Решение по дело №291/2017 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1286
Дата: 17 юли 2017 г.
Съдия: Анелия Илиева Харитева
Дело: 20177180700291
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 януари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1286

 

Град Пловдив, 17 юли 2017 година

           

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора Тодор Павлов, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 291 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на ФИРМА против ревизионен акт № Р-16-1403097-091-001 от 12.10.2016 г., издаден от П.Д.С., началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и А.Н.Б., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 13 от 06.01.2017 г. на директора на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив в частта на определения за довнасяне ДДС в размер на 4 386 624,11 лева и 1 080 736,98 лева лихви.

Според дружеството-жалбоподател ревизионният акт е неправилен и необоснован, чиито констатации и изводи не се подкрепят от извършените в хода на ревизията процесуални действия, установените факти и обстоятелства и приложените доказателства. Дружеството е декларирало сделки като посредник в тристранни операции и сделки за страни извън ЕС, но ревизиращият екип е приел, че не е налице тристранна операция, а вътреобщностно придобиване с място на изпълнение – територията на страната. В този смисъл дружеството твърди, че неправилно е приложен материалния закон – чл.13 и чл.15 ЗДДС. Твърди се също, че не е съобразена нормата на чл.73а ЗДДС, като се цитира съдебна практика на Съда на ЕС и на ВАС в този смисъл. Иска се отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените разноски. Допълнителни съображения по същество на спора са изложени в депозираната на 29.06.2017 г. писмена защита.

Ответникът моли да бъде отхвърлена жалбата и пре­тенди­ра юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че тя следва да бъде оставена без уважение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като с оспорения ревизионен акт за дружеството се създават нови публични задължения. Ревизионният акт е обжалван в срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Изпълнението на изискването за изчерпване на административното оспорване и подаването на жалба до административния съд в рамките на предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок, налагат извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество, тя е основателна поради следните съображения:

Ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия № 1403097 от 11.07.2014 г., изменена със заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16-1403097-020-02 от 20.10.2014 г., № Р-16-1403097-020-03 от 20.11.2014 г. и № Р-16-1403097-020-04 от 19.12.2014 г., във връзка със заповед № ЦУ-238 от 12.12.2014 г. на изпълнителния директор на НАП, издадена на основание чл.114, ал.4 ДОПК, но не по искане на териториалния директор, а на ръководителя на ревизията. Всички цитирани заповеди за възлагане на ревизия и за нейното изменение са издадени от П. Стоев, началник сектор в ТД Пловдив на НАП, упълномощен със заповед № РД-09-518 от 30.04.2014 г. на директора на ТД Пловдив на НАП. Ревизията е била спряна със заповед № Р-16-1403097-023-001 от 13.03.2015 г. и възобновена със заповед № Р-16-1403097-143-001 от 19.10.2015 г., с която е определен срок на ревизията след възобновяването до 27.07.2016 г., които заповеди също са издадени от П. Стоев, началник сектор в ТД Пловдив на НАП, надлежно упълномощен със заповед № РД-09-518 от 30.04.2014 г. на директора на ТД Пловдив на НАП.

Ревизията обхваща установяване на задължения за ДДС за периода 01.03.2014 г. – 31.05.2014 г. Въз основа на събраните в ревизионното производство доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16-1403097-092-001 от 10.08.2016 г. Констатациите в ревизионния доклад са дали основание за издаване на обжалвания ревизионен акт № Р-16-1403097-091-001 от 12.10.2016 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

Съдът намира, че в хода на ревизионното производство е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е спазен срокът за извършване на ревизията.

Съгласно чл.114, ал.1 ДОПК срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. Съгласно чл.114, ал.2 ДОПК ако срокът по ал.1 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до два месеца със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията. А съгласно чл.114, ал.4 ДОПК, когато сроковете по ал.1 и 2 се окажат недостатъчни поради особена фактическа сложност на конкретния случай, срокът може да бъде продължен общо до не повече от три години със заповед за удължаване на срока на изпълнителния директор, издадена въз основа на мотивирано предложение на териториалния директор.

В настоящия случай срокът на ревизията е бил удължен от изпълнителния директор на НАП до 21.12.2015 г. и няма данни да е била издадена друга негова заповед, с която този срок да е бил променен. Следователно определеният от органа, възложил ревизията, със заповедта за възобновяване на ревизията нов срок до 27.07.2016 г., е нищожно, защото след изтичането на максималния петмесечен срок по аргумент от чл.114, ал.4 ДОПК единствено изпълнителният директор на НАП притежава правомощието да удължава срока на ревизията. Следователно заповед № Р-16-1403097-143-001 от 19.10.2015 г., в частта, с която е удължен срокът на ревизията до 27.07.2016 г., е издадена от некомпетентен орган, но това процесуално нарушение съгласно трайната съдебна практика не може да рефлектира върху валидността на обжалвания ревизионен акт, а единствено върху доказателствената сила на събраните след изтичането на срока за извършване на ревизията доказателства. В случая обаче от представената ревизионна преписка не може да се направи извод дали и кои процесуални действия са извършени след определения от изпълнителния директор на НАП срок – 21.12.2015 г., за да бъдат изключени от доказателствения материал по делото, поради което следва да бъдат преценени всички представени с ревизионната преписка писмени доказателства.

Извън това нарушение съдът констатира, че извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентните за това органи по приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК. Както ревизионният доклад и ревизионният акт, така и решението на горестоящия в приходната администрация решаващ орган са били надлежно съобщени на дружеството-жалбоподател, което в предвидените по ДОПК срокове ги е обжалвало, т.е., на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.

При ревизията е установено, че дружеството-жалбоподател е получател на мобилни телефони по фактури, подробно описани в ревизионния доклад, издадени от ******************************************. След придобиването мобилните телефони са продавани на търговски дружества от държави-членки на ЕС и от трети страни. Дружеството-жалбоподател твърди, че това са тристранни операции, като то самото е посредник в тях.

Органите по приходите са констатирали, че за ревизирания период март-май 2014 г. не са осъществени тристранни операции към търговските дружества **** и ****, тъй като, видно от получените отговори от обмена на информация с данъчните администрации в Чехия, Словакия и Латвия, тези търговски дружества не са получили стоките и не са начислили ДДС върху тях. Направен е извод, че за дружеството-жалбоподател е налице вътреобщностно придобиване (ВОП), поради което ФИРМА е следвало да издаде протоколи по реда на чл.117, ал.1, т.1 ЗДДС и да начисли ДДС за ВОП, с място на изпълнение на територията на страната, на основание чл.62, ал.2 ЗДДС, тъй като не е доказало, че е извършено начисляване на ДДС в страните, където стоките са пристигнали и е завършил превозът им. Доколкото начисляването на косвения данък не е направено от ФИРМА, това е извършено при ревизията и ревизиращият екип е начислил ДДС в общ размер на 4 386 624,11 лева и 1 080 736,98 лева лихви за забава.

В хода на съдебното производство е представено писмо от 13.04.2017 г. от *** до дружеството-жалбоподател относно статута на складовете на *** като лицензирани митнически складове, техните адреси и митнически регистрационни номера. Обстоятелството, че дружеството-превозвач притежава лицензирани митнически складове, не е спорно, а от друга страна се потвърждава и от заключението на вещото лице, поради което съдът приема като безспорно установен факт по делото, че *** е притежател на лицензирани митнически складове през периода март-май 2014 г.

В хода на съдебното производството по искане на дружеството-жалбоподател е допуснато извършването на две съдебно-счетоводни експертизи от вещи лица счетоводител и специалист в областта на митническите режими.

Вещото лице-счетоводител посочва, че през ревизирания период счетоводството на ФИРМА е водено текущо, при спазване на основните счетоводни принципи; заведените хронологични, систематични и аналитични счетоводни регистри дават възможност да бъдат проследени записванията по счетоводните документи; заведени са задължителните регистри дневник на покупките и дневник на продажбите, подавани са справки-декларации по ЗДДС.

Вещото лице е изчислило дължимия ДДС и лихви върху него по фактурите, издадени от  *************************************************** и ****, през ревизирания период, ако се приеме, че доставките представляват ВОП, и дава заключение, че изчисленията съответстват на изчисленията по ревизионния доклад и ревизионния акт, като от органите по приходите не са допуснати аритметични грешки. Вещото лице дава заключение, че размерът на ДДС в обжалвания ревизионен акт е определен върху цената на стоките по процесните фактури. Вещото лице е извършило преизчисление на ДДС по формулата на чл.53, ал.2 ППЗДДС (като включен в цената на стоката), при което размерът на дължимия ДДС е: 1) за м.03.2014 г. – 1 382 453,66 лева, от който следва да се приспадне декларираният за възстановяване ДДС в размер на 20 577,40 лева, или дължимият за внасяне ДДС е в размер на 1 361 876,26 лева и 345 562,76 лева лихви; 2) за м.04.2014 г. – 1 385 498,51 лева, от който следва да се приспадне декларираният ДДС за възстановяване в размер на 1 677,33 лева, или дължимият за внасяне ДДС е в размер на 1 383 821,18 лева и 339 577,54 лева лихви; 3) за м.05.2014 г. – 909 428,35 лева, от който следва да се приспадне декларираният ДДС за възстановяване в размер на 3 977,77 лева, или дължимият ДДС за внасяне е в размер на 905 450,58 лева и 214 378,07 лева лихви. Според вещото лице, ако по процесните фактури на дружеството-жалбоподател се признае право на приспадане на данъчен кредит, то резултатът за ДДС би бил нулев, какъвто е деклариран.

Вещото лице е извършило проверка в счетоводството на дружеството-жалбоподател и е установило, че стоките по процесните фактури са заприходени аналитично по видове телефони, количествено и стойностно, а отчитането им е по дебита на сметка 304 Стоки и са отразени в дневника за покупките. Продаваните от ФИРМА на чуждестранни дружества стоки са изписвани по вид и количество от кредита на сметка 304, като към края на ревизирания период 31.05.2014 г. остават налични 650 броя от закупените общо 5300 броя телефони Самсунг по фактура № 3392 от 23.05.2014 г., издадена от ****, продадени през следващия период м.06.2014 г. За всички други видове и количества мобилни телефони вещото лице е открило съответствие между купуваните и продаваните стоки. Приходите от последващите продажби на стоките са отразени по кредита на сметка 702 Приходи от продажба на стоки и са отразени в дневника за продажбите.

Вещото лице е изчислило размера на дължимия ДДС по формулата на чл.53, ал.2 ППЗДДС, като включен в цената на стоката, отделно за доставките, за които са декларирани продажби към страни извън ЕС, и за доставките, декларирани като тристранни операции. По доставките за страни извън ЕС вещото лице посочва: 1) за м.03.2014 г. – няма отчетени продажби; 2) за м.04.2014 г. – 168 457,30 лева ДДС, от който ако се приспадне ДДС за възстановяване по справката-декларация в размер на 1 677,33 лева, се получава ДДС за внасяне в размер на 166 779,97 лева и 40 926,34 лева лихви; 3) за м.05.2014 г. – 210 610,29 лева ДДС, от който ако се приспадне ДДС за възстановяване по справката-декларация в размер на 3 977,77 лева, се получава ДДС за внасяне в размер на 206 632,52 лева и 48 923,14 лева лихви. По тристранните операции вещото лице посочва: 1) за м.03.2014 г. – 1 382 453,66 лева ДДС, от който ако се приспадне декларираният за възстановяване ДДС в размер на 20 577,40 лева, се получава ДДС за внасяне в размер на 1 361 876,26 лева и 345 562,76 лева лихви; 2) за м.04.2014 г. – 1 217 041,21 лева ДДС, от който ако се приспадне ДДС за възстановяване в размер на 1 677,33 лева, се получава ДДС за внасяне в размер на 1 215 363,88 лева и 298 239,60 лева лихви§ 3) за м.05.2014 г. – 698 818,06 лева ДДС, от който ако се приспадне ДДС за възстановяване в размер на 3 977,77 лева, се получава ДДС за внасяне в размер на 694 840,29 лева и 164 513,14 лева лихви.

В допълнителното си заключение вещото лице прави изчисления на общия размер на установените с ревизионния акт задължения по видове доставки (декларирани като тристранни операции и декларирани като продажби към страни извън ЕС) и дължимия размер ДДС отново по видове доставки, но по формулата на чл.53, ал.2 ППЗДДС, като включен в цената на стоката.

Съдът кредитира заключението на вещото лице-счетоводител като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства, но намира, че с това заключение не се установяват нови факти от значение за делото. Констатациите на вещото лице относно фактурите и видовете доставки изцяло съвпадат с констатациите на органите по приходите. Отразяването на фактурите в счетоводството на дружеството-жалбоподател не е спорен факт. Спорен по делото е въпросът за получаването на стоките от крайните получатели, за изясняването и доказването на който факт заключението на вещото лице-счетоводител не допринася в никаква степен.

Следва да бъде споделено възражението на процесуалния представител на ответника, че представянето на сметка 304 Стоки едва в хода на съдебното производство налага извод, че същата е създадена за целите на настоящото обжалване. Тази сметка, въпреки че е била изрично и неколкократно изискана от органите по приходите при ревизията, не е била представена, поради което същата не следва да бъде кредитирана, както не следва да бъдат кредитирани и констатациите на вещото лице в тази насока.

Вещото лице, специалист по митническо законодателство, след анализ на документите по делото дава заключение, че дружеството-жалбоподател купува стоки от доставчици в страни-членки на ЕС, доставчиците изпращат стоките до аерогара Виена, Австрия, в склад на спедитора *** с цел по-нататъшно изнасяне извън митническата територия на ЕС по фактури, издадени от дружеството-жалбоподател към купувачи от трети страни. Износът е осъществен с въздушен транспорт. Спедиторът експлоатира митнически складове, с митнически регистрационни номера АТ0939736347005 и АТ 0931982065834. В таблица вещото лице е описало шестте фактури, с които стоката е придобита от ФИРМА и след това е изнесена извън митническата територия на ЕС. Вещото лице е изследвало съдържащите се в делото митнически декларации, регистрирани от австрийските митнически органи, за износ, в които в клетка 2 е посочен EORI номер BGC*********ZZZZ5 на ФИРМА, установено от вещото лице в информационната база на ЕС за регистрираните и валидни EORI номера. Според вещото лице посочените стоки, количества и стойности съответстват на данните от търговските фактури, с които стоките са продадени на клиенти в трети страни, при условия на доставка извън митническата територия на ЕС, като за онагледяване на констатациите е направена таблица, в която са описани всички 11 митнически декларации. Вещото лице посочва също, че в митническите декларации се намира бележка: „Автоматизирано потвърждение съгласно чл.199, т.2, подточка 2 от Регламент 2454/93. Пратката предоставена за износ на (дата) в митническо учреждение АТ 330000, напусна митническата територия на Общността.“ По делото са налични също потвърждения за износ, с резултат А2, и карго манифести, които според вещото лице удостоверяват извършването на износа. Всички документи, съдържащи се в делото – доставни фактури, авиотоварителници и ЧМР, търговски фактури за продажба на клиенти извън митническата територия на ЕС и митнически декларации за износ, както и наличието на автоматизирано потвърждение, според вещото лице са доказателство, потвърдено от митническите органи, че стоката е напуснала митническата територия на ЕС. Вещото лице е извършило анализ на условията на доставка CIP и CIF, посочени съответно във фактурите, издадени от доставчиците на дружеството-жалбоподател, и във фактурите, издадени от дружеството-жалбоподател на купувачите от трети страни, въз основа на който прави отново извод, че е извършен износ на стоки извън ЕС.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, митнически специалист, като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства. Със заключението не се установяват нови факти от значение за настоящия спор, доколкото всички констатации на вещото лице почиват върху събраните при ревизията писмени доказателства и установените в ревизионното производство факти. Т.е., това заключение също не допринася за изясняване на основния спорен момент – получаването на стоките от крайните получатели и участието на ФИРМА в тристранни операции.

При тези доказателства съдът намира, че обжалванията ревизионен акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна.

Както се каза вече, основният спорен въпрос по настоящото дело е наличието на тристранни операции по смисъла на чл.15 ЗДДС.

Съгласно чл.15 ЗДДС тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:  1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ); 2. стоките се транспортират директно от А до В; 3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В; 4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.

Според органите по приходите в случая не са извършени тристранни операции, защото представените потвърждения не отговарят на изискванията на чл.9, ал.2, т.4 ППЗДДС – не изхождат от придобиващия в тристранната операция, и не удостоверяват, че стоките са получени, не са посочени дата и място на получаване, вид и количество на стоката, и алтернативно вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество, или в случаите на транспорт на стоки чрез куриерска услуга – номер на товарителница.

Представените в хода на ревизията писмени потвърждения са изготвени от дружеството-жалбоподател и макар върху тях да има печат на съответния придобиващ търговец и подпис, липсват доказателства за начина, по който е осъществявана комуникацията между придобиващите дружества и дружеството-жалбоподател, не е ясно кои са лицата, подписали писмените потвърждения, т.е., няма доказателства, че това са изявления на лицата, които представляват по закон или по пълномощие придобиващите дружества. Липсва идентификация на транспортните средства и начин на предаване на стоките по всяка една от фактурите. В същото време при извършения обем на информация данъчните администрации в Чехия, Словакия и Латвия са посочили, че търговски дружества ******** и **** не са получили стоките и не са начислили ДДС върху тях.

Практически няма безспорни доказателства за волеизявления от страна на придобиващите субекти. В този смисъл потвържденията не съставляват годни доказателства, удостоверяващи, че придобиващите дружества реално са получили стоките – предмет на спорните тристранни операции. Доказването на обстоятелството, че стоката действително е получена, изисква наличие на писмено потвърждение от придобиващия, което по безспорен начин да установява факта на получаване на конкретните стоки.

Що се отнася до продажбите към страни извън ЕС, следва да бъде отбелязано, че органите по приходите не са начислявали ДДС върху продажбите, а върху вътреобщностното придобиване преди продажбата за трети страни.

Ето защо обоснован и правилен е изводът на органите по приходите, че поради недоказаност на твърдяните тристранни операции е налице вътреобщностно придобиване на стоки с място на изпълнение на територията на Република България, поради което ДДС по това придобиване е изискуем от дружеството-жалбоподател. Именно ФИРМА е следвало да издаде протоколи по чл.117, ал.1 ЗДДС и да ги включи в дневниците си за продажби за съответните данъчни периоди, когато са издадени фактурите за покупка. Доколкото това не е направено, правилно при ревизията на основание чл.62, ал.2 ЗДДС, във връзка с чл.84 и чл.86 е начислен ДДС в общ размер на 4 386 624,11 лева и лихви в общ размер на 1 080 736,98 лева.

Неправилно и неоснователно е твърдението на дружеството-жалбоподател, че ДДС не следва да се начислява, тъй като процесните стоки не се потребяват в Република България. Това твърдение не кореспондира с приложения текст на чл.62, ал.2 ЗДДС, според който независимо от ал.1, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. Безспорно ФИРМА е регистрирано по ЗДДС и притежава идентификационен номер по ЗДДС, издаден в България, следователно мястото на изпълнение на процесните доставки е на територията на страната, тяхното потребяване или последваща продажба се осъществява от територията на страната и ДДС се дължи.

Неоснователно и недоказано е твърдението на дружеството-жалбоподател, че при наличие на вътреобщностни придобивания по процесните фактури на ФИРМА следва да се признае и право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.73а ЗДДС. Съгласно ал.1 на цитираната правна норма при доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията на чл.114, и/или получателят не разполага с документ по чл.71, т.2, 4 и 5, и/или получателят не е спазил изискванията на чл.72, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя. В случая не са налице предпоставките за прилагането на чл.73а, ал.1 ЗДДС, тъй като в хода на ревизията на органите по приходите не е била представена изисканата сметка 304 Стоки, съответно не е било възможно ревизиращият екип да направи констатации относно отразяването на процесните фактури в счетоводството на дружеството-жалбоподател. По делото липсват безспорни доказателства, че извлеченията от сметка 304 са част от редовно водено счетоводство, с оглед различните документи, представяни на различните етапи от ревизионното и съдебното производство и целите на търсената от ревизираното дружество защита, поради което съдът намира, че от страна на ФИРМА е налице съзнателно и целенасочено действие за създаване на привидна ситуация за наличие на счетоводни записвания в собственото му счетоводство относно процесните доставки.

Водим от всичко изложено, съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно и доказано в размер на 25 932 лева (съгласно чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да плати тази сума на ответната дирекция. Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ФИРМА, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя К.Г.Д., против ревизионен акт № Р-16-1403097-091-001 от 12.10.2016 г., издаден от П.Д.С., началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и А.Н.Б., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 13 от 06.01.2017 г. на директора на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив в частта на определения за довнасяне ДДС в размер на 4 386 624,11 лева и 1 080 736,98 лева лихви.

ОСЪЖДА ФИРМА, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя К.Г.Д., да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 25 932 (двадесет и пет хиляди деветстотин тридесет и два) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

Административен съдия: /п/