РЕШЕНИЕ
№ 514
гр. Пловдив, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300500338 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на И. С. Н., гр. П., чрез адв.
Н.С., АК П., срещу решение по гр.дело № 3359 по описа на РС Пловдив за 2021 г.
С въззивната жалба се обжалва частично постановеното Решение №
2436/08.12.2021 г., в частта, с която е признато за установено че И. С. Н. дължи на
„**************, следните суми: 476.84 лева – главница, представляваща неплатена
сума за доставена питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в гр.
************, за периода 06.10.2017 г.– 16.11.2020 г. и 50,43 лева - обезщетение за
забава за периода 20.12.2017 г.- 31.10.2020 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
26.11.2020 г. до окончателното погасяване, както и в частта за присъдените в полза на
„В**********” ЕООД, разноски.
Жалбоподателят счита, че решението в тази част е неправилно и противоречи на
събраните по делото доказателства, като съдът, при постановяването му, не се е
съобразил със задължителните общи условия, представени по делото, които
предвиждат при невъзможност за достъп до имота да бъде съставян протокол от
длъжностно лице, в присъствието на свидетел, какъвто документ нито се твърди, нито
1
се доказва по делото да е бил изготвян. Недоказано счита и обстоятелството за
количеството доставена питейна вода, потребено в имота за исковия период, доколкото
част от приетите по делото карнети не са подписани, неясно остава от кого са
съставени и подписани, а свидетелските показания потвърждават, че част от тях са
попълвани и без реално отчитане на потребено количество вода. Поради това счита, че
карнетите за отчетена потребена питейна вода за водоснабдения имот, собственост на
ответника, за процесния период, не са съставени според изискванията на чл. 22 от
ОУ(2014 г.), поради което не удостоверяват действителното количество потребена
питейна вода, а фактурите за потребената питейна вода са били издадени въз основа на
данните от така съставените карнети, съгласно приетата ССЕ. Моли решението в
обжалваната част да бъда отменено. В съдебно заседание поддържа изложените
съображения и искания в жалбата.
Жалбата е била администрирана и в срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен
отговор от „**********” ЕООД, чрез юрисконсулт Н., надлежно упълномощена. В
отговора на въззивната жалба се излагат съображения за правилност и обоснованост на
постановеното решение и неоснователност на подадената въззивна жалба. Счита
качеството на потребител на жалбоподателя безспорно по делото, а доставените реално
услуги на потребителя и стойността на същите, доказани изцяло със събраните по
делото доказателства. По отношение на направените в жалбата оплаквания счита, че не
е налице хипотезата на отказан достъп до имота, за да бъде приложена цитираната
норма на чл. 24 от ОУ, имота е бил ползван през процесния период от наемател, без да
бъде променена партидата на негово име, полагани са подписи в карнетите. Моли да
бъде потвърдено решението в обжалваната част и да бъдат присъдени разноски,
съгласно приложен списък. Горните съображения поддържа в съдебно заседание и в
писмени бележки.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Налице са и специалните предпоставки за
допустимост на установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК – налице е
възражение от длъжника в срок, искът е предявен в законоустановения едномесечен
срок от съобщението. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК
следва да бъде проверена правилността на решението, съобразно направените
оплаквания във въззивната жалба, като въззивният съд се произнесе по правния
2
спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „********” ЕООД с предявени срещу
И. С. Н. искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, във
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Както е посочено в обжалваното решение, от приложеното към делото заповедно
производство е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 410 от ГПК № 262325/04.12.2020 г., издадена по ч. гр. дело №
15652/2020 г. по описа на ПРС е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца
следните суми: 616,33 лева – главница, представляваща неплатена сума за доставена
питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в гр. ************, за периода
11.07.2017 г.– 16.11.2020 г. и 87 лева - обезщетение за забава за периода 30.09.2016 г.-
31.10.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 26.11.2020 г. до окончателното
погасяване, както и разноски в размер на платената държавна такса от 25 лв. и 50 лв.
възнаграждение за юрисконсулт. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал
възражение срещу така издадената заповед за незабавно изпълнение, което е
обусловило предяването на установителния иск в законоустановения срок.
Съдът е приел, че искът е допустим и частично основателен, като е отхвърлил
частично претенциите за период, за който се претендира заплащане на суми, погасени
по давност, в която част решението не се обжалва и е влязло в законна сила. В
останалата част, касаеща периода от 06.10.2017 г. до 16.11.2020 г., съдът е приел, че е
безспорно обстоятелството, че ищцовото дружество е „****** оператор” по смисъла на
чл. 198 „о”, ал. 1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите
срещу заплащане за територията на гр. П., а ответникът е потребител на тези услуги,
като собственик на водоснабден имот. По отношение на така установената от районния
съд фактическа обстановка липсват възражения от страните, поради което и въззивният
съд е обвързан от онези фактически изводи, които са приети от съда и за които липсват
оплаквания от страните.
Спорен между страните е въпроса дали ищцовото дружество е осъществило
вменената му в процеса доказателствена тежест да установи количеството потребена
вода от ответника, с оглед липсата на подпис на потребителя за част от записванията в
съставените карнети при отчитане на водомера в жилището и показанията на
свидетеля, доведен от ищовото дружество, който е заявил, че за периода е отчитано по
показания на водомера, а на местата, където в карнета няма подписи, са записвани
средноаритметично показанията.
Съдът, за да приеме за установено вземането, е съобразил, че съгласно чл. 32 на
Наредба № 4, В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се
3
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на
потребителя или негов представител, както и Общите условия на „**********” ЕООД,
гр. П., според които заплащането става въз основа на измерено количество потребена
вода, а отчитането на водомерите също е в присъствието на потребител или негов
представител. Отчетено е обстоятелството, че от представените по делото карнети е
видно, че начисляването е извършвано по измереното количество за един водомер,
посочено е за коя дата се отнасят нанесените данни, въвеждането на показателите на
водомера е последователно, като са налице и подписи на представител на потребителя.
Прието е, че със свидетелските показания се установява месечното отчитане на
водомера, осигуряване на достъп до имота от наемател, че положените подписи не са
на собственика, а на наемателя, като при липса на подпис в карнета (неосигурен
достъп) са записвани от свидетеля осреднени стойности. Отбелязано е, че допускането
на инкасатора и полагането на подпис са задължения на ответника, като собственик на
имота, и неизпълнението им не може да бъде използвано, за да обоснове възражения за
неправилно оформяне на документите, доколкото имотът е негова собственост,
ползван е от трети лица през целия период и към момента, имал е монтирано
измервателно устройство и периодично е бил отчитан от служител на ищеца.
Направен е решаващия извод, че от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства исковете са доказани по основание за периода, в който ищецът е
предоставял услугите, чието плащане търси, като е извършил възможните действия
чрез служителите си за отчитане на консумацията и последващото й остойностяване.
Приел е, че исковете са доказани по размер с ангажирано експертно заключение,
според което отчетеното количество /в куб.м./ по карнети било изчислено съобразно
действащите цени за битови клиенти за периода, а счетоводството на ищеца било
водено редовно, като за всеки месец са издавани фактури за дължимата цена.
Настоящият състав напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК, в
посочените части, с оглед предмета на въззивното производство.
Независимо от това, следва да бъдат обсъдени наведените от жалбоподателя
доводи за неправилност на обжалваното решение, като първият е, че съдът не се е
съобразил със задължителните общи условия, представени по делото, които
предвиждат при невъзможност за достъп до имота да бъде съставян протокол от
длъжностно лице, в присъствието на свидетел, какъвто документ нито се твърди, нито
се доказва по делото да е бил изготвян. Съгласно сочените от жалбоподателя общи
условия потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на
легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на
индивидуалните водомери, като при невъзможност за отчитане на водомерите, поради
отсъствие на потребителя или на негов представител, и когато потребителят не е
4
съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с В и К оператора
извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една
година от последното отчитане. (чл. 24) Съставянето на нарочен протокол от
длъжностното лице, който се подписва от свидетел, се предвижда при отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, и/или
при неосигуряване на достъп повече от една година по реда на чл. 23, ал. 6 и на чл. 24,
ал. 3 от ОУ, като същият е предпоставка за начисляване на разход на вода по
пропускателната способност на водопроводната инсталация, съгласно чл. 49 от ОУ,
каквато хипотеза в случая не е налице.
Правят се възражения, че част от приетите по делото карнети не са подписани, не
е ясно от кого са подписани, а свидетелските показания потвърждават, че част от тях са
попълвани и без реално отчитане на потребено количество вода, които съдът намира
също са неоснователни. Действително, в цялостната нормативна уредба на
приложимата материя е въведен принципа, че заплащането става по реално потребени
количества вода, отчетени по водомер. За процесния период карнетите, приети по
делото, са попълвани от свидетеля А., чиито показания съдът приема за
незаинтересовани и истинни, от които се установява безспорно, че карнетите са
попълвани след реален отчет на водомера, достъп е осигуряван от наемател, който се е
подписвал при отчитането му, а когато не е полаган подпис са записвани
средноаритметични показания. За периода, в който в карнета има подписи, за които не
е ясно кой е поставил и неясни бележки (прим.“детето“) искът е бил отхвърлен, като
погасен по давност. Средноаритметичното показание е вид нормативно установен
начин за попълване на изразходвано количество вода при реално отчитане на водомера,
а не е служебно начисляване на количество вода (прим. по чл. 49, чл. 26, ал. 5 от ОУ)
Същият е посочен в разпоредбата на чл. 23 от ОУ, съгласно който отчитане на
индивидуалните водомери се осъществява най-малко веднъж на три месеца, като в
междинните периоди между два отчета В и К операторът ежемесечно начислява
количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от
предходните 2 отчета, а след отчитане на показанията на водомерите количеството
вода се изравнява в съответствие с реалното потребление, както свидетеля твърди да е
било процедирано и в конкретния случай, при липса на съдействие от потребителя и
изпълнение на задълженията му за предоставяне на достъп.
По така изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а
постановеното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
С оглед изхода от делото на въззиваемия се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение, които, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във р. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед материалния интерес,
5
съдът определя в размер на 100 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2436/08.12.2021 г., постановено по гр. дело №
3359/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІV граждански състав, в частта, с
която е признато за установено в отношенията между страните, че И. С. Н., ЕГН
**********, дължи на „************, следните суми: 476,84 лева – главница,
представляваща неплатена сума за доставена питейна и отведена канална вода за
обект, находящ се в ************* за периода 06.10.2017 г.– 16.11.2020 г. и 50,43 лева
- обезщетение за забава за периода 20.12.2017 г.- 31.10.2020 г.; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410
ГПК в съда – 26.11.2020 г. до окончателното погасяване.
Решението в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА И. СТ. Н., ЕГН **********, гр. ************, да заплати на
****************, сумата от 100 лв. (сто лева) възнаграждение за юрисконсулт във
въззивното производство, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6