Определение по дело №137/2021 на Административен съд - Велико Търново

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 121

 

Велико Търново, 02.04.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр.Велико Търново – шести състав, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Буюклиев

           

при участието на секретаря…………………………………., изслуша докладваното от председателя адм. дело №137 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 197 от АПК вр. с чл.83, ал.3 от ЗОБВВПИ.

               Жалбоподателят „Импайър секюрити груп“ ООД – град Велико Търново, чрез управителя си, е обжалвал заповед за прекратяване на административното производство №1739з-65/10.02.2021 г. на началника на РУ – Велико Търново, с която е прекратено производството по издаване на разрешение за придобиване на пет брой огнестрелни оръжия по заявлението на жалбоподателя. Жалбоподателят поддържа, че във връзка с подадено от него заявление №173900-8610 от 08.06.2020 година за издаване на разрешение за придобиване от дружеството на 5 броя огнестрелни оръжия е била разменена обемна кореспонденция с ответника. С поредно писмо №1739р-24123 от 4.12.2020 година ответникът е изискал документи и данни, като изискванията му са били формулирани в девет точки. Съответно в писмо от 30.12.2020 година дружеството е предоставило цялата изискана му информация и данни.  Въпреки това административният орган не е разгледал искането по същество, а е прекратил преписката неоснователно. Поддържа се от жалбоподателя в това отношение, че са налице два необосновани мотива за прекратяването на административното производство. Първият касае посочването в декларацията по чл.76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ, в която според ответника не е посочен мястото на съхранение на огнестрелното оръжие. Сочи се, че посоченото не отговаря на истината, тъй като в хода на производството са извършени две нарочни проверки от страна на служители на РУ  - Велико Търново за мястото и начина на съхраняване на съответните оръжия, като са налични и съответните протоколи. От друга страна съответната декларация е бланкова и е обявена на страницата на МВР, като в полетата не е посочено място за съхранение. ЩО се касае до вторият довод на ответника, според който не става ясно кой е  подписал заявлението, то жалбоподателят поддържа, че кореспонденцията е поддържана повече от половин година, а и ЗТРРЮЛЦ е публичен, като може да се установи кой представлява дружеството. Сочи се в допълнение, че веднъж е бил издаден отказ по същество за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, като директорът на ОДМВР – Вeлико Търново го е отменил и е върнал преписката за произнасяне. Претендират се разноските по делото.

               Ответникът – Началникът на Районно управление – Велико Търново при ОДМВР – Велико Търново, не е взел становище по жалбата.  

               Жалбата е допустима. Процесната заповед е връчена на 17.02.2021 година, видно от изявлението и подписа върху самата нея. Видно от датата, съдържаща се на жалбата, подадена чрез ответника, същата е подадена на 2.03.2021 година, т.е. при спазване на срока по срока по чл.197, ал.1 от АПК.

               По същество жалбата е основателна.

               От представената преписка се установява следната фактическа обстановка:

               Жалбоподателя е подал на 8.6.2020 година заявление до ответника /лист 6 от преписката/, видно от което е, че е поискал издаването на разрешение за придобиване на пет броя късо нарезно оръжие за служебни цели, което ще бъде използвано за охрана, СОД, и което ще се съхранява на адрес *** – т.е. на адреса на управление. Към заявлението са приложени 2 броя медицинско свидетелство, вътрешна заповед за отмчетник, вътрешна заповед за съхраняване на оръжието, справка за актуалното състояние на дружеството към момента на подаването на заявлението, препис от диплома за завършено средно образование, договор за охрана, договор за наем. 

               На 26.06.2020 година е съставена докладна записка /лист 7 от преписката/, в която е описано подаденото заявление, констатирано е, че отговорното лице е осъждано по чл.343б от НК с наложена глоба и по чл.128, 129 от НК с условна присъда, като е реабилитиран по право през 2012 година. Посочено е, че при проверката за кандидата е установено, че лицето е навършило 18 години, завършило е основно образование, не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, срещу него няма повдигнати обвинения за умишлено престъпление от общ характер, в РУ за дружеството не са получавани уведомления по чл.182, ал.2, т.2 и чл.221, ал.6 от ДОПК, лицето не страда от психическо разстройство предвид приложената карта за предварителен медицински преглед и съответното удостоверение, през последните три години това лице не е настанявано в лечебни заведения по Глава пета, раздел IIот Закона за здравето и не е лекувано за употреба на наркотични вещества, спрямо това лице не са прилагани мерки по ЗЗДН през последните три години, лицето е изкарало /вероятно завършило/ курс и придобило правоспособност за безопасно боравене с оръжие, оръжието ще се придобива с цел охрана. Предложено е преписката да се изпрати на служба КОС при районното управление. Към тази докладна записка е приложена докладна записка на разузнавач С., според която срещу лицето, посочено като отговорно, няма данни за образувани досъдебни производства и повдигнати обвинения, като това лице е осъждано по чл.343Б от НК с наложена глоба и по чл.128, 129 от НК с условна присъда, като е реабилитирано по право през 2012 година. Няма регистрирани противообществени прояви и не е включен в списъка с т.н. лица, представляващи повишен интерес на РУ  - Велико Търново. От приложената справка за съдимост на ВТРС /лист 10 от преписката/ се установява, че лицето Й.К.Й./управител на дружеството към този момент/ не е осъждано, като има наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и налагане на глоба от 10 000 лв. по решение по НАХД 290/1995 г., влязло в сила на 5.10.1995 година. Приложено е медицинско удостоверение за извършен на Й.К.Й.психиатричен преглед, в което е отразено, че посоченото лице е психично здраво. Приложена е диплома за завършено средно образование на Й.К.Й., заповед №16 от 4.6.2020 година за определяне на отчетник на съхраняването на оръжие н дружеството, в което като отчетник е посочено лицето М.Г.П., договор за охрана на обекти със СОТ и сили за реагиране, сключен от дружеството със самото себе си, договор за наем, в който уговорено наемането на помещението, в което е установен адреса на управление на дружеството, препис от личната карта на т.н. отчетник, отговорен в дружеството за съхранението на оръжието, медицинско удостоверение за това лице, установяващо, че в момента на прегледа то е психически здраво, справка за съдимост на ВТРС за това М.Г.П., според която лицето е осъждано с решение от 10.05.2004 година на РС – Левски, което решение е в сила от 25.05.2004 година, като с решението лицето е освободено от наказателна отговорност за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК му е наложено административно наказание от 500 лв. освен това в справката е отбелязано, че по НЧХД №115/2008 г. с присъда №1495/18.12.2008 година на РС Велико Търново,  потвърдена изцяло с решение №58 от 24.03.2009 година по ВНЧХД №46/2009 г. на ВТОС лицето е осъдено за престъпление по чл.130, ал.1 във връзка с чл.54, ал.1 от НК на лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години от влизането в сила на присъдата. В справката е отбелязано, че на 24.08.2012 година лицето е реабилитирано по право на основание чл.86 от НК. Приложено е удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие №22/2014 г-. за посоченото лице М.Г.П. и диплома за завършено от това лице средно образование. Приложен е трудов договор №2/22.08.2017 година за трудовия договор на М.Г.П., чрез който последният е назначен за организатор охрана.  Приложено е удостоверение от НСлС досежно М.Г.П., според което срещу него няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства, като такова е налице и досежно управителя на дружеството. По преписката е наличен констативен протокол /л.34/, видно от който е, че на 19.06.2020 година е извършена проверка по заявлението на дружеството, като комисията в състав ПИ и МлПИ е констатирала, че на мястото е заварен М.Г.П. и е установено, че в офиса на дружеството има монтирана метална каса, снабдена със секретно заключващо устройство, като помещението е оборудвано със СОД. 

               НА 25.06.2020 година до дружеството, чрез управителя му, е изпратено писмо, като е указано, че във връзка със заявлението следва да се посочи основателна причина – мотиви, за необходимостта от издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие. Посочено е, че съответно Районното управление следвало да е информирано в 30 дневен срок за обосноваността по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, като в противен случай ще бъде постановен отказ. 

               В отговор на това писмо, на 9.07.2020 година е депозирано писмо от дружеството –заявител, като от съдържанието му се установява, че се поддържа от заявителя висока степен на риск досежно охраняваните от дружеството обекти, като казина и игрални зали. Друг рисков тип били охраняваните дискотеки и нощни клубове, които боравели с големи обороти, а в тях имало достъп на много лица.Всъщност поддържано е, че самата дейност която дружеството осъществява – охрана, е основателна причина то да притежава огнестрелно оръжие. 

