Решение по дело №51/2021 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 91
Дата: 17 март 2021 г. (в сила от 17 март 2021 г.)
Съдия: Йордан Воденичаров
Дело: 20214100500051
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Велико Търново , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сара Стоева
Членове:Йордан Воденичаров

Любка Милкова
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500051 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.437 ГПК.
Предмет на подадената от името на ЗАД «Б. В. И. Г.»-С. чрез пълномощника му –
юрисконсулт С. Г. , жалба е постановен на 08.10.2020 г. по изпълнително дело
№20207280400595 на 18.12.2020 г. отказ на помощник частен съдебен изълнител при
частен съдебен изпълнител Диана Колева , вписан под № 728 в регистъра на КЧСИ да
намали по реда на чл.78, ал.5 ГПК адвокатското възнаграждение на пълномощника на
взискателя А. А. К. – адвокат М. М. от САК в размер на 950 лева, вменено в тежест на
дружеството- длъжник като разноски по изпълнението , с искане да бъде отменен и
санкционирано намаляването му до нормативно установения минимум от 200 лева
предвиден за подаване на молбата за образуване на производството.
Наведени са доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение, чието градиво са
обстоятелствата , че не са извършвани никакви действия на принудително изпълнение по
почин на пълномощника на взискателя, а само по негова молба е образувано
изпълнителното дело , случаят не разкрива нито фактическа, нито правна сложност и е
налице несправедливо несъответствие между обема и сложността на правната помощ и
размера на възнаграждението.

Съдебният изпълнител е изложил становище за неоснователност на жалбата.
1

Взискателят в срока по чл. 436, ал..2 ГПК не е възразил срещу жалбата.
Жалбата е допустима поради изрично предвидено в закона право на длъжника да
оспори пред съда разноските по изпълнението- чл.435, ал.2, т.7 ГПК и подаването й в
преклузивния срок по чл.436, ал.1 ГПК.
Явява се основателна.

Правната основа на този вид разноски по изпълнението, чиято крайна тежест на понасяне
е за сметка на длъжника – чл.79, ал.1 ГПК се определя в конкретния случай от следния
фактически състав: 1/ упълномощителна сделка за процесуално представителство; 2/
сключен между взискателя и пълномощника му договор за правна защита и съдействие с
възлагателен предмет на изпълнение: образуване на изпълнително дело и осъществяване на
функциите, произтичащи от упълномощаването/ представителство/; 3/ уговорено и
отбелязано като заплатено в договорния документ адвокатско възнаграждение в размер на
950 лева; 4/ изготвяне и подаване на молба за образуване на изпълнителното дело , с
възлагане на частния съдебен изпълнител да осъществява широкия кръг правомощия
съгласно чл.18 ЗЧСИ.
Субективното процесуално преобразуващо право по чл. 78, ал.5 от ГПК/ възражение за
прекомерност/ на едната страна да иска присъждане на по-нисък размер на разноските/
намаляването им/ на другата страна в частта им за заплатеното адвокатско
възнаграждение, възниква, когато оценъчно погледнато то е в такъв по начало висок/ за
стандарта на живот/ размер , чието договаряне и заплащане въобще не е оправдан, защото
делото не разкрива някаква особена правна и фактическа сложност, съответна на
конкретната за случая стойност на адвокатската услуга/ прекомерност/ и заедно с това
размерът му да надвишава минимално определения съобразно чл.36 от ЗА / Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения/. Елемент на осъществяването на учредената на
адвоката на взискателя представителна власт, съвпадаща с предмета на договора за
правна защита е действието на подаване на молбата за образуване на изпълнителното
производство/ чл.34, вр. с чл.128, т.1 ГПК, предхождащо от действието по изготвянето й ,
изразено в полагане на умствен труд. Този обем на изпълнение покрива обаче само
хипотезата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Това е така , защото същинското текущо процесуално
представителство, изразено в действия на самия адвокат, подпомагащи провеждането на
принудителното изпълнение и всякакъв вид защита на страната по изпълнителното дело/
срещу незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител , жалби на другата страна и т.н./
покрива хипотезата на чл.10, т.2 на наредбата, при което минималния размер на
възнаграждението се определя според материалния интерес по реда на чл.7, ал.2, но
2
наполовина. Никакви такива действия няма извършени , нито е мислимо да бъдат
извършени по причина, че цялата сума – предмет на изпълнителния лист е преведена по
особената сметка на ЧСИ. С други думи представителство по смисъла по т.2 няма да се
осъществява , а й е логически било изключено да се осъществява , защото е известно , че
всеки застраховател- длъжник , осъден да изпълни задължението си с влязло в сила
решение, щом не е изпаднал в състояние на неплатежоспособност като основание за
откриване на производство по несъстоятелност, винаги го изпълнява/ немислимо е да не
разполага с достатъчно свободни парични наличности/ по банковите сметки , без да е
практически необходимо да се образува изпълнително производство. Уговореният
размер /отбелязан като заплатен/ - 950 лева не е изрично отнесен към „деление“ на
услугите в двете нормативни хипотези поотделно и надхвърля с 750 лева минималния
такъв по т.1. Тази разлика е значителна и попада в представите за прекомерност, като
освен горните обстоятелства следва да се съобрази и липсата на каквато и да било
фактическа и правна сложност на делото/ такава не може да съществува /. Затова съдът
счита , че трябва да бъде намален до минималния нормативно установен размер на 200
лева.
Разноски в полза на жалбоподателя по този вид съдебни дела не се присъждат, защото
освен че процесуалния закон не урежда с нарочна норма това право , уреждането му би
било лишено от правна логика е разум / оспорва се законосъобразността на действия на
съдебен изпълнител, а не на другата страна , като отговорността за разноски възниква от
поведение на страните дало повод за съдебно разглеждане на правен спор помежду им /

Предвид горното, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ по реда на чл. 437, вр. с чл.435, ал.2, т.7 ГПК постановения по изпълнително
дело №20207280400595 на 18.12.2020 г. отказ на помощник частен съдебен изълнител при
частен съдебен изпълнител Диана Колева , вписан под № 728 в регистъра на КЧСИ да
намали адвокатското възнаграждение, документирано като заплатено от взискателя А. А.
К. на пълномощника му – адвокат М. М. от САК в размер на 950 лева, поради
прекомерност.
НАМАЛЯВА по реда на чл. 78, ал.5 ГПК адвокатското вънаграждение до размер на 200
лева.

3
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4