О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1794
гр. Бургас, 14.10.2022
г.
Административен
съд гр. Бургас , четвърти състав, в
закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври юли две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
като разгледа, докладваното от съдия
Радикова административно дело № 1718 по описа за 2022г. ,за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба, подадена от „Съни кар“ ООД, ЕИК ********, чрез
процесуален представител адв. А. против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-4635-000192/05.09.2022г., издадена от С. А.- полицейски
инспектор към ОДМВР гр.Бургас, РУ Приморско, с която е прекратена регистрацията
на МПС - лек автомобил Шевролет, модел ХХР, с регистрационен
номер *********** за срок от 6 месеца
Жалбоподателят
иска отмяна на оспорения акт.
Наред с това,
иска да бъде постановено спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на заповедта.
Твърди, че процесният
лек автомобил Шевролет се дава под наем и при така създалата се ситуация, с дерегисгрирането
на това МПС, без каквато и да е вина на представител на дружеството, се спира и
осъществяването на тази дейност, което води до значителни финансови загуби.
Искането за
спиране на изпълнението е процесуално допустимо.
Същото е
направено в хода на допустимо за разглеждане производство. Актът, по отношение
на който се иска спиране на изпълнението, е оспорен в предвидения от закона,
срок, от лице, с доказан правен интерес от оспорване.
Разгледано
по същество е неоснователно по следните съображения:
Заповедта е
издадена на основание чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП.
Според чл. 172,
ал. 6 от същия закон, жалбата не спира изпълнението и́. Това законодателно разрешение е в отклонение от общия принцип, установен с разпоредбата на чл. 166, ал.1 от АПК. Ал.4 на
текста обаче предвижда, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния
акт може да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК (доколкото специални предпоставки за спиране
не са регламентирани в ЗДвП), когато не е предвидена изрична забрана за съдебен
контрол, както е в случая.
Тогава,
когато законът допуска предварително изпълнение на административни актове от
определен вид, е презумирано наличието на една или повече от следните
предпоставките: необходимост от осигуряване на живота или здравето на
гражданите, защита на особено важни държавни или обществени интереси, опасност,
че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако
от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно
поправима вреда – чл. 60, ал. 1 от АПК.
Следователно, условие за спиране на предварителното изпълнение на заповед,
издадена на осн. чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП,
е наличието на такова засягане на интереса на жалбоподателя, което да е
противопоставимо на защитения от законодателя, интерес.
В
тежест на жалбоподателя е да докаже наличието за него на предпоставки за
спиране, тъй като законодателят е приел, с оборима презумпция наличието им за
обществото, като е допуснал предварителното изпълнение на конкретния
административен акт.
Жалбоподателят
не доказва противопоставим свой интерес на този, защитен с презумпция от
закона. Заявена е само възможността за търпене на евентуални значителни
финансови загуби.
В
жалбата липсват твърдения за размер на вредите, така че да е възможно да се
прецени дали са значителни или трудно възстановими и които засегнатото лице би
понесло от предварителното изпълнение на оспорения административен акт. Не са
представени и никакви доказателства в тази връзка.
С
оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставки за спиране
предварителното изпълнение на оспорената заповед, поради което и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
искането на „Съни кар“ ООД, ЕИК ********** за спиране на
допуснатото по силата на закона, предварително изпълнение на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №22-4635-000192/05.09.2022г.,
издадена от С. А.- полицейски инспектор към ОДМВР гр.Бургас, РУ Приморско.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: