ревизионен акт изтича на 26.04.2022 година. В
настоящият случай обаче Ревизионен акт № Р-22001421004922-091-001 е с дата
12.04.2022 година, което означава, че същият е издаден в определеният за това
инструктивен срок. С оглед на изложеното, съдът счита, че в хода на издаване на
ревизионния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
обосноват незаконосъобразност на ревизионния акт по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.
Относно приложението на материалния закон съдът намира
следното:
1.
По Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/:
Спорът по делото на първо място се свежда до това, да се
установи дали незаконосъобразно приходните органи са отказали да бъде признато
правото на данъчен кредит на ревизираното лице на основание чл.68, ал.1,т.1 и
чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.6 от ЗДДС,
поради липса на реалност на доставките по фактури, издадени от „ ***“ ЕООД с ЕИК: ***, както следва: фактура №**********/ 24.07.2019, фактура
№ 30000000028/ 25.07.2019; фактура № *********/ 29.09.2019; фактура №
*********/ 30.09.2019 година; фактури, издадени от **** ЕООД, с ЕИК: ***, както
следва: фактура № *********/21.08.2019; фактура № *********/ 20.08.2019; фактура № **********/ 14.08.2019; фактура №
*********/26.09.2019; фактура № **********/ 20.09.2019; фактура № **********/
25.09.2019; фактура № 00000000108/17.09.2019; фактура №
00000000105/16.09.2019година,, а така също и по фактура, издадени от ****ЕООД
с ЕИК:***, както следва: фактура № **********/21.08.2020 година.
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДДС доставката на
стоки е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право, а такова
по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗДДС е всяка движима вещ. Такова определение дава и
чл.14, ал.1 от Директива 2006/112/ЕО, според която доставката на стоки е
прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Според
чл.9, ал.1 във вр. с чл.8 от ЗДДС услуга е
извършването на всяка дейност, която има стойност и е различна от стока, от
парите в обръщение и от чуждестранна валута, използвана като платежно средство.
Облагаема според разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗДДС е доставката на стоки или
услуги, извършена от данъчнозадължено лице с място на изпълнение на територията
на страната. Извършването й е данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДДС, което е в съответствие с нормата на чл.25, ал.6, т.2 от ЗДДС. То възниква
от датата, на която услугата е извършена. Тогава, съгласно чл.25, ал.6, т.2 от ЗДДС, данъкът за извършената облагаема доставка става изискуем и възниква
задължение на регистрираното по ЗДДС лице да го начисли. Едновременно с това
настъпва и изискуемостта на данъка, а на основание чл.68, ал.2 от ЗДДС и чл.167
от Директива 2006/112/ЕО възниква право на приспадане на данъка.
Съгласно чл.68, ал.1,т.1 от ЗДДС данъчният кредит е
сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните
си задължения по този закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми
доставки. Определяйки предпоставките за възникване на правото на приспадане на
данъчен кредит, националният законодател, след като е транспонирал по
предвидения за това начин цитираната Директива, в нормата на чл.69, ал.1,т.1 от ЗДДС е уредил правото на регистрираното лице да приспадане данъка за стоки или
услуги, използвани за целите на извършените от него облагаеми доставки, които
стоки или услуги са му доставени или предстои да му бъдат доставени от
доставчика, регистриран по този закон.
След като са налице предпоставките за възникването му,
вече породеното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68, ал.1, т.1 във вр. с чл.69, ал.1,т.1 от ЗДДС подлежи на упражняване при
условията по чл.71, т.1 от ЗДДС, като е необходимо данъчно задълженото лице да
притежава фактура, която е издадена в съответствие с изискването на чл.114-115
от ЗДДС, с посочен на отделен ред данък за доставка на услугите, респективно
стоките, по които същият се явява получател.
