№ 8692
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20231110138243 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от А. Ф.,
гражданин на Украйна, срещу „ББ Е***** ЕЪР“ АД, искове за установяване
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК на парично задължение, за
което по ч.гр.д. № 71334/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 58
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно – в размер
на 250 евро, което се претендира като обезщетение на основание чл. 7,
параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 за отмяна на полет
FB361 от 03.11.2019 г. с направление летище София – летище Одеса, ведно
със законната лихва за периода от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 30.12.2022 г. до плащане на вземането, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 154,03 лева – мораторна лихва за
периода 09.11.2019 г. – 16.12.2022 г.
Ищцата твърди, че e сключила договор за въздушен превод с
ответника за редовен полет FB361, с направление от София до Одеса,
предвиден за изпълнение по разписание на 03.11.2019 г. Излага твърдения, че
в деня на полета пристигнала на летището и разбрала, че полетът е отменен.
На 09.11.2019 г. ищцата подала искане до ответното дружество за изплащане
на обезщетение за отмяната на полета, но същото не изплатило дължимото
такова до момента на подаване на исковата молба. Излага доводи, че е налице
договор за въздушен превоз от летище на територията на държава-членка,
поради което договорът попада в приложеното поле на Регламент (ЕО) №
1
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна и голямо закъснение на полети, и за отмяна
на Регламент (ЕИО) № 295/91. Поддържа, че е уведомена за отмяната на
полета по-малко от 07 дни преди началото му. Поради това, ищцата излага
доводи, че за нея е възникнало право на обезщетение и предвид
обстоятелството, че разстоянието между София и Одеса, изчислено по метода
на дъгата на големия кръг, е над 711 км, поддържа, че е възникнало право на
обезщетение в размер на 250 евро. Претендира разноски.
От страна на ответника в законоустановения срок по чл. 131 ГПК
не е подаден отговор на исковата молба. След изтичане на срока за отговор
ответникът е депозирал становище, в което оспорва представителната власт
на пълномощника на ищцата, прави възражение за изтекла погасителна
давност, твърди, че ищцата не е доказала, че се е явила навреме за
регистрация на гишето и не е получавал покана за плащане на обезщетение. С
подаденото в заповедното производство възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК
ответникът е оспорил задължението с твърдение, че не е осъществен
фактическият състав по Регламент (ЕО) № 261/2004, от който възниква
правото на обезщетение, евентуално - че задължението за плащане на
обезщетение е погасено по давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
С доклада по делото като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че между ищцата А. Ф. и ответника
„ББ Е***** Еър“ АД е сключен договор за въздушен превоз за полет FB361 за
03.11.2019 г., който е бил отменен.
С оглед задължителните за съобразяване разяснения в т. 11а от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да разгледа обоснованите във възражението на длъжника
по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания на вземането на кредитора, въпреки че в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на
исковата молба.
От страна на ответника не е оспорено твърдението на ищцата, че
процесният полет е бил с направление летище София – летище Одеса,
разстоянието между които е по-малко от 1 500 км, а именно – 711 км, който
полет е бил отменен. Разликата в твърденията на страните се състой в това, че
2
според ответника ищцата не се е явила за регистрация на гише 45 минути
преди полета, поради което не е осъществен фактическият състав, от който
възниква правото на обезщетение, евентуално това право е погасено по
давност. Според ищцата тя се е явила за регистрация на летище София и е
била уведомена, че полетът е отменен, поради което за нея се е породило
право да получи обезщетение за отменения полет.
Съгласно чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.,
при отмяна на полет пътниците имат право на обезщетение от опериращия
въздушен превозвач по чл. 7, освен ако не са информирани за отмяната
минимум две седмици преди началото на полета по разписание, или са
информирани за отмяната между две седмици и седем дни преди началото на
полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им
позволява да заминат не по-късно от два часа преди началото на полета по
разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от
четири часа след времето за пристигане по разписание, или са информирани
за отмяната по-малко от седем дни преди началото на полета по разписание и
им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-
късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигнат
техния краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за
пристигане по разписание. Съгласно чл. 5, § 4 тежестта на доказване във
връзка с въпроса дали и кога пътникът е бил информиран за отмяната на
полета лежи върху опериращия въздушен превозвач.
Съгласно чл. 7, пар. 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. във
връзка с чл. 5, пар. 1, б. „в“ пътниците имат право на обезщетение при отмяна
на полет, което е в размер на 250 евро за всички полети до 1 500 км, като
разстоянието се измерва по метода на дъгата на големия кръг.
Съобразно разпоредбата на чл. 3, § 2, б. „а“ от Регламента,
изискването пътниците да се представят на гишето за регистрация преди
полета в предварително посочен час или ако не е посочен такъв не по-късно
от 45 минути преди обявения час за излитане, за да възникне право на
обезщетение, не се прилага в случаите на отмяна на полета.
В случая по делото е установено, че полетът, който е бил
определен за изпълнение по разписание на 03.11.2019 г. от София за Одеса е
отменен. По делото от страна на ответника не се твърди и не се установява
ищцата да е била уведомена за отмяната на полета, съответно да й е
предложено премаршутиране. Възражението на ответника, че ищцата не е
доказала, че се е явила на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути
преди обявения час, съдът намира за неоснователно доколкото видно от
разпоредбата на чл. 3, § 2, б. „а“ от регламента, в случаите на отмяна на полет,
явяването за регистрация в предварително посочен час или не по-късно от 45
3
минути преди обявения час за излитане не е необходимо, за да възникне
правото на обезщетение. За пълнота на изложението следва да бъде посочено,
че в случаите, когато за да възникне право на обезщетение е необходимо
пътниците да са се явили за регистрация в посоченото време, то предвид
установеното в практиката на Съда на ЕС тълкуване, (обективирано например
в определение от 24.10.2019 г. по дело С-756-18) ако пътникът разполага с
потвърдена резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то
представянето му на гишето за регистрация на закъснял полет, чрез който е
бил превозен, се презюмира. В този случай в тежест на въздушния превозвач
е да проведе обратно доказване и да докаже, че пътникът не е бил превозен
чрез съответния полет. Предвид изложеното, съдът намира, че в полза на
ищцата е възникнало право на обезщетение от отмяната на процесния полет.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Парично обезщетение по Регламент № 261/2004 се дължи за
неизпълнение на задълженията на въздушния превозвач по сключен с пътника
договор за въздушен превоз да осъществи полета при предварително
очертаните параметри, касаещи време на излитане и на пристигане в крайния
пункт. Задължението за парично обезщетение по Регламента тежи върху
въздушния превозвач, защото с него конкретният пътник има сключен
договор за превоз и съгласно който пътникът има право да бъде превозен с
полет, който не би трябвало нито да се отменя, нито да закъснява. Регламент
(ЕО) № 261/2004 не съдържа специални норми за сроковете за погасителна
давност относно исковете за обезщетение при закъснял или отменен полет,
поради което и приложимо в случая е националното право на Република ББ
Е***** /в този смисъл решение по дело С-139/2011 на Съда на ЕС/. При
съобразяване правилата за действие на нормите във времето, както и
материално-правния характер на нормите, уреждащи института на
погасителната давност, съдът приема, отговорността на въздушния превозвач
по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в приложното поле на чл.
135 ЗГВ, каквито твърдения навежда ответника. В случая е неприложима
разпоредбата на чл. 135 ЗГВ в приложимата редакция до изменението й с ДВ,
бр. 16 от 2021 г., според която правото на иск срещу превозвача по
международните превозни договори се погасява в двегодишен срок, а по
вътрешните- в шестмесечен срок, считано от деня на пристигането на
въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който
въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на
прекратяване на превоза, тъй като при систематичното й тълкуване с
разпоредбите на Глава единадесета "Констативни протоколи, рекламации,
давност" от ЗГВ се налага извод, че посоченият двугодишен давностен срок е
4
приложим само за случаите, при които законът предвижда рекламационно
производство /аргумент от чл. 137, ал. 1 ЗГВ/, каквито са тези при липси и
повреди на багажи или товари, но не и когато се касае за обезщетение по
Регламент /Е0/ № 261/2004 г. при закъснели или при отменени полет.
Според приетото в Решение от 23 октомври 2012 година по
съединени дела C-581/10 и C-629/10 на СЕС, обезщетенията по Регламент
(ЕО) № 261/2004 не попадат в приложното поле на Варшавската конвенция и
на Конвенцията от Монреал, а последните предвиждат двугодишен
давностен срок за претенциите за обезщетения, предвидени в тях, и които са в
причинно-следствена връзка със закъснения на полети и други. Мотивите на
Съда на ЕС се основават на основния извод, че мярката за обезщетение,
предвидена в § 5 и § 7 от Регламент № 261/2004 г., е такава за обезщетение на
загубата на време, т. е. тя не е вреда, причинена от закъснение, за
обезщетяване на каквито са Варшавската конвенция и Конвенцията от
Монреал. 3агубата на време, обезщетявана по Регламент (EО) № 261/2004,
според СЕС представлява неудобство, подобно на други неудобства, присъщи
за случаите на отказан достъп на борда, на отмяна на полет и на голямо
закъснение и съпътстващи тези случаи, каквито са липсата на удобства или
временното лишаване от обичайно достъпните средства за комуникация.
Според посоченото в мотивите на цитираното решение на СЕС загубата на
време се понася по еднакъв начин от всички пътници на закъснели полети и е
възможно да се поправи посредством стандартизирана мярка, без да е
необходимо да се извършва каквато и да било преценка на индивидуалното
положение на всеки засегнат пътник, като така подобна мярка може да се
приложи незабавно. Следователно предвидените в посочените две конвенции
двугодишни давностни срокове за погасяване на вземанията за обезщетения
за вреди от закъснели полети не са приложими за вземанията по § 7 от
Регламент 261/2004 г. (в този смисъл решение № 1040/23.02.2024 г. по в.гр.д.
№ 9913/2022 г. по описа на Софийски градски съд, въззивен IV-Е състав).
Предвид изложеното, приложение намират общите правила и в
частност- разпоредбата на чл. 111, б. "б" ЗЗД, според която с изтичането на
тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения от неизпълнен
договор. На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е възникнало, в случая - от деня, в който отменения полет е
следвало да бъде изпълнен - 03.11.2019 г., към който момент е реализирано
неизпълнението на превозвача и е възникнало вземане на ищцата за парично
обезщетение. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
5
14.05.2020 г.) давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 30.12.2022 г.
и по силата на фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК давността за вземането на
обезщетение е спряна от тази дата, т.е преди изтичане на приложимия
специален тригодишен давностен срок, въпреки спирането на давността за
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. Предвид изложеното, възражението на
ответника за погасяване по давност на вземането за обезщетение е
неоснователно. Следователно за ищеца се е породило право да получи
обезщетение в претендирания размер от 250 евро, съответно предявеният иск
следва да бъде уважен. Върху сумата от 250 евро се дължи и законна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
30.12.2022 г. до окончателното плащане.
Относно иска за мораторна лихва:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен от кредитора. В конкретния случай, по делото е установено, че
ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на следващото се на
ищеца обезщетение за отмяна на процесния полет. От представеното на лист
6, стр. втора заверено копие на съобщение, изпратено по имейл се установява,
че на 09.11.2019 г. ищцата чрез пълномощник е оправила покана до ответника
на имейл адрес с неговия домейн за заплащане на обезщетение вследствие в
размер на 250 евро за отмяната на полет FB361 на 03.11.2019 г., поради което
от датата на получаване на поканата – 09.11.2019 г. ответникът е изпаднал в
забава. На основание чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение /в редакцията, действаща за периода 13.03.2020 г. до
08.04.2020 г. включително /, мораторна лихва в случая не се дължи за
посочения период на извънредното положение. На основание чл. 162 ГПК и
при използване на калкулатора за изчисляване на законна лихва на НАП
съдът определи, че мораторната лихва за периода 09.11.2019 г. – 12.03.2020 г.
е в размер на 16,96 лева, а за периода 09.04.2020 г. – 16.12.2022 г. – в размер
на 133,39 лева, или общо 150,35 лева. Предвид изложеното, искът за
заплащане на мораторна лихва е основателен за сумата от 150,35 лева, а за
сумата над 150,35 лева до пълния предявен размер от 154,03 лева искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно разноските:
При този изход на спора поначало право на разноски имат и
двете страни, съобразно уважената, съответно отхвърлената част от исковете,
6
но в случая единствено ищцата е направила искане за присъждане на такива.
Ищцата е направила разноски за исковото производство в общ
размер на 475 лева, от които 75 лева държавна такса (платежно нареждане на
л.12) и 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение (извлечение от банкова
сметка на л. 42), и 25 лева държавна такса за заповедното производство.
Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 472,28 лева разноски в исковото и
сумата от 24,86 лева разноски в заповедното производство съразмерно на
уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ББ Е*****
ЕЪР“ АД с ЕИК: ///////, че има парично задължение към А. Ф., гражданин на
Украйна, родена на ********** г., на основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна и голямо закъснение на
полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, в размер на 250 евро –
обезщетение за отмяна на полет FB361 от 03.11.2019 г. с направление летище
София – летище Одеса, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.12.2022 г. до плащане
на сумата, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 150,35 лева – мораторна
лихва за периода 09.11.2019 г. – 12.03.2020 г. и 09.04.2020 г. – 16.12.2022 г. –
ЧАСТ от задълженията, за които по ч.гр.д. № 71334/2022 г. на СРС, II
ГО, 58 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Ф., гражданин на Украйна, родена
на ********** г. против „ББ Е***** ЕЪР“ АД иск за установяване на
задължение за мораторна лихва – за разликата над 150,35 лева до пълния
предявен размер от 154,03 лева и за периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г. –
ЧАСТ от задължения, за които по ч.гр.д. № 71334/2022 г. на СРС, II ГО,
58 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „ББ Е***** ЕЪР“ АД с ЕИК: /////// да заплати на А. Ф.,
гражданин на Украйна, родена на ********** г., сумата от 472,28 лева
разноски в исковото и 24,86 лева разноски в заповедното производство,
7
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8