№ 217
гр. ЛЕВСКИ, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д. К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. И.-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Д. К. Николаева Гражданско дело №
20244410100400 по описа за 2024 година
въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявена е искова молба от Г. П. К. от с.Трънчовица, общ.Левски,
срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София, с която е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
признаване за установено спрямо ответника „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, че ищцата не му дължи сумата в размер на 2721, 22лв.,
съставляващи недължими вземания по недействителните договор за паричен
заем №***, сключен с „Кредисимо“ ЕАД и договор за поръчителство към
него, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД.
Ищцата твърди, че през месец септември 2023г. получила уведомление
от ответното дружество, което гласяло, че съгласно Приложение №1/19.09.22г.
към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
01.02.2022г между цедентите „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, и
цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ответникът извършва
уведомление от името на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, че
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е встъпило в правата на кредитора и е прехвърлило на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изцяло вземането си по договор за
паричен заем №***, сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, по силата на който
ищцата получила в заем сумата от 3 500лв.
1
С горепосоченото уведомление, ответникът нотифицирал ищцата, че
към 13.09.2022г. задълженията й към него възлизат на 5221,22лв.,
включително начислена лихва за забава.
След получаването на уведомлението, ищцата е извършила плащане в
общ размер на 2500лв., получени от ответното дружество, както следва:
- на датата 29.09.2023г. - 350лв.
- на датата 27.10.2023г. - 350лв.
- на датата 23.11.2023г. - 350лв.
- на датата 21.12.2023г. - 350лв.
- на датата 18.01.2024г. - 350лв.
- на датата 22.02.2024г. - 350лв.
- на датата 22.03.2024г. - 350лв.
- на датата 29.04.2024г. - 50лв.
Твърди, че с общо заплатената сума в размер на 2500лв., ищцата изцяло
покрила главничния дълг и не дължи погашения над чистия размер на
кредита, тъй като процесният договор за заем е нищожен на основание чл.22
от ЗПК, с произтичащите правни последици по чл.23 от ЗПК.
Навежда довод, че не е породила правно действие клаузата за
възнаградителна лихва. Същата противоречи на добрите нрави, тъй като с
оглед уговорения размер тя е значително нееквивалентна на предоставения от
кредитора заемен ресурс, който се е възползвал от материалната затрудненост
и от спешната необходимост от финансови средства на по-слабата страна в
правоотношението - потребителя. Така договорената цена на кредита е
нищожна и като неравноправна, тъй като възнаграждението за дружеството
поръчител, което е свързано лице с кредитодателя, съставлява скрита лихва -
допълнителна облага за кредитора. Навежда довод, че договорната лихва е
нищожна и на основание чл.21 от ЗПК, тъй като със заблуждаващото
непосочване на действителния размер на възнаградителната лихва чрез
калкулиране в нея и на скритата под формата на възнаграждение за
дружеството поръчител цена на кредита, кредитодателят е заобиколил
изискванията на чл.10, ал.1, във вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК за ясно и точно
записване в кредитния ресурс на размера на дължимата лихва. По същите
аргументи, клаузата за неустойка създава неравноправно и в противоречие на
добрите нрави скрито оскъпяване на кредита.
Наведен е довод, че е нарушено и изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК
2
в договора да бъдат разписани условията, при които се прилага договорната
лихва.
Подвеждащото разписване на цената на кредита довело и до
заблуждаващо разписване на приложимия в правоотношението ГПР. Подобно
договаряне било неравноправно и изпълвало както общия фактически състав
на чл.143 , така и специалния състав на чл.143, т.19 от ЗПК в редакцията към
момента на сключването на процесния договор. Посочването в договора на
по-нисък от действителния ГПР, представлявало невярна информация и
следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл.68г, ал.4 ЗЗП във вр. с чл.68д, ал.1 ЗЗП.
Заблуждаващата търговска практика, изразяваща се в разписване в договора за
кредит на ГПР, който е по-нисък от действително приложимия в кредитното
правоотношение е елемент, по който се преценява осъществяването на
хипотезата на неравноправността - така решение по дело С-453/10 на СЕС и
решение от 10.06.2023г. по дело С-609/19г. на СЕС (т. 55 и т. 56). Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора.
Излага съображения, че клаузата за ГПР е недействителна и на
следващо основание - в процесния договор не са записани компонентите,
които го формират, което нарушава изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК във вр.
с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 от същия за яснота и разбираемост относно начина,
по който се формира това задължение. Съгласно чл.22 от ЗПК,
възнаградителната лихва и ГПР са съществени елементи от съдържанието на
договорите за потребителски кредит, чиято недействителност има за правни
последици недействителност на цялата кредитна сделка.
Навежда довод, че договорът за кредит е нищожен и поради
невключване на уговорка относно правото на потребителя на отказ от
договора.
Излага съображения, че поради нищожността на кредитната сделка не е
произвела правен ефект уговорката за заплащане на възнаграждение
дружеството поръчител „Ай Тръст“ ЕООД за учредяване от негова страна на
лично обезпечение.
Навежда довод, че договорът за поръчителство е нищожен и на
самостоятелни основания:
Договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и
3
поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля не
е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се
осъществи за валидното му възникване. /арг. от чл.138 от ЗЗД/. Договорът е
едностранен, безвъзмезден и каузален, като правното основание за
учредяването на поръчителство е кредиторът да бъде обезпечен срещу
евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото
правоотношение. Законодателят е уредил договора за поръчителство като
съглашение между кредитора и трето, различно от длъжника лице, отчитайки
обстоятелството, че кредиторът има легитимен интерес в негова полза да бъде
учредено лично обезпечение. Длъжникът няма такъв защитен от закона
интерес, поради което сключването на сделка между него и третото лице -
поръчител е лишена от правно основание. Съществуването на основание се
извежда от вида и съдържанието на сделката. Типичната и непосредствена
цел, която страните по договора за предоставяне на поръчителство съгласно
изискванията на ЗЗД, е да бъдат обезпечени вземанията на кредитодателя.
Когато длъжникът учредява лично обезпечение, то не се осъществява целта на
договора за поръчителство и същият е лишен от своето основание.
Сочи, че договорът за поръчителство е уреден от диспозитивни правни
норми, поради което страните могат да уговорят възмездност на
поръчителството, като в тази хипотеза договорът се трансформира в
двустранен. Навежда довод, че договарянето, че кредитополучателят ще
заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора, противоречи на
добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по
смисъла на чл.143, т.19 ЗПК. Съдебната практика е константна, че
противоречи на добрите нрави съглашение при което престациите са явно
нееквивалентни. По договор за поръчителство, сключен между длъжника и
поръчителя, длъжникът не получава никаква престация, поради което
нарушаването на принципа на справедливост е още по-драстично.
Навежда довод, че поставянето на изискването за заплащане на
възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на
Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива
2008/48 в светлината на съображение 28 ставало ясно, че преди сключването
на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение
може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение
за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди
отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за
4
потребителския кредит.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя има за цел да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48, която е да се осигури високо,
адекватно и равностойно ниво на защита на интересите им /съображения 8,
9,23, 24, 43, 45 от Директивата/. В този смисъл параграф 40-43 от Решение от
27 03. 2014 г. по дело C-565/12 на четвърти състав на СЕС.
Поради изложеното навежда довод, че клауза, която предвижда, че се
дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител, е в пряко противоречие с
целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури възнаграждение за обезпечение,
с което дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на
длъжника се увеличава. Съдът има задължение да се придържа към
Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се
тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата (решения по дела
C-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson).
Излага съображения, че възлагането на потребителя да заплаща
задължения, които следва да изпълнява кредитора, са в изключителен интерес
само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в
гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил ако
кредитодателят действаше добросъвестно. Поради изложеното е изпълнен
общия фактически състав на чл.143 ЗЗП и с оглед на неизчерпателното
изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг.
от т. 19 на чл. 143 ЗПК/ тази договорка следва да бъде квалифицирана като
неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя.
Поставяйки на кредитополучателя изискване да сключи договор с
дружеството - поръчител, кредитодателят „Кредисимо“ ЕАД е договарял в
полза на поръчителя по смисъла на чл.22 ЗЗД. От вътрешните отношения
между „Кредисимо“ ЕАД и кредитополучателя следва, че ако той беше
изразил воля да сключи договор за поръчителство, той не го прави в
изпълнение на свое задължение към кредитодателя. Поради което
единственият му мотив би бил да надари кредитора. По силата на чл.225, ал.1
ЗЗД, с договора за дарение дарителят следва незабавно да престира, в
5
противен случай договорът е нищожен. От представения по делото
погасителен план е видно, че ищецът се е задължил да погасява
възнаграждението на поръчителя разсрочено, т.е. той не е надарил незабавно
кредитодателя, поради което следва да се отрече правния ефект на тази
уговорка.
Сочи, че договорът за поръчителство е с акцесорен характер, той може
да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен
главен дълг. По съображенията, изложени по-горе, навежда довод, че
кредитната сделка е нищожна, поради което не е породил правно действие и
сключеният договор за учредяване на поръчителско правоотношение.
Моли съда да признае за установено, че ищцата не му дължи сумата в
размер на 2721, 22лв., съставляващи недължими вземания по
недействителните договор за паричен заем №***, сключен с „Кредисимо“
ЕАД и договор за поръчителство към него, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на
ответника „АПС Бета България“ ЕООД, който в законоустановения срок е
депозирал писмен отговор.
Твърди, че на 13.08.2021г. между ищцата Г. П. К., в качеството й на
кредитополучател, „Ай Тръст“, в качеството му на поръчител, и „Кредисимо“
ЕАД, в качеството му на кредитор, е сключен Договор за потребителски
кредит №***. Поради необслужването на цитираното вземане от ищцата се
наложило поръчителят, „Ай Тръст“ ЕООД, да изплати дължимите суми по
цитирания кредит на кредитодателя, „Кредисимо“ ЕАД, поради което „Ай
Тръст“ ЕООД е встъпило в правата на удовлетворения кредитор.
Впоследствие, „Ай Тръст“ ЕООД прехвърлило изцяло вземането си към
ищцата на ответното дружество на основание Приложение №1 от 13.09.2022
към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
01.02.2022 г. ведно с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви.
Въз основа на цитирания договор за кредит на кредитополучателя била
предоставена заемна сума със следните параметри: главница в размер на 2 500
лв., годишен процент на разходите: 47,08 %; фиксиран годишен лихвен
процент: 39,21 %; брой месечни вноски: 12.
Във връзка с извършената цесия, новият кредитор, въз основа на
валидно упълномощаване от страна на „Ай Тръст“ ЕООД, посредством
уведомително писмо за цесия №УПЦ-П-КРС-АТ/*** от 13.09.2022 г.,
надлежно уведомил кредитополучателя за извършеното прехвърляне на
6
задължението й, както и че кредиторът, към който следва да престира същото,
е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Оспорва като неоснователен довода за нищожност на договора на
основание чл.11, ал.1, т.9 вр. чл.21 от ЗПК. Сочи като невярно твърдението, че
годишният лихвен процент (ГЛП) надвишава допустимия и накърнява
добрите нрави. Излага аргументи, че добрите нрави не са легално
дефинирани, те се формулират от обществото и се променят заедно с
обществото. Преценката дали една договорна клауза противоречи на добрите
нрави трябва да се направи съобразно времето и обществото, в което живеем.
Законът не е определил максимален размер на възнаградителната лихва, той
повелява размерът на ГПР, в който е включена и възнаградителната лихва, да
не надвишава петкратния размер на определената законна лихва.
Следователно, размерът на договорната лихва няма законоустановени
граници, доколкото ГПР не надвишава определения в чл.19, ал.4 от ЗПК
размер. Годишната лихва по правило влиза в ГПР, т.е. налице е непряка
регулация, че годишната лихва трябва да е в такъв размер, че след като се
прибави към ГПР, ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва.
В случаят ГЛП е в размер на 39,21%, което не противоречи на закона и не
излиза извън рамките на допустимите 50% ГПР към момента на сключване на
договора. Моралните и законовите норми в сегашното общество позволяват
страните по един договор свободно да договорят процента на
възнаградителната лихва. За да прецени съдът дали една клауза противоречи
на добрите нрави, той трябва да тълкува волята на страните.
Навежда довод, че чл.11, ал.1, т.9, вр. чл. 21 ЗПК е неприложима
хипотеза в процесния случай, тъй като лихвеният процент е посочен точно и
ясно в процесния договор, а изискването на ЗПК е той да не е посочен изобщо.
Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора, следователно няма
нужда от посочване на периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент, тъй като кредиторът няма право да променя лихвата за
периода на договора, което също ясно е посочено в клаузите на договора.
Оспорва довода за обявяване на договора за недействителен на
основание чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 от ЗПК. Сочи, че ГПР е в размер на
47,68%, а с оглед нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на
разходите не може да надвишава повече от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения. Съгласно постановлението на МС законната
лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния
лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни пункта. Към датата на сключване
7
на договора за кредит, 13.08.2021г., основният лихвен процент определен от
БНБ е бил в размер на 0%, съгласно публичните данни от сайта на БНБ, т.е.
лихвата за забава е била в размер на 10%. ГПР в размер на 47,68% не е
надвишавал пет пъти размера на законната лихва, чийто размер е 50% към
онзи момент, както изисква закона, за да се счете за прекомерно.
Оспорва твърдението, че сключването на договор за предоставяне на
поръчителство срещу уговорено възнаграждение с „Ай Тръст“ накърнява
добрите нрави. Излага съображения, че преценката дали една договорна
клауза противоречи на добрите нрави се прави от съда въз основа на преценка
на икономическата обстановка по времето на сключване на договора. В случая
кредитополучателят избирал да сключи договор с „Ай Тръст“, който договор е
наречен „Договор за предоставяне на поръчителство“ и предметът му е
поемане на ангажимент от „Ай Тръст“ да сключи договор за поръчителство
при определени условия. Сочи за погрешно възприемането от ищеца, че това е
договор за поръчителство, като се аргументира с това, че поръчителството е
едностранен, формален, безвъзмезден, акцесорен договор. Договорът за
поръчителство се сключва между поръчителя и кредитора, а в случая такъв
договор е сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Процесният
договор е сключен между физическо лице и юридическо лице и предмет на
договора е предоставянето на поръчителство; това не е самият договор за
поръчителство. Това е отделен договор, който е възмезден, и има функциите,
присъщи на договора за застраховка - едно лице (наречено по волята на
страните „поръчител“) срещу заплащане на съответна сума от друго лице се
задължава да поеме определен риск като предостави поръчителство за това
лице по друг договор. Договорът е сключен по избор на ищеца, той е имал и
други опции, но е избрал тази. „Ай Тръст“, като поръчител, е трябвало да
заплати цялата сума по договора за кредит, тъй като ищецът е бил в
просрочие, поради което счита, че не може да бъде прието, че ищецът „не
получава нищо“ срещу своята престация.
Моли иска да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Установява се от представните договор за потребителски кредит,
приложение №1 към договор за потребителски кредит, стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и
Общи условия за предоставяне на кредити, че на 13.08.2021г. между ищцата Г.
8
П. К. и „Кредисимо" ЕАД е сключен договор за потребителски кредит №***,
чрез средство за комуникация от разстояние, посредством създадена от
кредитодателя електронна форма, като е спазена процедура по кандидатстване
и одобрение, подробно разписана в общите условия. Приложение намират
нормите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, в
съответствие с които писмената форма на договора е спазена и не е
необходимо подписване на електронния документ, чрез електронен подпис
или последващо подписване на хартиен носител. С попълване на заявлението
и изпращането му на кредитодателя, след получаване по електронната поща
на договора, ОУ за предоставяне на кредити и стандартен европейски
формуляр, ищцата е направила електронно изявление, че приема условията на
договора.
Видно от договора и Приложение №1 към него, „Кредисимо“ ЕАД е
предоставило на ищцата заем в размер на 2 500 лева, който следва да бъде
върнат чрез 12 месечни погасителните вноски в размер и с падеж, съгласно
погасителен план, с краен срок на плащане 20.08.2022г.
Уговорен е лихвен процент в размер на 39.21 % и годишен процент на
разходите по кредита в размер на 47.08 %.
В чл.4 от процесния договор, както и в раздел III, т.12 от ОУ, е
уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е
посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да
предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до
10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за поръчителство с
одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице „поръчител“ в срок до 48 часа от
подаване на заявлението за отпускане на
кредит. В ал.3 от същата клауза на договора е посочено, че в случай, че
кредитополучателя е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на
заявлението за отпускане на кредит е 14 дни. Видно от част IV, т.6 от
приложения към договора Стандартен европейски формуляр, предложението
за кредит е валидно 10 дни.
Установява се, че на датата на сключване на договора за кредит -
13.08.2021г. ищцата и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД са сключили договор за
предоставяне па поръчителство, по силата на който „АЙ ТРЪСТ" ЕООД е
поело задължение да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо" ЕАД,
по силата на който договор да отговаря пред „Кредисимо" ЕАД солидарно с
ПОТРЕБИТЕЛЯ за всички задължения на потребителя, възникнали по повод
9
договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.8 от договора за предоставяне на
поръчителство, потребителят - заемател се е задължил да заплати на
поръчителя възнаграждение за предоставеното обезпечение. Видно от
Приложение №1 към договора за поръчителство, дължимото се от ищцата
възнаграждение по него е уговорено в размера на 158,70 лв. на месец за
периода на действие на договора за кредит, като е уговорено, че
възнаграждението е дължимо на датата на падежа на съответното плащане
съгласно погасителния план по договора за кредит.
В чл.8, ал.5 от договора за предоставяне на поръчителство е установено,
че „Кредисимо" ЕАД е овластено вместо поръчителя „АЙ ТРЪСТ" ЕООД да
приема изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. В същата е
клауза е предвидено приоритетно изплащане на възнаграждението по
поръчителството пред това по
основното задължение по кредита, в случай, че платената от потребителя сума
е недостатъчна за покриване и на двете задължения.
Установява се, че на същата дата – 13.08.2021г., е сключен Договор за
поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на
който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД
солидарно с ищцата Г. П. К. за изпълнението на всички задължения,
възникнали от процесния договор за кредит, както и за всички последици от
неизпълнение задълженията на кредитополучателя по договора.
От справка в търговския регистър се установява, че „Кредисимо“ ЕАД е
едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД и двете дружества са
с един и същ адрес на управление.
Установява се, че на 09.09.2022г. на ел. поща на ищцата е получено
уведомление от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, че е получило искане за
плащане от „Кредисимо“ ЕАД на просрочените суми по договора за кредит.
Установява се, че на 12.09.2022г. поща на ищцата е получено
уведомление от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, че е заплатил просрочените
задължения към „Кредисимо“ ЕАД по процесния договор за кредит.
Отправено искане към кредитополучателя за заплащане на дължимите суми
по банкова сметка на дружеството – поръчител, погасило задълженията.
Не е спорно между страните, че вземанията на „Ай Тръст“ ЕООД и
„Кредисимо“ ЕАД спрямо ищцата, произтичащи от процесните договори за
10
кредит и за предоставяне на поръчителство, са били прехвърлени чрез договор
за цесия в полза на ответното дружество „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД. По делото е представено получено от ищцата уведомително писмо от
ответното дружество, като пълномощник на цедентите „Ай Тръст“ ЕООД и
„Кредисимо“ ЕАД, съгласно което „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е встъпило в правата
на кредитора и е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
изцяло вземането си по договор за паричен заем №***, сключен между
„КРЕДИСИМО“ ЕАД и Г. П. К., съгласно Приложение №1/19.09.22г. към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022г
между цедентите „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, и цесионера
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Установява се, че по процесния
договор за кредит, в качеството си на цесионер, ответното дружество е
претендирало от ищцата заплащане на сумата в размер на 5221,22лв.
От заключението на вещото лице по извършената съдебно-
икономическа експертиза, което съдът кредитира като компетентно,
обосновано и пълно, се установява следното:
Кредитополучателят Г. П. К. не е извършила нито едно плащане към
„Кредисимо“ ЕАД , респективно към „Ай тръст“ ЕООД за погасяване на
задълженията по договора за заем.
Прехвърленото в полза на ответното дружество „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД вземане е в общ размер на 5221,22 лв., включващо 2500 лева
главница, 562, 16 лева договорна лихва, 1904,41 лева такса поръчител, 156,99
лева лихва за забава по договора за заем, 97,66 лева лихва за забава по
договора за поръчителство.
След като дължимите суми са прехвърлени по договор за цесия към
„Агенция събиране на вземания“ ЕАД, ищцата е заплатила общо 2500 лв. по
сметка на ответното дружество, както следва: на 29.09.2023 – 350 лв., на
27.10.2023г. – 350 лв., на 23.11.2023г. – 350 лв., на 21.12.2023г. – 350 лв., на
18.01.2024г. – 350 лв., на 22.02.20204г. – 350 лв., на 22.03.2024г. – 350 лв., на
29.04.2024г. – 50 лв.
Със заплатените 2500 лв. след цесията, са погасени, както следва:
главница в размер на 1185,28 лв., договорна лихва в размер на 562,16 лв.,
лихва за забава по договора за заем в размер на 156,99 лв., лихва за забава по
договора за поръчителство в размер на 97,66 лв., лихва за забава за периода
13.09.2022г. – 02.08.2024г. в размер на 497,91 лв.
Непогасени са останали главница в размер на 1314,72 лв., такса
11
поръчител в размер на 1904,41 лв., лихва за забава в размер на 61,26 лв. или
вземания в общ размер на 3280,39 лв.
Вещото лице е дало заключение, че видно от договора за потребителски
кредит, приложен по делото, размерът на предоставения потребителски
кредит е 2500 лв., при договорен лихвен процент от 39.21%, като при спазване
на плана за изплащане, ГПР е в размер на 47.08%. При преизчисляване от
вещото лице на горепосочените данни е установено, че същите са изчислени
правилно.
Дадено е заключение, че ако към сумата от 2500 лв., подлежаща на
изплащане по договора за потребителски кредит, бъде включена и сумата по
договора за поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД - 1904.40 лв., ще се установи
ГПР в размер на над 50%, тоест ще превишава нормативно определеният
процент в ЗПК. Експертизата изчислява същия в размер на 311,44%.
С оглед на така установеното по делото от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Основателен е наведения от ищцата довод, че договорът за
потребителски кредит е нищожен на основание чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 от
ЗПК - изначална недействителност на целия договор за потребителски заем,
тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
В процесния случай, не е спазено императивното изискване на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК. Разпоредбата предвижда, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение №1 към закона
начин.
Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по
смисъла на чл.22 от ЗПК на договора за потребителски кредит, е налице не
само, когато в него изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице
такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен,
точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на
посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова
12
посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на
действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице
еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото потребителят се
явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия
ГПР.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя
как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В
посочената величина, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които са пряко свързани с кредитното
правоотношение.
В процесния случай в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по кредита и
ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на
разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се
формира същият - какъв е математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на кредита, кои разходи са включени, не става ясно
какво представлява разликата между размера на
ГПР и лихвата, която е част от него. По този начин потребителят е поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще
дължи. Същият е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Нарушен е
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
На следващо място, ГПР, посочен в договора, не отговаря на
действителния такъв, при спазване разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК.
Както бе посочено, съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1
от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
13
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредита, включително застрахователни премии,
в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие
за получаване на кредита.
Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът
приема, че представлява и възнаграждението, дължимо по договора за
предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД. Въпреки, че всеки един
от двата договора – договорът за кредит и договорът за предоставяне на
поръчителство представляват самостоятелни такива, съдът приема, че същите
следва да бъдат разглеждани не самостоятелно, а като съвкупност от
правоотношения и във връзка един с друг.
Възнаграждението по договора за поръчителство отговаря на
критериите, заложени в §1, т.1 от ДР на ЗПК.
На първо място, същото представлява разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае разход във връзка с
обезпечение на вземанията по договора.
Установява се от клаузата на чл.4 от договора, че ако поръчителят е
заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя
"Кредисимо" юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на
договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на
заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит
в този случай е 24 часа. При непосочване на посоченото обезпечение,
заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен
срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т.
нар. „бързи кредити“, при които потребителят разчита да получи заявената
сума в кратък срок, както и посочения в Стандартния европейски формуляр
10-дневен срок, през който заявката на потребителя за отпускане на кредит е
валидна и следва да бъде разгледана от кредитора, следва извод, че на
практика сключването на договора за предоставяне на поръчителство се
превръща в задължително условие за получаването на кредита. Следва да бъде
отбелязано, че така уговореното представлява и неравноправно третиране на
потребителите. Договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора
за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което
влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика
на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
14
гаранции.
На следващо място, възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство представлява и разход, който изначално е известен на
кредитора и на практика е сигурно, че потребителят ще го заплати. Този
извод следва при анализа на клаузите относно условията за предоставяне на
обезпечение.
Клаузата на чл.4 от Договора за кредит възлага в тежест на
кредитополучателя да осигури едно измежду следните обезпечения: да
предостави на ответника банкова гаранция в срок от 10 дни от сключване на
договора за всички задължения по сключения договор за кредит или одобрено
от заемодателя дружество – поръчител, в срок от 48 часа. При тълкуване
съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на
сключения договор за паричен заем, се налага разбирането, че по своето
същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредита и
на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави
обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза
от договора възвежда за потребителя се явяват на практика неосъществими за
него. Поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от
длъжника, кредиторът цели да го насочи към единствената форма на
обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да
предостави - обезпечение от одобрено от ответника "Кредисимо" ЕАД
дружество. Предвид изложеното, то разходът за потребителя по договора за
поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД е сигурен - от една страна предоставянето
на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от
друга - условията за другото обезпечение е на практика невъзможно за
осъществяване от длъжника.
Извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен
на заемодателя още към момента на сключване на договора за кредит, следва и
от обстоятелствата, че договорът за поръчителство е сключен в същия ден, в
който е сключен договорът за кредит, изричната уговорка в чл.8, ал.5 от
Договора за предоставяне на поръчителство за приоритетно изплащане на
възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по
кредита, изрично предвиденото овластяване на "Кредисимо" ЕАД да приема
вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, както и обстоятелството, че двете дружества са свързани лица
- "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "АЙ ТРЪСТ"
ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление.
15
При съвкупния анализ на изложеното по-горе следва извод, че с
предвиждане на избор за сключване на възмездно поръчителство с одобрено
от заемодателя дружество – поръчител, на практика не се цели обезпечаване
на договора, а оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито възнаграждение
под формата на възнаграждение за поръчител, свързан с кредитора.
Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по
кредита, доколкото договора за предоставяне на поръчителство и разходите по
него са пряко свързани с договора за кредит, предвид на което и същото
възнаграждение е следвало да бъде посочено в договора за кредит, в общата
дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР.
Установява се от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
икономическа експертиза, че в ГПР по процесния договор за кредит не е
включено възнаграждението, дължимо от кредитополучателя по договора за
поръчителство. Вещото лице е установило, че при включването му в
годишният процент на разходите, същият се преизчислява в размер на 311,44
% и надхвърля нормативно установения в чл.19, ал.4 ЗПК максимален размер,
който по отношение на процесния договор за кредит е 50%. Съгласно чл.19,
ал.5 ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, се считат за
нищожни.
Следователно нарушена е разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
предвиждаща, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита, като в процесния случай нарушение е налице и при
формалното му посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не
съответства на действително прилагания между страните.
Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, води до недействителност на
целия договор за кредит на основание императивната разпоредба на чл.22 от
ЗПК.
Поради изложените по-горе доводи за свързаност между договора за
кредит и договора за предоставяне на поръчителство, представляващи
основание за разглеждането им съвкупно като комплекс от правоотношения,
недействителността на договора за кредит рефлектира и по отношение на
договора за предоставяне на поръчителство поради естеството на
правоотношенията, който договор също се явява недействителен. Процесният
Договор за предоставяне на поръчителство, като акцесорен такъв, се явява и
лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит,
който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по
16
поръчителството - т.е. нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД.
Договорът за предоставяне на поръчителство се явява нищожен и на
собствено основание, като съдът намира за основателни изложените от
ищцата доводи за противоречие на същия с добрите нрави, поради
нееквивалентност на престациите. Накърняване на добрите нрави е налице,
когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на
другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното
положение на другата страна. В процесния случай, срещу задължението за
заплащане на възнаграждение, ищцата не получава насрещна престация в
замяна. Обезпечение на своето вземане получава кредиторът по договора за
заем, който е поставил изискване за сключване на договор за предоставяне на
поръчителство като условие за отпускането на паричния заем. Ищцата е била
поставена в положение, при което е принудена от икономически по-силната
страна да сключи договор с „Ай Тръст“ ЕООД, което лице е посочено и
одобрено от кредитора по договора за заем. „Ай Тръст“ ЕООД се е
възползвало от по-неблагоприятното положение на другата страна, като е
било наясно за условията на договора за заем, видно от текста на сключения с
ищцата договор за предоставяне на поръчителство. За поръчителя е уговорено
възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника
задължението за плащане на сумите по кредита. В случай на тяхното
заплащане от поръчителя обаче, за
последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за
възстановяване на платените от поръчителя суми - чл. 4, ал. 2 от договора за
предоставяне на поръчителство. Следователно поръчителят получава
възнаграждение без реално да съществува същинско насрещно задължение за
него, доколкото сумите, които е платил, подлежат на възстановяване. За
длъжника от друга страна заплащането на възнаграждението се явява
безпредметно, тъй като при всяка хипотеза той ще дължи сумите по кредита и
няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от
поръчителя. Поръчителят по договора за предоставяне на поръчителство,
който е и икономически по-силният субект, разполага и със защитата
на чл.143, ал.1 ЗЗД, която му дава възможност да иска от длъжника
главницата, лихвите и разноските, които е платил, както и законна лихва върху
платените суми от датата на плащането, което е договорено и в чл.2, ал.1 и
чл.4, ал.2 от договора за предоставяне на поръчителство. Така поетият от
поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е напълно покрит от
предвидената законова защита, а размерът на уговореното възнаграждение за
17
предоставянето на поръчителство е и несъответен на този риск. Срещу
заплащането на възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, което е в общ размер на 1904,40 лв. – повече
от 75 % от получената в заем сума, ищцата - потребител не получава каквато и
да било насрещна услуга. Обезпечението е в полза на кредитора „Кредисимо“
ЕАД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Поради
изложените доводи, договорът за предоставяне на поръчителство се явява
нищожен и като накърняващ добите нрави, на основание чл.26, ал.1, пред.3
ЗЗД.
На основание чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят дължи само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съобразно клаузите
на договора, на ищцата е отпуснат паричен заем в размер на 2500 лева -
представляващ чистата стойност на кредита. Предвид нищожността на
договора за предоставяне на поръчителство, недължимо изцяло при изначална
липса на основание е и уговореното по него възнаграждение.
Установява се, че претендираното от ответното дружество „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД вземане срещу ищцата по процесните договор за
кредит и договор за предоставяне на поръчителство е в общ размер на 5221,22
лв. Дължима се явява само чистата сума по кредита в размер на 2500 лв.
Разликата над тази сума до претендираната такава от ответника - сумата от
2721,22 лева, не се дължи от ищцата.
Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да
бъде уважен, като бъде признато за установено в отношенияте между
страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата в размер на
2721,22 лева по Договор за паричен заем №*** от 13.08.2021г., сключен с
„Кредисимо“ ЕАД и Договор за поръчителство към него от 13.08.2021г.,
сключен с „Ай Тръст“ЕООД.
При този изход на спора и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът
следва да заплати адвокатско възнаграждение на „Еднолично адвокатско
дружество Д. Ф.“ в размер на 686,55 лв. В производството по делото ищецът е
защитаван безплатно от адвокатското дружество, видно от представения
договор за правна помощ. При определяне размера на адвокатското
възнаграждение съдът отчете фактическата и правна сложност на делото, като
взе предвид броя на исковете – един, както и неговия размер, броя на
правоотношенията и на наведените от ищеца доводи за недействителност,
както и възраженията на ответника, наличието на обемна приложима
18
задължителна практика на СЕС, както и практика на ВКС, която да бъде
изследвана. Поради изложеното, съдът намери, че така определеното
адвокатско възнаграждение се явява справедливо и разумно такова за
осъществената от адвоката правна помощ, в светлината на тълкуването,
дадено в задължителната практика на СЕС.
Тъй като ищецът е освободен на основание чл.83, ал.2 от ГПК от
заплащане на такси и разноски в производството по делото, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да заплати по сметка на
Районен съд Левски държавна такса върху уважения срещу него иск в размер
на 108,85 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК, във
вр. с чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, в отношенията между
страните, че Г. П. К., ЕГН:**********, постоянен адрес: ***, не дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата в размер на 2721,22 лева /две хиляди седемстотин
двадесет и един лева двадесет и две стотинки/ по Договор за паричен заем
№*** от 13.08.2021г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД и Договор за
поръчителство към него от 13.08.2021г., сключен с „Ай Тръст“ЕООД.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати на „Еднолично адвокатско дружество Д. Ф.“, БУЛСТАТ:***, вписано
в САК с №***, представлявано от адвокат Д. Ф. - САК, вписана в САК с личен
№**********, БУЛСТАТ:***, адвокатско възнаграждение в размер на 686,55
лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати по сметка на Районен съд – Левски държавна такса в размер на 108,85
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
19