По аргумент от чл.25, ал.2 от ЗДДС, без реално извършване
на услуги и доставка на стоки по смисъла на чл.6 или чл.9 от ЗДДС, данъчно
събитие по чл.25, ал.1 от ЗДДС няма да настъпи, а от тук няма да се породи и
правото на приспадане на данъчен кредит, поради което същото не може да бъде
упражнено, дори и да е налице фактура, съдържаща изискуемите от закона
реквизити. Същото е възприето и в практиката на СЕС. В множество свои решения
СЕС приема, че за да се признае правото на данъчен кредит е необходимо първо да
се провери дали доставките са реално осъществени в съответствие с правилата за
доказване по националното право. Така например в Решение на СЕС от 06.12.2012
година по дело С-285/11 година, изрично СЕС посочва, че за да се установи, че
на основание на процесните доставки на стоки е налице
право на приспадане е необходимо да се провери, дали последните са били реално
осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за
извършване на облагаеми сделки. Също така в цитираното решение в т.32 е
посочено, че запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за
доказване, които са установени в националното право, да извършва глобална
преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото. Тогава, ако
след цялостна преценка на събраните доказателства се прецени, че доставките на
стоки или услуги са били реално осъществени и в последствие тези услуги или
стоки са били използвани за целите на неговата облагаема сделка, по принцип
правото на приспадане не би могло да бъде отказано. От изложеното следва, че за
да се признае правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо стоките или
услугите да са реално получени и да са използвани за целите на облагаемите
сделки. От друга страна СЕС казва, че националните административни и съдебни
органи следва да откажат да признаят правото на приспадане на данъчен кредит,
ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това
право с измамна цел или с цел злоупотреба. Действително в този случай няма да
бъдат изпълнени критериите, на които се основава понятието за доставка на стоки
или услуги, извършени от данъчнозадължено лице в това качество или за
икономическа дейност. Това означава, че ако след преценка на всички елементи и
фактически обстоятелства по делото не може да се направи извод за действително
предадени от страна на доставчика на услугата и получени от страна на
получателя стоки и услуги, то правото на приспадане следва да не се признае.
От всичко това се установява, че за възникване правото на
приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е необходимо кумулативното наличие на
следните условия: да е налице доставка между регистрирани по ЗДДС лица, която
да е облагаема с данък върху добавената стойност, предметът на която се използва
за целите на извършените от получателя облагаеми доставки, удостоверени по
някой от начините, които са посочени в чл.71 от ЗДДС, като счетоводният
документ трябва да е отразен в дневниците за покупки за съответния данъчен
период и размерът на данъчният кредит да е включен в справката- декларация за
същия период. Отсъствието, на който и да е от елементите от пораждащия правото
на приспадане фактически състав, води до изключване на възникване правото на
данъчен кредит.
В настоящият казус са събрани безспорни доказателства във
връзка с това, че дружеството жалбоподател е регистрирано по ЗДДС лице, считано
от 11.12.2012 година /стр.2 от РД/. Същото е водело редовно счетоводство, като
всички фактури, по които не е признато право на данъчен кредит отговарят на
изискванията на чл.114 от ЗДДС и са отразени в дневника за покупки, а така също
и са осчетоводени от негова страна, което се подкрепя и от направеното от
страна на вещото лице заключение по назначената ССЕ.
Както вече се посочи, спорът в казуса се свежда до това,
дали е налице реалност на доставките по фактури, издадени от гореописаните
доставчици. В тази връзка съдът дължи да направи подробен анализ на събрания и
проверен по делото доказателствен материал, въз
основа на който излага доводите си за липса на реалност на така извършените
доставки, респективно за законосъобразно постановен отказ на право на данъчен
кредит по отношение на ревизираното лице от страна на органите по приходите.
-
По отношение на фактурите, издадени от „***“
ЕООД с ЕИК: ***:
От представените чрез административната преписка писмени
доказателства се установява, че дружеството „ ***“ ЕООД се явява доставчик на
жалбоподателя и е издало в негова полза и 4 броя фактури, като посочения в тях
данък върху добавената стойност възлиза в общ размер на 5 592,27 /пет
хиляди петстотин деветдесет и два лева и двадесет и седем стотинки/, в това
число:
-
фактура № ********** от 24.07.2019 година с данъчна основа в размер на
7 983,33 лева и начислен ДДС в размер на 1596,67 лева;
-
фактура № ********** от 25.07.2019 година с данъчна основа в размер на
7 260 лева и начислен ДДС в размер на 1 452 лева;
-
фактура № ********** от 29.09.2019 година с данъчна основа в размер на
29.09.2019 година и начислен ДДС в размер на 1 143,60 лева;
-
фактура № ********** с данъчна основа в размер на 7 000 лева и
начислен ДДС в размер на 1 400 лева.
Органите по приходите след извършена от тях насрещна
проверка са установили, че към датата на извършване на ревизията са налични 26
действащи трудови договори. За да постанови отказ от признаване на данъчен
кредит във връзка с издадените от това дружество фактури, органът по приходите
е приел, в издадения и оспорен ревизионен акт, че от „***“ ЕООД не са
представени доказателства, досежно произходът на
стоката, представляваща строителни материали, не са представени доказателства
за извършен транспорт, а така също и относими
доказателства към осъществената доставка. Тези констатации са доразвити и в
решението на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“,
в което се казва, че: 1.Не е доказано, че предаването на стоките е осъществено
наистина в посоченото в приемо-предавателните
протоколи място, доколкото от страна на доставчика не е представено
доказателство, че същият разполага със съответната база; 2. Посочва се, че в приемо-предавателните протоколи не се съдържа информация
относно лицата, които са ги подписали; 3. Между двете дружества не е налице
сключен договор, в който стоката, която е предмет на доставката да бъде
индивидуализирана по количество, качество, стойност, а са налице само фактури
със съответни принадлежащи към тях приемо-предавателни
протоколи; 4. Не се установява произходът на стоката, т.е. дали към момента на
извършване на тази доставка, доставчикът реално е разполагал със съответното
количество строителни материали; 5. Нито от страна на доставчика, нито от
страна на ревизираното лице са представени транспортни документи, които да
докажат, че стоката наистина е била реално доставена и преминала във
фактическата власт на ревизираното лице, което да обоснове и нейната реалност.
За да бъде направен правилен правен извод относно
основателността на жалбата във връзка с цитираните горе фактури е необходимо да
бъде обсъден доказателствения материал, приложен чрез
административната преписка по делото. За целта от значение е Протокол за
извършена насрещна проверка № П-22221221190878-141-001/ 29.11.2021 година, в
който са обективирани резултатите от извършената
насрещна проверка на доставчика по процесните фактури,
а именно „***“ ЕООД. От него става ясно, че доставчикът е дал писмени
обяснения, в които е заявил, че между него и ревизираното лице не са налични
договори, тъй като такива не са били сключвани, а транспортът се е осъществявал
за сметка на клиента. Като доказателства е представил приемо-предавателни
протоколи, съпътстващи всяка една от фактурите, а така също и хронологичен
регистър на счетоводна сметка 411.
Най- напред съдът счита, че изводите на органа по
приходите относно твърдението, че не е доказано, че мястото на предаване е
станало в склад, находящ се на ***, доколкото липсват
представени доказателства от страна на доставчика, че същият разполага с такъв
недвижим имот са неоснователни. Същото може да бъде квалифицирано като
нередност, досежно самият доставчик, но това не би
следвало да намери неблагоприятно отражение върху правата на клиента, настоящ
жалбоподател. Такава е и константната съдебна практика. Неоснователно е и твърдението
на ревизиращия орган, че в представените приемо-предавателни
протоколи не са посочени лицата, които са подписали същите. Съобразно
разпоредбата на чл.12, ал.2 от ППЗДДС, която се прилага на основание чл.12,
ал.11 от ППЗДДС, когато се осъществява доставка на стоки или услуги е необходимо
да е налице приемно-предавателен протокол, който е подписан от страна на
доставчика и получателя, т.е. законодателят не предвижда приемно-предавателните
протоколи да съдържат конкретни реквизити, въпреки това обаче е необходимо
същите да съдържат базисна информация относно данни за получателя и доставчика
и наименование на продукта, който се предава, респективно приема. В настоящият
случай, видно от представените приемо-предавателни
протоколи /лист 1704-1705/ се съдържа достатъчна информация относно лицата,
които са ги подписали, тъй като същите са обозначени с конкретни имена, а
именно в графа получил е разписано лицето И.А.А.,
който се явява и управител на дружеството купувач /получател/, а в графа
доставчик е лицето М.В., който го е разписал в качеството си на материално
отговорно лице. Автентичността на положените подписи не е оспорена от страна на
лицата, които са посочени като автори на същите, предвид което следва да се
считат за достоверни. Въпреки това, изводите на съда досежно
липсата на реалност по процесните доставки, във
връзка с фактури, издадени от „***“ ЕООД не се разколебават поради следните
аргументи:
На първо място, както се посочи и по-горе, за да възникне
право на приспадане на данъчен кредит по аргумент от чл.25, ал.2 от ЗДДС се
изисква да е осъществено реално извършване на услуги и доставка на стоки по
смисъла на чл.6 или чл.9 от ЗДДС, защото липсата на реалност ще доведе до липса
на данъчно събитие по чл.25, ал.1 от ЗДДС, а от тук и до невъзможност да се
породи и правото на приспадане на данъчен кредит, поради което същото не може
да бъде упражнено, дори и да е налице фактура, съдържаща изискуемите от закона
реквизити. Разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДДС, казва, че доставка на стока по
смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или на друго
вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със
стоката като собственик. Необходимо е, за да възникне право на приспадане на
данъчен кредит, да се установи, че е налице реалност на осъществената доставка.
В константната практика на Върховен административен съд е възприето, че
доказателствата за реалното осъществяване на доставката могат да бъдат условно
разделени на две групи: първата група обхваща тези, които са свързани с
установяване на потенциалната възможност да бъде осъществена доставката, в
която следва да се включат материално-техническата и кадрова обезпеченост на
доставчика, а втората група обхваща такива, които сочат прякото й реализиране /в
тази връзка Решение № 2936 от 04.03.2021 година, постановено по адм.дело № 10993/2020 година на Върховен административен
съд/.
По отношение на първата група доказателства, следва да се
съобрази Решението на СЕС от 21.06.2012 година по съединени дела С-80/11 и
С-142/11. В това решение СЕС се е произнесъл категорично, че чл.167, чл.168,
буква а), чл.178, буква а) и чл.273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува
в смисъл, че не се допускат национали практики, съгласно които данъчният орган
да откаже за признае правото на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото
лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които
се иска упражняване на това право има качеството на данъчнозадължено лице,
разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги
достави и е изпълнил задължението си за деклариране и за внасяне на ДДС, или
поради това, че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи,
освен фактури, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства,
макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на
приспадане и данъчнозадълженото лице не разполага с данни за евентуални
нарушения или измама от страна на въпросния издател. В тази връзка основателни
се явяват твърденията на жалбоподателя, че признаването на право на данъчен
кредит не е обусловено от установяване произхода на стоката, която се явява
предмет на доставката, респективно дали доставчикът е разполагал със
съответните количества. / в този смисъл Решение № 2648 от 21.02.2019 година по адм. дело №7728/2018 година на Върховен административен
съд; Решение № 11998 от 11.11.2015 година по адм.дело №11032/2014 година на Върховен административен
съд/.
По отношение на втората група доказателства, свързани с
прякото й реализиране, т.е. осъществяване реално на доставката:
В процесният случай се касае за
големи количества строителни материали, които представляват движими вещи,
съобразно разпоредбата на чл.110, ал.1 от Закона за собствеността. В
конкретният случай движимите вещи, представляващи строителни материали са
родово определени. Съгласно чл. 24, ал.2 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/, при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по
своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие
на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. В настоящият случай
не са налице сключени облигационни договори по смисъла на чл.183 от ЗЗД, т.е.
не е налице сключен договор за продажба, а са налице само фактури и приемо-предавателни протоколи. Тук се поставя въпросът,
дали е възможно фактурата да изпълни ролята на облигационен договор? В
практиката на Върховен административен съд се приема, че фактурата би могла да
замести липсващ договор, но само дотолкова, доколкото позволява въз основа на
изложеното в нея да се направи индивидуализация на съответните стоки, но ВАС
също така казва, че тя може да бъде само и единствено доказателство за
възникване на облигационни правоотношение между страните, но не и за
предаването и приемането на стоките, които са предмет на доставката. От
представените приемо-предавателни протоколи не може
по категоричен начин да се направи заключение, че стоките са били реално
предадени и доставени на ревизираното лице, а това е така, на първо място
защото е видно, че е направено чрез транспортиране на същите с начален пункт –
склад, находящ се на ул. „Владимир Зограф“ № 114Б. Не
става ясно обаче, по какъв начин тези вещи са преминали във владението на
ревизираното лице, защото в случая става въпрос за родово определени вещи, при
които преминаването на собствеността става с факта на предаване, респективно
приемане от страна на купувача, в настоящият случай ревизираното лице. По
делото не са представени транспортни документи, липсват доказателства за
осъществено транспортиране на стоките. Единствените данни, които съществуват са
във връзка с това, че транспортът е осъществен за сметка на клиента. В жалбата,
жалбоподателят говори за налични договори, които обаче не са представени нито в
хода на съдебното производство, нито в хода на развилото се ревизионно такова
/лист 5, съответстващ на стр.4 от жалбата/, въпреки указаната и разпределена доказателствена тежест.
Отделно от това, несъстоятелни са доводите на
жалбоподателя че фактът на осчетоводяване може да служи като доказателство за
осъществена доставка, а от тук и за наличие на реалност на същата, което да
доведе до пораждане на право на приспадане на данъчен кредит. В тази връзка, съдът следва да посочи, че е
постоянна и практиката на ВАС, че притежаването и осчетоводяването на данъчен
документ по чл.112 от ЗДДС не е достатъчно да обоснове фактическото извършване
на отразените в тях стопански операции, като абсолютна предпоставка за
упражняване на правото на данъчен кредит. Ето защо, макар и в назначената по
делото ССЕ да се прави заключение, че процесните фактури са били правилно осчетоводени, то
въпреки това не могат да бъдат оборени изводите на органа по приходите за липса
на действително осъществени доставки. ССЕ представлява само документална
проверка на осчетоводяването на процесните фактури,
но от това не могат да се направят изводи за реално осъществяване на процесните доставки. Отделно от това, евентуално
осъществено плащане и прилагане на разплащателни документи, също не е извод за реално
осъществена доставка. /в тази връзка
Решение № 8646/ 10.06.2019 година по адм. дело №
2454/2019 година на Върховен административен съд, Решение № 1972/ 01.03.2022
година по адм. дело № 10680/2021 година на Върховен
административен съд, Решение № 10037 от 05.10.2021 година по адм. дело № 3196/2021 година на Върховен административен
съд, Решение № 5985/ 18.05.2021 година по адм.дело №
12788/2020 година на Върховен административен съд, Решение № 2936/ 04.03.2021
година, постановено по адм. дело № 10993/2020 година
на Върховен административен съд, Решение № 3082/ 09.03.2021 година, постановено
по адм. дело № 12209/2020 година на Върховен
административен съд/.
Въз основа на изложеното следва да се направи заключение,
че в случая към фактурите макар да са налице приложени приемо-предавателни
протоколи, в които е отразено само мястото и датата на предаване, то липсват
данни за това, по какъв начин същите са били транспортирани до ревизираното
лице, къде, кога и на кого са били предадени същите, което е от особено важно
значение, доколкото се касае за родовоопределен
характер на вещите, свързан и със специфичност по отношение на начина на
прехвърляне на собствеността върху тях. Отделно от това изцяло липсват
доказателства и по отношение на една от услугите, които се твърди че са били
извършени по фактура № 20000000031 от 24.07.2019 година, а именно – товарна
дейност.
С оглед на горното правилен се явява извода на приходния
орган за отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от „***“ ЕООД,
както следва: фактура № ********** от 24.07.2019 година с данъчна основа в
размер на 7 983,33 лева и начислен ДДС в размер на 1596,67 лева; фактура №
********** от 25.07.2019 година с данъчна основа в размер на 7 260 лева и
начислен ДДС в размер на 1 452 лева; фактура № ********** от 29.09.2019
година с данъчна основа в размер на 29.09.2019 година и начислен ДДС в размер
на 1 143,60 лева;фактура № ********** с данъчна основа в размер на
7 000 лева и начислен ДДС в размер на 1 400 лева.
-
По отношение на фактури, издадени от „***“
ЕООД с ЕИК: ***.
От представените чрез административната преписка писмени
доказателства се установява, че дружеството „ ***“ ЕООД се явява доставчик на
жалбоподателя и е издало в негова полза 8 броя фактури, като посочения в тях
данък върху добавената стойност, възлиза в общ размер на 8 335,60 лева /
осем хиляди триста тридесет и пет лева и шестдесет стотинки/, в това число:
-
фактура № ********** от 21.08.2019 година с данъчна основа в размер на
5 533 лева и начислен ДДС в размер на 1 106,60 лева;
-
фактура № ********** от 20.08.2019 година с данъчна основа в размер на
5 621, 30 лева и начислен ДДС в размер на 1 124,26 лева;
-
фактура № ********** от 14.08.2019 година с данъчна основа в размер на
5 522 лева и начислен ДДС в размер на 1 104, 40 лева;
-
фактура № 00000000121 от 26.09.2019 година с данъчна основа в размер на
5 133,60 лева и начислен ДДС в размер на 1 026,72 лева;
-
фактура № 00000000114 от 20.09.2019 година с данъчна основа в размер на
4 375 лева и начислен ДДС в размер на 875 лева;
-
фактура № 00000000118 от 25.09.2019 година с данъчна основа в размер на
5 170,10 лева и начислен ДДС в размер на 1 034,02 лева;
-
фактура № 000000000108 от 17.09.2019 година с данъчна основа в размер на
4 968 лева и начислен ДДС в размер на 993,60 лева;
-
фактура № ********** от 16.09.2019 година с данъчна основа в размер на
5 355 лева и начислен ДДС в размера на 1 071 лева.
Органите по приходите след извършена от тях насрещна
проверка са установили, че към датата на извършване на ревизията, едноличният
собственик и капитал на дружеството – Н.Т.М. е починал, а също така не са
установени и действия, свързани с
прехвърляне на проверяваното дружество и правоприемане
на собствеността му. За да постанови отказ от признаване на данъчен кредит във
връзка с издадените от това дружество фактури, органът по приходите е приел, в
издадения и оспорен ревизионен акт, че не са представени доказателства за
извършени доставки. Тези констатации са споделени и в решението на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“.
В хода на съдебното производство от страна на
жалбоподателя са представени 8 броя приемо-предавателни
протоколи, в които е посочена датата на предаване и мястото на предаване, което
е определено като гр. София, без да е направена конкретна индивидуализация.
Отново липсва посочване на мястото, на което е била приета стоката, не са
посочени лицата, които са я приели, нито пък е посочен начина на осъществен
транспорт. Въз основа на представените доказателства отново, с оглед на вече изложените
по-горе мотиви досежно процесните
доставки с доставчик „ ***“ ЕООД, настоящият съдебен състав счита, че същите
следва да намерят приложение и по фактурите, издадени с доставчик „***“ ЕООД,
предвид което счита, че не следва да повтаря същите. За пълнота само следва да
се посочи, че заключението на вещото лице, досежно
осчетоводяването на процесните фактури е направено
въз основа на факти, които са представени от самото ревизирано лице, които
обаче по същество отново не биха могли да доведат до оборване констатациите на
приходните органи.
Въз основа на
изложеното, правилни се явяват изводите на приходния орган за отказано право на
данъчен кредит по процесните фактури, с аргумент за
недоказана реалност на извършените доставки.
-
По отношение на фактурите, издадени от ****ЕООД с ЕИК: ***:
От представените чрез административната преписка писмени
доказателства се установява, че дружеството ****ЕООД е издало в полза на
ревизираното лице една фактура № 50000000045 от 21.08.2020 година с данъчна
основа в размер на 3 310 лева и начислен ДДС в размер на 662 лева. Към
тази фактура не са представени съпроводителни документи нито от страна на
доставчика, нито от страна на жалбоподател, върху който пада доказателствената тежест. В тази връзка още веднъж съдът ще
подчертае, че наличието на фактура, която е съставена съобразно изискването на
чл.112 от ЗДДС и която е правилно осчетоводена, не води автоматично до извод за
реалност на осъществената доставка. Ето защо, предвид липсата на каквито и да е
доказателства, съдът счита, че правилно приходния орган е отказал приспадане на
данъчен кредит и по тази фактура.
Отделно от това, за да се признае право на приспадане на
данъчен кредит е необходимо стоките, които са предмет на доставката да бъдат
използвани след това от страна на ревизираното дружество във връзка с
осъществената от него икономическа дейност. В заключението на вещото лице по
изготвената ССЕ се казва, в т.3, че материалите, които са предмет на фактурите
не са налични по счетоводни данни, което означавало, че същите са вложени в
ремонт и поддръжка на активите на дружеството. Липсват обаче убедителни
доказателства, че същите да били вложени в съответствие с икономическата
дейност на лицето, включително и във връзка с осъществен ремонт или поддръжка
на активи. В тази връзка липсват косвени доказателства, като например от кого
са извършени съответните ремонти, процеса на осъществяване на ремонтната
дейност и т.н.
Поради всичко изложено по- горе се налага извод, че процесните фактури, които са издадени от „ ***“ ЕООД, ****
ЕООД и ****ЕООД, касаещи данъчни период
м.07.2019, м.08.2019, м.09.2019 и м.08.2020 година не удостоверяват осъществени
облагаеми доставки по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.9 от ЗДДС. Предвид изложеното
съдът счита, че жалбата е неоснователна в тази си част и следва да бъде
отхвърлена.
II. По Закона за корпоративното подоходно облагане:
Предмет на настоящото съдебно производство се явява и
законосъобразността на издадения ревизионен акт, касаещ
установени допълнителни задължения за внасяне на корпоративен данък за данъчен
период, обхващащ 2019 и 2020 година.
В хода на ревизията, органите по приходите са извършили
проверка относно конкретното осчетоводяване на приходите и разходите за спорния
период и съответно правилното определяне на данъчния финансов резултат и дължим
корпоративен данък. Приели са, че са налице факти и обстоятелства, които водят
до необходимост от внасяне на корекция на данъчните резултати и са определили
сумата от 9082, 25 лева /девет хиляди осемдесет и два лева и двадесет и пет
стотинки/, представляващи полагащ се корпоративен данък, в едно с начислените
лихви за забава за данъчен период 2019 и 2020 година. В следствие на оспорване
по административен ред, размерът на начислената лихва за данъчен период 2019
година и намален в размер на 1 259,42 лева, след като неправилно същата е
била изчислена по реда на чл.89, ал.2, т.2 от ЗКПО, а е следвало да се изчисли
по реда на чл.89, ал.2, т.1 от ЗКПО. В следствие на тази промяна се стига и до
корекция в размера на начисления от страна на ревизиращите органи размер на
корпоративен данък, като същият след промяната с решението на директора на Дирекция
„ОДОП“ става 8 579,25 лева, ведно с начислените лихви за забава. Въз
основа на събраните доказателства, органите по приходите са формулирали
горепосочената данъчна основа за облагане с корпоративен данък по ЗКПО, както
следва:
1.
Установен корпоративен данък за данъчен период 2019
година:
-
Увеличение на финансовия счетоводен резултат за данъчен период 2019 година:
153 909,86 лева, в това число: 1) годишни счетоводни разходи за
амортизации по смисъла на чл.54, ал.2 от ЗКПО, в размер на 82 525,45 лева;
2) Разходи, непризнати за данъчни цели съгласно чл.26 от ЗКПО, в размер на
70 149,60 лева; 3) разходи на данъчно задължено лице, които не са
изплатени към 31 декември на текущата година, разходи за задължителни
осигурителни вноски, съгласно чл.42, ал.1, т.5 и 8 от ЗКПО, в размер на
1 234,81 лева.
-
Намален финансов резултат: 83 760,26 лева, в това число: 1) годишни
данъчни амортизации по смисъла на чл.54, ал.1 от ЗКПО, в размер на
82 525,45 лева; 2) разходи за задължителни осигурителни вноски по смисъла
на чл.42, ал.5 от ЗКПО, в размер на
1 234,81 лева;
-
Данъчен финансов резултат, получен като разлика от приходите и разходите на
дружеството за съответния отчетен период е изчислен от страна на органите по
приходите в размер на 613 600,88
лева, което се явява данъчна основа за определяне на корпоративния данък.
-
Полагащ се корпоративен данък: 61 360,16 лева.
-
Авансова вноска: 6000 лева.;
-
Внесен корпоративен данък: 54 396,16 лева;
-
Разлика за внасяне: 6 964,00 лева.
2.
Установен корпоративен данък за данъчен период 2020
година:
-
Увеличение на финансовия резултат за данъчен период 2020 година:
106 976,01 лева, в това число: 1) отпиване на активи от данъчния
амортизационен пран – 8 338,43 лева на основание чл.66, ал.1 от ЗКПО; 2)
годишни счетоводни разходи за амортизации по смисъла на чл.54, ал.2 от ЗКПО; 3)
разходи, непризнати за данъчни цели съгласно чл.26 от ЗКПО- 70 149,60
лева; 4) разходи на данъчно задължено лице, които не са изплатени към 31
декември на текущата година, разходи за задължителни осигурителни вноски,
съгласно чл.42, ал.1, т.5 и 8 от ЗКПО, в размер на 1 234,81 лева; 5)
разходи за начислени глоби, конфискации, включително по чл.307а от НК и други
санкции за нарушение на нормативни актове, лихви за просрочие
на публични държавни или общински задължения по смисъла на чл.26, т.6 от ЗКПО,
в размер на 10 845,34 лева.
-
Намален финансов резултат: 96 130,66 лева, в това число: 1) годишни
данъчни амортизации по смисъла на чл.54, ал.1 от ЗКПО, в размер на 86 557,
43лева; 2) разходи за задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл.42,
ал.5 от ЗКПО, в размер на 1 234,81
лева;
-
Данъчен финансов резултат, получен като разлика от приходите и разходите на
дружеството за съответния отчетен период е изчислен от страна на органите по
приходите в размер на 613 600,88 лева, което се явява данъчна основа за
определяне на корпоративния данък.
-
Полагащ се корпоративен данък: 61 360,09 лева.
-
Авансова вноска: 6000 лева.
-
Разлика за приспадане/ внасяне: 4 089,55 лева
-
Внесен корпоративен данък: 1 579,45 лева.
-
Разлика за внасяне: 331 лева.
Органите на приходната администрация са формирали извод,
че не се установява наличие на реално извършена доставка на стоки и извършване
на услуги, т.е. че така очертаните разходи, водят до отклонение от данъчното
облагане по смисъла на чл.16 от ЗКПО, а начисляването на възнаграждения или
обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени представлява отклонение
от данъчното облагане на основание чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО. Поради това на
основание чл.10, ал.1 от ЗКПО ревизиращите органи са извършили корекции на
декларирания финансов резултат в посока на увеличение на отчетната стойност на
доставките, които са фактурирани от горепосочените доставчици.
Съдът намира, че така определените задължения за
корпоративен данък са правилни и законосъобразни, а аргументите за това са
следните: доколкото се установи че процесните фактури
от изрично посочените три доставчика не документират реално извършени доставки
на стоки и услуги по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, то следва да се приеме и
че отчетените разходи не отговарят на изискванията на чл.10 от ЗКПО за
документална обоснованост. Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗКПО казва, че
счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован
чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството,
отразяващ вярна счетоводна операция. Доколкото се установи от страна на съда,
че процесните фактури не отразяват реална/ вярна
стопанска операция, то и на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, във вр. с чл.23, ал.2 от ЗКПО не следва да бъдат признати за
данъчни цели. Отчетените разходи водят до отклонение от данъчното облагане по
смисъла на чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО. Ето защо правилно от страна на приходния
орган е установено задължение за довнасяне на корпоративен данък в размер на 8 579,25,
ведно с начислените за това лихви за забава, който следва да бъде внесен от
страна на ревизираното лице, обхващащ данъчен период 2019 и 2020 година.
Предвид изложеното съдът счита, че ревизионният акт и в
тази си част, с която са установени допълнителни задължения за внасяне на
корпоративен данък е правилна и законосъобразна и също следва да бъде
потвърден, тъй като не противоречи на материалноправните
разпоредби на закона.
С оглед на изложените мотиви, съдът намира, че
обжалваният ревизионен акт, в частта, с която са потвърдени изводите на органа
по приходите за допълнително установени задължения за данък върху добавената
стойност и корпоративен данък се явява правилен и законосъобразен и като такъв
следва да бъде потвърден, а депозираната срещу него жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Относно разноските:
При този изход на спора следва да бъде оставено без
уважение направеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя
искане за присъждане на направени по делото съдебни разноски.
С оглед изхода на делото и на основание чл.161 от ДОПК,
във вр. с чл.8, във вр. с
чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за адвокатските възнаграждения жалбоподателят
дължи на ответника юрисконсултско възнаграждение в
размер на 2 800, 33 лева / 2650 + 8% от горницата на 25 000 лева =
2650+ 8% от 1879,13 лева /26 879,13-25
000/= 2650+150,33 = 2 800,33 лева/.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1
от ДОПК настоящият съдебен състав на Административен съд- Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „****
*****“ ЕООД, с ЕИК: ****, с адрес: с. К., ****, представлявано от И.А., в
качеството му на управител срещу Ревизионен акт № Р-22001421004922-091-001 от
12.04.2022 година, издаден от В.Т.Д. на длъжност: началник на сектор, възложил
ревизията и П.И.А., на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на
ревизията, потвърден частично с Решение № 1034 от 01.07.2022 година на директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при Централно
управление на Национална агенция за приходите - София, с който са установени
задължения по Закон за данък върху добавената стойност за д.п. 07.2019 - 09.2019
година и м.08.2020 година, а така също и установени резултати по Закона за
корпоративното подоходно облагане за корпоративен данък за 2019 и 2020 година в
едно с лихвите за забава, като неоснователна.
ОСЪЖДА „**** *****“
ЕООД, с ЕИК: ****, с адрес: с. К., ****, представлявано от И.А., в качеството
му на управител да заплати на Дирекция „Обжарване и данъчно-осигурителна
практика“ при Централно управление на Национална агенция за приходите- София
съдебни разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 2 800, 33 лева /две хиляди и осемстотин лева и
тридесет и три стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: /п/