Районна прокуратура гр.Русе е обвинила подсъдимата С.Г.С. от гр.** ЕГН : ********** в това,че на 19.07.2011г. в
гр.Русе в условията на опасен рецидив с цел да набави за себе си имотна
облага,възбудила и поддържала заблуждение у И.И. – председател на
настоятелството на Катедрален храм „Света Троица”,че ще направи дарение в
размер на 30000лв. за извършване на ремонтни работи и за целта е необходимо
авансово да ú бъде предадена парична сума в размер на 1000лв за
транспортни разходи за превоз на строителни материали,която ще възстанови с
дарението и с това причинила на
Катедрален храм „Света Троица” имотна вреда в размер на 950лв. –
престъпление по чл.211 пр.2 вр. чл.209 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло обвинението срещу
подсъдимата така както е изложено в обвинителния акт.
Подсъдимата се
признава за виновна и по реда на чл.371 т.2 от НПК признава
изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съдът като взе
предвид направеното от подсъдимата признание по чл.371
т.2 от НПК и събраните по делото доказателства прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимата С. е родена на ***г***.Българска
гражданка е и има
завършено висше лесотехническо образование.Разведена е и не работи.Има три деца.
С. е осъждана общо седем пъти като пет от тях за престъпления –
измама извършени в различни части на страната.Последното изтърпяно от С.
наказание лишаване от свобода за срок от три години е изтърпяла в Затвора гр.Сливен
от където е освободена на 15.11.2010г.
След
освобождаването си от затвора С. продължава да обикаля страната и да си набавя
средства чрез измами.Възползва се от това,че през известен период от време е
живяла в Гърция и е била съпруга на гръцки гражданин.Носи в себе си неустановен
по делото банков документ,в който е изписана сума от 600000 евро.
На 19.07.2011г. – вторник ,С. се намира в гр.Русе с
неустановен по делото мъж. Около 10.00ч. С. влиза в двора на Катедрален Храм
„Света Троица".Случайно среща председателя на храма - свид.И.И. и го пита
към кого следва да се обърне,за да дари пари.Представя се като представител на
гръцки проект за реставрация и ремонт на храмове и иска да помогне на Русенски
храмове със средства. Свид.И. ú отговоря, че той е председател на
настоятелството на катедралния храм и той е лицето,към което подсъдимата следва
да се обърне за дарение.След като разбира това подс.С. се представя със
собствените си имена и дори се легитимира с личната си карта с №***, издадена
от МВР-***.Обяснява на свид.И., че проекта,на който
тя е представител е финансиран със средства на фондация на българи живеещи в
Гърция, като не конкретизира име на фондация. За да придаде важност на думите
си в разговора със свид.И. споменава, че съпруга ú е общински съветник в
София и има служебен ангажимент в Община Русе,а тя се възползвала от служебното
му пътуване за да посети Русе и да се поинтересува дали местни християнски
храмове имат нужда от дарение за ремонт.Споменава и, че първият ú съпруг
е грък и е живяла е известно време в Гърция. Свид.И. решава да се възползва от
предложеното от подсъдимата,тъй като храма на който е председател се нуждае от
ремонт на покрива.Среща подсъдимата със свид.М. – секретар на канцеларията на Русенска
митрополия и със счетоводителя - свид.Д.Н.. Пред тях тримата подсъдимата показва
спестовна книжка с влог за 600 000 евро.Заявява, че са предназначени само за дарения
на храмове по гореспоменатия проект.С. само показва спестовната книжка,но не
дава на никой от свидетелите да се запознаят с документа.На тях двамата С.
обяснява, че е ходила и в други епархии на Българската православна църква
където е давала дарения за ремонти.Обяснява,че проекта е само за ремонти и
какви са документи са ú необходими след извършване на ремонта за да може
да се отчитат по проекта.
След като изслушва подсъдимата ,свид.И. е
убеден,че С. желае да дари пари за извършване на ремонт и ú заявява,че
на Катедрален храм „Св.Троица" в гр.Русе има нужда да се ремонтира покрива.С. веднага се съгласява да дари пари за ремонта,но иска всичко да стане бързо като се оправдава,че няма
много време да остане в гр.Русе, тъй като се съобразявала със съпруга си, понеже
пътували заедно. Секретарят на митрополията - свид.М. я пита дали може да
помогне и на Басарбовския манастир и С. отговаря, че може да направи дарение и
за манастира.
Тъй като подсъдимата демонстрира липса на време,а И. е
временно ангажиран,моли свид.Н. да покаже на С. покрива на Катедрален Храм
„Света Троица и да преценят какви материали ще са необходими за ремонта му. От
своя страна около обяд на същата дата свид.Н. води подсъдимата при свид.П.П.,
работещ като проектант,тъй като П. е правил преди това изчисления на
необходимите материали за ремонт на покрива.П. не може веднага при срещата да
намери проектите и обещава да ги потърси и да ги продиктува по телефона на
подсъдимата.
Подсъдимата разбира,че свид.И. е
човека,който е отговорен за извършване на ремонта,който вече е убеден от нея,че тя ще направи
дарение за ремонта и отново отива в Катедрален храм „Св.Троица" за да го
изчака.След като той се връща тя му обяснява му,че трябва да изчакат да сметнат
колко керемиди и дървен материал ще са необходими за ремонта на храма. Двамата
сядат на кафе бар в близост до храма.Докато чакат свид.П. да се обади , свид.И.
решава да се възползва от обещаващата щедрост дарителка.Оплаква се на С.,че
храма има доста задължения, които не може да изплати и че няма помощи от
никъде. Възползвайки се от думите му С. веднага предлага на И. да открият
банкова сметка ***, като по нея тя ще приведе сумата от 30000 лева дарение за
Катедрален Храм „Света Троица" гр.Русе.Свид.И. възразява срещу откриване
на лична сметка и,че храма има вече открита сметка,но С. отговаря,че такава е волята
на дарителя и тя има правомощия да решава къде да приведе парите с цел да се
избегне „бумащината". Не иска да превежда
на откритата сметка,тъй като тя била в
лева, а дарението щяло да бъде преведено в евро. Докато двамата говорят при тях
се спира мъж,който С. представя като съпруга си „Георги".
Свид.И. се съгласява да бъде открита сметка
на негово име и двамата със С. отиват до клона на Банка „Пиреос-България"
АД в Русе с автомобил управляван от неустановеното лице представено от С. като
съпруга ú „Георги”.И. и С. влизат в банковия клон и докато се оформят
документите за откриване на сметка на името на свид.И.,С. започва разговор със
стоящата на съседното място служителка на банката - свид.Д.А..На нея също
обяснява,че е представител на гръцки християнски фонд за подпомагане на
църквите.А. веднага се включва в разговора и заявява,че желае да сключи брак в Църквата
„Свети Димитър" в гр.Солун, Гърция,но била чула,че е със записване и дълъг
период на изчакване.Подсъдимата разбира,че разговора и с А. е възприеман и от
свид.И. и веднага обещава съдействие на А. като се представя за „наместник"
на Църквата „Свети Димитър" в гр.Солун и започва да обяснява къде се
намира къщата в Солун оставена ú от бившия ú съпруг.Подсъдимата диктува на свид.А. и
последната записва имена – С.Г. М. и два телефонни номера на гръцки и български
оператор за връзка,както и адрес в гр.Солун.Уточнява на А.,че е къща,която се
намира в центъра на гр.Солун.Когато свид.А. изразява учудване,че някъде в
центъра на гр.Солун има къщи,С. веднага прекъсва разговора и имитира
ангажираност с по-бързо откриване на сметката.
След откриване на сметката С. и И. отново
се връщат в канцеларията на църковното настоятелство, където С. разговаря от
мобилния телефон на И. със свид.П.П..Докато говори на бележка тя записва
количеството необходими керемиди и дървен материал. След това от собствения си
телефон С. провежда два разговора с неустановени по делото телефонни
абонати.При разговорите говори за доставка на материали и транспорт.На същата
бележка записва две суми – 463лв. и 487 лв.,име М. и нечетлива фамилия. След втория
разговора, подс.С. заявява, че се налага да остане до четвъртък в гр.Русе за да
посрещне камионите и да ги разтовари на склад. Заявява на И.,че поема изцяло
финансирането на ремонта на покрива на храма, включително разходите за фирмата
изпълнител. От И. се изисквало единствено след приключването му да направи един
протокол, който да ú послужи пред служителите на проекта. След тези думи
свид.И. е вече убеден,че С. ще дари цялата сума нужна за ремонта и вече е
поръчала доставката на цигли и дървен материал.С поведението и с думите си дава
на С. да разбере,че е попаднал на щедър дарител.С. веднага се възползва от това
и заявява,че същия ден ще следва да преведе сумата от 950лв. за транспорта на
поръчаните вече материали.Заявява на И.,че не разполага с левове,а от
показаната еврова сметка може да прави само дарения.Иска от И. сумата от 950лв.
за да ги преведе на фирмата,с която е говорила за транспорта,а в четвъртък като
направи превод за дарение по откритата сметка на името на И. ще преведе с 500
евро по-вече от обещаните.И. се съгласява и предава на С. от касата на
Катедрален Храм „Света Троица" гр.Русе сумата от 950лв. и написва разходен
касов ордер, които дал на подсъдимата за подпис.В графата получил С. се
разписва със собствения си подпис.След това С. излиза за да отиде да внесе
парите за транспорт и обещава,че след това ще се върне.Качва се в автомобила
управляван от неустановения по делото мъж и отпътува.Прибира се в гр.София и
парите разходва за лични нужди.
След жалба от свид.И. се установява,че
подсъдимата е издирвана за две измами извършени в различни градове в страната и
по-късно е задържана по досъдебно производство в гр.София.
Изложената фактическа
обстановка,съдът намира за безспорно установена,освен от направеното от
подсъдимата признание на фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт,така и от следните доказателства събрани в хода на
досъдебното производство: справка за съдимост,декларация за семейно и имотно
състояние,техническа експертиза на записи от охранителни камери,разходен касов
ордер,бележка със саморъчен текст от цифри и думи,бележка с ръкописен текст
изготвена от свид.А.,както и от показанията на свид.И.,М.,Н.,П.,Ц.,А. и П..Факти
от предмета на доказване се установяват от заключенията на техническата и
почеркова експертизи.
Изложената фактическа обстановка
се подкрепя от всички събрани доказателства разгледани поотделно и в
съвкупност.По делото липсва доказателство,което да е в противоречие с
останалите.
От свидетелството за съдимост се
установява съдебното минало на подсъдимата,вида на извършваните от нея
престъпления,наложените ú наказания и датата на изтърпяване на
последното наказание лишаване от свобода.
От показанията на свид.И. се
установяват датата и мястото на деянието.От същите се установяват думите
изречени от подсъдимата,лицето към което са насочени и тяхното влияние върху
субективните представи на И..
От показанията на свид.И.,М. и Н.
се установяват точните думи изречени от С. в канцеларията на Русенска
митрополия и впечатлението,което са оставили в съзнанието на тримата свидетели.
От показанията на свид.И. и
разходния касов ордер се установява сумата,която И. е предал на С. и
причината,поради която това е станало.
От заключението на почерковата
експертиза се установява авторството на подписа положен върху касовия ордер.
Приетото за установено дава
основание на съда да направи следните единствени и категорични изводи относно
деяние и вина,а именно:
По вербален начин,чрез личен разговор
подс.С. е осъществила обективните признаци от състава на престъплението по чл.211
пр.2 вр. чл.209 от НК,тъй като на 19.07.2011г. в гр.Русе в условията на опасен
рецидив с цел да набави за себе си имотна облага,възбудила и поддържала
заблуждение у И.И. – председател на настоятелството на Катедрален храм „Света
Троица”,че ще направи дарение в размер на 30000лв. за извършване на ремонтни
работи и за целта е необходимо авансово да ú бъде предадена парична сума
в размер на 1000лв за транспортни разходи за превоз на строителни
материали,която ще възстанови с дарението и с това причинила на Катедрален храм „Света Троица” имотна вреда в
размер на 950лв.
Първоначално действията на
подсъдимата са насочени към откриване на лице с възможности да се разпорежда с
имуществото на Катедрален храм „Света Троица".Веднага след като разбира,че свид.И. е лицето
оправомощено да извършва действия от името на храма С. насочва измамливите си
действия към това лице.Измамливите
думи на подсъдимата
са се изразили на първо място в убеждаване на свид.И.,че С. е представител на проект за подпомагане на български християнски храмове,в
който средства са набрани от фондация на българи в Гърция и разполага с
възможности за подпомагане на храмове в Русе.Безспорно се установява,че към
този момент,а и никога подсъдимата не е разполагала с възможности и не е имала
намерения за подпомагане на християнски храмове и твърденията ú не
отговарят на обективната истина.Тези нейни вербални действия са формирали
невярната представа у свид.И.,че пред него се намира човек,който е готов на
момента да извърши действия,с които да подпомогне храма,на чието настоятелство
той е председател.Подсъдимата е осъзнала,че И. е подведен от думите ú,но
и,че все още не е готов да извърши акт на имуществено разпореждане в нейна
полза.Поради това е поддържала у И. създаденото вече заблуждение до момента,в
който прецени,че е готов да се разпореди с пари в нейна полза.Поддържането на
вече създаденото у И. заблуждение С. извършва отново чрез действия и по
вербален начин,като придружава И. до срещата със материално отговорни лица към
Русенска митрополия и показва на тримата свидетели спестовна книжка с влог за 600 000 евро.Пред И. и другите двама свидетели
твърди, че точно тези средства са предназначени само за дарения на храмове
по гореспоменатия проект.Последните действия окончателно формират обективно нереалните впечатления
в съзнанието на И. и той изразява пред С. конкретно желание за ремонт на
покрива.Едва тогава подсъдимата намира конкретна възможност да постигне
противоправната си цел,а именно да получи от И. парични средства,които не
ú се следват.Създава у И. невярната субективна представа,че е готова да
заплати средствата за целия ремонт на покрива включително за материали и труд в
качеството си на представител на гръцки проект за подпомагане на християнски
храмове и че вече е поръчала всички необходими материали.Въз основа на тази
сформирана в съзнанието на И. представа,както и въз основа на предишната,че
средствата,с които може да се разполага са във валута,С. иска от И. да извърши
акт на имуществено разпореждане с конкретна цел,да заплати вече поръчан
транспорт.Имитирайки разговор по телефон и записвайки цифри на бележка,С.
създава в представите на И.,че материалите вече са поръчани и единственото
условие да бъдат получени е привеждане на пари за транспорт и,че тези пари ще
бъдат върнати като увеличение на сумата на дарението.Тези думи и действия на С.
мотивират свид.И. да предаде на С. пари в размер на 950лв. от имуществото на Катедрален храм „Света Троица”.Тъй като всички твърдения на
подсъдимата са обективно нереални,то и предадената от И. на подсъдимата сума е
на недействително основание,което е довело до имотна вреда на собственика на
паричните средства.
Подсъдимата е извършила
престъплението в условията на опасен рецидив и при двете хипотези на
разпоредбата на чл.29 ал.1 от НК.Последното наказание,което ú е наложено
е за тежко умишлено престъпление – такова по чл.211 пр.2 от НК за което ú
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца и
него подсъдимата е изтърпяла на 15.11.20101г..Освен това подсъдимата е осъждана
общо шест пъти.Последните три от тях са за извършени умишлени престъпления от
общ характер.Всички наложени ú наказания с последните три присъди са
лишаване от свобода търпени ефективно и от изтърпяването им не е изтекъл срока
предвиден в разпоредбата на чл.30 от НК.
От субективна страна С. е
действала при форма на вина – пряк умисъл със специална цел.Същата е съзнавала,че
не е представител на проект за реставрации и ремонти на български храмове,че не разполага със парични средства и няма намерение да
дарява такива за ремонт.Че не е поръчала цигли и дървен материал за ремонт на
покрива на Катедрален храм „Света Троица”.Едновременно с това е съзнавал,че свид.И. няма да се
съгласи да ú предаде парични средства без да е убеден,че С. ще преведе
дарение за целия ремонт и без да е
убеден,че материалите за ремонта са поръчани от нея и следва да се заплати
превоза им.Подсъдимата е съзнавала, че в следствие на
нейните въздействия
върху измаменото лице,у него ще възникнат
неправилни представи и че в резултат на тези
представи ще извърши действия,от което ще настъпи имуществена
вреда за храма,с чиито средства се разпорежда. Целта на
подсъдимата е била да набави за себе си имотна облага,която не ú се
следва.Предвид съдебното си минало е съзнавала,че деянието е противоправно и
наказуемо,но въпреки това е искала настъпването на общественоопасните последици
от него.
Съзнавал е и наличието на
квалифициращия признак,а именно,че е осъждана за престъпления извършени в
условията на опасен рецидив и е освободена от затвора само около шест месеца преди
наново да започне престъпната си дейност.
При
индивидуализацията на наложеното наказание съдът
отчете следните обстоятелства:
На
първо място отчете разпоредбата
на чл.373 ал.2 от НПК.При индивидуализацията на наказанието като отегчаващи
отговорността обстоятелства се отчетоха наличието на множество предишни
осъждания извън тези обуславящи опасния рецидив,упоритостта в умисъла и предварителната
подготовка и набелязване на действията разкриващи по-завишена степен на
обществена опасност на деец и деяние от масово срещаните случаи на измама.Като
смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха семейното положение на жена
с три деца,обстоятелството,че подсъдимата се е представила със собствените си
имена и е показала на пострадалия личната си карта,че се е подписала със
собствения си подпис върху касовия ордер.При съпоставката на обстоятелствата
обуславящи определянето на наказанието,съдът намери,че наказанието следва да се
определи при баланс на обстоятелствата при лек превес на смекчаващите малко под
средата на предвиденото,а именно наказание лишаване от свобода за срок от шест
години.След редукцията предвидена в разпоредбата на чл.58а пр.последно от НК,съдът наложи на подс.С. наказание лишаване от свобода за срок от четири
години.
Това наказание при липсата на формалните
предпоставки за приложението на чл.66 от НК и предвид съдебното минало на подсъдимата и правилата на
чл.60 от ЗИНЗС следва да се
изтърпи в
затворническо заведение от закрит тип,тъй като за подсъдимата това осъждане на
лишаване от свобода не се явява първо.Вида на затворническото заведение налага
определяне на първоначален строг режим да изтърпяване на наказанието.
Тъй като С. е призната за виновна
ще следва да заплати направените по делото разноски.
Причини
за извършване – желание
за облагодетелстване по неправомерен начин.
Мотивиран
така, съдът се произнесе с присъдата си.
Районен съдия: