№ 230
гр. Пазарджик, 06.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на шести март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело №
20235200100145 по описа за 2023 година
Първоначално делото е било образувано пред Административен съд -
Стара Загора по подадена искова молба от П. Ж. П., ЕГН **********, с
настоящ адрес в ***. С определение № 2203 от 23.11.2022 г. по адм. дело №
749/2022 г. производството е прекратено и изпратено по подсъдност на ОС -
Стара Загора, откъдето делото е изпратено на Пловдивски апелативен съд
поради отвод на всички съдии в съда. С Определение № 68/24.02.2023 г. по
гр. д. № 103/2023 г. ПАС изпраща делото на ОС - Пазарджик, по реда на чл.
23, ал. 3 от ГПК.
Исковата молба е нередовна.
Сезиращата съда искова молба вх. № 6553 от 08.11.2022 г. е написана
ръкописно върху друг (напечатан) текст, като така компилираният документ
не може да обективира ясно изявление на своя носител.
Нещо повече. Делото е изпратено по подсъдност на ОС - Стара Загора,
приемайки че не се сочат факти, които да обосноват специалния ред по АПК,
въпреки нередовността на исковата молба към него момент, които не са
отстранени и с последващо подадената уточнителна молба вх. №
6819/21.11.2022 г.
Нередовностите на молбата не са отстранени поради следното:
Когато се твърди, че по силата на някакво правоотношение едно лице
дължи пари на друго, обстоятелствата, на които се основава искането,
задължително включват източника на правоотношението с всичките му
индивидуализиращи белези. Ищецът дължи уточнение дали вземането, чиято
1
защита търси, е елемент от правоотношение, възникнало от договорен или от
извъндоговорен източник. При твърдения за липса на договор следва да бъдат
описани фактите, които да могат да бъдат подведени под съответния състав
на неоснователното обогатяване, деликта или гестията. При изложени
твърдения за договорен източник на задължението, съотв. на
кореспондиращото му субективно право, чиято защита се претендира, ищецът
не е длъжен да квалифицира договора, но е длъжен да го индивидуализира по
време и място на сключване, субекти и характеризиращи престации. Това е
така, защото правните последици от различните видове договори са различни
и съдът не може да реши спора без да е изяснено какви точно последици от
какъв договор се претендират (в този смисъл изрично Решение № 494 от
15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 673/2010 г., IV г. о.).
Имуществените вреди следва да са ясно описани – в какво точно се
изразява твърдяното от ищеца намаляване на имуществото му (унищожаване
на вещ или намаляване на нейната стойност, понасяне на разноски или
извършване на други плащания, възникване на задължения и др.) или/и
твърдяната неосъществена възможност за увеличаване на имуществото му
(нереализирана сигурна печалба, други доходи или граждански плодове и
пр.). Когато ищецът претендира обезщетения за различни вреди, в
обстоятелствената част на исковата молба всяка отделна вреда трябва да бъде
точно индивидуализирана – в какво се състои, както и ясно да бъде
разграничена от останалите твърдяни вреди. За различните посочени от него
имуществени вреди ищецът не може да претендира едно общо обезщетение, а
в петитума на исковата молба следва да заяви отделно по размер
обезщетение, което търси за всяка една вреда, тъй като в тези случаи е налице
обективно съединяване на искове (чл. 210 от ГПК) - така изрично Решение №
105 от 9.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2256/2020 г., IV г. о.
При преценка допустимостта на предявения иск съдът дължи да
установи доколко е налице съответствие между обстоятелствена част и
петитум, тъй като ако такова липсва, искът е нередовен. В настоящия случай
е налице пълна неяснота относно обстоятелствата, на които се основава искът
– изискване на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК.
На следващо място посочените ответници не са индивидуализирани по
начина, предвиден в чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК с адрес за всички ответници,
2
респ. с посочване на законен представител за юридическите лица, а досежно
ответникът данъчна служба ул. „Ал. Стамболийски“ № 2, същата изобщо не е
правосубектно лице.
Липсва петитум на исковата молба - чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК.
Не се представят преписи от молбата според броя на ответниците - чл.
128, т. 3 от ГПК.
ІІ. По искането за освобождаване от държавна такса съдът ще се
произнесе след преценка редовността на исковата молба.
Водим от горното и на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 6553 от 08.11.2022 г.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението, с препис за
ответниците:
= да индивидуализира ответниците с посочване освен на имената, а и на
адрес за всички, респ. законен представител за юридическите лица.
= да посочи източника на правоотношението, от което счита, че
ответниците му дължат пари, за всеки един ответник поотделно, с всички
индивидуализиращи белези, като има предвид, че при твърдения за липса на
договор между него и ответниците, следва да опише ясно и конкретно
фактите, които да могат да бъдат подведени под съответния състав на
неоснователното обогатяване, деликта или гестията, а при твърдения за
договорен източник на задължението, ищецът е длъжен да индивидуализира
правоотношението по време и място на сключване, субекти и
характеризиращи престации.
= ако претендира обезщетения за различни вреди, в обстоятелствената
част на исковата молба всяка отделна вреда трябва да бъде точно
индивидуализирана – в какво се състои, както и ясно да бъде разграничена от
останалите твърдяни вреди.
= до посочи петитум (искане) на исковата молба.
= да представи преписи от исковата молба според броя на ответниците.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение изцяло и в срок,
3
исковата молба ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, а
производството ще бъде прекратено.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
4