Р Е Ш Е Н И Е

№ 587

 

гр.  Пловдив, 30.04.2009 г.,

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД- ПЛОВДИВ,  ІХ административен  състав в публично съдебно заседание на трети април  две хиляди и девета година, в следния състав:

 

                                                                     Председател:  Велизар Русинов

 при секретаря Веселина Елкина с участието на прокурора Борис Тошев. като  разглежда докладваното от председателя Велизар Русинов административно дело № 727   по описа за  2008  г.,за да се произнесе взе предвид следното :

            Производството е образувано по искова молба на  Х.Т.А. ЕГН ********** срещу Министерство на правосъдието с цена на иска 1000 лв. с правно основание чл.1, ал.1 и 2 и чл. 7 от ЗОДОВ. Ишщецът  твърди през процесния период 01.12.2005г. до 01.04.2006г.незаконосъобразни действия спрямо ищеца, извършвани от администрацията на затвора –Пловдив,изразяващи се в поставяне на помощни средства (белезници) при напускане на помещението, което обитава, и при провеждане на мероприятия в затвора. Същият счита, че тези действия на длъжностните лица на ответника били в нарушение  на  чл. 84”г”,ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН), от които действия се твърди от ищеца ,че произтекли неимуществени вреди за него, оценени в посочения по-горе размер, изразяващи се в уронено достоинство на ищеца, поради конвоирането му с помощни средства в рамките на затвора.

        ОТВЕТНИКЪТ МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО  претендира недопустимост на исковите претенции,иска прекратяване на производство и алтернативно неоснователност на исковите претенции .Претендира разноски, чрез процесуалния си представител.

       ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛОВДИВ –пледира неоснователност на исковите претенции.

Съдът след преценка на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

      Ищецът Х.Т.А. - изтърпяващ доживотна присъда в Пловдивския затвор,твърди  действия, извършени от администрацията на затвора - поставяне на помощни средства (белезници) при напускане на помещението, което обитава, и при провеждане на мероприятия в затвора за периода от 01.12.2005г. до 01.04.2006г.. Видно от съдържанието на искането, същият счита, че тези действия са били в нарушение на  чл. 84г от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН).От твърдяните по-горе незаконосъобразни действия  на ответника спрямо ищеца се претендира от ищеца ,че същия е претърпял неимуществени вреди и е предявен иск за обезщетяването им в размер на хиляда лева. От фактическа и правна страна съдът след преценката по доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

                   Исковата молба е процесуално допустима , касаеща твърдяните претърпяни от ищеца неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на администрацията на затвора.Разгледана по същество е неоснователна. В тежест на ищеца беше да докаже   исковите си претенции, като за горното му беше осигурена възможност за процесуално представителство, изразяващо се в квалифицирана адвокатска помощ като в настоящото производство  по негово искане му беше назначен адвокат по реда на Закона за правната помощ. По искане на ищеца по делото беше представено и прието затворническото му досие. От него по безспорен начин се установи и не беше оспорено от страните, че ищецът излежава доживотна присъда при строг режим на изтърпяване на наказанието. От същото се установи, че поведението на ищеца в затвора е агресивно по отношение на затворническата администрация. По искане на ищеца в съдебно заседание от 08.10.2008 г. бeше разпитан посочения от него свидетел относно обстоятелствата как се е придвижвал ищеца при посещение на зъболекар, библиотека и свиждане. Свидетелят Т. твърди, че когато  ги водят на лекар, зъболекар, библиотека и други мероприятия в рамките на затвора им слагат белезници. Свидетелят твърди, че ищецът не може да се примири, че му слагат белезници, както и според ищеца това не било правилно, което е споделил със свидетеля. Свидетелят твърди, че всеки по различен начин понася присъдата като в случая на ищеца се твърди, че става агресивен. Свидетелят твърди, че ищецът е правил опити да се разправя със затворническата администрация  и че имал неприятности като не уточнява от какъв характер са били същите, в какво са се изразявали. По искане на ищеца по делото са представени рапорт на лекар-психиатър при МЦ при Затвора Пловдив във връзка с изпратено писмо от Административен съд Пловдив и е изпратен рапорт с данни от архива на МЦ от Затвора – Пловдив за процесния период от 01.12.2005 г. до 01.04.2006 г. като в същия е отбелязано: че на 22.03.2006 г. ищецът няма оплаквания и не желае преглед от психиатър, както и че на ищеца е извършен медицински преглед по Заповед на Зам.началника по режима. При този преглед ищецът е заявил, че е в гладна и жадна стачка от 21.03.2006 г. Заключението на д-р Радев, е че ищеца не е психотичен, протестът му е в кръга на нормал-психологичните реакции, не се налага болнично лечение и не се налага изкуствено хранене на ищеца. На 24.03.2006 г. ищецът е консултиран от психиатъра при МЦ по повод провежданата от него гладна и жадна стачка, което е отразено в медицинска справка от 24.03.2006 г. Заключението на психиатъра е: “Няма клинично изявено психично разстройство. Практически психично здрав”. Предписани са от психиатъра медико-социални мерки във връзка с провежданата гладна и жадна стачка от ищеца описани в четири пункта на л.37 от делото.

        Исковете за обезщетения за вреди от имуществен характер - загуби и пропуснати ползи и неимуществени такива, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в тях, се разглеждат от административния съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.  В чл. 4 ЗОДОВ урежда материално правния режим на отговорността с препращането за неуредените въпроси към гражданските закони - § 1 от ЗОДОВ. Искът по глава единадесета от АПК е граждански, основаващ се на фактическия състав на непозволеното увреждане, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностните лица. С оглед на това отговорността следва да бъде характеризирана като гаранционно-обезпечителна. За възникването на имущественото право на обезщетение в настоящия случай е необходимо да бъдат установени незаконосъобразни действия и/или бездействия на служителите на ответника.  Така установените  бездействия на служителите на  ответника следва  да бъдат свързани в причинна връзка с реално причинени вреди на ищеца. Твърдяните  вреди от ищеца  по делото не се доказаха.Тежестта на доказване е на ищеца. 

           При тези съображения иска за неимуществени вреди съдът счита, че следва да бъде отхвърлен като недоказан с оглед обстоятелствата установени по делото, а именно твърденията на ищеца не се потвърдиха от събраните по делото доказателства. Не се установи от ищеца твърдението му за незаконосъобразни действия спрямо него на служители на ответника за процесния период, изразяващи се в поставяне без законово основание на помощни средства на ищеца при конвоирането му в рамките на затвора. Чл. 84 “г”.4 от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН) предвижда, че при конвоиране на лишени от свобода на специален режим какъвто е определен на ищеца при всяко придвижване в затвора или извън него конвоирането се осъществява с помощни средства и в този смисъл прилагането на помощните средства е правомерно. Ищецът е осъден и изтърпява доживотна присъда. Поради което тежестта на режима и приложението на помощните средства от което се твърди от ищеца, че е претърпял неимуществени вреди са в рамките на закона. От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът през процесния период е предприел действия целящи увреждане на здравето му, които е нарекъл гладна и жадна стачка. През същия период затворническата администрация е извършвала непрекъснато наблюдения на ищеца, осигурено му е лекарско наблюдение и му е предложен преглед от психиатър, който той отказал. От събраните по делото доказателства не се установи по отношение на ищеца да са приложени нерегламентирани действия от служители на ответника. Не се установи причинна връзка между твърдяните действия на ответника, чрез негови служители и твърдяните претърпени неимуществени вреди от ищеца. По делото се установи, че ищецът е имал агресивно и арогантно поведение по отношение служители на ответника, което е отразено в затворническото му досие, което по искане на ищеца беше приложено по делото и по служебна необходимост върнато на ответника. Не бяха доказани от ищеца твърдяното емоционално смущение, до което са го довели твърдяните незаконосъобразни действия на ответника.

           Поради горното съдът намира, че претенцията на ищеца в размер на 1000 лв. неимуществени вреди следва да бъде оставена без уважение като недоказана. От изхода на делото следва ищецът да бъде осъден да заплати 91 лв.разноски от които 10 лв. държавна  такса и 80 лв. юрисконсултско възнаграждение  на ответника Министерство на правосъдието.

           Воден от горното  Съдът,

 

Р Е Ш И :

 

         

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения иск на Х.Т.А. ЕГН ********** срещу Министерство на правосъдието  с правно основание чл.1, ал.1 и 2 и чл. 7 от ЗОДОВ срещу Министерство на правосъдието за неимуществени вреди в размер на 1000  лв. като  недоказан.            

        ОСЪЖДА Х.Т.А. ЕГН **********  да заплати 10 лв. държавна  такса на Административен съд Пловдив.       

        ОСЪЖДА Х.Т.А. ЕГН **********  да заплати 80 лв. юрисконсултско възнаграждение  на Министерство на правосъдието.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на оспорване пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните.

                                                                                

                      

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ :