№ 365
гр. София, 31.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20231000502204 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 17.05.2023г. по т. д. № 11 718 /2021 г. на Софийски градски съд 1-
22 състав, е отхвърлен предявеният от В. П. С. против „Дженерали Застраховане“АД
иск по чл.432 ал.1 КЗ за сумата от 80 000лв, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.08.2020г., като неоснователен.
Против решението е депозирана въззивна жалба от ищеца В. П. С., чрез
пълномощник адв. В.О. с оплаквания за неправилност, необоснованост и нарушение на
процесуалните правила. Твърди се, че първостепенният съд не е обсъдил всички
доказателства и в резултат на това достигнал до неправилен правен извод, че не са
налице предпоставките по чл. 432 КЗ. Изтъква се процесуално нарушение, изразяващо
се в необсъждане на всички приети по делото доказателства и конкретно изслушаните
основна и повторна автотехнически експертизи, които установявали противоправно
поведение от страна на водача на увреждащото ППС, изразяващо се в управление с
превишена скорост в причинна връзка с пътния инцидент. Посочва се, че този извод се
потвърждавал и от писмените доказателства в частност констативният протокол, който
се ползвал с обвързваща съда доказателствена сила, която не била оборена в процеса,
както и че неправилно били кредитирани показанията на водача, без да се отчете
неговата заинтересованост от изхода на делото. Поддържа се, че неправилно въз
основа на тях съдът приел, че увреденият пешеходец е пресичал пътното платно,
1
вместо че се е движел попътно на него. На следващо място се твърди, че от
медицинската експертиза, писмените и гласните доказателства са установени
причинените вреди, изразяващи се в наранявания, причинили болки, страдания и
продължително затруднение при движението на тялото, поради което искът бил
доказан в претендирания размер. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо
това постановяване на ново по същество, с което се присъди обезщетение от 80 000лв,
ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя 10.08.2020г.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от застрахователното дружество
– ответник „Дженерали Застраховане“АД, с което се правят възражения против
оплакванията. Акцентира се на противоправното поведение на пострадалия пешеходец
и причиняване на пътния инцидент изцяло по негова вина. Поддържа се, че с
допуснатите множество нарушения на правилата за движение вследствие на
неадекватно поведение поради алкохолно опиянение, както и с отказаната медицинска
помощ, пострадалият сам е причинил собственото си увреждане и произтеклите от
него неблагоприятни последици.
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема следното:
Решението е валидно и допустимо /чл.269, изр.първо ГПК/.
Предявен е иск с правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ за компенсация на
неимуществени вреди пряко от застраховател, причинени при пътно-транспортно
произшествие по вина на водача на МПС, застраховано по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” и законната лихва от датата на увреждането.
В срока за отговор ответникът оспорил по основание исковата молба с доводи
против наличието на противоправно поведение от страна на водача на застрахования
автомобил. Евентуално е релевирал възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД, което почива на две
фактически основания – за съпричиняване на вредите от пострадалия, поради
внезапната си и неочаквана поява на необозначено и неразрешено за пешеходци място,
извън зрителното поле на водача и по този начин създал предпоставки за
непредотвратимост на удара. Наред с това се оспорва претендираното обезщетение
като прекомерно, поради липсата на медицински доказателства, които да установяват
проведено лечение, респ. наличието или не на усложнение, както и самопричиняване
на вредите в резултат на отказаната медицинска помощ. Твърди се в евентуалност, че е
неоснователна претенцията за лихва от посочения начален момент, тъй като
застрахователят не е изпадал в забава с оглед липсата на обуславящи искането
документи.
Пред първата инстанция не е имало спор относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение по риска гражданска отговорност и образуването на
преписка по щета по заявление на пострадалия преди подаване на иска, с което се
2
обосновава неговата допустимост и легитимацията на ответното дружество.
По фактите:Приетата пред първата инстанция комплексна автотехническа и
медицинска експертиза /оспорена в техническата й част/ посочва като най-вероятен
30
следният механизъм: Настъпване на пътно произшествие на 23.12.2016г. около 20.ч.
/в тъмната част на денонощието/ в гр. София между лек автомобил Мерцедес Ц180,
per. № ********, който се е движел по ул. Бойчо Бойчев в посока от бул. Монтевидео
към ул. Суходолска със скорост от около 60 км/час, в който момент ищецът В. С. като
пешеходец предприел пресичане /със скорост от порядъка на 5 км/ч. на платното за
движение на ул. Бойчо Бойчев от дясно на ляво спрямо посоката на движение на
автомобила. Разстоянието между автомобила и пешеходеца в този момент е
определено от порядъка на 46,51 м. Водачът на автомобила не възприел навлизането
му на пътното платно, при което настъпил удар между предна дясна част в областта на
десния фар на лекия автомобил и лявата страна на пешеходеца. От удара, който е под
масовия център на тялото на пострадалия, същото се наклонило към автомобила,
качило се е на предния капак и главата е достигнала до челното стъкло. Вследствие на
предприетото спиране от страна на водача на автомобила, тялото на пострадалия е
било отхвърлено напред и вдясно, последвано от падане на пътната настилка.
Като основна причина за инцидента вещото лице С. Д. освен поведението на
пострадалия, е посочил и субективните действия на водача на автомобила, който се
движил със скорост от 60 км/ч в населено место. Скоростта експертът е изчислил на
база извършена симулация и приета скорост на движение на пешеходеца от 5км/ч
/1,39м/сек./, отговаряща на придвижване със спокоен ход на лица от мъжки пол във
възрастова граница между 50-60години. Вещото лице е пояснил, че от значение са
конкретните пътни условия, степен на осветеност и посока на движение на
пешеходеца, като при посочената скорост от 60км/ч, време за реакция 1,4сек. и
съответните величини за задействане на спирачна уредба, е определил опасната зона на
48,89м, която при разстояние от мястото на удара от 46,51м, изключва възможност за
предотвратяване на удара. Посочените величини, обаче отнесени към скорост от
50км/ч при разстояние от 38,75м, обосновават следващият от значение извод, че при
движение в рамките на разрешената за населено место скорост, водачът е имал
възможност да предотврати удара чрез своевременно спиране. При разпита си в с.з.
в.л. Д. е категоричен, че скоростта е по-висока от тази, изчислена в наказателното
производство и не би могла да е 50км/ч при този механизъм на удар и позициониране
на тялото.
Изводите на в.л. Д. не се променят от показанията на водача – св. Т., депозирани
в същото съдебно заседание, според която е управлявала с къси светлини, при мокра
пътна настилка и не е забелязала пешеходеца, който преди това е прескочил
мантинела, навлизайки на околовръстен път от дясно по посоката на движение на
3
автомобила и ударът настъпил в предната му дясна част. Описва поведението на
пешеходеца като неадекватно- във видимо нетрезво състояние, което било и причината
да откаже помощ при пристигане на медицински екип. В тази част показанията ще
следва да се ценят като достоверни, тъй като се потвърждават с удостоверените, лично
възприети факти, от длъжностните лица в докладна записка /л.2-3/ в досъдебно
производство ЗМ № 11585/2016г по описа на СРТП –ОР –СДВР гр.София.
Повторната автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.Т.
описва сходен механизъм за настъпване на пътното произшествие и въз основа на
съответните изчисления достига до аналогичен извод за скорост на движение на лекия
автомобил от 62км/ч при осветен участък около 55м. Според констатациите на в.л.Т.
пешеходецът се е движел в лявата част на банкета в тъмни дрехи и внезапно променил
посоката си на движение от дясно на ляво с нормален ход на движение, при което
водачът е реагирал с аварийно спиране, но не е могъл да избегне удара. Като причина
за настъпване на инцидента експертът е посочил /идентично с изводите на
първоначалната техническа експертиза/ превишената скорост на движение на водача
/62км/ч/, с което се е поставил в невъзможност да спре преди траекторията на
движение на пешеходеца, както и неадекватното поведение на последния. От
нараняванията по тялото на пешеходеца /съсредоточени в лявата част на тялото му от
средна зона на торса през горната част, лява част на шия и глава/ вещото лице Т.
достига до извод, че пешеходецът е пресичал от дясно на ляво спрямо посоката на
движение на автомобила. Поради липсата на обективни данни за скоростта на
движение на пешеходеца, експертът е разработил няколко варианта според време за
реакция, степен на осветеност и ход на движение на пешеходеца. За най-вероятен в
съдебно заседание експертът е обосновал този, при който пешеходецът се е движел с
5,4км/ч, в който случай водачът не е имал техническа възможност да предотврати
инцидента при скорост от 62км/ч, тъй като разстоянието от мястото на удара е
определено на 51,17м и в този случай е попадал в обхвата на опасната зона. При анализ
от техническа гл.точка и повторната автотехническа експертиза, идентично с
основната, достига до релевантния извод, че при движение със скорост не по-
висока от 50км/ч, водачът е имал техническата възможност да предотврати ПТП
чрез аварийно спиране, тъй като в този случай е могъл да възприеме пешеходеца на
около 55м и спре в рамките на 38,12м – т.е. извън обхвата на опасната зона.
