Определение по дело №63/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260084
Дата: 15 февруари 2021 г.
Съдия: Николина Петрова Дамянова
Дело: 20213001000063
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

     .02.2021г., гр. Варна,

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на горепосочената дата, проведено в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                          НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. т. д. № 63

по описа на ВнАпС за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 265433/08.09.2020г. на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД - гр. София, ЕИК *, подадена чрез адв. Вл. П. от САК, и насрещна въззивна жалба вх. № 270120/27.11.2020г. на М.М.С. от гр. Варна, представлявана от адв. В. Н. от САК, срещу решение № 260102/23.07.2020г., постановено по т. д. № 1271/2019г. по описа на Варненски окръжен съд.

Въззивна жалба вх. № 265433/08.09.2020г., подадена от ответника в първоинстанционното производство, е насочена срещу решението в частта, с която са уважен предявените от М.М.С. осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за следните суми: за сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 18.08.2018г. в гр. Варна, в района на ул. „Райно Попович“ № 7, по вина на Георги Христов Георгиев с ЕГН **********, като водач на л. а. „Рено Меган“ с рег. № В 8861 КМ, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „ГО " по застрахователна полица № BG /30/118000463338; за сумата от 1440.32  лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби стойността на направени разходи за лечение и медикаменти, извършени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 18.08.2018г. ПТП; законна законната лихва върху двете суми, считано от 18.06.2019г. до окончателното им изплащане. Застрахователят релевира оплаквания за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, съставляващо отхвърляне на доказателствено искане за повторен разпит на вещото лице, изготвило СМЕ, поради новоузнати факти от справка на НЗОК, за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и за необоснованост на правния извод на окръжния съд за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице– чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Иска се отмяна на решението в обжалваната осъдителна част и отхвърляне на иска изцяло, ведно с акцесорната претенция за законна лихва, в евентуалност, за съществено намаляване на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди.

Представителят на застрахователя е направил доказателствено искане - за назначаване на допълнителна съдебно – медицинска експертиза която да даде отговор на въпроси относно здравословното състояние на ищцата въз основа на справка от НЗОК.

С насрещна въззивна жалба вх. № 270120/27.11.2020г. се атакува решението на ВОС в частта, с която са отхвърлен предявения от въззивницата – ищец иск за разликата над сумата 50 000лв. до 90 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с посоченото по- горе застрахователно събитие. Основните оплаквания са отново за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който според страната е занижен. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на иска за обезщетяване на неимуществени вреди изцяло в заявения размер, ведно с акцесорната претенция за мораторна лихва.

Процесуалният представител на М.М.С. е депозирал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалба на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са процесуално допустими. Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВнАпС по жалбата на застрахователното дружество, а въззивницата – ищец в първоинстанционното производство, е освободена от внасянето на държавна такса, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Жалбите отговарят на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Съставът на въззивния съд намира, че искането на ответника за допускане на СМЕ. Не се установяват допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които да обосноват извода за наличие на предвиденото в чл. 266, ал. 3 от ГПК изключение от приложението на разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ГПК, постановяващи забраната за събиране на доказателства във въззивното производството, тъй като не се твърди и установява да е имало пречка ответникът своевременно да се снабди и представи доказателствата, въз основа на които иска да се извърши допълнителна СМЕ. Отделно от това, в изготвената и приета СМЕ се съдържат достатъчни данни и фактически изводи на вещо лице със съответните специалност и квалификация, необходими за изпълнение на задачите, за физическото състоянието на ищцата преди и след ПТП.

Предвид така очертания от жалбите спор пред тази инстанция, въззивният съд намира, че не се налага служебно събиране на доказателства или даване на указания на страните за предприемане на процесуални действия за доказване на релевантни факти и обстоятелства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните, на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК

Воден от горното, съставът на ВнАпС, ТО, І – ви състав,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 265433/08.09.2020г. на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД - гр. София, ЕИК *, подадена чрез адв. Вл. П. от САК, и насрещна въззивна жалба вх. № 270120/27.11.2020г. на М.М.С. от гр. Варна, представлявана от адв. В. Н. от САК, срещу решение № 260102/23.07.2020г., постановено по т. д. № 1271/2019г. по описа на Варненски окръжен съд.

ОТХВЪРЛЯ искането на въззивника ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД - гр. София, за допускане на допълнителна съдебно – медицинска експертиза във въззивното производство.

 

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 17.03.2021г. от 14.00 часа, за които дата и час да се призоват страните.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.