Р Е Ш Е Н И Е №
260343
гр. Сливен,
31.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на единадесети
май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 698 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на Й.Т.У. ***, подадена чрез пълномощник - адвокат, с която е предявен частичен
осъдителен иск за осъждане на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД
да заплати на ищеца сумата от 25 000,00 лв.,
представляваща част от обезщетение с общ размер от 95 000 лв. за неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на дядо му Косьо И. Великов, настъпила в резултат на ПТП,
причинено по вина на водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована
при ответното дружество.
Ищецът твърди, че на 09.10.2019 г., на път II-66, километър 4, след кръстовището за с.
Мечкарево и гр. Кермен, общ. Сливен, настъпило ПТП поради виновно поведение на
водача на л. а. „БМВ Х5“, с рег. № СН 1000 АР - Коста Лечев Вълчев, който нарушил правилата
за движение по пътищата, визирани в чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като управлявал със
скорост от 100 км./ч. при допустима скорост от 90 км./ч., чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП, като не е изпълнил задължението си изпреварвайки, при навлизане в първата
лента, предназначена за насрещно движение, да не създава опасност или пречи на
превозните средства, движещи се по нея и в нарушение на забраната по чл. 43, т.
4 ЗДвП е използвал пътната лента за насрещно движение, без да може да се върне
безпрепятствено в напуснатата пътна лента, за да извърши изпреварване, като по
непредпазливост е причинил смъртта на Косьо И. Великов - дядо на ищеца и средна
телесна повреда на ищеца. За извършеното престъпление по чл. 343, ал. 4, вр.
ал. 3, предл. 3, б. „б”, предл. 1, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 НК
виновният водач е признат за виновен по НОХД
№ 376/2020 г. по описа на СлОС и му е наложено
наказание.
Твърди се, че
виновният водач е имал валидна застраховка ГО при ответното дружество, като ищецът
депозирал молба-претенция за заплащане на сумата от 100 000 лв.
неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от ищеца поради смъртта на
дядо му, но ответното дружество заплатило единствено сумата от 5 000 лв.
Ищецът твърди, че е
имал изключително силна емоционална връзка със своя дядо, тъй като са живели в
едно домакинство, били са винаги заедно, помагали са си взаимно, а предвид
фактическата раздяла на родителите си, ищецът е бил по-привързан и близък с
дядо си, отколкото с баща си. Твърди се, че дядото на ищеца е бил най-близкият
му човек, с когото е споделял всичко, а загубата му е причинила на ищеца
изключително значителни, тежки и непреодолими болки и страдания, които са
довели до обърканост и са лишили от смисъл живота му, като този стрес все още
продължава.
Предвид изключителната
емоционална връзка между ищеца и дядо му се твърди и материалноправната
легитимация на ищеца да търси обезщетение за причинените му неимуществени вреди
по смисъла на ТР № 1/21.06.2018 г. по т.
д. № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение претендирания размер на
обезщетението ищецът моли същото да бъде определено от съда по справедливост,
без да се ограничава до определения с нормата на § 96 от ПЗР на КЗ, вр. чл.
493а, ал. 4 КЗ максимален размер от 5000 лв., тъй като посочената разпоредба
противоречи на Директива 2012/29EU на ЕП и на
Съвета от 25.10.2012 г., както и на практиката на СЕС.
На изложените
основания ищецът претендира уважаване на иска и направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор в
законоустановения срок, в който излага становище за неоснователност на
предявения иск. Не оспорва наличието на застраховка ГО на водача на л. а. „БМВ Х5“, с рег. № СН 1000 АР, но оспорва механизма на ПТП, като твърди, че за
настъпването му вина има и починалия водач на другия автомобил. Оспорва и
причинната връзка на ПТП със смъртта, като твърди, че починалият е имал
съпътстващи заболявания, допринесли за смъртта. Прави възражение за
съпричиняване на вредите от починалия, тъй като е бил без поставен предпазен
колан, управлявал е автомобила със скорост от 76 км./ч., над разрешената
максимална такава за участъка от 50 км./ч. и не е предприел опит за спиране или
отклоняваща маневра. Оспорва наличието на особена емоционална връзка между
ищеца и дядо му, както и твърдения интензитет на претендираните неимуществени
вреди. Оспорва размера на претенцията за обезщетение като несправедливо
завишен, като твърди, че следва да се приложи законовото ограничение от 5000
лв. по чл. 493а, ал. 4, вр. ал. 2 и § 96 от ПЗР на КЗ.
По отношение на претенцията за лихва за
забава, ответникът излага, че следва да се отчетат сроковете по чл. 409, вр.
чл. 405 и чл. 496, ал. 1 КЗ.
Претендира отхвърляне на иска, евентуално намаляване
на размера на претенцията с оглед съпричиняването на вредите от загиналия и
присъждане на направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно
заседание, ищецът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от своя
пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен.
Ответното
дружество, редовно призовано, се представлява от своя пълномощник - юрисконсулт,
чрез който излага становище за
неоснователност на иска поради липса на изключителност на връзката между ищеца
и покойния му дядо и моли да бъде изцяло или частично отхвърлен.
И двете страни са представили подробни
писмени защити по делото.
Като взе предвид събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното НОХД № 376/2020 г.
по описа на СлОС, с влязла в сила Присъда от 28.08.2020 г. подсъдимият Коста Лечев Вълчев, бил признат за виновен
в това, че на 09.10.2019 г., на път II-66, километър 4, след кръстовището на с.
Мечкарево и гр. Кермен, общ. Сливен, при управление на л. а. „БМВ Х5“, с рег. № СН 1000 АР, нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като
управлявал със скорост от 100 км./ч. при допустима скорост от 90 км./ч., чл.
42, ал. 2, т. 2 ЗДвП, като не е изпълнил задължението си изпреварвайки, при
навлизане в първата лента, предназначена за насрещно движение, да не създава
опасност или пречи на превозните средства, движещи се по нея и в нарушение на
забраната по чл. 43, т. 4 ЗДвП е използвал пътната лента за насрещно движение,
без да може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента, за да
извърши изпреварване, като по непредпазливост е причинил смъртта на Косьо И.
Великов - дядо на ищеца Й.Т.У. и средна телесна повреда на ищеца - престъпление
по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, предл. 3, б. „б”, предл. 1, вр. ал. 1, б. „в”,
вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Безспорно е между страните, че към датата
на ПТП - 09.10.2019 г., гражданската отговорност на виновния водач на л. а. „БМВ Х5“, с рег. № СН 1000 АР е била
застрахована при ответното дружество.
От представеното удостоверение за
наследници на починалия Косьо Великов се установява, че същият е оставил трима
законни наследници - своята съпруга - свид. Ирина Иванова и двете си дъщери -
Ваня Пашова и свид. Веселина Увалиева.
Видно от представеното Удостоверение за
раждане, майка на ищеца Й.Т.У. е Веселина Косева Увалиева, а негов баща е Тодор
Йорданов У.. Гражданският брак между родителите на ищеца е прекратен с развод с
Решение № 260293 от 04.12.2020 г. по гр. д. № 3985/2020 г. по описа на СлРС.
Видно от представената Молба - претенция
ищецът предявил искането си за обезщетение за неимуществени вреди в размер на
100 000 лв. пред застрахователя като с Уведомително писмо от 20.10.2020 г.
ищецът бил уведомен от ответното дружество, че ще му бъде изплатено обезщетение
в размер на 5 000 лв. От представеното от ответника преводно нареждане се
установява, че сумата от 5000 лв. била заплатена на ищеца на 22.10.2020 г.
По делото е прието заключение на комплексна
съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло
като обективно и компетентно изготвено, както и неоспорено от страните.
От него се установява, че скоростта на движение на
лекия автомобил БМВ преди ПТП и към момента на удара е била около 100 км/ч., а
скоростта на движение на лекия автомобил Опел е била около 76 км/ч., при
ограничение на скоростта от 90 км/ч. Опасната зона за лекия автомобил БМВ при
определената скорост на движение е била около 82 м., а опасната зона за спиране
на лекия автомобил Опел е била около 66 м. Мястото на удара между автомобилите
Опел и БМВ е в лявата лента за движение /лентата за движение на Опел/, на 16,3 м.
след мерната линия и на ниво от 2,1 м. до 2,9 м. вляво от разделителната линия
на лентите за движение. Към момента на удара автомобилът БМВ е бил изцяло в
насрещната лента, а автомобил Опел изцяло в собствената лента за движение.
Според направленията автомобилът Опел се е движил в собствената лента, а
автомобилът БМВ се е движил срещу него след напускане на собствената лента и
при извършване на маневра изпреварване на неизвестен автомобил. Навлизането на
автомобила БМВ в насрещната лента е било на не по-малко разстояние от около 37 м.
преди мястото на удара. В момента на навлизане на ВМВ в лентата за насрещно
движение, автомобилът Опел е бил на 29 м. от мястото на удара.
Водачът на Опел не е имал техническата възможност да
предотврати ПТП към момента на навлизане на БМВ в неговата лента за движение. Навлизането
на автомобила БМВ в лентата за насрещно движение е резултат от конкретни действия
на водача на автомобила. В момента на навлизане на автомобила БМВ в лентата за
насрещно движение двата автомобила БМВ и Опел са били на 66 м. един от друг.
Водачът на Опел е нямал техническата възможност да
предотврати ПТП.
Водачът на БМВ е предприел технически неправилни
действия, като е навлязъл в сбора на опасните зони за спиране на двата
автомобила. Технически правилно е водачът на БМВ да запази движението си
направо и предприеме маневра изпреварване след отминаване на насрещно движещия
се автомобил Опел. Водачът на автомобила БМВ е предприел технически неправилна
маневра изпреварване, тъй като маневрата е започната в края на разрешаващата
маркировка, като края на маневрата би извършена в ограничение на скоростта до
50 км/ч. и при забрана за извършване на маневра изпреварване.
Основната техническата причина, довела до възникването
на ПТП е навлизането на лекия автомобил БМВ в насрещната лента за движение при
наличие на насрещно движещ се автомобил. Технически правилно е водачът на БМВ да
контролира непрекъснато автомобила и запази движението си по дясната лента за
движение. Навлизането в насрещната лента е резултат от конкретни действия на
водача и не се е дължало на възникнала внезапна техническа неизправност.
Техническата причина, довела до възникването на удара,
е предприетата технически неправилна маневра от водача на автомобила БМВ, който
е навлязъл в насрещната лента при наличие на насрещно движещ се автомобил,
достигнал е зона за забрана за извършване на маневра изпреварване, приближаване
на кръстовище и ограничение на скоростта на движение до 50 км/ч.
В резултат на ПТП, настъпило на 09.10.2019 г. на път II-66, км. 4, след разклона за с. Мечкарево, община
Сливен починалият Косьо И. Великов, на 69 години от с. Самуилово, община
Сливен, ЕГН: ********** е получил автомобилна травма, изразяваща се в следните
телесни увреждания:
- Тежка, несъвместима с живота съчетана травма с
обхващане на главата, гърдите, корема и крайниците;
- Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в масивни
кръвонасядания, кръвоизливи и разкъсно-контузни рани в областта на меките
черепни покривки, разкъсно-контузни наранявания, охлузвания и кръвонасядания в
областта на лицето, по-силно изразени в лявата половина на лицето, изразени
контузии на двете мозъчни хемисфери, с масивни субарахноидални кръвоизливи,
тежък оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен
отвор на черепната основа и дифузни точковидни кръвоизливи по срезните
повърхности на мозъка;
- Гръдна травма, изразяваща се в масивни охлузвания,
натъртвания и кръвонасядания на меките тъкани предимно в лявата половина на
гръдния кош, множествени счупвания на всичките леви ребра с образуване на
множество костни фрагменти, разкъсване на диафрагмата и преминаване на част от
коремните органи в лявата гръдна кухина, единични счупвания на десните ребра,
масивни контузионни огнища на белите дробове, по-изразени в областта на левия
бял дроб, наличие на около 1 л. кръв в гръдната кухина;
- Коремна травма, изразяваща се в повърхностни травми
и охлузвания на коремните стени, масивно разкъсване на черния дроб с
размачкване на паренхима му, травматична руптура на слезката, наличие на около
1 л. кръв и кръвни съсиреци в коремната кухина;
- Контузия на крайниците, изразяваща се в множествени
и масивни разкъсно- контузни рани, охлузвания и кръвонасядания на горните и
долните крайници, по-изразени за левите, счупване на бедрените кости на двата
крака, счупване на костите на предмишницата на лявата ръка в областта на
гривнената става и счупване на раменната кост на лявата ръка;
Към момента на настъпване на ПТП
пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан. Високоенергийният характер
на увреждане на автомобила определя обстоятелството, че независимо от това дали
водачът на Опел е бил с поставен или без поставен колан, би се достигнало до
същия фатален изход.
За установяване характера и интензитета
на претърпените от ищеца неимуществени вреди са разпитани свидетелите Веселина Иванова
- майка на ищеца, Ирина Иванова - баба на ищеца и Стоян Великов. Съдът отчете
евентуалната заинтересованост на свид. Веселина Иванова и Ирина Иванова от
изхода на делото, поради близката им роднинска връзка с ищеца. Въпреки това съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като ги намери за обективни и
последователни, непротиворечиви нито помежду си, нито на показанията на
незаинтересования свидетел Стоян Великов или на останалите събрани
доказателства.
От показанията на свидетелите се
установява, че ищецът е живеел от малък при своите баба и дядо - Ирина и Косьо
в с. Самуилово. Прекарал е голяма част от живота си в едно домакинство с тях,
като основни грижи за Й. е полагал именно дядо му Косьо Великов. Й. и дядо му
са били изключително близки, Й. е прекарвал най-много време с дядо си в
сравнение с други свои близки - майка, баща, баба, като именно с него е
споделял проблемите си. Винаги са се хранили заедно на една маса, играели са вечер
заедно на карти. Дядото от своя страна е водел със себе си внука си Й. докато е
пътувал по работа, осигурявал му е средства за училище. Й. помагал на дядо си
във всички начинания, като прекарвали заедно и времето за почивка, а
отношенията им били като на баща и син. Й. чувствал дядо си като баща, тъй като
майка му и баща му били разделени и не живеели в едно домакинство, а Косьо имал
внука си като син, давал всичко за него и открито демонстрирал предпочитанията
си към него пред останалите си внуци. Починалият винаги изпълнявал желанията на
внука си да отидат някъде с автомобила на Косьо, заедно били и когато настъпило
ПТП, тъй като отивали да си купят грозде.
Когато ищецът разбрал в болницата за
смъртта на дядо си му прилошало, приел новината много тежко. Чувствал се зле, бил
много изнервен, избухлив, търсел постоянно дядо си и ходел сам на гробището.
Разглеждал снимките с дядо си, сядал на мястото на дядо си на масата и
започвали да му текат сълзи. Бълнувал насън, викал дядо си, отказвал да се
храни. Й. станал и по-затворен, когато негови приятели идвали на гости да го
видят, да го поканят да излезе с тях, той ги изпращал набързо и отказвал да
излиза.
Въз основа на установеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Предявен е частичен пряк осъдителен иск
на увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ с правна квалификация чл.
432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 25
000 лв., представляваща част от
обезщетение с общ размер от 95 000 лв.
за неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на дядо му Косьо И.
Великов, настъпила в резултат на ПТП, причинено по вина на водач, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на претенцията до окончателното й
изплащане.
Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество съдът го намира и за изцяло
основателен.
За
успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между увредилото го лице и ответника; настъпилото увреждане,
причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования или от
лице, което ползва неговия автомобил на законно основание; причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените
вреди. Наред с горното, предвид процесната родствена връзка между починалия и
ищеца, в случая са приложими постановките възприети с ТР № 1/21.06.2018 г. на
ВКС по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, съгласно които материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969
г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в двете
постановления, следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато
житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето
да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди.
В настоящия
случай не се оспорва валидността на застрахователната полица, респективно
валидното застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ към момента на ПТП, които обуславят задължението на ответното
застрахователно дружество да заплати обезщетение. Не се оспорва настъпването на
процесното ПТП.
Налице са и всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, причинено от лице,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, а именно - извършеното от водача на л. а. БМВ виновно
противоправно деяние, причинната връзка между деянието и вредоносния резултат,
и по-конкретно смърт на дядото на ищеца, в резултат на ПТП, настъпило на 09.10.2019
г. по вина на водача на процесния автомобил БМВ, са обстоятелства, установени с
влязла в сила присъда по НОХД № 376/2020 г. по описа на ОС - Сливен и съобразно
чл. 300 ГПК са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието.
На следващо място, доколкото ищецът не
попада в кръга от лица, определени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969
г., за да му се признае правото на обезщетение за неимуществени вреди в
резултат от смъртта на неговия дядо, е нужно да се установи изключението,
предмет на ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, а именно
особено близка привързаност, която може да съществува между починалия и неговия
внук и когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, поради което е справедливо да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
В тези случаи за получаването на обезщетение, не е достатъчна само формалната
връзка на родство, а е необходимо от събраните по делото доказателства да може
да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е
провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания.
Анализът на свидетелските показания води
до категоричния извод, че право на обезщетение в горния смисъл, е налице за ищеца.
Установи се, че ищецът и починалият му дядо са споделяли общо домакинство, като
дядото е полагал за внука си заместваща грижа на родител/баща още от ранна
детска възраст и до момента на смъртта си, поради невъзможност и нежелание на
биологичните родители да правят това. Този начин на живот е създал и поддържал
до момента на смъртта силна емоционална връзка между ищеца и дядо му, връзка
като между баща и син, като ищецът е преживял изключително тежко загубата на
дядо си. Изложеното води до заключение за съществувала трайна и дълбока
емоционална връзка между посочените лица, както и причинени на преживелия
низходящ продължителни душевни болки и страдания от смъртта на дядо му. Ето
защо се налага изводът, че ищецът е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават наличието на предпоставките за изключение от
разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г.
Относно размера на обезщетението:
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да
отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при
отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към
пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най - пълен начин да
обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява техен
паричен еквивалент /в т. см. Решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011
г., II т. о. на ВКС, Решение № 198 от 3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г.,
III г. о. на ВКС, Решение № 95 по гр. д. № 5805/2013 год. на III г. о. на ВКС, Решение
№ 389/13 г. от 04.08.2014 г. по гр. д. № 40/2013 г. на IV ГО на ВКС и др./.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато
съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от
увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е постановено в
съответствие с този принцип. Единствено фактите и обстоятелствата, относими към
установяване съдържанието на връзката между починал от деликт и претендиращ
обезщетение за неимуществени вреди от това, както и такива по установяване
преживяването на тази загуба от последния, са релевантни за преценка и
съотнасяне към критериите за определяне на обезщетението за неимуществени
вреди.
Установи се по безспорен начин от свидетелските
показания по делото силната емоционална връзка между починалия и неговия внук,
особено близката и силна привързаност между тях.
За ищеца починалият е бил изключително важен човек, най-близкият,
този, с когото е споделял и който е имал за свой баща. Разпитаните по делото
свидетели са категорични, че смъртта на Косьо Великов е била голям шок за ищеца,
който е приел новината много тежко. Загубата се е отразила негативно в
емоционалното и психично състояние на ищеца, който отказвал да се храни, затворил
се в себе си, станал изнервен и избухлив, бълнувал насън и викал дядо си.
При определянето на размера на неимуществените вреди
съдът взе предвид още, че починалият, макар и възрастен човек на 69-годишна
възраст, е бил жизнен и в добро здравословно състояние. Същият е заемал важна
роля за своя внук, както в чисто човешки, морален аспект, така и финансово.
Внезапната шокираща загуба е породила у ищеца страдания, надхвърлящи по
интензитет нормално присъщите за родствената връзка между дядо и внук, именно
защото връзката им е била по-силна, а именно такава, като между любящи баща и
син.
Следва да се съобрази и че смъртта поставя
край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването
ѝ от една страна невъзвратими, а от друга и най-големи, поради което за
това житейско събитие, следва да се определя по справедливост по-висок размер
на обезщетение.
Съдът взе предвид и обществено-икономическите
отношения и отражението им към размера на неимуществените вреди. Налице е
връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно
размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта,
който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и
място на възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие,
конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически
размер на доходите /в т. см. Решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. №
2908/2015 г., I т. о. на ВКС/.
С оглед всичко изложено съдът намира, че определянето
на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер на 50
000 лева. Определянето на по-малък размер от посочения и
съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на
изискванията на справедливостта. От
посоченият размер следва да се приспадне изплатеното обезщетение от 5000 лв.,
поради което и искът за обезщетение от 25 000 лв., предявен
като частичен, следва да бъде изцяло уважен като основателен
и доказан.
Доводите
на ответника за приложение на разпоредбата на § 96, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на КЗ
/ДВ бр. 101/2018 г./, респективно за определяне на размера на обезщетението в
границите на 5000 лв. и отхвърляне на иска поради доброволното му изплащане, са
неоснователни.
В чл.
3, § 1 от Директива 72/166/ЕИО и чл. 1, § 2 от втората Директива 84/5/ЕИО,
кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
16.09.2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването
на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на
такава застраховка, са посочени минималните застрахователни суми по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. В чл. 9, ал. 1 от
Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални застрахователни суми в случай на
телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за един пострадал
или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Същите
са и лимитите, посочени в чл. 1, § 2 от предходната директива - 84/5/ЕИО.
Посочените в директивите лимити за минималните застрахователни суми за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са
транспонирани в националното ни право - чл. 266 от КЗ /отм./ и чл. 492 от сега
действащия КЗ. В цитираните директиви не е предвидена възможност за
установяване на максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди на
пострадало лице и не е установен такъв размер, поради което § 96, ал. 1 от
ПЗР на ЗИД КЗ не е в съответствие с общностното право. Действително директивите
нямат пряко приложение във вътрешните отношения и не съдържат пряка уредба на
правните отношения, а техни адресати са държавите-членки, които трябва да ги
транспонират. При определени предпоставки обаче е допустимо изключение от този
принцип, като тези предпоставки, са посочени в практиката на СЕС /дело
С-188/89/, а именно: Директивата да не е транспонирана или да е транспонирана
неточно, частично или неправилно; съответните й разпоредби, подлежащи на пряко
прилагане, да са повелителни, ясни и точни и да предоставят права на отделни
субекти, противопоставими на държавата-членка, неин орган или организация,
намираща се под юрисдикцията или контрола на тази държава или притежаващи
особени правомощия, които надхвърлят правомощията, характерни за отношенията между
частни лица. Уредбата на лимитите на застрахователните
суми по застраховка „Гражданска отговорност“, съдържаща се в цитираните по-горе
разпоредби на Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО отговоря
на всички посочени изисквания. Те са повелителни, достатъчно ясни и точни и се
отнасят до права на частни лица, съответно на лица, пострадали от ПТП и според
съда те по изключение имат пряко действие. По тази причина в случая при
определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, не следва да се
съобразява размерът, визиран в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ.
Този извод
на съда е съобразен с решение на Съда на ЕО от 24.10.2013 г. по дело С-277/12,
което съгласно разпоредбата на чл. 633 ГПК е задължително за съда. Предмет на дело
С-277/12 на СЕО е преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС
от съд от Латвия. Решението по преюдициалния въпрос е, че чл. 3, § 1 от
Директива 72/166 и чл. 1, § 1 и § 2 от Втора директива 84/5, трябва да се
тълкуват в смисъл, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие,
само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, § 2
от Втора директива 84/5.
Относно възражението за
съпричиняване:
С отговора на исковата молба ответното
дружество е изложило твърдения, че е налице съпричиняване на вредите от
пострадалия.
По обективния
характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна
практика - т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика, а и в
създадената по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика, Върховният касационен
съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за
вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или,
от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието
на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените
вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като
неблагоприятен резултат.
Предвид изложеното и събраните по делото
доказателства съдът намира възражението за съпричиняване за неоснователно.
Приетото заключение на
комплексната съдебна автотехническа и медицинска експертиза е категорично, че водачът на лекият автомобил Опел - починалият Косьо
Великов, е нямал техническата възможност да предотврати ПТП, а основната
техническата причина, довела до възникването на ПТП е навлизането на лекия
автомобил БМВ в насрещната лента за движение при наличие на насрещно движещ се
автомобил. От друга страна, високоенергийният характер на увреждане на
автомобила определя обстоятелството, че независимо от това дали водачът на Опел
е бил с поставен или без поставен колан, би се достигнало до същия фатален
изход. Тоест правилно и законосъобразно поставеният предпазен колан от
починалия не може да се приеме за обстоятелство, допринесло за настъпване на
вредоносния резултат.
По претенцията за законна лихва:
Върху обезщетението се дължи законна
лихва, считано от 28.09.2020 г. Това е датата, за която страните не
спорят, че застрахователят е бил уведомен за претенцията на ищеца. От
тази дата за ответното дружество настъпва задължението да заплаща лихва за
забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3 КЗ. Ето защо и претенцията за законна
лихва следва да бъде уважена, считано от 28.09.2020 г.
Относно разноските:
При този изход на спора на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
направените от него разноски по
делото в размер на 1500 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
Възражението на
ответното дружество за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца съдът
намира за неоснователно. Минималният
размер на възнаграждението, изчислен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1280 лв. Наред
с това обаче следва да се отчете проявената от пълномощника процесуална
активност и обстоятелствата, че делото се отличава с известна фактическа и
правна сложност, а разглеждането му е приключило в две открити съдебни
заседания, поради което заплатеният от ищеца и претендиран като разноски размер
на адвокатското възнаграждение от 1500,00
лв.
не се явява прекомерен.
Ответното дружество следва да бъде
осъдено и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на СлРС сумата от 1000,00 лв. - държавна
такса по делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 ДА ЗАПЛАТИ
на Й.Т.У., ЕГН: **********, с адрес ***,
на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 25 000,00 лв. /двадесет и
пет хиляди лева/, предявена като частичен иск от общ размер от 95 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от
смъртта на дядото на ищеца Косьо И. Великов, настъпила в резултат на ПТП,
причинено по вина на водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована
при ответното дружество, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.09.2020 г. до окончателното й изплащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1500,00 лв. /хиляда
и петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС - Сливен, сумата от 1000,00 лв. /хиляда лева/, представляваща държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: