Р Е Ш Е Н И Е
15.04.2020 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание на петнадесети април през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.с. СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
като разгледа
докладваното от съдия НАЙДЕНОВА
ч.гр.дело № 15938 по описа за 2019 година, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК, образувано по постъпила в СГС чрез частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ М.П.с рег. № 851 на КЧСИ жалба от “Т.С.“ ЕАД срещу разпореждане от 07.10.2019 г. на ЧСИП./връчено на длъжника на 09.10.2019 г./ за намаляване размера на адвокатското възнаграждение в полза на взискателя по изпълнението на 300лв.. Жалбата се поддържа, независимо от направен овпоследствиеу от ЧСИ намаляване на 280 лв. на адв.възнаграждение в полза на взискателя, направено с разпореждане от 24.10.2019 г.
Жалбата е допустима, надлежно админстрирана е от съдебния изпълнител.
С жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното постановление, и въпреки последващото намаляване на 280лв. наразноската на взискателя за адвц.възнаграждение, тъй като приетите от ЧСИ разноски по изпълнението за адвокатска защита било несъобразено с фактическата пиравна сложност на процеса и размера на главното вземане, и надхвърляли минималното такова за образуване на делото от 200лв. и още 30лв. възнаграждение по чл.10, т.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС за минимланите размери на адв.възнаграждения. Така моли същото да се намали на 230лв.
С писмен отговор взискателя по изпълнението Р.Т.чрез пълномощник адв.К.Б., оспорва жалбата като просрочена и по съществно-неосновантелна, тъй като слобразуване на зип.дело взискателят е бил искал други изп.способи за събиране на вземането, освен този, посочен в молбата за образуване.
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИП.счита жалбата на длъжника за допустима, но неоснователна, по мотиви, че върху длъжника тежи отговорността за разноски в изпълнението в случая, определеното адвокатско възнаграждение от съдебния изпълнител е съобразено както с това за образуване на изпълнително дело-200лв., така и с действително извръжшваните от взискателя и неговия пълномощник действия-получаване на съобщения, изготвяне на възражение, и счита, че намаляването му до 280лв. съотвества на слогжността на делото и минималните размери, които в случая са 230 лв.
СГС, като
разгледа жалбата, становището на взискателя, мотивите на ЧСИ Петков, и се запозна с приложеното копие от изп.дело № 20198510402059
намира следното :
Изпълнителното производство е било образувано пред ЧСИ
на 12.09.2019 г. по молба на взискателя
Р.Т., чрез пълномощник адв.К.Б. въз основа на изпълнителен лист, за осъждане на
“Т.С.“ ЕАД да заплати на взискателя сума 230,26 лв. за разноски по съдебно
дело. С молбата е посочен изпълнителен способ- запор на движими вещи и
дружествени дялове на длъжника и възбрана на собственост, без да са
иднивидуализирани обектите на тези мерки.Претендирано е и 350лв. разноски за
платено адв.възнаграждение.
С молба
от следващия ден-13.09.2019 г., пълномощникът на взискателя адв.К.Б. е
оттеглила посочените в иницииращата молба изпълнителни способи, и е посочила
нов-запор на банкови сметки на длъжника.
На длъжника е връчена на 17.09.2019 г. поканата за доброволно изпълнение от 12.09.2019 г., като в нея е вписано задължението по изп.лист, също и дължимите от дължника суми за разноски 350 лв. за адв.възнаграждение.
С писмено възражение от 30.09.2019 г. дължникът е направил до съдебният изпълнител възражение за прекомерност на определените разноски за адвокат, като възразява, че адвокатското възнаграждение следва да се намали до 230лв. съгласно минималните размери по Наредба № 1/2004г. на ВАдвС.
С обжалваното разпореждане ЧСИ Б. е намалил адв.възнаграждение на 300 лв., което е съобщено на длъжника на 09.10.2019 г., което прави жалбата срещу това разпореждане подадена в срока по чл.436 от ГПК.
В последствие, по молба на пълномощника на взискателя от 24.10.2019 г., ЧСИ е намалил с разпореждане от 24.10.2019 г. разноската за адвц.възнаграждение от 300лв. на 280 лв.
Разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба №
1/2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) предвижда възнаграждение за образуване на изпълнително
дело в размер на 200 лв. , а съгласно чл.10,
т.2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 7/22.01.2019 г.) се
предвижда за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. -
1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1. Или в конкретния
случай, предвид размера на вземането, което е до 500лв., минималното
адв.възнаграждение е общо 230 лв. Жалбата се явява основателна, доколкото към
момента на образуване на изп.производство изменението на чл.10, т.1 от Наредба
№ 1/2004г. е в сила, при което няма
основание за по-голям размер на разноски за адвокат за процесуално
представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнително дело рповече
от 1/10 от минимума/ от 300лв./ по чл.7, ал.1, т.1 от същата Наредба, доколкото
не е налице и фактическа и правна сложност на изпълнението. Такава не се
обосновава и с подадената на следващия ден след образуване на изп.дело молба от
пълномощника на взискателя, с която наместо сочен в молбата изп.способ, се посочва
друг такъв, доколкото между двете молби, подадени в два последователни дни, не
са извршвани никакви действия, които да сочат, че начално посочените
изпълнителни способи на били неуспешни, и вземането не може да се удовретвори
чрез тях. Ето защо следва да се намалятг разноските на 230 лв.
В настоящето съдебно производство не следва да се присъждат
разноски. В производството по разноските страните не си дължат разноски,
тъй като в такова производство-относно дължимостта и размера на разноските, не
се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (
в този смисъл и определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г.
на IV г.о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г.
на IV г.о. ВКС). Ето защо макар жалбата на длъжника да е
основателна, същият няма право на разноски в това производство.
Воден от горното и на основание чл.437 от ГПК, СГС
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ, по жалба на длъжника по изпълнението “Т.С.“ ЕАД
разпореждане от 07.10.2019 г. на ЧСИ М.П.за определяне размера на адвокатското
възнаграждение в полза на взискателя по изп.д.№ № 20198510402059 на 300лв. /намалено
в последствие на 280лв./, като НАМАЛЯВА размера на разноската за адвокатското
възнаграждение в полза на взискателя, на сумата 230 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за разноски в това производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.