№ 363
гр. Благоевград, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20221200500122 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на К. СП. Х., с.Г.,
общ.П, обл.Б, против решение №8003/10.01.22г на РС-П. по гр.д.№248/21г,
подадена чрез процесуален представител, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.
С атакуваното решение частично е уважен частично предявения
осъдителен иск, ведно със всички произтичащи от това последици.
Недоволен от осъдителната част на атакувания акт е останал
жалбоподателя, който го считат за незаконосъобразен, излагайки подробни
съображения в тази насока.Настоява за неговата отмяна и намаляване на
присъденото обезщетение на 300лв, ведно със законните лихви и разноските.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа
атакуваната част от първоинстанционното решение и настоява за
потвърждаването й,за което също подробно се аргументира.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
1
Със заповед №3282з-2429/13.08.19г на директора на ГД“ГП“ е наредена
проверка въз основа на докладна записка рег.№3282р-18145/07.08.19г, с
оглед изнесените в нея данни за проведен телефонен разговор в 9,40ч на
07.08.19г от служител на ГП с лице, представило се за К.Х., от
тел.**********, което е съобщило за нарушения на служебната дисциплина
от въззиваемия в качеството му на полицай в ГПУ-Златарево, изразяващо се в
неспазване на етичните норми на поведение на държавните служители в МВР;
че е в интимни отношение с жената, от която Х. има 3-годишно дете;
парадирал че е полицай и не могат да му направят нищо; че е с основно
образование и си е купил дипломата за 35 000лв; че проявявал корупционно
поведение-управлява автомобил за 40 000лв, изкарвал по 100 000лв годишно
и нямал заеми, както и че до нивата на въззивамия в с.Струмешница е открита
нива с канабис.
С протокол от 13.08.19г така назначената проверяваща комисия
провежда телефонен разговор с Х., в който заявил че през 2019г М. закупил
л.а. BMW за 35 000лв и че за година изкарва по 100 000лв, които доходи са от
отглеждане на канабис, разпространяван от негов човек и изнасян през
границата с л.а. с цифри 0406.Сочи също, че преди 4 дни полицията на
Петрич е открила и унищожила нива с канабис до с.Кърналово, която била на
М. и неговия човек.
Отделно на 16.08.19г Х. отново по телефона съобщава за участие на М.
в трафик на канабис за Испания с лицето Кр.С., чрез черен „Ягуар“ с ДК№Е
0406 КХ с изграден тайник, като в групата участва и негов братовчед(вж.
докладна записка от 16.08.19г).
От справка №УРИ 4077р-8860/09.10.19г след проведени мероприятия,
подробно описани в 8 пункта(изискване на писмени и гласни сведения,
проверки и справки в различни масиви) проверяващата комисия констатира,
че в поредица телефонни разговори въззивника отправял закани за
саморазправа и убийство към въззиваемия, продиктувани от съжителството
му с жената, с която преди това жалбоподателя живял и имат общо дете.В
допълнително проведените разговори по телефона с въззивника от чужбина,
последния изтъкнал пред проверяващите, че въззиваемия изкарвал по
100 000лв годишно от канабис, който негов човек прекарвал през
границата.В личен разговор с комисията пояснява, че последното е установил
2
сам, като е проникнал от разстояние в телефона на М..
Крайният извод на проверяващите обаче е за неоснователност на
подадените от Х. сигнали срещу ищеца, за което подробно се обосновават.В
тази връзка се е произнесла и РП-Петрич, която е отказала да образува
наказателно производство, поради липсата на достатъчно данни за извършено
престъпление(вж.постановлението от 25.11.19г).За извършване на горната
дисциплинарна проверка срока е продължаван с едни месец(вж.
предложението от 10.09.19г и заповедта от 11.09.19г)
Със последваща заповед №4398з-55/09.03.20г на н-ка на ГПУ Златарево
е разпоредена втора проверка, заради постъпили нови данни с докладна
записка №4077р-2105/05.03.20г, материализираща сигнал по градската линия
в оперативно-дежурната част на РДГП-Кюстендил на 05.03.20г от К.Х. срещу
въззиваемия, изразяващ се в даване на капаро на брокерска фирма за
закупуване на жилище в гр.Петрич в близост до стадиона,като настоял за
проверка произхода на средствата за покупката на жилището.
Според справка №4398р-2261/02.04.20г на проверяващите на 05.03.20г
на служебния телефон на ГП Х. съобщил, че се намира в чужбина и разказал
за въззиваемия, че след постъпването си на работа в МВР придобил движимо
и недвижимо имущество с парични средства, изкарани по нерегламентирани
начин(неизпълнение на задълженията като длъжностно лице, отглеждане на
забранени от закона вещества).Споделил още, че М. използвал служебното си
положение, за да се облагодетелства неправомерно.На 07.03.20г от
посочената ел. поща служител на ГП получава 3 последователни съобщения
от възивника, насочени срещу възиваемия, първото озаглавено „жалба“,
второто - „това публикувах в социалните мрежи“ и трето - „за“(вж.
докладната записка от 10.03.20г и приложените разпечатки от трите
ел.кореспонденция).
Видно от представените две разпечатки от ел.писма от 26.03.20 до ГП,
от жалбоподателя съобщава, че М. с други лица участвал в незаконна сеч на
дърва и че вързал баща си пред къщата на дървото 24 часа, настоявайки да се
вземат мерки.
И втората проверка заключава,че изнесеното от Х. не отговаря на
истината и цели злепоставяне на М., поради това, че живее с бившата му
приятелка.Освен това проверяващите не установяват деяния, несъвместими с
3
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР.Макар да
предлагат прекратяване на дисциплинарното производство, с оглед
предотвратяване на бъдещи конфликти с Х., проверяващите предлагат
провеждането на индивидуален разговор с М. и запознаването му с Етечния
кодекс за поведение на държавните служители на МВР, за което да се състави
надлежен протокол и същият се приложи в ЛКД.Преписката е изпратена на
РП-Петрич, която с постановление от 10.09.20г отново отказва образуването
на наказателно производство, поради липса на данни за престъпление.
От представените извлечения от „Фейсбук“ и телефонните
мултимедийни и тестови съобщения се установи, че на 07.03.20г
жалбоподателя е публикувал във „Фейсбук“ колаж - двама прегърнати мъже,
единият от които е с лика на въззиваемия, придружен с надпис “Е това го
нема некъде педали да стават гранични полицаи“.
На 13.03.20г чрез мултимедийно и текстово съобщение е изпратил на
ищеца снимка отново с неговия лик и надпис “Свободна съм…“,а в тестово
съобщение го уличава, че „сади канабис с братовчед му“.В показанията си
св.М., Ан.Т. и АД.Т изрично сочат именно въззивника за автор на горните
публикации и съобщения. Св.Ан.Т. е категорична, че проблемите между
двамата се изразявали в множество закани и заплахи, отправяни по телефона
и „Фейсбук“, което подробно описват. Сочат се непрекъснато изпращане на
есемеси, обвинения в непристойно поведение и хомосексуалност.Окачествява
публикациите в социалните мрежи като системен тормоз над въззиваемия(вж.
и св.М). Св.Ад.Т.а(братовчедка на св.Ан.Т.а) също потвърждава авторството
му, допълвайки че е имал и други публикации, с които го провокирал - на
неприлични колажи с образа на ищеца, с разни животни, като пишел „за
Васил, че е курва и проститутка“ и „други обидни думи“.След като го
блокирала във „Фейсбук“, жалбоподателя започнал да й изпраща съобщения
по „Вайбър“, някои от които екранни снимки от публикациите му за
въззиваемия.Св.Ад.Т.а споделяла въпросните публикации с М. и св.Ан.Т.а,
макара според нея да са били с публично достъпен статус във „Фейсбук“.
От свидетелските показания на Манолов и Ан.Т.а се установи, че с
горните си деяния въззивника е оказвал системен психологически тормоз на
ищеца.Според св.М сигналите до ръководството на ГПУ Златарево към
РДГП-Кюстендил са станали достояние на повечето от служителите,
4
надвишаващи 100 души и се коментирали между тях.В резултат на „цялата
тази история“ той се свил в себе си, не общувал както преди, изпълнявал
служебните си задължения в по-малък обем и не идвал с желание на
работа.Вследствие проверките се отдръпнал и дистанцирал, като му се
отразили допълнително в психологически аспект. Ограничил социалните се
контакти и се затворил в себе си.Изрично подчертава, че сигналите
изхождали от въззивника и причината за това е заживяването на М. с бившата
му приятелка и детето им.След създаването на връзката им започнали
проблемите и М. се променил.
Св.Ан.Т.а, с която въззиваемия живее понастоящем на семейни начала,
също сочи че след раздялата си с жалбоподателя, края на 2019г създали по –
близки отношения с ищеца и започнали проблемите им с Х.-чрез публикации
във „Фейсбук“ и мултимедийните и текстови съобщения по
телефоните.Общите познати - близки и колеги - им изпращали публикациите
му.В резултат се появили шушукания, одумвания и подигравки, от която той
се чувствал обиден, унизен, изнервен.Така и ходил на работа, където опитвал
да се разсее.Не спял спокойно, престанали да излизат.
Св.Ан.Т.а пояснява, че сигналите срещу М. до службата и проверките
по тях не му се отразили добре, притеснявал се и се страхувал да не загуби
работата си, отразило се на самочувствието, не отивал с желание на работа и
довели до отдръпване на част от приятелите им.Свидетелката сочи, че М. бил
помолен от ръководството да оставя след работа служебното си оръжие в
службата, което продължавало и понастоящем. Признава, че не са търсили
медицинска и психологическа помощ, макар и двамата да са имали
нужда.След като въззивника е бил осъден по водените между тях други дела,
станал по въздържан, а М. – по-спокоен.
По делото са налице данни, че с решение №8193/02.08.21г на ПРС по
гр.д.№246/21г въззивника е осъден да заплати на въззиваемия сумата от
2 000лв, обезщетение за претърпени неимуществени вреди,вследствие
извършено от него престъпление по чл.144, ал.3,пр.1, вр. с ал.1 НК, вр. с чл.16
НК, извършено в периода 21.02.20г-03.04.20г.Така постановеното решение на
ПРС е потвърдено от БОС по в.гр.д.№846/21г, което е служебно известно на
настоящия състав.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
5
Уважаването на иска по чл.45 ЗЗД предполага установяването на
сложния фактически състав на непозволеното увреждане: деяние на
ответника, което да е противоправно, да е извършено виновно и с него да са
причинени вреди, намиращи се в пряка причинно – следствена връзка с
деянието.
От материалите по делото се доказаха всички предпоставки от сложния
фактически състав на деликта.Установи се по категоричен начин
извършването от жалбоподателя(ответник пред РС) на поддържаните от
ищеца действия, а именно – подаването на сочените в исковата молба сигнали
до РДГП-Кюстендил, където ищеца е граничен полицай, в които ясно,
недвусмислено и целенасочено сочи последния като извършител през 2019г и
2020г на съставомерни деяния(дисциплинарни, етични и престъпни), както по
служба, така и извън нея.Жалбоподателя ги е потвърдил и доразвил не само в
допълнителните телефонните разговори, но и в личния такъв с
проверяващите.Тези изводи се обосновават от събрания писмените и гласни
доказателства, неоспорени и неопровергани от въззивника, които
недвусмислено очертават именно него за автор на горните деяния.
По делото обаче не се установи осъществяването в обективната
действителност на така описаните в сигналите деяния от страна на
ищеца.Точно обратното - писмените и гласни доказателства, преценени по
отделно и в съвкупност, опровергават сигналите на жалбоподателя.И двете
дисциплинарни проверки завършват с идентичен категоричен резултат –
неоснователност на сигналите на въззивника.Следователно, изнесеното в
ответните сигнали досежно ищец не се потвърди.На това сочат още отказите
на РП-Петрич да образува наказателни производства и в двата случая(вж.
постановленията на ПРП от 25.11.19г и 10.09.20г), които допълнително
подкрепят гоните изводи и опровергават въззивната теза.
Установиха се също така изготвянето от жалбоподателя на сочените
дати през март 2020г на вменените му колажи със снимки с лика на
въззиваемия и придружаващите го надписи, както и на въззивните
публикации във „Фейсбук“, очевидно целящи да го унижат и злепоставят.
Според доктрината и константната съдебна практика само по себе си
подаването на жалба или сигнал е конституционно гарантирано право(вж.
чл.45 от Конституцията) и упражняването му е правомерно, дори посочените
6
в тях обстоятелства да не се установят.Освен ако се касае за злоупотреба с
право, която е противоправно деяние и е налице винаги, щом материални или
процесуални права се упражняват недобросъвестно – за да се увредят права и
законни интереси(чл.57, ал.3 Конституцията), а също и в противоречие с
интересите на обществото(чл.8, ал.2 ЗЗД).Мотивите на жалбоподателя за
сигналната му дейност(заради жената и детето), допълнително аргументират
недобросъвестността му.
В случая след отрицателния резултат от първата проверка(вж. справката
от 09.10.19г и постановлението на ПРП от 25.11.19г), жалбоподателя
продължава със сигналите срещу ищеца, отново оказали се
неоснователни.Споделеното от деликвента с проверяващите относно
мотивите си за синализиране, заканите и заплахите за саморазправа и
убийство към ответника, с неистовото желание да влезе с него в затвора, за да
му създава проблеми, ведно с признанията, че не познава ответника,
допълнително индицират злоупотребата с право, а не позоваването на такова.
Наличието и на други негови изяви с подобен характер срещу ищеца, за която
свидетелства Ад.Т.а затвърждават горното убеждение.Тези обстоятелства,
охарактеризират деянието на жалбоподателя като неправомерно.В случая не
се касае просто до различна интерпретация на факти, а за съчиняването
им.Това е така, понеже е знаел, че те са неверни, но въпреки това е
обосновавал нееднократно с тях официалните си документирани сигнали до
РДГП-Кюстендил, ГКПП-Златарево. Показателно в това отношение е
разминаването в цената на закупения автомобил от ищеца:веднъж я сочи на
35 000лв, а впоследствие на 40 000лв.Всичко това индицира в нужната степен
и очевидната цел - не проверка на обстоятелствата, а увреждане на ищеца и
накърняване на обществения интерес. Ползваните изразни средства в
сигналите и адресирането им както до работодателя,така и до други органи,
явно е продиктувано от желанието на въззивника да насочи повече органи
срещу ищеца.Оттук и вината на жалбоподателя, която макар да се
презюмира(чл.45, ал.2 ЗЗД), се обосновава и от обективиращите я действия –
при упражняване на законно гарантираното си право на жалба, ответника
явно не е положил дължимата грижа(на добрия стопанин). Горните изводи
допълнително се подкрепят от обстоятелствата, че вече е бил осъждан по
наказателно правен ред за закана за убийство към ищеца, за търпените
неимуществени вреди от което последния е надлежно обезщетен с решението
7
на ПРС по гр.д.№246/21г, потвърдено от БОС.По тези съображения
позоваването на конституционно закрепените права, не е в състояние да
подкрепи ответната теза.
Налице е и причинно-следствената връзка между горните действия на
въззивника и търпените от ищцата неимуществени вреди.Описаните от св.М,
Ан.Т.а и Ад.Т.а болки и страдания при пострадалия се свеждат до уронване
чест, достойнство, неговия професионален и личен авторитет и репутация.
Според константната съдебна практика, съдържащото се в жалбите и
сигналите не се разгласява, ако са подадени до надлежния орган.Доколко в
случая е налице разгласяване, то е вследствие на поведението на самия
жалбоподател,който е подавал множество неоснователни сигнали и отправял
закани и заплахи на няколко пъти по телефон пред различни служители на
ГП, което неизменно е довело до разширяване кръга на запознатите с тях
лица(вж.св.М и Ан.Т.а).
С мултимедиините и тестови съобщения,които изпращал по телефона
на въззиваемия и св.Ан.Т.а,респ.техни познати, ведно с публикациите си във
„Фейсбук“ с общодостъпен статус(вж. св.Ад.Т.а), практически е направил
достояние до неограничен кръг хора осмиващите ищеца колажи с негов
снимки и текстовите съобщения.
Освен това, двете проверки с множество действия по изясняване на
всеки един от ответните сигнали, неизбежно засягат за един продължителен
период от време личната и служебна сфера на въззиваемия, със всички
произтичащи от това неудобства, напрежение, тревожност.Въпреки тяхната
неоснователност, ищеца се е наложило да търпи наложени му от
работодателя мерки – изискал съхраняването на служебното оръжие след
работно време в службата и провеждане на индивидуална беседа и
запознаването му с Етичния кодекс на държавните служители на
МВР.Провокиране е намесата и на прокуратурата, което също е допринесло
за негативните му изживявания.
При това положение напълно достоверни и логични се явяват
свидетелските показания досежно претърпените неимуществени вреди,
вследствие накърнената му репутация(в личен и служебен план),
ограничените контакти и дистанцирането му от близки, приятели, колеги,
негативните отражения в емоционално-психологически план, неспокойния
8
сън и др.п. Оттук и несъстоятелността на доводите на въззивника, че за
недоказаност на авторството на горните деяния.
Изхождайки от естеството на установените неимуществени вреди,
техния вид, интензитет и продължителност, а също и обществено
установените критерии за справедливост, залегнали в разпоредбата на чл.52
ЗЗД и ползвани към датите на деликта, настоящия състав счита, че на ищцата
следва да се присъди обезщетение в размер на 5 000лв.Така определената
сума, възприета и от РС, съответства на характера и тежестта на всички
търпени от ищцата увреждания, които са пряка и непосредствена последица
от непозволеното увреждане и е съобразена с конкретно доказаните
индивидуални и субективни изживявания на ищеца.Отчетоха се още
икономическите условия и стандарта в страната и ищцовото населено място.С
оглед изложеното доводите за прекомерност на присъденото обезщетение и
несъответствието му с чл.52 ЗЗД, се явяват неоснователни.
Обезщетените в случая се определи глобално, а не за всяко увреждане,
впредвид невъзможността да се разграничат причинените от всяко едно от тях
неимуществени вреди.Следва да се отбележи, че на овъзмездяване подлежат
не всички претърпени вреди, а само доказаните.
Неоснователни се явяват оплакванията, свеждащи се до неправилност
на атакувания акт.Действително решаващия състав не се е произнесъл в
цялост по наведените доводи и възражения на жалбоподателя(ответник пред
РС) и съдебният му акт не съответства на установените от доктрината и
константна съдебна практика изисквания за кратки и пълни отграничени
фактически и правни съображения, които да са изложени в логическа
последователност(а не фрагментарно).Тези пропуски подлежат на саниране от
настоящата инстанция и не водят до търсения от въззивника резултат.
Наведените доводи и възражения, според които ответника бил
провокиран от ищеца с установената връзка с бившата му жена и факта, че ще
отглежда детето му, а също и че бил фрустриран и в тежко емоционално
състояние, не са в състояние да отблъснат исковите претенции. Те не попадат
сред основанията, изключващи противоправността на ответните деяния и
водещи до освобождаване от гражоданска отговорност(каквито са
неизбежната отбрана, крайната необходимост, случайното събитие
непреодолимата сила и др.).
9
Така инвокираното не е в състояние да доведе и до намаляване размера
на обезщетението.Освен че липсва надлежно въведено възражение за
съпричиняване, горното не попада в приложното поле на чл.51, ал.1 ЗЗД,
изрично предвиждащ възможност за редуцирането на обезвредата, ако
увредения е допринесъл за настъпването на вредите.
В този контекст атакувания акт като краен резултат, надлежно
мотивиран и обоснована от възивния състав, се явява правилен и
законосъобразен, което налага цялостното му потвърждаване.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните,които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя дължи на ответника направените
по делото разноски пред настоящата инстанция, които според доказателства
възлизат на 600лв, платени за адвокатско възнаграждение(вж. договора за
правна защита и съдействие и списъка по чл.80 ГПК).
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №8003/10.01.22г на РС-П. по гр.д.№248/21г
по описа на с.с.
ОСЪЖДА К. СП. Х., с.Г., общ.П, обл.Б, да заплати на В. К. М.,
с.Струмешница,обл.Благоевградска, сумата от 600лв, представляваща
направени по делото разноски пред настоящата инстанция за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11