МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N327/2018год - II н.с. - РРС
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
Подс. И.Г.И. в това, че
на
07.11.2017 г., в гр.Русе, управлявал моторно превозно средство - автобус марка
„Мерцедес 814Д“, с рег.№ Р 12 12 ВХ, с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда - 2,00 на хиляда, установено по надлежния ред - по реда на
Наредба № 1/19.07.2017г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства –
престъпление по чл.343б, ал.1
Подсъдимият не оспорва изложеното в обвинителния акт. Не
оспорва и показанието на техническото средство, отчело алкохолно съдържание в
кръвта му от 2 промила. Защитникът му пледира за оправдателна присъда, поради
неспазване процедура в Наредба № 1/19.07.2017г. на МЗ, МВР и МП за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства, установяваща съдържанието на алкохол в кръвта на
подсъдимия.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, пледира за приложението на чл.66 от НК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.
И.Г.И. е роден на ***г***, български гражданин,
с полувисше образование, неженен, неосъждан, ЕГН:**********. Правоспособен водач на моторно превозно
средство, категории С, В, ОЕ, СЕ, О, М, АМ, ТКТ, ВЕ, ТТБ и като такъв има
множество налагани административни наказания, за извършени от него нарушения на
ЗДвП.
На
07.11.2017г., в град Русе, подсъдимият И. управлявал МПС – автобус, марка
„Мерцедес 814 Д“, с рег.№ Р 12 12 ВХ, собственост на „Геокомерс“ ООД, като се
движил по бул. „Христо Ботев“. В района на спирка „Печатни платки“, посока центъра
на гр.Русе, настъпило пътнотранспортно произшествие между управляваното от
подсъдимия МПС и лек автомобил, с рег. № ОВ 01 87 АТ. На подадения сигнал, на
място пристигнали полицейски служители от Сектор „ПП“ при ОД МВР-Русе, между
които бил и св.Ц.П.. Последният установил самоличността на подсъдимия, както и
го изпробвал за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410
+“, с номер ARSK- 0285. Уредът отчел наличие на 2,00 на хиляда алкохол в
издишания от подсъдимия въздух. Бил му съставен АУАН, който той подписал без да
изложи възражения. Полицейските
служители съставили Талон за медицинско изследване на кръвта за наличие на
алкохол, на който подсъдимия собственоръчно вписал, че е съгласен с показанията
на техническото средство, поради и което на същият не бил връчен препис от него
и така не дал кръвна проба за извършване на медицинско изследване на кръвта.
Изложената
фактическа обстановка не е предмет на оспорване от подс.И. и неговия защитник,
като се приема от съда за установена по безспорен начин от изразеното по
отношение на нея самопризнание от страна на подсъдимия, че не оспорва
„…написаното в обвинителния акт”. Обясненията му кореспондират с показанията на
св.П., както и от приложените писмени доказателства: акт за установяване на
административно нарушение, талон за изследване бл.№ 0431568, справка за
наказания, наложени на подс.И., справка за съдимост, съдържащи данни от
съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото и предмета на
доказване по него.
При така изложената фактическа обстановка съдът
отбелязва, че подс. И. от обективна страна осъществил състава на престъплението
по предявеното против него обвинение, доколкото този извод кореспондира не само
на направеното самопризнание, но и на данните в писмените и гласни
доказателствени материали. Предприетото на 07.11.2017 година управление на
автомобила от подсъдимия не е предмет на спор, същото се установява от неговите
обяснения, както и от показанията на св.П.. Същия
употребил алкохол, след което привел в движение автомобила.
От субективна
страна действал при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и искал настъпването
им, което се потвърждава от поведението му: знаел е, че е употребил алкохол и в
това състояние не следва да управлява МПС, но въпреки това не се е съобразил с
разпоредбите на закона.
Поради
изложеното следва да се приеме, че подсъдимият осъществил състава на
престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, тъй като концентрацията на алкохола, под чието
въздействие е управлявал на инкриминираната дата, надхвърляла 1,2 на хиляда –
2,00 на хиляда. Концентрацията била установена чрез показанията на техническо
средство, съгласно нормативно предвидения в чл. 3, ал.1 от Наредба №
1 от 19.07.2017 г. (Обн. ДВ бр.61
от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.) ред. Безспорно е, че данните по
отношение на нея не са получени с химическо изследване, а чрез измерване на
алкохолните пари, които техническото средство отчело в издишания от водача
въздух. Именно това обстоятелство дало основание на адв.Р. да счита, че
точната концентрация на алкохол в кръвта на подс.И. не е установена по
надлежния ред. Аргумент намира в чл. 6 от Наредба № 1 от 2017 г., норма която дава
възможност действително водачът да признае или да оспори показанията на
техническото средство за алкохол при извършване на проверка, но посочената
норма касае съставяне на АУАН, в
случаите на установена с техническо средство концентрация на алкохол над 0,5 на
хиляда, т.е. единствено при наличие на административно нарушение. В конкретния
случай според адв. Р., е налице различна хипотеза, при която измерената
концентрация на алкохол е над 1,2 на хиляда и следва да се прилага чл. 7 от
Наредбата, според който полицейският орган отвежда лицето до мястото за
извършване/ установяване с доказателствен анализатор или на медицински
изследвания и вземане на биологична проба за химическо лабораторно изследване.
Защитникът изтъква, че тази процедура не е спазена, поради което обвинението не
е доказано по несъмнен начин и подсъдимият следва да бъде оправдан.
Съдът намира възраженията за неоснователни, по следните
съображения. В процесния случай концентрацията на алкохол е установена
чрез показанията на техническо средство, надлежно преминало периодична проверка
на 20.09.2017 г. съгласно нормативно предвидения в чл.3, ал.1 от Наредба № 1 /
2017 г. ред. Безспорно е, че данните по отношение на концентрацията на алкохол не
са получени с химическо изследване, а чрез измерване на алкохолните пари, които
техническото средство отчело в издишания от подс.И. въздух. Настоящият състав счита, че
липсата на химическо изследване няма значение за съставомерността на
престъплението, тъй като такова изследване, съгласно указаното в чл. 3, ал.2 от
Наредба № 1, се извършва само при лимитивно определени хипотези:
„1. лицето
откаже извършване на проверка с техническо средство или тест;
2. лицето не
приема показанията на техническото средство или теста;
3. извършената
проба с техническо средство или тест е некачествена или невалидна;
4. физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест.“
Безспорно установено по делото е, че
не сме изправени пред нито една от четирите хипотези. Подс. И., според
отразеното в приложения талон за
медицинско изследване , е положил подпис и саморъчно вписал, че е „съгласен с показанията…”.
Приетата Наредба № 1/19.07.2017 г. на
МЗ, МВР и МП за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози от водачите на МПС в детайли урежда реда, по който
се установява употребата на алкохол и/или наркотични вещества от водачите на
МПС. Както съдът посочи по-горе, в чл.3, ал.1 от Наредбата е отразено, че при
извършване на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се
установява с техническо средство, а съгласно ал.2, т.2 на цитирания текст
установяването на употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор
или с химическо лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство. Нормата на чл.3 е обща и урежда реда за
установяване употребата на алкохол с техническо средство във всички случаи на
извършване на проверка на мястото, където водачът е спрян. Хипотезите, при
които установяването употребата на алкохол се извършва с доказателствен
анализатор или химическо лабораторно изследване са изброени ал.2 на чл.3 и се
отнасят за случаите, при които извършването на проверка с техническо средство е
невъзможно или взетата проба е невалидна. По аргумент от обратното на т.2 на ал.2 на чл.3 следва да се приеме,
че в хипотезите, когато водачът на превозното средство приема показанията на
техническото средство, именно те безспорно
установяват концентрацията на алкохол и то по надлежния ред, с оглед на
което не се налага, а и при липсата на спор относно тези показания, би било
неоправдано и нелогично водачът да бъде отвеждан за извършването на проверка с
доказателствен анализатор или за химическо лабораторно изследване, за нещо
което той не оспорва. Тук следва да се отговори и на въпроса, в случай че водачът
откаже да бъде отведен до медицинското заведение, с какви правомощия разполагат
полицейските органи за да изпълнят задължението си по чл.7 ал.1 от Наредба № 1/2017 г. да го „отведат” до там.
Новоприетата Наредба не предвижда такива. Такива са разписани в чл.165 ал.2, т.5 от ЗДвП, норма която дава
възможност „ ….на определените от министъра на вътрешните работи служби да отвеждат в поделенията на
Министерството на вътрешните работи участници в пътнотранспортно произшествие,
когато това е необходимо за разследване на произшествието”, т.е. нормата
регламентира отвеждане в поделение на МВР, каквото „медицинското заведение”
явно не е; и по чл.72 ал.1, т.1 от ЗМВР, която предвижда възможност за
задържане на лице, за което има данни, че е автор на престъпление и което
следва да бъде настанено в помещение за настаняване на задържани лица. И тази
възможност не се вмества в съдържанието на
чл.7 ал.1 от Наредба № 1/2017 г. „..полицейски
орган отвежда лицето до мястото за извършване на установяване с доказателствен
анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване”. Посочените разпоредби следва да бъдат
разгледани в пряка взаимовръзка с обстоятелството, че водачът не оспорва
показанията на техническото средство, което има закономерна последица и отказът
му да бъде отведен за кръвна проба.
Ето защо възприемането на тезата за
негодност на техническото средство да установи концентрацията на алкохол,
противоречи на смисъла, който законодателят е вложил при приемането на
Наредбата, с оглед засилената нетолерантност на обществото към тези деяния и ограничаване на възможността за
избягване на наказателно преследване от страна
на водачите, управляващи МПС след
употреба на алкохол. Разпоредбите на чл. 6 и чл. 7 от Наредба № 1 / 2017 г.,
действително разграничават административнонаказателната от наказателната
отговорност - случаите на констатирана с техническото средство концентрация на
алкохол от 0,5 до 1,2 на хиляда и тези при концентрация над 1,2 на хиляда, но същите
не дерогират приложението на общата
норма - чл.3 от Наредбата, когато водачът приема показанията на
техническото средство. Същите се явяват специални
и намират приложение в предвидените в чл. 3, ал.2 от Наредба № 1 изключения.
По
гореизложените съображения съдът приема за неоснователни аргументите на
защитата за нарушена процедура по Наредба № 1 / 2017 г. установяваща съдържанието
на алкохол в кръвта на подс.И..
Предвид изложеното, съдът признава подс.И. за ВИНОВЕН в извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 НК, в което е
обвинен и му налага наказание, при индивидуализацията на което съобрази следното: смекчаващи отговорността
обстоятелства – направеното на досъдебното производство признание; полагане на
общественополезен труд; чисто съдебно минало; полагането на самостоятелни грижи
за непълнолетно дете; отегчаващи отоворността обстоятелства: други нарушения по
ЗДвП. Така при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, при условията на чл.54 НК, съдът ОТМЕРИ наказание – ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, както
и глоба от ТРИСТА ЛЕВА, за която съобразил недоброто финансово състояние,
декларирано от подсъдимия в декларацията за семейно и материално положение. Налице
са материалноправните предпоставки за приложението института на условното
осъждане. Съдът счита, че изтърпяването на определеното му наказание лишаване
от свобода, следва на основание чл.66,ал.1 от НК да бъде отложено за
изпитателен срок, като подходящ размер за него приема минималнопредвидения -
ТРИ ГОДИНИ, като съдът намира, че целите на наказанието ще се постигнат в
достатъчна степен спрямо подс.И. и без неговото ефективно изтърпяване.
Налице
са условията на чл.343г НК, поради което подсъдимият следва да бъде лишен от право
да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА считано от влизане на присъдата в сила, като за размера му
съдът е съобразил горепосочените нарушения на ЗДП. На основание чл.59,ал.3 НК следва да бъде ПРИСПАДНАТО времето, през което за същото
деяние подсъдимият бил лишен по административен ред от възможността да управлява
МПС.
Така определеното
наказание съдът намира за справедливо и съобразено с целите на чл.36 НК.
Причини за извършване на
престъплението: ниска правна култура; незачитане установените норми за движение
по пътищата.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:...........................................