№ 193
гр. Кюстендил, 13.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско
дело № 20231500500096 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба вх. № 837/26.01.2023 г., подадена от
„Йеттел България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: р. София,
район Младост, ж.к. „Младост 4“ Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника адв.
З.Ц. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул. „Александър Жендов“ № 6,
ет. 5, срещу определение № 25/05.01.2023 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по
гр.д.№ 2288/2022 г. по описа на същия съд.
С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е върнал исковата молба на
ищеца „Йеттел България“ ЕАД и е прекратил производството по образуваното дело поради
констатирано неизпълнение на дадени от съда указания свързани с привеждане в редовност
на исковата молба.
Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на обжалваното
определение. Твърди, че за решаващия съд съществувала възможност служебно да установи
адресната регистрация на ответника по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и
начина за предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до регистъра на
населението - НБД "Население", предвид което не било необходимо ищецът да иска
издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с тази информация. Сочи, че доколкото
ответникът бил подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, в което бил
посочил адрес, то именно този адрес следва да се счита за адрес по делото по смисъла на чл.
41, ал. 1 ГПК.
Искането е за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на районния съд
за продължаване на съдопроизводствените действия.
При хипотезата на прекратено на основание чл.129, ал. 3 ГПК производство препис
от исковата молба не е връчван на ответника, респ. на същият не е връчен и препис от
частната жалба, инициирала настоящото производство.
Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи,
както и данните съдържащи се по делото, приема за установено следното:
Производството пред РС - Кюстендил е образувано по депозирана от „Йеттел
България“ ЕАД против К.Г.К., ЕГН **********, с адрес гр. Кюстендил, ул.“Савойски“,
1
искова молба, с която е предявен иск по чл. 124, ал. 1 вр. чл.422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и е
заявено искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, наличие на
вземане на ищеца по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№
1557/2022 год. за сумата от 1131.99 лева, представляваща общ сбор на дължими
суми,съгласно фактури № **********/25.06.2020 год., фактура № **********/25.07.2020
год., фактура №**********/25.08.2020 год. и фактура № **********/25.10.2020 год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на
сумата.
С определение № 1368/15.12.2022 г. районният съд е оставил без движение исковата
молба поради констатирани несъответствия на исковата молба с разпоредбите на чл. 128, т. 2
ГПК /поради невнасяне на пълния размер на дължимата д.т./, чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК /поради
непосочване електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и чл. 38а от ГПК на
ищеца, както и непосочване на пълен и точен адрес на ответника/, както и противоречие
между изложените обстоятелства, на които се основава иска и заявения петитум, като е дал
указания за отстраняване на констатираните нередовности.
На 03.01.2023 г. ищецът е депозирал молба – уточнение, в която е посочил
електронен адрес за връчване на книжа при условията на чл. 38 и чл. 38а ГПК,
конкретизирал е петитума на исковата молба, както и е представил доказателства за
довнесена по сметка на РС Кюстендил държавна такса 350 лв. Досежно указанията за
посочване на пълен и точен адрес на ответника, ищецът е заявил, че е предоставен адреса, с
който той разполага, като процесуалният му представител нямал достъп до регистрите на
НБД „Население“.
С обжалваното в настоящото производство определение РС Кюстендил е приел за
неизпълнено даденото от съда указание за посочване на точен адрес за призоваване на
ответника, мотивирайки се, че съдът не е длъжен да прави служебна справка за адресите на
ответник по гражданско дело, а ищецът е бил длъжен да предприеме необходимото за
събиране на информация за адресната регистрация на ответника, включително и чрез искане
за издаване на удостоверение, въз основа на което да се снабди от съответната служба ГРАО
с информация за регистрираните адреси на ответника, или да иска връчване чрез обявление
в ДВ, по реда на чл. 48, ал. 1 ГПК. Като последица от формираните изводи е върнал исковата
молба и е прекратил производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият
съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима.
При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя
отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК
и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на определението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени обжалваното определение съдът сам решава
въпроса по жалбата.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като настоящият състав не споделя
оплакванията, изложени от частния жалбоподател, поради следните съображения:
Призоваванията и съобщенията - сами или свързани с връчването на съдебните книжа
целят да уведомят страната за извършените от насрещната страна или от съда процесуални
действия и обезпечават развитието на гражданския процес като динамичен фактически
2
състав. Връчването на препис от исковата молба, както и на всички съобщения и призовки
предполага наличието на адрес на ответника и ищеца. Затова в задължителното съдържание
на исковата молба е включено задължението на ищеца да посочи както своя, така и адреса
на ответника. Непосочването на конкретен адрес на ответника е нередовност на исковата
молба по смисъла на чл. 129, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, както е прието в
константната съдебна практика.
Разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК оправомощава съда при констатирани
нередовности на исковата молба да остави същата без движение, като даде указания на
подателя относно вида на констатираните нередовности и начина на отстраняването им и
съответно да върне молбата, респ. да прекрати производството по делото в случай, че
нередовностите не са били отстранени. Преценката на законосъобразността на
процесуалното действие на съда по връщане на нередовна молба, респективно прекратяване
на производството по делото е във функционална връзка и обусловеност от преценка на
законосъобразността на предхождащите определението за връщане, респ. за прекратяване на
производството по делото процесуални действия.
Безспорно наличието на установена неяснота или съмнение относно точния смисъл
на твърдените от ищеца обстоятелства задължава съда, с оглед разпоредбата на чл. 101 ГПК,
следейки служебно за надлежното извършване на процесуалните действия от страните, при
констатирана нередовност на исковата молба, да даде на страната ясни и точни указания за
нейното отстраняване.
В случая районният съд правилно е отчел съществуващите нередовности на исковата
молба, като е дал ясни, точни и пълни указания за отстраняването им.
С молбата уточнение част от нередовностите са отстранени - уточнен е нейния
петитум, внесена е дължимата държавна такса, посочен е електронен адрес за връчване на
книжа при условията на чл. 38 и чл. 38а ГПК. Неотстранена останала нередовността по чл.
127, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно: да посочи пълен и точен адрес на ответника.
Обстоятелството, че при сключване на договора адресът на длъжника – ответник е
бил непълен и ищецът не разполага с данни за пълен такъв, не означава, че за страната -
ищец може да отпадне задължението да посочи в исковата молба пълен адрес. Както бе
пояснено и по-горе изискването за посочване на конкретен адрес на ответника е част от
изискванията за задължителното съдържание на исковата молба. При дадени от съда
изрични указания, страната е следвало да прояви процесуална активност и да предприеме
съответните действия за отстраняване на констатираната нередовност, а не както в случая
единствено и само да уведоми съда, че не разполага с постъп до определени данни..
Служебните справки с осигурен за съда достъп по Наредба № 14 от 18.11.2009 г. са
предвидени като процесуални действия на съда при други конкретни хипотези, каквато не е
настоящата – първоначално предявена искова молба.
С Определение № 81 от 16.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 3391/2014 г., II т. о., Те е
прието, че обстоятелството, че в Наредба № 14/18.11.2009 г. за реда и начина за
предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до регистъра на населението -
национална база данни "Население" не е предвидена разпоредба, вменяваща в задължение
на решаващия съд служебно да издирва адресната регистрация на страните в
производството по делата, а ГПК - нормативен акт от по - висш ранг, изрично изисква
ищецът да посочи постоянен и настоящ адрес на противната страна, означава, че тежестта за
установяване на тези данни е на последния, поради което и отказът на решаващия съд сам да
ги издири е ирелевантен за настъпване на разпоредените от процесуалния закон правни
последици от тяхното отсъствие. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в
случая не е налице отказ на съда, тъй като ищецът не е заявил каквото и да било искане, а
както бе посочено и по-оре единствено и само уведомил съда, че няма достъп о съответни
данни Липсата на достъп до тези данни не е равнозначно на липса изобщо на възможност за
3
предприемане на необходимите действия от страна на ищеца за отстраняване на
горепосочената нередовност. Съществуване на данни в заповедното производство за адрес
посочен от ответната страна в подадено от нея възражение би имало значение, при
последващи действия свързани, а не и с тези свързани с необходимото съдържание на
подадена искова молба.
Безспорно указанията на съда за отстраняване на констатираната нередовност не са
били изпълнени в законоустановения срок, с оглед на което, настоящият състав намира, че
районният съд правилно и законосъобразно е върнал исковата молба и прекратил
производството по гр.д.№ 2288/2022 г. Обжалваният съдебен акт не страда от посочените в
жалбата пороци и следва да се потвърди като правилен и законосъобразен, а частната жалба
се явява неоснователна.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл. 278 от ГПК,
Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 25/05.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 2288/2022
г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
Определението не подлежи на обжалване, предвид разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от
ГПК от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4