Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.*****, 21.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд – първи състав - в публично
заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
при секретаря И.В., като разгледа докладваното от
председателя АНД № 129 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.Ж.К., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 20-0324-000238 от 22.04.2020 г., издадено от
началник група към ОДМВР – Варна, РУ-*****, с което на жалбоподателя за
административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174,
ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
1000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и за
нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание-„Глоба“
в размер на 10,00 лева, като на основание наредба N Із-2539 на МВР са му отнети
10 контролни точки.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Отправя искане за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 23.07.2020 г. открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и се представлява от адв. А.А. ***,
който излага съображения за нарушение на материалния закон. Поддържа искането
за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 23.07.2020 г. открито съдебно заседание
въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:
На 02.02.2020г. в02,40 часа в с.***, общ.*****, обл.Варна
на около 20 метра от центъра на селото, посока центъра, възиввника управлявал
лек автомобил „Сузуки“ с рег.№*** под въздействието на алкохол, установено с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDM 0236, което
отчело 1,19 промила алкохол в кръвта, измерено чрез издишания въздух. Издаден
бил талон за изследване с №0039711. По данни на водача, същият изпил 1 л бира.
Водачът не представил свидетелство за регистрация на МПС част ІІ-ра на
управляваното МПС. ПХЕ №102/03.02.2020г. показал 0,84 промила в кръвта.
Горното обстоятелство било констатирано от Х. М. Х.,
който разпитан в съдебно заседание изцяло поддържа така установената фактическа
обстановка. Видно от неговите показания на въпросната дата получили сигнал за лице, което управлява в нетрезво
състояние. Пристигайки, в движение, забелязали въпросния автомобил с лицето,
което управлявало. Подали му светлинен и звуков сигнал, след което същият спрял
в близост до ж.п. гарата, в дясно. Представили му се и го помолили да им
представи документи. Същият заявил, че ги е забравил вкъщи. След това колегата
на актосъставителя- З. му казал, че ще му бъде извършена проверка за алкохол.
Колегата отишъл до автомобила за да вземе дрегера. Х. останал блицо до
автомобила на водача и си бил обърнал главата към колегата, за да го видят дали
идва. Колегата му в един момент му извикал да се пази. Въззивника се качил в
колата, тръгнал рязко и за малко да блъсне св.Х.. Тръгнал с колата в посока гр.
*****. Те го последвали. Минавайки през ж.п прелеза видяли в с. *** някаква
искра. Отишли да проверят. Водачът се бил блъснал в стълб. Това било преди ляв
завой в централната част на с. ***. Лицето било слязло от автомобила. Тръгнал
да бяга и полицейските служители му подали команда да спре. Тогава спрял.
Съставили му актове, изпробвали го за алкохол, докладвали го в ОДЧ и в ЦСМП гр.
*****.
Приемайки, че с това свое поведение водачът е осъществил
състав на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП и чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДвП, св. Х. М. Х. съставил акт за установяване на административно
нарушение, който бил подписан от въззивника без възражения.
След проведеното изследване на кръвта, М. И. Н. (химик в
Специализирана химическа лаборатория за изследване на алкохол при "МБАЛ Св.
Анна – Варна" АД) съставила протокол за химическа експертиза, в който
посочила, че в изпратената за изследване проба кръв, взета от К.Ж.К., се
доказва етилов алкохол в количество: 0, 84 промила в кръвта.
В предвидения в разпоредбата на чл.
44, ал. 1 от ЗАНН срок не е било депозирано писмено възражение срещу
съставения на водача АУАН.
На 22.04.2020 г. В. Т. Т. - началник група към ОД на МВР
– гр. Варна, РУ-*****, издал обжалваното наказателно постановление .
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се
потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени средства:
гласни доказателствени средства - показанията на св. Х. М.Х. и писмени
доказателства и доказателствено средство: НП №
20-0324-000238/22.04.2020г., акт за установяване на административно нарушение №
66296/02.02.2020 г., както и приложените в административно наказателната
преписка писмени доказателства, писмо с вх. № 2310829.05.2020 г. от ОД на МВР
сектор „Пътна полиция“ гр. Варна, ведно със справка за наложени наказания на К.Ж.К..
Авторството на деянието и неговата субективна страна се
установява изцяло от показанията на св. Х. М. Х., които са вътрешно
непротиворечиви, последователни и логични, а освен това съответстват и на
представените по делото писмени доказателства, както и на редовно съставения
акт за установяване на административно нарушение. От показанията на свидетеля
се установява, че по отношение на жалбоподателя е извършена проверка с
техническо средство, след което му е издаден талон за явяване в лечебно
заведение за медицинско изследване.
При анализа на доказателствената стойност на съставения
АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл.
189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна
доказателствена сила, т. е. удостоверените от контролните органи факти се
считат за установени до доказване на противното. Доколкото по делото не са
налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните
органи, а напротив показанията на св. Х. подкрепят и затвърждават
удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа на направените от
съда фактически изводи, включително за установеното количество алкохол в кръвта
на водача след извършена проверка с техническо средство "Алкотест Дрегер
7510" с № ARDM 0236.
Съдът намира за достоверни и останалите представени по
делото писмени доказателства, поради това че същите са еднопосочни и
непротиворечиви.
По изложените съображения за достоверност на всички
събрани по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
съдът направи въз основа на същите своите фактически изводи.
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен
от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
Съдът намира, че въззивникът К.Ж.К. е извършил от
обективна страна нарушение на посочената разпоредба, тъй като от
доказателствата по делото се установява по несъмнен начин.
От субективна страна предвид формалния характер на
престъплението (липсата на съставомерен резултат) деянието може да бъде
извършено само при пряк умисъл, какъвто в случая е налице. Водачът К. е
управлявал моторното превозно средство с ясното съзнание, че преди това е
употребил алкохол.
По отношение на нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП-възражения не бяха направени.
По отношение на възражението за допуснато нарушение на
чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.
52, т.5 ЗАНН съдът счита същото за неоснователно. Както в АУАН, така и в
обжалваното НП достатъчно ясно са описани обстоятелствата при които е било
извършено описаното нарушение. Яснота относно тези обстоятелства внесе и св.Х..
Обстоятелството, че два от АУАН са съставени за извършени нарушения в гр.*****,
и два АУАН за извършено нарушение в с.*** с интервал от около 10 минути,
настоящият състав не счита, че е основание за отмяна на обжалваното НП. От
показанията на св.Х. става ясно, че въззивника първоначално е бил спрян за
проверка в гр.*****, а след неговото бягство е бил заварен в с.***, което е в
същата община на около 6 км.
Възражение по отношение на техническото средство за
измерване на алкохол в издишания въздух и дали същото е преминало съответния
метрологичен контрол не бяха направени, поради което настоящият състав не е
изисквал доказателства за тяхната техническа годност към датата на нарушението.
По приложението на чл. 28 ЗАНН:
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима
разпоредбата на чл.
28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
Напротив касае се за типично нарушение. Нещо повече – управлението на МПС е
дейност, която винаги е източник на повишена опасност, а концентрацията на
алкохол от 0, 84 на хиляда обикновено води до емоционална неустойчивост,
отслабване концентрацията на вниманието, забавени реакции, умерено изразени
координационни нарушения, вегетативни смущения. Физиологичните промени, които
настъпват във водачите, употребили алкохол, улесняват настъпването на инциденти
със значителни общественоопасни последици, поради което и процесното нарушение
не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.
По отношение на наказанието:
Санкционната разпоредба на чл.
174, ал. 1, т. 2 ЗДВП предвижда административни наказания лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер на 1000 лв. за водач,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта,
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително.
Поради това, че размерът на предвидените наказания е
фиксиран, пред съда не е поставен въпросът за тяхната евентуална завишеност,
респ. несправедливост.
По изложените съображения, съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Същото се касае и по отношение на нарушението по чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДвП.
.
Мотивиран от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0324-000238 от
22.04.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР – Варна, РУ-*****, с което
на К.Ж.К., ЕГН ********** за административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000,00 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца и за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание-„Глоба“ в размер на 10,00 лева, като на
основание наредба N Із-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: