Р Е Ш Е Н И Е
№ 4648
гр. В., 14.10.2014г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание,
проведено на петнадесети
септември
две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №4540 по описа за 2013 година на Варненския районен съд, ХХ състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от
Община В. с адрес гр. В., бул. „О.Пр.п.” №43, представлявана от кмета И. П., чрез процесуален представител – юрисконсулт М. Д., срещу И.К.И., ЕГН ********** ***, Т.Ж.Б.,
ЕГН ********** *** и М.К.Д., ЕГН ********** ***, първоначално пасивно субективно и обективно съединени главни
искове с правно основание чл.108 ЗС да бъдат осъдени ответниците да предадат
на ищеца владението върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. В., одобрени със
Заповед *г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. В., ул. „П. Х.” №* с площ от 255 кв.м. при граници: поземлени имоти с №*, *, * и *,
ведно с изградените в него едноетажна
жилищна сграда с идентификатор * със застроена площ от *кв.
м., състояща се от три стаи и входно антре и
едноетажна селскостопанска сграда с
идентификатор * с
площ от * кв.м., състояща се от две стаи, входно антре и кухненска
ниша, и в условията на евентуалност
искове с правно основание чл.108 ЗС
да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху 1/3 ид.ч. от
поземления имот, ведно с масивна едноетажна жилищна сграда, състояща се от две
стаи, входно антре и кухненска ниша със застроена площ от *
кв.м. и 1/3 от паянтова стопанска постройка, представляващи Дял Първи на М.К.Д.
съгласно оценителен протокол от *г.
Ищецът основава активната си материалноправна легитимация
по исковете за собственост на следните фактически твърдения, заложени в
обстоятелствената част на исковата молба и уточняващите я молби:
Процесните имоти са станали държавна собственост въз
основа на отчуждителна процедура, проведена през 1985г. Същите били отредени за
предвиденото по застроителния и регулационен план мероприятие – детска градина
и ясли. След влизане в сила на ЗОС – чл.2, ал.1, т.6 от закона в редакцията му
към приемането му през 1996г., общата дотогава държавна собственост се
разпределя, като част от нея, посочена в закона, става общинска. Процесните
имоти попадат в изрично посочените случаи, при които собствеността преминава от
държавата в общината по местонахождение, поради което са актувани като частна
общинска собственост с Акт №*г.
По-късно, с §42 ПЗР на ЗИД на ЗОС се приема, че всички застроени и незастроени
парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство
и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно
предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон
подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общината. При
отчуждаването, собствениците на имота М.Д., И.И. и К. Б. са обезщетени с посочени в исковата молба жилищни имоти,
които впоследствие са продадени от ответниците. С молба от *г. ответниците са поискали да им бъде възстановен
отчужденият имот въз основа на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. С
решение №*г. на Кмета на Община В. искането за реституция е
оставено без уважение. С решение на Върховен административен съд отказът на
кмета е отменен по отношение на правата на Т.Ж. и И.И.. Твърди се, че въпреки
наличието на решение за отмяна на отчуждаването, реституцията не е породила
действие, тъй като същата е двустранен акт – при отмяна на отчуждаването
отстъпените в обезщетение жилища стават общинска собственост по силата на
решението за отмяна. При липса на дадени в обезщетение жилища, годни за
възстановяване, фактически става неприложима разпоредбата на чл.5 ЗВСВНОИ.
Община В. не може да предприеме действия по изпълнение на своето задължение по
изземване на жилищата, тъй като същите са собственост на трети лица. Твърди се
в уточняваща молба от 11.06.2013г., че фактическата власт върху имотите се
осъществява от тримата ответници, като двама от тях – И.И. и Т.Б. са се сдобили
и с констативен нотариален акт за собственост на целия имот. Предвид изложеното
се моли за уважаване на предявените искове. В случай, че съдът отхвърли
главните искове, се моли да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищеца
владението върху 1/3 ид.ч. от поземления имот, ведно с находящите се в него
сгради. Претендират се и сторените по делото разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
Моли се като
последица от уважаване на иска, да бъде отменен по реда на чл.537, ал.2 ГПК
съставеният в полза на ответниците И.К.И. и Т.Ж.Б. констативен НА №*г. по описа
на нотариус Л.Г., рег. №* в НК. В открито съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове,
моли за уважаването им и присъждане на сторените по делото разноски. Уточнява,
че искането му в условията на евентуалност е за 1/3 от имота и Дял първи на М.К..
В открито
съдебно заседание ответниците, чрез процесуален представител, оспорват
предявените срещу тях искове. В хода на устните състезания поддържат, че са
собственици на имота по реституция въз основа на решението на ВАС от 2000г.
Считат, че пречка за уважаване на иска е и разминаването в площта на имота във
времето. Молят за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач П.И.Г.
не изразява становище по спора.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С оценителен
протокол от 16.09.1985г. /л.4 -6/ комисия, назначена със заповед на
Председателя на ИК на ВОНС е извършила оценка на имота, находящ се в гр. В.,
ул. „П. Х.” *, собственост на М.К.Д., И.К.И. и К. И. Б. съгласно нотариални актове за всеки и протокол за реална делба от
1983г. Оценени са подробно описани в протокола три дяла, както следва – Дял
първи на М.К.Д., Дял втори на И.К.И. и Дял трети на Коста И. Богословов.
Със Заповед
№*г. по чл.98 ЗТСУ на ИК на Варненски общински народен съвет /л.7/ е
отчужден в полза на държавата недвижимият имот, находящ се в кв. *,
собственост на М.К.Д., И.К.И. и Коста И. Б. за предвидено по застроителния и
регулационния план мероприятие: Детска градина и ясли в XV-ти подрайон. Правоимащите са обезщетени с жилищни имоти.
Приети са на
л.8-10 допълнителни заповеди от *г. на ИК на Варненски общински народен съвет, съгласно които И.К.И. е
обезщетен с жилище №*, находящо се в жил. блок на ул. „Д.” *; К. И. Б.е обезщетен с жилище №* в жил. блок на ул. „Д.” 15-27 и М.К.Д. е обезщетена с жилище №*, ул. „Д.” –
9.
Видно от
прието по делото удостоверение на л.165, наследници на Коста И. Богословов,
починал на 05.03.1991г., са съпругата му Т.Ж.Б. и двете му деца М.К.Д. и И.К.И..
С молба от *г. до
Реституционна комисия /л.13/ Т.Ж.Б., М.К. Ив.и И.К.И. са поискали да им бъде
възстановено дворното място от 314 кв.м. на ул. „П. Х.” 113. С решение на Кмета
на Община В. №*г. /л.15/ молбата за отмяна на отчуждаването е оставена без уважение.
Жалбата срещу отказа на Кмета е отхвърлена с решение от 24.09.1999г. по адм. д.
*г. на Варненски окръжен съд /л.17 и 18/. С решение №7965/21.12.2000г.
на Върховен административен съд по адм. д. *г. /л.19 и 20/ е отменено
решението на Варненски окръжен съд и вместо него е постановена отмяна на отказа
на кмета на Община В. да отмени отчуждаването, като незаконосъобразен, и е отменено
отчуждаването на имот пл. №5, кв.271, находящ се в гр. В., ул. „П. Х.” №113 по
отношение правата на Т.Ж.Б. и И.К.И. и е възстановено правото на собственост
върху същия имот по отношение на правата на Т.Ж. и И.К.И.. Оставена е без
разглеждане касационната жалба на М.К.Д. срещу решението на Варненски окръжен
съд, като процесуално недопустима поради просрочието й.
Приет по
делото е Акт №* за частна общинска собственост от *г. /л.21/, с който са актувани
трите реални дяла по оценителен протокол, ведно с прилежащите им по 1/3 ид.ч.
от дворното място, находящи се в гр. В., ул. „П. Х.” №*.
Т.Ж.Б. и И.К.И.
са поискали отписване от актовите книги на процесния имот през 2010г. /л.26 и
27/, в отговор на което Община В. е отправила покани към тези лица да предадат
предоставените им в обезщетение жилища /л.28 и 29/.
С нотариален
акт за покупко-продажба №*г. на нотариус Д. Ст. при ВРС /л.32/ И.К.И. и М. Сл.Ив. продават на Н. Н.М. недвижим
имот, представляващ апартамент №146, на 6-ти етаж в жил. сграда на ул. „Д.” №*.
С нотариален
акт №*г. от *г. на нотариус Л. Г. /л.34/, Т.Ж.Б., М.К.Д. и И.К.И. продават на П.И.Г. имот, придобит по
наследство, представляващ апартамент №*, находящ се в гр. В., ул. „Д.” №*.
С нотариален
акт за удостоверяване правото на собственост на осн. чл.483, ал.1 ГПК №*г. на
нотариус Л. Г./л.37/, Т.Ж.Б. и И.К.И. са признати за собственици на следните
недвижими имоти: жилище, разположено в западната част на ПИ, находящ се в гр. В.,
ул. „П. Х.” * с площ от * кв.м., ведно с ½ ид.ч. от ПИ №5, както и жилище, разположено в
южната част на ПИ, находящ се в гр. В., ул. „П. Х.” * с площ от * кв.м.,
ведно с ½ ид.ч. от ПИ №*.
Ангажирани
са от ищеца гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К. Д. Ст. Същият излага,
че познава И., Т. и М., тъй като им е съсед. След като минала процедурата по
отчуждаване, всеки си тръгнал по някакъв ред за възстановяване на имота. След
1999г. – 2000г. И., Т. и М. казали, че са си възстановили имота и заживяли в
него. Тримата заедно ползват всички постройки, живеят заедно. Всички са в имота
от тогава и до сега. След 1999г. откъм ул.”Зл. Б.” си
направили кухня. Освен нея, всичко останало си стои, така както си е било през
1999г.
Прието по делото е заключение
по служебно назначена съдебно-техническа експертиза /л.170-178/. Съобразно
същото, за имота е действал КП/1965г., представен на скица – извадка №1 от
вещото лице, записан на К.И. Б. В този план в имота са били отразени една полумасивна жилищна
сграда в западния му край и други 4 паянтови сгради в югоизточния му край. През
1985г. е одобрен застроителен и регулационен план, представен на скица –
извадка №3, където имотът е отреден за „детски градини и ясли”. Сградите,
отразени в този план, са същите като в КП/1965г. Налице са ПУП от 2007г. и ПУП
от 2013г. През 2008г. са одобрени КККР, цифрова извадка от които е представена
на скица – извадка №*. ПУП от 2013г. е представен на скица – извадка №*, където
имотът е отреден за детски градини и ясли. През 1999г. е било одобрено
запазването като „годен сграден фонд” на съществуващата жилищна сграда на ул. „П.
Х.” * за срок от 5 години. Вещото лице посочва, че видно от съставения
оценителен протокол от 1985г., в обследвания ПИ №* са установени сгради, групирани
в три дяла, които са били изградени през периода 1957г. до 1981г. От огледа на
място през м. август 2014г. вещото лице установило, че в обследвания имот
понастоящем съществуват всичките сгради, предмет на оценителния протокол от 1985г.,
както и построени към тях допълнителни постройки с обща площ от 26 кв.м.
Предвид това, вещото лице дава заключение, че сградите в отчуждения им вид са
съществували и към *г., когато е влязъл в сила ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Състоянието на
съществуващите сгради към датата на оценителния протокол, вещото лице е
посочило на схема №1 към експертизата, а състоянието им към датата на огледа
/25.08.2014г./ на схема №2 към експертизата. Разликата се изразява в нова
пристройка към Дял 1, изградена след отчуждаването, състояща се от входен
коридор, баня – тоалет и една стая с обща площ на пристройката от 20.74 кв.м.
След отчуждаването, към Дял 2 е приобщена още една стая с площ от * кв.м.,
която е била с принадлежност към Дял 3. Към Дял 3 е изградена пристройка с площ
от * кв.м. По действащата кадастрална карта в имота са отразени две сгради;
сграда с идентификатор * с площ от * кв.м. в югозападния ъгъл на имота, която съответства на дял 2 плюс
по-голямата част от дял 3; и втора сграда с идентификатор * с площ от * кв.м.,
разположена на южната граница на имота, която съответства на дял 1 плюс част от
пристроената към него постройка. От огледа на място вещото лице установило, че мероприятието, за което е бил
отчужден имотът, не е изпълнено. Имотът съществува в реалните си граници и няма
данни територията, в която попада, да е отредена за друго мероприятие. Към *г. не е
започнало мероприятието, за което дворното място е било отчуждено.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.108
ЗС регламентира възможността на собственика да иска своята
вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това.
За успешното
провеждане на предявените искове в тежест на ищеца в условията на пълно и
главно доказване е да установи, че е придобил правото на собственост върху
процесните земя и сгради на твърдяното в исковата молба придобивно основание,
както и че ответниците упражняват фактическа власт върху имотите.
В случай на
установяване на горните предпоставки, в тежест на ответниците е да установят,
че владеят имота на годно правно основание.
Ищецът
Община В. основава иска си за собственост на твърдение, че имотът е придобит по
силата на закона с обособяване на общинската собственост от държавната, като
оспорва да са налице предпоставките за възстановяване на собствеността в полза
на ответниците, поради което счита, че следва да се приеме, че реституцията не
може да породи последици и отчужденият имот е останал в патримониума на държавата,
след което по силата на закона е станал общинска собственост.
Ищецът е
съставил за процесния имот акт за общинска собственост, а ответнците И.И. и Т. Б. са се сдобили с констативен нотариален акт. Видно е, че документите
за собственост и на двете страни обхващат целия процесен поземлен имот и сгради
в него. Констативният нотариален акт не се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила досежно
констатираните права /ТР 11/2012г. на ОСГК на ВКС/, а актът за общинска
собственост няма правопораждащо действие /чл.5, ал.3 ЗОС/ и всяка от страните
следва да докаже в процеса своето право.
В конкретния
случай реституционната процедура е проведена по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Възстановяването на
собствеността по посочения закон се осъществява не по силата на закона, а при
наличието на нарочен индивидуален административен акт с конститутивно действие
/чл.4 от закона/. Видно от гореустановената фактическа обстановка, ответниците
са подали заявления за отмяна на отчуждаването, като в хода на
административното производство е постановен отказ от Кмета на Община В., който
по отношение на ответницата М.К.Д. е влязъл в сила. По отношение правата на Т.Б.
и И.И. с окончателно решение на Върховния административен съд е възстановено
правото на собственост, като е отменено отчуждаването само по отношение на
правата на тези съсобственици. В това
реституционно административно производство всеки един от бившите собственици
или техните наследници отделно и самостоятелно упражнява правото си да поиска отмяна на отчуждаването и при
наличие на условията за това, административният орган или съдът отменят отчуждаването
съобразно правото на собственост /на лично основание или по наследство/ към
момента на отчуждаването, без да конкретизират идеалните части по квоти. С
отмяната на отчуждаването собствеността се възстановява само в патримониума на
тези лица, които са подали молба за реституция, за разлика от земеделската
реституция. Оценката и отчуждителната заповед индивидуализира и
касае разделно частите на всеки един от
съсобствениците. Разделно е и полученото обезщетение. Ето защо, всеки от тях има
самостоятелно субективно право да иска отмяна на отчуждаването, както и да
обжалва отказа на кмета. Лицата с право на възстановяване на
собствеността не са необходими другари в административното производство. В случай на обжалване, отмяната на отчуждаването на заповедта касае само частта на
жалбоподателя /така решение № 14989 от 08.12.2010г.
по адм. д. № 6075/2010г., ІV отд. на ВАС и решение № 3041 от 09.06.1999г.
по адм. д. № 1210/1999г., ІV отд. на ВАС/.
По въпроса дали е допустимо по иск за собственост, предявен от държавата
срещу лица, в чиято полза е постановена реституция, гражданският съд да
осъществи по реда на косвения съдебен контрол проверка за материалната
законосъобразност на решение на административния съд за възстановяване на
собствеността по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. е налице задължителна
съдебна практика, обективирана в Решение №188/13.12.2013г. по гр.д. №6/2013г.
на ВКС, II г.о. Със същото е прието, че държавата, като
участвала в административното производство е обвързана от съдебното решение по
аргумент от приетото в ТР №5/2011г. от 14.01.2013г. по т.д. №5/2011г. на ОСГК
на ВКС, тъй като кметът е административен орган, на който законодателят е
възложил компетентност да се произнася по искания за отмяна на отчуждаване,
извършено от държавата по посочения реституционен закон и той участва в това си
качество в производството през административния съд, в което се решава въпросът
дали са налице материалноправните предпоставки за отмяна на отчуждаването и
реституция на имота.
