Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени 14.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на
четиринадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Р. Цариградска
При секретаря Боряна Николова, като разгледа докладването от съдията Гр. Д.
№ 196 по описа за 2020 год.,
на Павликенския Районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с
чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът В.Р.М. излага в исковата си молба,
че на 10.12.2018 год. около 15:30 ч., на път от републиканската пътна мрежа
І-4, при км. 95+305, е реализирано ПТП с участието на ищеца като пътник в едно
от МПС – т.а. марка „Ивеко“ модел „Дейли 35 Ц“ с peг. № ***, с № на рама:
ZCFC35A1005475162, управляван от В.Р.Р. с ЕГН: **********, притежаващ СУМПС №
***, валидно до 27.10.2019 год. Ищецът не бил запознат с механизма на ПТП
поради загубата на съзнание и липсата на ясен спомен за случилото се, но
предполага, че автомобилът, в който се е возил е навлязъл в насрещната лента за
движение, а насрещно движещия се в нея автомобил не е предприел навременно
спиране, за да предотврати удара. Твърди, че в резултат на ПТП е пострадал,
като получил контузия на гръден кош и глава - след произшествието бил откаран в
ЦСМП гр.Севлиево, а на 14.12.2018 г. посетил хирург с нови оплаквания:
главоболие, замаяност, болки в областта на лява гръдна половина. При преглед с
цел медицинско освидетелстване било установено, че има посттравматичен
периорбитален оток в ляво, състояние след аркада на лява вежда, оток и хематом
на калварията и темпорално 5/9 см., оток и хематом на устната, по-изразен в
ляво с рана по вътрешната повърхност около 3 см.; оток на венците на горна и
долна челюст в ляво; хематом окцикитално с диаметър 5 см.; хематом на лява
гръдна половина странично от 4-то до 9-то ребро 7/20 см.; хематом лумбално в
ляво 5/5 см.; оток и хематом на ляво рамо, слизащ към лява мишница 7/12 см.;
хематом на сгернума с диаметър 6 см.; охлузване и хематом на ляв лакът към
мишницата 6/12 см.; оток и хематом на двете китки, оток и хематом на двете
колена и препателарен бурсит; дифузни хематоми по двете подбедрици отпред и
странично. Преживял също силна уплаха и емоционален стрес, довели до проблеми
със съня и непрекъснато напрежение, страхувал се да се вози в автомобил и му
била поставена диагноза симптоми на посттравматично стресово разстройство.
Излага, че не все още не се е възстановил след инцидента и лечението продължава
- има главоболие, световъртеж, прилага медикаментозна терапия.
Твърди, че Застраховател по ЗЗ „ГО“ на л.
а. марка „Ивеко“, управляван от виновния за ПТП водач е първият ответник
„Застрахователно дружество Евроинс" АД съгласно застрахователна полица №
BG/07/118002106112 със срок на валидност до 23.07.2019 год., цитирана и в
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и материални щети №
658/10.12.2018 год. на РУ Севлиево. Дружеството отказало да изплати обезщетение
на ищеца по заведената от същия щета № **********/30.04.2019г. Другия
автомобил, участвал в ПТП бил със застраховка при втория ответник „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, за
който по образувана щета № 0000-1000-03-19-7318/30.04.2019 г. също отказал
изплащане на обезщетение.
Моли съда да постанови решение, с което да
осъди първия ответник да му заплати сумата 10 000 лв., представляващи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от процесното ПТП, ведно с
обезщетение за забавено плащане върху тази сума, считано от 10.12.2018г. до
окончателно погасяване на задължението, както и сторените в гражданското
производство разноски. При условията на евентуалност, ако не бъде уважен по
основание искът срещу първия ответника, предявява иск в същия размер против втория
ответник за обезщетяване на същите вреди, ако се установи, че виновен за ПТП е
водачът, застрахован при него.
Ответникът
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД чрез процесуалния си представител в
представен по делото писмен отговор заема становище за неоснователност на
предявените искове. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, алтернативно оспорва размера на претендираните
вредите. По първото възражение излага, че по делото не са ангажирани
доказателства, доказващи по безспорен начин извършено противоправно деяние от
страна на застрахован в дружество водач, в пряка причинно следствена връзка, с
което ищеца да е претърпял всички посочени в исковата молба вреди. От своя
страна твърди, че виновен за ПТП е водачът на л.а. „Рено“, М.П., както и че е
налице съпричиняване от страна на ищеца. Изрично се оспорва и твърдението, че
ищецът е претърпял вреди като последица от това ПТП. При условията на
евентуалност възразява, че искът за неимуществени вреди е силно завишен и
неотговарящ на реално претърпените болки и страдания. Моли предявеният главен
иск да бъде отхвърлен, както и акцесорният такъв за лихви от претендираната
дата – не по-рано от 30.07.2019г.
Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът ЗК„Лев Инс“ АД оспорва
твърдените в исковата молба причини, обстоятелства и механизъм на настъпване на
процесното ПТП, както и че за настъпването на същото отговорност носи застрахования
в застрахователното дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите водач на л.а. „Рено“. Оспорва и размера на
претендираното обезщетение. Твърди, че вина за ПТП е изцяло на водача на
товарния автомобил, алтернативно съпричиняване от страна на ищеца.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по
делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 658 от 10.12.2018 год.,
издаден от РУ на МВР гр. Севлиево, на 10.12.2018 год. около 15:30 ч., на път от
републиканската пътна мрежа І-4, при км. 95+305, е реализирано ПТП с участието
на МПС – т.а. марка „Ивеко" модел „Дейли 35 Ц“ с peг. № ***, с № на рама:
ZCFC35A1005475162, управляван от В.Р.Р.с ЕГН: **********, притежаващ СУМПС №
***, валидно до 27.10.2019 год./подменено с чуждо/ и л.а. „Рено Т“ с ***,
собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, управлявано от М. Ц. П.. Като пътник в
първия автомобил е посочен ищецът по делото. В графата „пострадали лица” на
протокола са вписани водачът на товарния автомобил, който е починал, водачът на
лекия автомобил, който е със счупена ръка и ищецът – с контузен гръден кош.
Отразено е също, че Застраховка ГО на водача на т.а. е към първия ответник, а
на лекия автомобил – към втория ответник, което е признато и от самите
ответници в отговорите на исковата молба. Тъй като това са неизгодни за
ответниците факти, а и с оглед разпоредбата на чл.161 ГПК, съдът приема за доказано
съществуването на валидни застрахователни правоотношение по Договор за
застраховка „Гражданска отговорност” за горепосочените автомобили към
процесната дата с ответниците по делото. Към датата на ПТП ищецът е на
27-годишна възраст.
Представени са фиш от
спешна медицинска помощ, медицинско направление към хирург и свидетелство,
издадено от хирург, от които се установява, че ищецът след ПТП е посетил ЦСМП в
гр.Севлиево, където са установени контузия и рана на главата. Оплаквания от
болки в шийните прешлени, дланта, ребрата са довели до рентгеновото им
изследване, от което няма данни за счупвания. Ищецът е отказал хоспитализация,
посетил е хирург в гр.Горна Оряховица на 14.12.2018 год., който е установил
като обективна находка: посттравматичен периорбитален оток в ляво, състояние
след аркада на лява вежда, оток и хематом на калварията и темпорално 5/9 см.,
оток и хематом на устната, по-изразен в ляво с рана по вътрешната повърхност
около 3 см.; оток на венците на горна и долна челюст в ляво; хематом окцикитално
с диаметър 5 см.; хематом на лява гръдна половина странично от 4-то до 9-то
ребро 7/20 см.; хематом лумбално в ляво 5/5 см.; оток и хематом на ляво рамо,
слизащ към лява мишница 7/12 см.; хематом на сгернума с диаметър 6 см.;
охлузване и хематом на ляв лакът към мишницата 6/12 см.; оток и хематом на
двете китки, оток и хематом на двете колена и препателарен бурсит; дифузни
хематоми по двете подбедрици отпред и странично. Всчики контузии са с давност 3-5 денонощия.
Съгласно амбулаторен лист от 10.12.2019г., е извършен преглед на ищеца от
личния му лекар. В снетата по данни на пациента анамнеза същият е споделил за
продължаващо в годината след катастрофата главоболие и световъртеж. Видно от
приложеното по делото медицинско удостоверение на л.13, издадено от психиатър,
на 28.12.2018г. ищецът е със симптоми на посттравматично стресово разстройство.
Изписани са му медикаменти, вкл. такъв със „зелена“ рецепта.
От гласните доказателства по делото се
установи, че ищецът е пострадал при процесното ПТП, като е бил пасажер в
л.а. „Рено Т“ с ***,
собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, управлявано от М. Ц. П.. При удара в
областта на главата му попаднали стъкла, които били премахнати в ЦСМП
гр.Севлиево, но главата и устната му кухина били в рани. Загубил съзнание за
неопределен, но кратък период от време – около половин час. Изпитвал болки след
съвземането си по цялото тяло. Не можел да става и около три месеца бил на
легло, а заради раните в устата се хранел през сламка около месец. На гърдите
имал синини и натъртвания, които лекувал външно с компреси и мехлеми, пиел
обезболяващи. Поради болките ставал и се придвижвал само с чужда помощ /св.Н./
първите два месеца. За същия период бил изнервен, дразнел се от шумове и
светлина, не спял спокойно, изпитвал често главоболие. Тъй като отказвал да
излиза и не се чувствал добре, спрял да работи за около 4-5 месеца. И към
настоящия момент имал главоболие, страх да пътува с автомобил, сънува кошмари.
Променила се поведението му, като от весел и комуникативен човек станал затворен
и единак.
Представени са
застрахователни претенции до двамата ответници, двете с дата 30.04.2019г., от
които е видно, че ищецът, чрез пълномощник е предявил към всеки от ответниците претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпилото ПТП в размер на
10000 лв., като е посочил банкова сметка. ***ва ищецът е уведомен, че към не
може да получи обезщетение по щетата, тъй като не е установено, че
застрахованият в дружеството водач е отговорен за настъпване на вредоносния
резултат.
По делото е допусната
съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която въз основа на
материалите по делото и досъдебно производство № 538/2018 г. на РУМВР Севлиево
е изготвило заключение. Според вещото лице процесното пътно-транспортно
произшествие е реализирано на 10.12.2018 год. около 15,25 часа, при движение по
първокласен път 1-4 при км. 95+305 в землището на с.Идилево, общ. Севлиево,
извън населено място, през светлата част на денонощието, сухо време. Платното за движение е асфалтирано, сухо по време на произшествието, а
участъкът от пътя и прав, с надлъжен наклон на спускане в посока изток, към
град Варна - 0,5 %. Двупосочно платно за движение, с по една пътна лента за
всяка посока, разделено с начертана бяла прекъсната разделителна линия. Не са
налице доказателства за пътни знаци, които да определят максимално допустимата
скорост на движение, но доколкото се касае за път извън населено място
максимално допустимата скорост е 90 км/ч. Не са налице данни за ограничена
видимост. Товарен автомобил „Ивеко Дейли“ се е движел по първокласен път в посока
град София от изток към запад. По време на движението си, водачът му допуска
движение в югозападна посока и навлиза върху южната пътна лента, полагаща се за
насрещно движещите се ППС. По същото време влекач „Рено Т“ с прикаченото към
него полуремарке се е движел в обратна посока от град София към град Варна, от
запад към изток, върху полагащата му се южна пътна лента. Вследствие пресичане
траекториите на движение на двете МПС, настъпва удар, с предните леви части.
След удара т.а.„Ивеко Дейли“ продължава движението си в югозападна посока, като
пресича южната пътна лента и навлиза върху южния банкет и зона покрита с храсти
и спира изразходил кинетичната си енергия, с предната си част към югозапад.
След удара влекач „Рено Т“ продължава движението си в югоизточно посока, като
част от влекача навлиза върху южния банкет и зона покрита с храсти, където
спира изразходил кинетичната си енергия с предната си част към югозапад, а
полуремаркето се установява върху южната пътна лента и южния банкет, с предната
си част към югоизток, сдвоено с влекача.
Скоростта на движение на
процесиите МПС е установена и с помощта на тахографа, монтиран във влекач „Рено
Т“, който посочва, че в периода 13:20-13:30 скоростта на движение е 85,2 km/h.,
след което устройството, вследствие на механичното въздействие върху влекача
отчита рязко увеличаване на скоростта. Относно т.а.„Ивеко Дейли“ към момента на
удара в протокола за оглед на местопроизшествие от 10.12.2018 год. е посочено
разположението на процесиите МПС след удара. След извършване на анализ и
математически изчисления вещото лице обосновано приема, че скоростта на
движение на т.а.„Ивеко Дейли“ в момента на удара е 86,2 km/h . Критичната пътна
ситуация възниква в момент, в който т.а.„Ивеко Дейли“ е предприел пресичане на
прекъснатата разделителна линия и навлизане с предна лява част върху пътната
лента полагаща се за движение на влекач „Рено Т“. След възникване на опасната критична
пътна ситуация, водачите на двата автомобила са нямали техническа възможност да
спрат до мястото на удара в разстоянието, с което са разполагали. Същите са се
намирали, съответно т.а.„Ивеко Дейли" на разстояние 33,0 м. което е
по-малко от необходимото му разстояние за спиране 86,9 м., а влекач „Рено Т“ се
е намирал на разстояние 32,7 м. което също е по-малко от необходимото му
разстояние за спиране 89,7 м. Мястото на удара е върху платното за движение – в
южната пътна лента, полагаща се за движещите се ППС в посока към град Варна,
между предната лява част на т.а.„Ивеко Дейли" и предната лява част на
влекач „Рено Т“ на разстояние. Ударът е челен кос. Във втората фаза на удара
лявата странична част на т.а.„Ивеко Дейли" достига до лявата странична
част на влекача и предната лява долна част на полуремаркето. Основната причина
за ПТП от експлоатационно техническа гледна точка е навлизането на т.а.„Ивеко
Дейли“ в насрещната пътна лента, полагаща се за движение на влекач „Рено
Т" с прикаченото към него полуремарке. От друга страна влекач „Рено Т“
управляван от водача си се е движел в полагащата му се южна пътна лента.
В материалите по
досъдебното производство липсват данни за наличие или липса на обезопасителни
колани и поставянето им, конкретно от ищеца. По отношение относимостта на това
обстоятелство към вредите по пасажерите вещото лице сочи, че в конкретния
случай, при правилно поставен обезопасителен колан по време удара тялото на
ищеца не би следвало да достигне предното панорамно стъкло или тавана на автомобила.
Но в зависимост от положението на пострадалия, части от тялото му могат да
достигнат до вътрешните части на купето.
Заключението на
експертизата не е оспорено от страните и съдът го кредитира като обективно,
вярно и безпристрастно, като взема предвид подробното научно обосноваване на
дадените отговори и съответствието му с останалите доказателства по делото.
По делото е допусната и
изготвена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, изготвена и
поддържана в съдебно заседание от вещото лице д-р Г.. Съгласно заключението,
всички описани в исковата молба травматични увреждания е възможно да са
получени при процесното ПТП и се намират в пряка причинно-следствена връзка с
него. Същите са със срок на лечение около 25 дни, като през първите десет дни
болките са били значителни. Получените травми е възможно да се получат и при
поставен обезопасителен колан, поради което вещото лице не може да отговори
дали ищецът е бил с поставен такъв. Заключението
на вещото лице съдът намира за обосновано и правилно, тъй като е подробно
аргументирано и съответства на представените писмени и гласни доказателства.
При така установените
факти съдът достига до следните изводи:
Предявен е осъдителен иск
с правно основание чл. 432 ал. 1 във вр. с чл. 493 ал. 1 т. 1 и т. 5 от КЗ във
вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен главния иск ищецът
следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на
валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ между
причинилия на увреждането и застрахователя, както и фактите, включени в състава
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи отговорността
на прекия причинител. С договора за застраховка „Гражданска отговорност“,
съгласно чл. 429 ал.1 т. 1от КЗ, застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на
увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането, а също така и лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. Наред с това
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно: деяние/действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между
деянието и вредата и вина. При така предявения иск ищецът следваше да установи,
че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован при първия,
алтернативно при втория ответник, автомобил, че това деяние е причинило вреди и
те са в причинна връзка с деянието. Факти, които съдът намира за категорично
установени от събраните по делото доказателства.
Между страните не е спорно
и се установява от доказателствата по делото, че на 10.12.2018 год. е
реализирано ПТП между МПС т.а. „Ивеко“ модел „Дейли 35 Ц“ с peг. № *** и водач
В.Р.Р.и л.а. „Рено Т“ с ***, собственост
на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, управлявано от М. Ц. П.. Ищецът е бил по време на
ПТП на пасажерската седалка в т.а. „Ивеко Дейли“. Не е спорно между страните,
че към датата на произшествието за товарния автомобил е имало сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност” с първия ответник „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД. От заключението на авто-техническата експертиза, изцяло
кореспондиращо със свидетелските показания н аочевидците на ПТП, по безспорен начин
се установява, че причина за настъпване на сблъсъка между двете превозни
средства е безпричинното навлизане на товарния автомобил „Ивеко Дейли“ в
лентата за насрещно движение. Това е станало в такъв период от време и при
такова отстояние между двете превозни средства, че водачът на „Рено“ не е имал
възможност да извърши маневра, чрез която да предотврати удара. Описаното
поведение на водача на товарния автомобил е противоправно, в нарушение на
разпоредбата на чл. 16 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, съгласно която на пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни
ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне.
От писмените и устни
доказателства по делото безспорно се установява, че ищецът е бил сред
пътувалите в товарния автомобил лица. Вследствие на сблъсъка ищецът е претърпял
неимуществени вреди. По делото се установи, че ищецът е получил наранявания в
областта на главата и торса, - периорбитален оток в ляво, аркада на лява вежда,
оток и хематом на главата, оток и хематом на устната, вкл. по вътрешната
повърхност, оток на венците, хематом на лява гръдна половина в областта на
ребрата, на кръста и на ляво рамо, слизащ към лява мишница, охлузване и хематом
на ляв лакът и на двете китки и двете колена,
и препателарен бурсит; дифузни хематоми по двете подбедрици. Преживял
също силна уплаха и емоционален стрес. За да достигне до този извод съдът се
основава на заключението на съдебно-медицинската експертиза, която е изследвала
представената от ищцовата страна медицинска документация и гласните
доказателства. Нараняванията, описани от свидетелите съответстват на механизма
на протичане на ПТП. Уврежданията се изразяват в изживяна болка. Съпоставяйки
свидетелските показания и заключението на вещото лице, съдът приема, че при
настъпване на сблъсъка между двете МПС и впоследствие, при преобръщане на т.а.,
ищецът е претърпял болки от съприкосновения с вътрешни части на МПС и получил
контузии и натъртвания. Възстановителният период съдът приема за доказан за
периода, посочен от вещото лице, като не се установиха с надлежни доказателства
по-продължителни болки и страдания.
В представения амбулаторен
лист, издаден от специалист психиатър и неоспорен от ответника, на ищеца е
поставена диагноза „посттравматично стресово състояние“, което се дължи на
претърпяното ПТП, по сведения на пациента. На същия е назначена психотерапия,
за която има данни, че е проведена – закупени са лекарства. Констатациите на
психиатъра кореспондират с показанията на свидетелите за психическото състояние
на ищеца. В съответствие с нормалната житейска логика е пътник в МПС да получи
стресова реакция, тъй като при пътуването си същият не следи непосредствено
движението и поведението на участниците в него, и по тази причина за него
катастрофата представлява непредвидимо внезапно събитие, което без съмнение има
за последица чувство на страх и паника. След произшествието ищецът имал страх
да пътува.
При така изложеното съдът
приема, че освен физическата болка, причинена от процесното ПТП, ищецът е
получил и описаните психологически стрес, страх и безпокойство, които също се
намират в причинно-следствена връзка с него. С това са налице всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Направеното
от ответника възражение за съпричиняване на вредите, поради непоставен от ищеца
обезопасителен колан, съдът счита за неоснователно, тъй като на практика
липсват обективно установени травми, позволяващи обсъждането на връзката между
тях и предпазния колан.
Съгласно разпоредбата на
чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на
чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е претърпял травматични
увреждания, довели до сериозни болки и страдания, неприятни емоционални
изживявания, уплаха и безпокойство. Данните по делото водят съда до извод, че
претърпените от ищеца болки са били с голям интензитет и не са отшумели бързо.
Налага се е помощ от друг човек за ставане, тоалет и др. елементарни дейности.
Обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което се явява
обусловено и от икономическа конюнктура в страната, вкл. средната работна
заплата, инфлация и др. /Решение № 88 от 17.06.2014 г. на ВКС по т. д. №
2974/2013 г., II т. о., ТК /.
С оглед събраните
доказателства и гореизложените аргументи съдът намира, че следва да уважи
предявената претенция за неимуществени вреди в размера от 5000 лева, а за
горницата над тази сума искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Освен претендираната
главница, ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В съответствие с нормата на
чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения за непозволено увреждане, длъжникът се смята
в забава и без покана. Съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, застрахователят по
застраховка „ГО“ дължи само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата
на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Видно от доброволната претенция приложена
към исковата молба, ответникът по главния иск е бил уведомено за процесното ПТП
на 30.04.2019 г., от която дата съдът намира претенцията за присъждане на
обезщетение за забава за основателна.
Съразмерно на уважения иск ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските съразмерно на уважената
част от иска – 50% или 822,50лв., при направени разноски общо 1645лв. /407лв.
за ДТ, 408лв. депозит за вещи лица, 830лв. адвокатски хонорар/.
Първият ответник също претендира
присъждането на направени разноски по делото, изразяващи във възнаграждение на
представлявалия го юрисконсулт и за експертиза /внесени 230 лв./. На основание
чл.78 ал.8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на
300 лв. От общия размер на разходите – 530 лв., съразмерно на отхвърления
материален интерес съдът присъжда на ответника сумата 265лв. При прихващане по
компенсация между разноските, които вяска от страните дължи на другата, първият
ответник следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 557,50лв.
С оглед уважаване по основателност на
претенцията спрямо първия ответник, не е реализирано вътрешно-процесуалното
условие – отхвърляне на иска, за да подлежи на разглеждане по същество
претенцията спрямо втория ответник, предявена в условията на евентуалност. По
тази причина съдът не може да присъди разноски по този иск за никоя от
страните.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 432 ал. 1 във вр. с чл. 493 ал. 1 т. 1 и т. 5 от КЗ във вр. с чл.
86 ал. 1 от ЗЗД, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРО ИНС“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1592, р-н „Искър“, бул.“Христофор
Колумб“ №43, представлявано от *******, ДА ЗАПЛАТИ на В.Р.М. с ЕГН **********
***, сумата 5 000,00 лв. /пет хиляди лева/ застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, и
посттравматично стресово състояние, в резултат на настъпилото на 10.12.2018
година пътнотранспортно произшествие, поради противоправното поведение на
застрахован при ответника водач на т.а. марка „Ивеко“ модел „Дейли 35 Ц“ с peг.
№ ***, ведно със законната лихва считано от 30.04.2019 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5 000 лева до пълния предявен
размер от 10 000 лева като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРО ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1592, р-н „Искър“, бул.“Христофор Колумб“ №43, представлявано от *******,
ДА ЗАПЛАТИ на В.Р.М. с ЕГН ********** ***, сумата от 557,50лв. /петстотин
петдесет и седем лева и петдесет ст./ - разноски по делото, съразмерно
уважената част от иска и по компенсация.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
И.И.