РЕШЕНИЕ
гр. София, …………… г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІI „E” въззивен състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
Мл.
съдия БИЛЯНА КОЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Коева ч. гр. дело № 8667 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.437,ал.1,във вр. с чл.435,ал.2,т.6 от ГПК.
Образувано е по подадена от
„Т.Б.“ ЕАД - длъжник по изп.д.№ 20187850400134 по описа на ЧСИ Л.М.,рег.№ 785
при КЧСИ,с район на действие-СГС, жалба срещу отказ на съдебния изпълнител да
прекрати производството по делото по молба на длъжника,който отказ е
обективиран в Постановление с изх. № 1192 от 08.05.2018 г.
Жалбоподателят твърди, че след получаване на
поканата за доброволно изпълнение е представил на ЧСИ М. квитанция от пощенска
станция 1606, гр. София, от която се вижда, че сумата по изпълнителния лист е
внесена за взискателя чрез пощенски запис 10 дни преди образуване на изпълнителното
дело. Поддържа, че неправилно е отхвърлена молбата за прекратяване на
изпълнителното дело с аргумент, че нареждането на сума с пощенски запис от
длъжника към взискателя, без тази сума да бъде получена не води до погасителен
ефект. Излага съображения за неосъществено кредиторово съдействие и забава на
кредитора. Искането към съда е да отмени обжалваното постановление №
1192/08.05.2018 г., като бъде задължи ЧСИ да прекрати изпълнителното дело.
Претендира разноски.
Постъпило е
писмено възражение по смисъла на чл.436,ал.3 от ГПК от взискателя в
изпълнителното производство – „К.“ ЕООД ,в което са изложени доводи за
неоснователност на жалбата,с искане за оставянето й без уважение. Твърди се, че
единствено, ако сумата е била вложена по банкова сметка ***едомен за това – би
се изпълнила твърдяната от длъжника хипотеза.
В изготвените мотиви ЧСИ застъпва
становище,че жалбата е неоснователна. Твърди, че от доказателствата е видно, че
дължимата сума е преведена на „Български пощи“, но длъжникът не е представил
доказателства, че сумата е получена от правоимащия. Излага съображения за
дължимост на разноските в изпълнителното производство.
Съдът,като взе предвид доводите на
страните и прецени доказателствата по
делото,намира следното:
Производството по изп.д.№ 20187850400134 по
описа на ЧСИ Л.М.,рег.№ 785 при КЧСИ,с район на действие-СГС,е образувано по молба
на взискателя „К.“ ЕООД против „Т.Б.“
ЕАД ,въз основа на изпълнителен лист,издаден по гр.д.№ 35809/2017 г.по описа на
СРС, 77 с-в,за принудително събиране на сумата: 26,13 лв. – разноски за
въззивна инстанция – съгласно определение № 2789/05.02.2018 г. по гр.д. №
1058/2018 г. по описа на СГС, влязло в сила на 05.02.2018 г., присъдени в полза
на Д.Л.К., което вземане е цедирано на взискателя „К.“ ЕООД.
С молба с вх.рег.№ 916/03.05.2018
г., подадена от длъжника,е поискано да бъде прекратено образуваното
изпълнително производство. Към молбата е
приложено копие от разписка от 13.04.2018 г.,от което е видно,че представителят
на „Т.Б.“ ЕАД е превел с пощенски запис на „К.“ ЕООД сума в
размер на 26,13 лв.,с основание на плащането-вземане по договор за цесия между Д.К.
и „К.“ срешу „Т.“.
С Постановление от
08.05.2018 г. ЧСИ Л.М.е оставил без уважение подадената молба за прекратяване
на изпълнителното производство.
При тези данни съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.435,ал.2,т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното дело. Жалбата е подадена в законоустановения в чл.436,ал.1 от ГПК срок,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ
на обжалване отказ, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.433,ал.1,т.1,пр.2
от ГПК,изпълнителното производство се прекратява с постановление,когато
длъжникът представи квитанция от пощенската станция,от която се вижда,че сумата
по изпълнителния лист е внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство.
От
приложеното копие на изпълнителното дело се установява,че длъжникът е
внесъл за взискателя в пощенска станция сума в размер на 26,13 лв.,която представлява сумата присъдена по издадения
изпълнителен лист. Приложеното към подадената от длъжника молба,вх.рег.№ 916/03.05.2018
г., копие от разписка удостоверява,че сумата
е била преведена с пощенски запис на взискателя на
13.04.2018 г., т.е преди образуване на
изпълнителното дело, което е станало на 23.04.2018 г. Законът не изисква сумата
да е получена от взискателя, както и представяне на доказателства за това –
необходимо и достатъчно е длъжникът да установи, че е внесъл сумата за
взискателя по посочения в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 начин.
Следва да се отбележи и че
съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнителното
дело са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство. По аргумент от посочената разпоредба при
прекратяване на производството, в т.ч. прекратяване на основание чл.433, ал.1,
т.1 ГПК, какъвто е настоящия случай, направените разноски по изпълнението
остават за сметка на взискателя, т.е. не се възлагат в тежест на длъжника.
Предвид изложеното, отказът на съдебния
изпълнител да прекрати производството по делото е незаконосъобразен и като
такъв подлежи на отмяна.
По отношение на
разноските:
Относно искането за
присъждане на сторените разноски в изпълнителното производство, съдът намира
следното:
По аргумент от чл.79, ал.1,
т.1 ГПК при прекратяване на производството, в т.ч. прекратяване на основание
чл.433, ал.1, т.2 ГПК, какъвто е настоящия случай, направените разноски по
изпълнението остават за сметка на взискателя, т.е. не се възлагат в тежест на
длъжника. От посочената норма обаче, не следва извод, че направените от
длъжника разноски се възлагат в тежест на взискателя. Уредените в т.1 и 2 на
чл.79, ал.1 ГПК хипотези само изключват приложението на общото правило за
отговорност на длъжника, но не създават правило за разпределението на
отговорността за направените от него разноски. По тези съображения съдът
намира, че присъждането в полза на длъжника на разноски в изпълнителното
производство е извън приложното поле на чл.79 ГПК.
Неприложима е разпоредбата
на чл.78, ал.4 ГПК в изпълнителното производство. Тъй като нормата се намира
систематично в Раздел I на ГПК – „Общи положения“, нейното приложение за
отделните производства е не пряко, а съответно, т.е. доколкото характерът на
производството не го изключва, какъвто съдът намира, че е настоящия случай. Основанието
за присъждане на разноски в полза на взискателя, в т.ч. и адвокатски хонорар,
не е чл.78 ГПК, а специалната норма на чл.79 ГПК. Неприложимостта на чл.78 ГПК
прави безпредметно обсъждането на наличието на предпоставките на чл.78, ал.4 ГПК.
Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е основателно. Отговорността
за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо
която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е
по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител като в настоящия случай
взискателят /ответникът по жалбата/ е дал повод за съдебното производство със
свое поведение или действие, а именно подал е молба за образуване на
изпълнително дело след като е сумата по изпълнителния лист е била заплатена от
длъжника. Съобразно изложеното в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 25 лв. – представляващи държавна такса за
подадената жалба.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
обективирания в Постановление от 08.05.2018 г.по изп.д.№ 20187850400134 по
описа на ЧСИ Л.М.,рег.№ 785 при КЧСИ,с район на действие-СГС, отказ на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното дело, като ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА
изп.д.№ 20187850400134 по описа на ЧСИ Л. М.,рег.№ 785 при КЧСИ,с район на
действие- СГС.
ОСЪЖДА
„К.“ ЕООД, ЕИК: ******** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД сумата от 25 лв. – разноски
в настоящото производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.