               Няма спор, че услугата е заплатена  - видно от приложената квитанция.

               От приложената поредна докладна записка /лист 39 от делото/ се констатира, че неизвестно лице е докладвало на ответника, като е извършена проверка на представените документи, които са комплектни и подадени в срок. Посочено е, че за управителя има стари данни за извършени престъпления за престъпление по транспорта, като такива данни има и за т.н. отговорник. Объсъдени са и мотивите на заявлението. 

               На 31.07.20202 година е издаден отказ І1739р-14847 от същата дата, с който е отказано издаването на разрешение за придобиване чрез закупуване на пет броя късоцевно огнестрелно оръжие от дружеството - заявител. Основен аргумент за отказа /който е административен акт по съществото на спорния предмет, а не по допустимостта му/ е липсата на доказателства за упражнявана високорискова дейност, при която да е налице вероятност от възникване на ситуация, която да обосновава необходимост от оръжие. Изрично е посочено, че по отношение на заявителя са налице всички останали изискуеми правните норми предпоставки без изискващата се доказана необходимост. 

               Видно е от лист 42 на делото, че този отказ е обжалван от дружеството пред горестоящия административен орган – директора на ОДМВР – Велико Търново. 

               Със свое решение № 366р -17397 от 24.09.2020 година този орган е отменил посочената заповед на ответника. Видно от изложените в отменителното решение мотиви, горестоящият административен орган е приел, че е налице процесуално нарушение, изразяващо се в неспазването на разпоредбата на чл.35 от АПК, което от своя страна е довело до липса на изискуемата се по закон форма на акта поради неизлагане на релевантни фактически мотиви. Преписката е върната на ответника за произнасяне при условията на чл.97, ал.2 от АПК.

               Със свое писмо, рег. №173900-16980/23.10.2020 година /лист 52/ ответникът уведомява жалбоподателя, че следва да посочи/представи лиценз за осъществяваната от дружеството охранителна дейност, като се посочат обектите, които се охраняват, както и сключените договор с лица, които следва да се охраняват д въоръжена охрана. Посочено е, че следва да се представят и писмени доказателства за твърдяното ползване на оръжие срещу служители на дружеството.

               С писмо от 23.10.2020 година /лист 53 от делото/ дружеството е уведомило ответника, че осъществява дейността си на база на лиценз от 2017 година. Отново е посочено, че обект на охрана ще са казина и нощни заведения, характери със струпването на много хора и на парични обороти. Приложени са и договор с клиенти на дружеството, като освен това са посочени и две лица, чиято въоръжена охрана е наложителна. Посочено е, че по отношение на използваното срещу служител на дружеството оръжие има бързо производство.

               Във връзка с това писмо, от ВТРС е изискан съдебният акт, постановен във връзка с посоченото от заявителя бързо производство, като ВТРС е изпратил протокол от 14.08.2020 година по НОХД №1101/2020 година по описа си, видно от който е, че е било одобрено споразумение между прокурор при ВТРП и ***П.– защитник на Д.К. досежно две престъпления, като са му наложени две наказания, изтърпяването на които е отложено и е приложен института на кумулиране на наказанията, като е наложено общо наказание една година лишаване от свобода, с отлагане на изтърпяването му за срок от три години.

               На 4.12.2020 година до дружеството е последвало ново писмо, с което е изискано предоставяне на актуален договор а наем или анекс към действащия такъв, отбелязано е, че договора за охрана, приложен към заявлението е сключен от едно и също лице в две качества, в подаденото заявление не бил посочен начина на придобиване на оръжието, в заявлението не била посочена конкретна и основателна причина за придобиването на оръжието, не е посочен вида и количеството на исканите боеприпаси, в декларацията не е посочено къде именно ще се съхранява оръжието, заявлението е подписано от неизвестен субект и не е ясно кой е заявителят, напомнено е, че следва да се предостави лиценз за вида на охранителната дейност, като следва да се приложи този лиценз и посочените в писмото на заявителя договори. 

               С придружително писмо от 4.12.2020 година заявителят е приложил актуален договор за наем, договор за охрана с „Мания Груп Секюрити“ и други договори за охрана, посочило е, че закупуването ще се извърши при условията на чл.50, ал.3 от закона след получаването на разрешение, приложило е лиценз за съответната дейност и съответните изменения и допълнения към него и прочие документи.

               На 05.02.2021 година е последвало издаването на докладна записка /лист 95 от делото/, на МлПИ по КОС. Единственото обстоятелство, което е различно от посоченото от съда по-горе е констатираната смяна на управителя на дружеството чрез справка в общодостъпния търговски регистър. МлПИ е посочил в това отношение, че управител на дружеството заявител е вече М.Г.П., което не е отразено в преписката.

               Впрочем както от приложената разпечатка от ТР се констатира, че управител на дружеството към момента на издаването на заповедта за прекратяване на производство е бил М.Г.П., като към 26.03.2020 година като управител на дружеството отново е вписан Й.К.Й.. 

               Изричният отказ е издаден от орган, който има правомощие да се произнесе по заявлението на жалбоподателя по аргумент от разпоредбата на чл.83, ал.3 във връзка с ал.1 от ЗОБВВПИ.

               Отказът обаче противоречи на процесуалния закон. 

               На първо място следва да се отбележи, че е основателно оплакването на дружеството досежно изтъкнатите от ответника аргументи за прекратяване на производството по заявлението за издаване на разрешение за придобиване на оръжие. Очевидно е, че заявлението за придобиване на оръжие от дружество  се подава от управителя на заявителя. Ако е имало съмнение кое лице представлява дружеството, то е следвало да се направи справка в ТР, който е общодостъпен – чл.11 от ЗТРРЮЛНЦ.Действително, към момента на постановяването на процесната пред съда заповед, управителят е бил друг, но това не представлява непълнота или несъответствие по смисъла на чл.83, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗОБВВПИ.

               Неоснователно ответникът се е позовал на липсата на попълването в заявлението на дружеството на мястото на съхранението на оръжието. В писмото от 4.12.2020 година началникът на РУ действително е посочил, че от подадената декларация /очевидно тази по чл.76, ал.4, т.2 от закона/, не става ясно къде ще се съхранява оръжието. Следва обаче да се има предвид, че изискването на закона е заявителят да декларира, че ще съхранява оръжието при условията на чл.98 от него. Според чл.98, ал.1 от закона, който текст е релевантен за декларирането, огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства - за физическите лица на постоянния им адрес или настоящ адрес, за който е издадено удостоверение от съответната община. Когато огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват по настоящ адрес, физическите лица подават заявление за уведомяване до съответния началник на РУ на МВР по постоянен и по настоящ адрес. Тъй като в случая не става въпрос за физическо лице, изискването на закона касае декларирането на съхраняването на оръжията в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със съответните заключващи устройства, което обстоятелство е било констатирано в официален удостоверителен документ – цитирани по-горе констативен протокол. ИЗвън горното, в писмото на дружеството от 4.12.2020 година, в т.5 изрично е декларирано, че оръжията и боеприпасите ще се съхраняват в съответствие сс разпоредбата на чл.6, ал.1 от закона. 

               Уместно е да се отбележи, че заповедта е издадена на 10.02.2021 година, т.е. преди изтичането на срока, визиран в разпоредбата на §80 от ПЗР на ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, Oбн., ДВ, бр. 100 от 24.11.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.5 от КРБ „Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок.“. Тъй като за посоченият параграф не е предвиден друг срок, то той е влязъл в сила на 27.02.2021 година.  

               Затова при издаването му е бил приложи реда, разписан в разпоредбите на чл.76 преди измененията им чрез посочения ЗИДЗОБВВПИ. 

               Както се установява от разпоредбата на ал.2 от чл.76, юридическите лица, каквито са търговските дружества, подават заявление по образец, като такова е налице по преписката. Според изискването на ал.4, които касаят редовността на заявлението, а не основателността му, следва да се представят: документ, удостоверяващ начина на придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси при наследство и награда; декларация, че придобитите огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях ще се съхраняват при условията на чл. 98; документ, удостоверяващ завършено основно образование - за

физическите лица; документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12. Първото изискване е ирелевантно в случая, тъй като оръжието не е придобито към момента на подаването на заявлението по посочените способи. Второто изискване съдът намира за изпълнено с оглед изложеното по-горе. Що се касае до изискването за документ за завършено основно образование, то същото е релевантно за физическите лица, а не досежно дружествата. Последното изискване е също изпълнено от дружеството. 

               Според разпоредбата на чл. 76, ал.7 от закона „Българските граждани, гражданите на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, и управителят/управителите или членовете на управителните органи на юридическите лица по ал. 1 представят към документацията по ал. 3 и 4 документите по чл. 61, ал. 4.“. В случая с оглед правноорганизационната форма на заявителя – ООД, е релевантно изискването досежно управителя на дружеството. Същият следва да е представил документите по чл.61, ал.4 от закона в редакцията преди изменението му. Според тази разпоредба българските граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България, и граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, управителят/управителите или членовете на управителните органи на лицата по ал. 3 представят към документацията по ал. 2 допълнително следните документи: ако лицето е чужд гражданин – документ, който удостоверява, че съответното лице не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер; за български граждани обстоятелството се проверява служебно; документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващ, че срещу лицето няма обвинение за умишлено престъпление от общ характер; за български граждани обстоятелството се проверява служебно; медицинско свидетелство от лечебно заведение или съответен документ по националното законодателство на другата държава, удостоверяващо, че лицето не страда от психически разстройства. Тъй като към момента на издаването на заповедта и на заявлението е безспорно, че управителите на дружеството са български граждани, то непредставянето на посочените документи не е основание за прекратяване на производството, тъй като тези обстоятелства следва да се проверяват служебно. Последното обстоятелство е било установено досежно управителя на дружеството към момента на подаването на заявлението, както и досежно управителя в момента на извдаване на заповедта за прекратяване. 

               Следователно, следва да се констатира, че изискванията на чл.76, ал.3 и 4, както и тези, които са поставени от закона към управителя на дружеството по чл.61, ал.4, са били изпълнени и към момента на подаването на заявлението и към момента на издаването на процесната заповед. 

               При това положение не е имало основание да си прилага разпоредбата на чл.83, ал.2 от закона, доколкото документите, посочени в разпоредбата на чл.83, ал.1 са били представени от дружеството – заявител. 

               Най – сетне е необходимо да се отбележи, че след като преписката по заявлението на жалбоподателя е била изпратена на 24.09.2020 година за произнасяне, то ответникът е следвало да се произнесе в срока по чл.83, ал.5 от закона, а не да продължава производството извън този срок и извън него да издава процесуален акт за прекратяването му.

               Тъй като понастоящем е налице изменение на закона и очевидно производството не е приключило в срока по §80 от ПЗР на ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, то следва преписката да се изпрати на ответника. Тъй като от момента на подаването на заявлението на дружеството е изминал сравнително дълъг период от време, следва преди произнасянето по съществото на направеното искане ответникът да поиска отново доказателства за обстоятелствата по чл.61, ал.4, т.3 по отношение на вписания в ТР понастоящем управител, като служебно провери обстоятелствата, посочени в променената междувременно разпоредба на чл.84, ал.3 от закона. В случай, че не са налице пречки за произнасяне по същество, ответникът следва да се произнесе в срока по чл.83, ал.5 от закона.

               При този изход на спора в полза на дружеството следва да се присъдят разноски от 50 лв. за държавна такса.

               С тези мотиви, Административен съд Велико Търново, шести състав

 

О П Р Е Д Е Л И   :

 

ОТМЕНЯ заповед за прекратяване на административното производство №1739з-65/10.02.2021 г. на началника на Районно управление – Велико Търново.

Изпраща делото като преписка на началника на Районно управление – Велико Търново за произнасяне по заявлението №173900-8610 от 08.06.2020 година за издаване на разрешение за придобиване от дружеството на 5 броя огнестрелни оръжия от „Импайр Секюрити Груп“ ООД , ЕИК ********* при спазване на дадените в мотивите на определението указания по тълкуване и прилагане на процесуалния закон.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Велико Търново, да заплати на „Импайр Секюрити Груп“ ООД – Велико Търново, ЕИК *********, разноски по делото от 50 лв.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл.200, ал.1 от АПК  пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :