Р Е Ш Е Н И Е
№ 2071
гр. Пловдив, 4 ноември 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на деветнадесети октомври, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,
при секретаря
Диана Караиванова и с участието на прокурора Димитър Молев, като разгледа
докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №2302 по описа
на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.93,
ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) и чл.2, ал.1 от Наредба №
41 от 4.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на
изпитите за придобиване на начална
квалификация (Наредба №41/04.08.2008г.)
Е.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
представляван от адвокат Н.С.- пълномощник, обжалва Решение №838 от 20.06.2021г.
по Н.А.Х дело №20215330201338 (1338) по описа на Районен съд- Пловдив за 2021г.,
IV-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с
№36-0000091 от 18.01.2021г., издадено от началник на Отдел “Контрол“ (О“К“) в Регионална
дирекция “Автомобилна администрация- Пловдив“ (РД“АА- Пловдив“), при
Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” (ИА”АА”), с което на жалбоподателя
К. е наложена глоба в размер от 2 000,00 лева.
Претендира се отмяна на решението
поради неправилност и незаконосъобразност, постановяване на решение по същество,
с което да се отмени изцяло процесното НП, както и присъждане на направените
съдебни разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представени списъци на
разноските.
Ответникът по делото- РД“АА-
Пловдив“ при ИА“АА“- не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив,
чрез прокурор Димитър Молев, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационният съд, като извърши
преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по
чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за
която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество,
касационната жалба е основателна.
Съдът приема за установено по
делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и
събраните по делото доказателства, че на 21.12.2020г., около 15:00ч. е извършена проверка
от служители на РД“АА- Пловдив“, на място, в гр. Пловдив, на ул. “Цар Симеон“,
преди кръстовището с “Ягодовско шосе“. В рамките на проверката е прието за
установено, че касаторът К. извършва превоз за собствена сметка на дървесен
материал, с превозен билет №4856/00219/№3M8ZOC от 21.12.2020г., със Заповед за извършване
на превоз №16 от 21.12.2020г. и Удостоверение на пътно превозно средство (ППС)
за обществен превоз на товари на територията на Република България към Лиценз
№10797. Превозът се извършва с товарен автомобил “МЕРЦЕДЕС АКТРОС“, с Рег.№***,
от категория N3, и прикачено
към него ремарке “ШВАРЦМЮЛЕР“, с Рег.№***, от категория О4, като и двете ППС са
собственост на “ТОНИБОН – 71“ ЕООД, ЕИК *********. Прието е за установено, че К.
извършва превоза за собствена сметка без да притежава карта за квалификация на
водача, съгласно направена справка в база данни на ИА“АА“, според която справка
К. никога не е притежавал карта за квалификация на водача.
За установеното в рамките на
проверката Г.Д.Д.- инспектор в РД“АА- Пловдив“, съставя акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с №255703 от 21.12.2020г., с който деянието на
К., изразяващо се в извършване на превоз за собствена сметка на посочения товар
и с посочените ППС, без да притежава карта за квалификация на водач, се
квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.2, ал.1 от Наредба
№41/04.08.2008г.
На 22.12.2020г. в РД“АА- Пловдив“
постъпва обяснение с Вх.№52-00-54-9187 от К., към което е приложено копие на Удостоверение
за професионална компетентност за извършване на превоз на товари с №107-001647
от 02.03.2017г., издадено от “РИМПОПОВ 2009“ ЕООД, удостоверяващо
обстоятелството, че в периода от 21.02.2017г. до 01.03.2017г. К. е преминал периодично
обучение по чл.18 от Наредба №41/04.08.2008г.
Освен това, против съставения
АУАН постъпва възражение с Вх.№52-00-54-9275 от 29.12.2020г., след което е
издадено процесното НП.
Според разпоредбата на чл.93,
ал.1, т.1 от ЗАвП, посочена като основание за издаване на процесното НП, водач на
моторно превозно средство (МПС), който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без издадено за МПС удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо
нарушение.
А според разпоредбата на чл.2,
ал.1 от Наредба №41/04.08.2008г. (приложима редакция към 21.12.2020г.), заради
чието нарушаване е ангажирана отговорността на К., водачите
на МПС, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на МПС
от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с
тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена
сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача.
Според
настоящия състав на съда, граматическото тълкуване на нормата на чл.93, ал.1,
т.1 от ЗАвП предпоставя извод, че за наличието на съставомерно деяние по
смисъла на тази норма е нужно извършването на обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари с МПС, по отношение на което МПС
не са изпълнени изброените в нормата изисквания.
Съответно,
в нормата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП няма установени изисквания към самите водачи,
извършващи обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари, каквото изискване е
установено от нормата на чл.2, ал.1 от Наредба №41/04.08.2008г. (приложима
редакция) именно по отношение на водачите- да притежават карта за квалификация.
От своя
страна, разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗАвП установява, че за нарушения на този закон и на
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на
изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание,
се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв.
Съгласно §4 от ПЗР на Наредба
№41/04.08.2008г., тази наредба се издава на основание чл.7б, ал.5 и чл.7г, ал.4
от ЗАвП и въвежда изискванията на Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 15 юли 2003г. относно начална квалификация и продължаващо
обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или
пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) №3820/85 на Съвета и Директива
91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета (ОВ, L
226/2003г.).
При това положение, според
настоящия състав на съда, извършеното на 21.12.2020г. нарушение от К.,
изразяващо се в извършване на превоз за собствена сметка с МПС от категория N3 без да притежава карта за
квалификация, е наказуемо по чл.105, ал.1 от ЗДвП, във връзка с чл.2, ал.1 от
Наредба №41/04.08.2008г.
Ето защо, наложеното на К.
наказание по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП от 2 000,00 лв., вместо такова по
чл.105, ал.1 от ЗАвП от 200,00 лв., предпоставя извод за издаване на процесното
НП при неправилно прилагане на закона, поради което разглежданото НП е
незаконосъобразно.
Следователно, като потвърждава незаконосъобразното
НП, районният съд постановява решението си при неправилно прилагане на закона и
оспореното в настоящето производство съдебно решение е неправилно, поради което
следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго такова, по
същество.
Тук е мястото да се посочи, че
според точка 2. от Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021г. на Върховния
административен съд, ОСС от I и
II колегия на ВАС, в
касационното производство по реда на глава дванадесета от АПК, след като отмени
решението на районния съд, административният съд няма правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба.
С оглед очерталия се изход на
делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по
съдебните производства разноски, като такива се констатират в размер от общо 600,00
лв., представляващи заплатени адвокатски възнаграждения по Договор за правна
защита и съдействие от 24.03.2021г. – 300,00 лв., както и по Договор за правна
защита и съдействие от 13.10.2021г. – 300,00 лв. За разноските следва да бъде
осъдено юридическото лице, в чиято структура е органът, издател на процесното
НП, каквото в случая се явява ИА“АА“ (чл.2, ал.3 от ЗАвП).
Така мотивиран и на основание
чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №838 от
20.06.2021г. по Н.А.Х дело №20215330201338 (1338) по описа на Районен съд-
Пловдив за 2021г., IV-ти наказателен състав, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление
с №36-0000091 от 18.01.2021г., издадено от началник на Отдел “Контрол“ в
Регионална дирекция “Автомобилна администрация- Пловдив“ при Изпълнителна
агенция “Автомобилна администрация”, с което на Е.С.К., ЕГН **********, е
наложена глоба в размер от 2 000,00 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
“Автомобилна администрация“, ЕИК *********, да заплати на Е.С.К., ЕГН **********,
сумата от общо 600,00 (шестстотин) лева, представляваща направените съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………