Обсъдените доказателства, изясняващи механизма на произшествието,
категорично опровергават изводите на първата инстанция, че от фактическия състав на
непозволеното увреждане е останало неустановено противоправното поведение на
водача на застрахования автомобил, както и че единствената причина за инцидента се
изразява в субективните действия на пострадалия.
Изслушаните пред първата инстанция основна и допълнителна автотехнически
4
експертизи са категорични по отношение на фактическите си констатации, че водачът
на автомобила се е движел с превишена скорост -60 км/ч, респ. 62км/ч, при разрешена
50 км/ч в населено место, с което е нарушил чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Според разрешението в
решение от 18.12.2023г по гр.д. № 4291/2022г на ВКС,III /което се възприема от
настоящия състав/ превишената скорост винаги представлява и несъобразена скорост.
Превишаването на максимално допустимата скорост всъщност е движение и с
несъобразена скорост, тъй като по силата на същите обективни закони и
закономерности, извън човешките възможности е ситуацията да бъде овладяна и
контролирана, т.е. неминуемо се стига до произшествие. Превишаването на тази
скорост е в пряка причинна връзка с неблагоприятния резултат и в конкретният случай
е безспорно установена от идентичните становища и на двете автотехнически
експертизи - при движение със скорост не по-висока от максимално разрешената от 50
км/ч, водачът е имал във всяка от разгледаните хипотези техническа възможност да
предотврати удара чрез аварийно спиране. С оглед посоченото е налице противоправно
поведение на водача на автомобила в причинна връзка с увреждането, с което е
изпълнен фактическият състав на чл. 45 ЗЗД и при наличие на останалите
предпоставки по чл.432 ал.1 КЗ, няма основание да се отрече отговорността на
застрахователя.
Отговорността на застрахователя, обаче ще подлежи на намаляване, като в
конкретния случай са изпълнени изискванията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД - пострадалият
обективно е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия и/или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма, включително със задължителната по
смисъла на чл. 290 от ГПК /пр.решение № 169/28.02.12 г. по т.д. № 762/10 г. на ВКС-ІІ
т.о.; реш.№ 58/29.04.2011 г. по т.д. № 623/2011 г. на ВКС-ІІ т.о./.
По делото се установи, че инцидентът е настъпил при движение на ищeца на
пътното платно попътно на движението на автомобилите и на границата на банкета,
внезапно предприел пресичане на нерегламентирано за целта място при ограничена
видимост и в тъмни дрехи, с което допуснал нарушения на правилата за движение
/чл.113,чл.114 и чл.108 ЗДвП/ и сам поставил в риск собствената си безопасност.
Последният е бил под влияние на алкохолно опиянение, което допълнително е
повлияло на адекватната преценка и реакция на пътната ситуация.
При определяне приноса на пострадалия следва да се съобрази последователното
разбиране в съдебната практика, че от значение е съотношението между броя и
тежестта на извършените от всеки от двамата /деликвент и пострадал/ нарушения на
правилата на движение, в причинност с ПТП, съобразно конкретните условия, при
които е реализирано ПТП и спрямо същите - кой от съпричинилите вредоносния
5
резултат е имал по-голяма възможност да предотврати същия /пр.решения по т. д. №
1846/2021 г. на ІІ т. о., т. д. № 3540/2013 г. на І т. о. на ВКС и др./. От значение е
поведението на кой от тях е първопричина и обуславящо, респ. на кой от тях -
обусловено, поради което и само по себе си не би било вредоносно. От приетите по
делото експертизи и свидетелските показания в частта, в която се допълват с изводите
на експертите, е установено, че пешеходецът е станал опасност за движението още с
навлизането на нерегламентирано за целта място, в тъмни дрехи и в тъмната част на
денонощието, в посока на движение на автомобилите, както и с внезапно си навлизане
на платното без да спре и се огледа, което неадекватно поведение в голяма степен се е
дължи на алкохолно повлияване, което без да съставлява нарушение, е станало
причина за възникване на пътния инцидент. Следователно, действията на пешеходеца
са в по-голяма причинност с ПТП и приносът му ще следва да се определи на 60 %, тъй
като е имал възможността да избегне въобще пътния инцидент при адекватна преценка
на пътната ситуация и спазване на правилата за движение.
Безспорно в причинна връзка с пътния инцидент ищецът – мъж на 50г е търпял
вреди, които се установяват от изводите на неоспорената медицинска експертиза на
в.л. д-р М., изготвена въз основа на медицинската документация. От констативната й
част става ясно, че са получени следните увреди: съчетана травма на меките тъкани на
главата: рана на лявата и повърхностна рана на дясната орбита; скрита гръдна травма:
счупване на III-X леви ребра по две линии /общо на 7 ребра/, частичен излив на въздух
в лявата гръдна кухина, подкожен емфизем в ляво. Травмите на мекоти тъкани са
повърхностни и тяхното възстановяване е станало за период от 12-15 дни, за
счупването на ребрата от III до X в ляво по две линии е определен възстановителен
период не по-малък от 2-2.5 месеца при обичаен ход на възстановяване. В този период,
особено в първия пострадалият е изпитвал силни болки и страдания при дишане
кашляне, кихане, обръщане в леглото. Според вещото лице медик за около месец
следва да се резорбира излива на въздух в лявата гръдна кухина и подкожния емфизем.
На поставените въпроси относно начина на лечение, вещото лице е отговорило, че
пациент с такива травми може да се излекува без медицинско наблюдение (в домашни
условия), като това би било за период не по-малък от 2-2.5 месеца. През този период
освен гореизложеното пострадалият е имал затруднение на движението на снагата и за
болките би трябвало да е пил обезболяващи. Теоретично се допуска /поради
неосъществен личен преглед на пострадалия/, че поради фрактурата на ребрата е
възможно да изпитва болки при промяна във времето и физическо натоварване. При
разпита в с.з. вещото лице е подчертало, че най-тежката травма е в областта на гръдния
кош, съчетана със счупване на ребра и частичен излив на въздух в гръдната кухина с
подкожен енфизем, лечението на която с цел да се избегнат усложнения е желателно да
се провежда под лекарски контрол. В конкретният случай не са установени възникнали
неблагоприятни последици, поради това фактически режимът на лечение – домашен
6
или под лекарско наблюдение, който и във двата варианта се изразява в покой и
обезболяващи, не се е отразил на здравословното състояние и продължителността на
лечението. Този извод от фактическа страна води до неоснователност възражението за
принос, поради самосъпричиняване на вредите в резултат на отказаната медицинска
помощ. Получените травми са установени от медицинската документация и
становището на медицинската експертиза като пряка последица от пътния инцидент и
липсата на различие в метода на лечение при домашни и болнични условия, както и на
констатирани усложнения изключва причинна връзка между съзнателния отказ от
медицинска помощ и обема на вредите.
Пред първата инстанция във връзка с индивидуално търпените болки и страдания
е разпитана майката на пострадали св. Д., чиито показания следва да бъдат ценени при
условията на чл.172 ГПК в частта, в която кореспондират с изводите на експертизата.
Свидетелката описва състоянието му като тежко непосредствено след инцидента –
гръдният му кош бил почти черен заради кръвоизлива, не можел да спи и седи и
трудно дишал в продължение на 1месец и половина, през който го налагала с
компреси и вземал обезболяващи. В тази си част свидетелските показания относно
естеството на травмите, интензитета и продължителността на възстановяването, се
потвърждават от заключението на медицинската експертиза, за разлика от останалата,
в която се изтъква че именно поради пътния инцидент пострадалият вече не е в
състояние да изпълнява битови задължения. Дори да се приеме, както вещото лице
теоретично е посочил, наличието на периодични болки при разваляне на времето и при
физическо натоварване, този тип неудобства не са от естество до такава степен да
намалят трудоспособността му. Този извод се потвърждава и от самите показания на
свидетелката, че последният е продължил след два месеца отсъствие да полага труд
като стругар, какъв е извършвал преди инцидента.
Преценката на събраните доказателства във връзка с обема на вредите налага
съобразяване на тения вид и тежест –конкретно няколко повърхностни рани, които
могат да се определят като леки увреди предвид краткия възстановителен период от
10-12дни, както и по-тежки по характер травми – фрактури на ребрата от III до X и
излив на въздух в гръдна кухина с подкожен енфизем, последните от които в съчетание
представляват застрашаващо състояние. От значение при определяне на справедлива
компенсация е периода на лечение около два месеца и половина /според изводите на
вещото лице и свидетелските показания относно отсъствието му от работа/, през който
неминуемо е търпял силни болки от посоченото естество – затруднено движение на
снагата, както и трудности при дишане, кашляне. Посочените обстоятелства наред с
данните, че лечението е било само консервативно /без хирургични интервенции/ и че
няма данни за усложнение извън обичайните в подобни случаи периодични болкови
синдроми, дават основание да се приеме, че парична компенсация от 30 000лв отговаря
на заложените в чл.52 ЗЗД критерии. Над посочения за справедлив размер от 30 000лв,
7
искът се явява неоснователен, като прекомерен спрямо действително търпени вреди, но
и спрямо обществено-икономическите отношения към релевантния момент на
настъпване на произшествието през 2016г.
С оглед приетия принос в размер на 60% определеното обезщетение от 30 000лв
ще се намали на 12 000лв, върху която сума ще се дължи законна лихва с начален
момент - датата на уведомяване на застрахователя на 10.08.2020г. Неоснователни във
връзка с този въпрос са възраженията на ответника. В хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в
застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането.“ В унисон с казаното по-горе е и
извода, отразен в мотивите на друго решение на ВКС - решение № 167 от 30.01.2020 г.
по т. д. № 2273/2018 г., Т. К., ІІ Т. О., където се сочи, че независимо от това дали
застрахователят е в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, за период след поканата той дължи
законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, но
на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото
лихвите, прибавени към обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят
застрахователната сума.
В обобщение на изложеното обжалваното решение ще подлежи на отмяна за
сумата от 12 000лв, върху която главница ще се дължи и лихва, считано от 10.08.2020г,
а в останалата си отхвърлителна част за разликата до 80 000лв- на потвърждаване.
По въпроса за разноските
При този изход на спора ищецът ще има право на разноски пред първата
инстанция съответно на уважената част на иска по чл.78 и сл ГПК. Тъй като е
представляван безплатно по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. на адв. В. О. ще се следва
възнаграждение с добавен ДДС, което изчислено по Наредба № 1/2004г възлиза на
342лв с ДДС.
Право на разноски ще има и ответника, който е представил списък по чл.80 ГПК
за сторените такива в размер на 950лв с включено ю.к. възнаграждение, които при този
изход на делото /частично уважен иск/ ще възлизат в размер на 816лв вместо
присъдените 1260лв и това ще има за последица частична отмяна на решението в
частта му за разноските.
Поради това, че ищецът е освободено лице по чл.83 ГПК сторените от бюджета
разноски в размер на 430лв за депозити ще следва да се възложат в тежест на ответника
съразмерно на уважената част на иска – 64,50лв, който ще дължи и държавна такса
върху уважения размер от 480лв.
Пред въззивната инстанция право на разноски ще имат и двете страни съобразно
8
уважената/отхвърлена част на иска. На пълномощника адв.О. ще се присъди адв.
възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв. в размер на 342лв с ДДС, спрямо размера на което
възраженията за прекомерност на ответника са неоснователни. Ответникът е бил
представляван от ю.консулт и претендирал ю.к. възнаграждение, което се явява
дължимо и съдът определя в размер на 350лв. В тежест на ответника ще се присъди и
дължимата държавна такса пред въззивната инстанция върху уважената част на иска в
размер на 240лв, поради това, че ищецът е освободено от държавни такси и разноски
лице.
Мотивиран от горното, настоящият състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 17.05.2023г. по т. д. № 11 718 /2021 г. на Софийски
градски съд 1-22 състав в частта, в която е отхвърлен предявеният от В. П. С. иск по
чл.432, ал.1 КЗ против „Дженерали Застраховане“АД за сумата от 12 000лв,
представляваща разликата между претендираното обезщетение за неимуществени
вреди и приетото за дължимо, както и в частта за разноските на Дженерали
Застраховане“АД, възложени в тежест на ищеца В. П. С. над размер от 816лв до
присъдения от първата инстанция размер от 1260лв, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“АД ЕИК ********* да заплати на В. П. С.
ЕГН **********, със съдебен адрес : гр.София, ул. Ивайло №13 ап.4 чрез адв. В.О.
САК сумата от 12 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
търпени в резултат на ПТП на 23.12.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.08.2020г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.05.2023г. по т. д. № 11 718 /2021 г. на
Софийски градски съд 1-22 състав в останалата обжалвана отхвърлителна част за
разликата между приетото за дължимо обезщетение по чл.432 ал.1 КЗ в размер на
12 000лв и претендираното в размер на 80 000лв.
Осъжда „Дженерали Застраховане“АД ЕИК ********* да заплати на адвокат В.
В. О. сумата от 684лв, представляваща общо дължимото възнаграждение по чл.38 ал.2
ЗАдв. пред двете инстанции съответно на уважената част на иска.
Осъжда В. П. С. да заплати на „Дженерали Застраховане“АД сумата от 350лв,
представляваща разноски за ю.к. възнаграждение пред въззивната инстанция.
9
Осъжда „Дженерали Застраховане“АД да заплати на осн. чл.78, ал.6 ГПК сумите
: 544,50лв, представляваща държавна такса и разноски от бюджета съразмерно на
уважената част на иска и 240лв, представляваща дължимата държавна такса пред
въззивната инстанция съразмерно на уважената част на иска.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по
чл.280 ГПК.
Председател:
Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10