С Решение № * г. по гр. д. № * г., ІІ г.о. на ВКС по реда на чл.290 ГПК също е разяснено, че общината е обвързана от решението, постановено в
административното производство по реституцията, което се е развило с участието
на кмета на общината, чийто отказ за отмяна на отчуждаването е бил предмет на пряк съдебен
контрол. Кметът е орган на изпълнителната власт в общината и участието му в
производството по отмяна на отчуждаването има за последица обвързаността на
самата община от постановеното решение. Ето защо, съдът, който разглежда
последващ гражданскоправен спор за собственост между възстановения собственик и
общината е длъжен да зачете конститутивното действие на съдебното решение за отмяна на отчуждаването. Прието е и че ТР № 6 от 10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС е изгубило сила в частта по т.4, с
която се приемаше, че косвен съдебен контрол може да се упражни и върху
съдебните решения за отмяна на отчуждаването. Възражение
срещу незаконосъобразността на реституцията може да прави само трето
неучаствало в съдебното административно производство лице.
При
гореизложеното, следва да се приеме, че по отношение правата на Т.Б. и И.И.
общината е обвързана от постановеното съдебно решение в административното производство.
Собствеността е надлежно възстановена досежно правата на тези ответници и по
отношение на тях Община В., която е обвързана от съдебното решение в
административното производство, не може да се ползва от заявеното в исковата
молба придобивно основание.
По отношение
правата на М.Д. е налице влязъл в сила отказ за възстановяване на собствеността,
т.е. липсва конститутивен акт като предпоставка за възстановяване на праватa й върху отчуждения имот. На основание чл.2, ал.1, т.4 ЗОС в редакцията
при приемането му от 21.05.1996г. и впоследствие чл.2, ал.1, т.6 ЗОС в
редакцията му от 2000г. и действащия пар. 42 ПЗР на ЗИД на ЗОС, имотът, който е
бил отчужден в полза на държавата, е преминал в патримониума на Община В..
Процесните
имоти, обособени в три дяла съобразно протокол за реална делба от 1983г., са
отчуждени през 1985г. от М.Д., И.И. и К. Б., като съобразно установеното по
делото от приетите писмени доказателства, всеки от тях по силата на извършена
делба е бил собственик на реален дял от постройките в имота и на по 1/3 ид.ч.
от дворното място, както следва: Дял първи – М.К.Д.; Дял втори – И.К.И. и Дял
трети – К.И. Б. Последният е починал на *г. и оставил за наследници Т.Ж.Б.
– съпруга и деца М.Д. и И.И.. С оглед правилото на чл.9, ал.1, вр. с чл.5, ал.1 ЗН, делът, собствен на К. И.
Богословов, е наследен поравно от тримата му наследници. Респективно, с оглед
влезлия в сила отказ за възстановяване на собствеността по отношение на М.Д.,***
е собственик на дела на това лице, чиито права са обхващали отчуждените от нея постройки
по дял първи, ведно с 1/3 ид.ч. от земята, както и наследената 1/3 ид.ч. от
дела на К. И. Б., състоящ се
от Дял трети от постройките и 1/3 ид.ч. от земята.
Не е
оспорено от ответниците твърдението, че упражняват фактическа власт върху
имотите. Това се установи и от показанията на разпитания по делото свидетел К. Ст., които
съдът кредитира като обективни и базирани на трайни и непосредствени
впечатления. Според изложеното от свидетеля, и тримата ответници упражняват
фактическа власт върху всички постройки заедно, поради което искът за
собственост за частите, които по-горе съдът установи, че са собственост на
Община В. и за ответниците не е налице годно основание да упражняват фактическа
власт, следва да бъде уважен при наличие на всички предпоставки, срещу тримата
ответници.
Неоснователен
е доводът на ответниците в устните състезания, че разликата в площта на имота
по различните планове е пречка за уважаване на иск доколкото площта не е
основен индивидуализиращ белег на имота, а неговите идентификационни данни и
граници.
Видно е от заключението
на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, че трите дяла по
отчуждителната преписка са претърпели изменения след отчуждаването, изразяващи
се в пристрояване на помещения към Дял първи и Дял трети, както и в приобщаване
на една стая от Дял трети към Дял втори. Към датата на отчуждаване на имотите
постройките са били реално поделени, т.е. съществувала е индивидуална
собственост върху всеки от дяловете. От вещото лице е изрично посочено, че
новите части от сградите представляват пристройки към дял първи и дял трети.
Съобразно разясненията на т.1 от ТР №1/17.05.1995г. по гр. д. № 3/1994 г.,
ОСГК на ВС, ако
при промяна във вида или предназначението на имота е било извършено
пристрояване или надстрояване, в резултат на което той е увеличил размерите си,
собствеността се възстановява само по отношение на тази част,
която е съществувала към момента на одържавяване. В такъв случай за останалата
част в зависимост от положението й спрямо възстановената или се запазва
собствеността на държавата или се присъединява към възстановената част по
силата на правилото на чл. 97 ЗС. Вътрешните преустройства, колкото и значителни по
обем да са, не водят до създаване на нов обект на собственост. По отношение на Дял първи не е възстановявана
собствеността, поради което и с оглед така дадените задължителни указания,
пристроеното във всички случаи съставлява собственост на Община В.. В Дял трети
са извършени вътрешни преустройства, които не са довели до промяна на
постройката, както и е налице пристройка към Дял трети, която видно от схема №1
от заключението, е с много малка площ и е прикрепена към Дял три, поради което
настоящият състав приема, че съставлява принадлежност към главната постройка от
Дял три и следва нейната собственост по правилото на чл.97 ЗС.
От
страна на ответниците е осъществено и приобщаване на стая от Дял трети към Дял
втори. Видно е от заключението на вещото лице, че това помещение в същия си вид
и размери е било част от Дял трети към момента на отчуждаването. Към момента на
огледа от вещото лице в хода на процеса помещенията са били в ремонт. Няма друга
промяна в помещението, отразена от вещото лице, освен, че е приобщено към Дял
втори, чрез промяна на входа му. Съобразявайки изложеното, съдът намира, че при
разрешаване на спора за собственост, това помещение следва да се счита като
част от Дял трети, както е било при отчуждаването и извършеното от ответниците
приобщаване към дял втори не следва да бъде отчитано при произнасяне по иска за
собственост доколкото не е налице правно основание това помещение да премине в
патримониума на собственика на Дял втори и не са ангажирани твърдения и
доказателства от ответниците в тази посока.
При
произнасяне, имотите следва да бъдат индивидуализирани съобразно актуалното им
състояние – поземления имот съобразно действащата кадастрална карта, а
постройките съобразно схема №2, изготвена от вещото лице, находяща се на л.178
от делото.
С оглед на
горните мотиви, предявеният иск за собственост следва да бъде уважен в
частта, с която се претендира предаване на владението на сградите, съставляващи
Дял първи с площ от *кв.м., състоящ се от предверие, килер, три стаи, входен коридор и баня
и тоалетна, очертани в синьо на Схема №*, находяща се на л.178 от делото,
съставляваща неразделна част от настоящото решение и приподписана от съда,
ведно с 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ** по КККР на гр. В., одобрени със Заповед *г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. В., ул. „П. Х.” №* с площ от *
кв.м. при граници: поземлени имоти с №*, *, * и *, както и 1/3 ид.ч. от сградите, съответстващи на Дял
трети по оценителния протокол от *г.,
заключени между точките А, Б, В, Г, Д, Е на Схема №*, находяща се на л.178 от делото,
съставляваща неразделна част от настоящото решение и приподписана от съда, обхващащи
Дял трети с площ от * кв.м., състоящ се от две
стаи, баня и тоалетна и коридор, както и стая от *
кв.м., защрихована в черно от вещото лице и обозначена като „част от дял 3,
преминала към дял
В останалата
част искът следва да бъде отхвърлен, а именно за предаване владението
върху имота, съответстващ на Дял втори по оценителния протокол от *г., състоящ
се от сградите, обозначени като Дял втори на Схема №*, находяща
се на л.178 от делото с площ от * кв.м. без стая от *кв.м.,
защрихована в черно, ведно с 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. В., одобрени със Заповед *г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. В., ул. „П. Х.” №*, както и за 2/3 ид.ч. от сградите, съответстващи на Дял
трети по оценителния протокол от *г.,
заключени между точките А, Б, В, Г, Д, Е на Схема №*, находяща се на л.178 от делото,
съставляваща неразделна част от настоящото решение и приподписана от съда,
обхващащи Дял трети с площ от *
кв.м., състоящ се от две стаи, баня и тоалетна и коридор, както и стая от * кв.м., защрихована в черно от вещото лице и обозначена
като „част от дял 3, преминала към дял
Поради
уважаване още на главния иск в частта му, касаеща Дял първи по оценителния
протокол /сгради и 1/3 ид.ч. от имота/ на М.Д., съдът не дължи произнасяне по
отправеното в условията на евентуалност искане.
С оглед
изрично отправеното искане и изхода на спора по иска за собственост, констативен
НА №*г. по описа на нотариус Л. Г., рег. № * в НК следва
да бъде отменен в частта, в която ревандикационният иск е уважен. Доколкото
индивидуализацията на постройките и частите от дворното място се различава, при
отмяна на КНА следва да се извърши индивидуализация съобразно диспозитива на
съдебното решение и схемата на вещото лице за яснота.
С оглед
изхода на спора, отправеното своевременно искане, представените доказателства и
съразмерно с уважената част от иска ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца разноски в общ размер от 1674.87лв за заплатена държавна
такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за изготване на експертиза.
От
ответниците не са представени доказателства за сторени разноскии по делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.К.И.,
ЕГН ********** ***, Т.Ж.Б., ЕГН ********** *** и М.К.Д., ЕГН ********** *** да предадат на Община В. с адрес гр. В.,
бул. „О.Пр.п.” №*, представлявана от кмета И. П. владението
върху следните недвижими имоти: сградите, съставляващи Дял първи с площ от *кв.м.,
състоящ се от преддверие, килер, три стаи, входен коридор и баня и тоалетна,
очертани в синьо на Схема №*, находяща се на л.178 от делото, съставляваща неразделна част от
настоящото решение и приподписана от съда, ведно с 1/3 ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор * по
КККР на гр. В., одобрени със Заповед *г.
на ИД на АГКК, находящ се в гр. В., ул. „П. Х.” №* с
площ от * кв.м. при граници: поземлени имоти с №*, *, * и *, както и 1/3 ид.ч. от сградите,
съответстващи на Дял трети по оценителния протокол от *г., заключени между точките А, Б, В, Г,
Д, Е на Схема №*, находяща
се на л.178 от делото, съставляваща неразделна част от настоящото решение и
приподписана от съда, обхващащи Дял трети с площ от *
кв.м., състоящ се от две стаи, баня и тоалетна и коридор, както и стая от * кв.м., защрихована в черно и обозначена като „част от
дял 3, преминала към дял
ОТМЕНЯ Нотариален акт №*г. по описа на нотариус Л. Г., рег. №* в НК В ЧАСТТА, с която Т.Ж.Б. и И.К.И. са
признати за собственици на постройките, съставляващи Дял първи с площ от
*кв.м., състоящ се от преддверие, килер, три стаи, входен коридор и баня
и тоалетна, очертани в синьо на Схема №*, находяща се на л.178 от делото,
съставляваща неразделна част от настоящото решение и приподписана от съда, ведно
с 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. В., одобрени със Заповед *г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. В., ул. „П. Х.” №* с площ от *
кв.м. при граници: поземлени имоти с №*, както и 1/3 ид.ч. от сградите,
съответстващи на Дял трети по оценителния протокол от *., заключени между точките А, Б, В, Г,
Д, Е на Схема №* находяща се
на л.178 от делото, съставляваща неразделна част от настоящото решение и
приподписана от съда, обхващащи Дял трети с площ от *
кв.м., състоящ се от две стаи, баня и тоалетна и коридор, както и стая от * кв.м., защрихована в черно и обозначена като „част от
дял 3, преминала към дял
Решението е
постановено при участието на трето лице
– помагач П.И.Г., ЕГН ********** ***, конституиран на страната на ищеца
Община В..
ОСЪЖДА И.К.И., ЕГН **********
***, Т.Ж.Б., ЕГН ********** *** и М.К.Д., ЕГН ********** *** да заплатят на Община В. с адрес гр. В.,
бул. „О.Пр.п.” №* сумата от 1674.87лв /хиляда шестстотин
седемдесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща
сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: