Решение по дело №1269/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10757
Дата: 5 юни 2024 г.
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20241110101269
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10757
гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Е. ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от Е. ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110101269 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДискр.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ***
против *** АД, с която са предявени обективно съединени искове, както следва: 1/за
признаване за установено, че ответникът е извършил спрямо ищцата множествена
дискриминация по признак пол, възраст и лично положение; 2/за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 7 657,40 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди през периода от 01.01.2020 г. до 09.03.2022 г., в
резултат на упражнена дискриминация по признак пол, възраст и лично положение
при определяне на трудовото възнаграждение; 3/ за осъждане на ответника да заплати
на ищцата сумата от 4 466,20 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди през периода от 09.03.2022 г. до 16.01.2023 г. под формата на
пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което
ищцата е получавала като юрисконсулт в ответната банка и обезщетение за
безработица, в резултат на упражнена дискриминация по признак пол, възраст и лично
положение; 4/ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3000,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
упражнено върху ищцата дискриминационно въздействие и натиск, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че от 26.05.2017 г. встъпила в трудово
правоотношение с ответното дружество, като заемала длъжност „юрисконсулт“ в
1
Регионално правно обслужване – клон Бургас към Дирекция Правна на *** АД.
Поддържа, че изпълнявала трудовите си задължения в клон Бургас заедно с колегата й
***. Ищцата счита, че по отношение на нея е осъществена дискриминация от
работодателя – настоящ ответник, поради неравноправното третиране в сравнение с
колегата й ***, който на 16.02.2022 г. бил повишен на длъжност „старши
юрисконсулт“, както и поради избирателен подход при индексиране на трудовите
възнаграждения на служителите-юрисконсулти в Дирекция Правна на банката. Ищцата
поддържа още, че извод за неравноправно третиране от страна на ответника е и
обстоятелството, че през периода 2020 г. – 2022 г. обемът на извършена от нея работа е
66 %, а на колегата й *** 34 %, като възнагражденията им са били почти равни, т.е.
неговият труд е бил по-висока ценен, още преди да бъде повишен в длъжност. Според
ищцата, работодателят е бил наясно, че двамата юристи в клон Бургас работят при
различно натоварване и с различна производителност, но въпреки това не е предприел
нищо, за да изравни заплащането им. Вместо това е разкрит щат за старши
юрисконсулт, но който по неясни критерии е назначен колегата от мъжки пол. Ищцата
счита, че предходното обуславя признак на неравностойно третиране по пол, тъй като
трудът на жените се заплаща на по-ниска тарифа от този на мъжете. Излага доводи, че
в случая е налице и дискриминация по признак лично положение, тъй като още при
постъпване на работа работодателят събира лични данни за семейното положение на
служителя. С оглед предходното, на ответника е било известно, че ищцата и***и деца с
малка възрастова разлика, което я поставяло в положение да работи усърдно,
старателно и да търпи известни несправедливости, в името на това да бъде ефективна в
издръжката на децата. Според ищцата, в случая е налице и дискриминация по признак
възраст, тъй като през 2022 г. вече била навършила 50 години, а след тази възраст
шансовете за започване на нова работа силно намаляват, което създава убеждение у
работодателя, че ищцата е лице, което ще се примири с неравностойното третиране.
Ищцата сочи, че на 09.03.2022 г. подала уведомление до работодателя, с което го
уведомила, че прекратява трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ. Сочи, че
работодателят – настоящ ответник приел уведомлението без възражения, веднага
започнал процедура по прекратяване на правоотношението и й изплатил всички
полагащи се обезщетения съгласно КТ. Ищцата изразява становище, че с това
поведение работодателят признава основателността на твърденията й за упражнена
дискриминация. По изложените в исковата молба подробни доводи и съображения
ищцата обуславя правния си интерес от предявените искове, като поддържа, че в
резултат на осъществена множествена дискриминация от страна на ответника е
претърпяла имуществени и неимуществени вреди, които претендира в настоящото
производство наред с установяване на нарушението.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответника предявените
искове се оспорват по основание и размер. Не се спори, че трудовото правоотношение
2
с ищцата е прекратено, но не на посоченото от нея основание. Оспорват се като
неотносими изложените в исковата молба методи за оценка на извършената работа,
като се сочи, че трудовото възнаграждение на ищцата и това на нейния колега ***, са
определяни според времетраенето на работата – 8-часов работен ден, а не според
изработеното. Отделно от предходното се поддържа, че в информационните системи,
обслужващи дейността на банката, не са регистрирани всички задачи и/или дейности,
извършвани от служителите. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения
относно разликата в размера на трудовите възнаграждения на ищцата и това на
колегата й ***, като се сочи, че за периода, за който претендира обезщетение в размер
на 7657,40 лева, е получавала по-високо трудово възнаграждение от това на колегата й.
Сочи се още, че с решение на Управителния съвет на банката от 25.01.2022 г. е
одобрена промяна в организационната структура на дирекция „Правна“, като е
разкрита щатна бройка за длъжността „старши юрисконсулт/правно обслужване –
регион Бургас“, на която е назначен ***. Твърди се, че последният, отговарял на
изискванията за заемане на длъжността, включително и относно 6-годишен
непрекъснат стаж в банката, за разлика от ищцата. Оспорват се твърденията на ищцата
за наличие на дискриминационно отношение, както и наличието на причинно-
следствена връзка между осъществена дискриминация и претърпени вреди. В тази
насока допълнително се излагат доводи, че инициативата за прекратяване на трудовия
договор е на ищцата, която е могла да предяви исковите си претенции и без да
прекратява трудовото правоотношение с банката. По изложените в отговора доводи и
съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не се спори и от приложения по делото трудов договор №
6933/19.05.2017 г. се установява, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността
„юрисконсулт/правно обслужване – регион Бургас“, с месечно трудово
възнаграждение, включващо основно трудово възнаграждение в размер на 1600,00
лева, допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит – в минималния размер, съгласно Наредба за структурата и организацията на
работната заплата и Постановление № 147 на МС от 29.06.2007 г. за определяне на
минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит, както и индивидуална добавка в размер на 400,00 лева,
която се изплаща по преценка на работодателя, в зависимост от качеството на
изпълнението месечни задължения и отговорности на служителя. Към трудовия
договор е приложена длъжностна характеристика, връчена на ищцата на 13.09.2017 г.
По делото са приложени две допълнителни споразумения към горепосочения
3
трудов договор – от 06.11.2017 г. и от 10.10.2018 г., с които е изменен размер на
получаваното от ищцата трудово възнаграждение, чрез повишаване размера на
основното възнаграждение и индивидуалната добавка.
От приложената по делото Заповед № 6433/09.03.2022 г. се установява, че
считано от датата на заповедта, трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на
основание чл.327, ал.1, т.3 КТ.
Видно от приложена по делото регистрационна карта е, че считано от 15.03.2022
г. ищцата е регистрирана в Дирекция „Бюро по труда“, гр.Бургас. По делото е
представено решение от 19.01.2023 г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда“, с
което регистрацията на ищцата като безработно лице е прекратено поради започване на
работа.
По делото са приложени ежегодни формуляри за оценка на трудово представяне
на ищцата за периода от м.януари 2019 г. до м.декември 2021 г., в които е отразено, че
същата е отговорен служител, изпълнява възложените задачи на високо професионално
ниво, с опит, съдействащ на колегите си, въпреки голямата натовареност.
По делото са представени допълнителни споразумения и длъжностни
характеристики на колега на ищцата – ***, от които се установява, че същият се
намира в трудово правоотношение с банката, считано от 01.12.2003 г., като до
16.02.2022 г. е изпълнявал длъжност, идентична с тази на ищцата, а от 16.02.2022 г.
изпълнява длъжността „старши юрисконсулт/правно обслужване – регион Бургас“. По
делото са приложени формуляри за оценка на трудовото представяне на ***, в които са
отразени идентични оценки с тези на ищцата, а и именно – професионалист, който
постига високо качество на работата си, въпреки голямата натовареност.
По делото са приложените още извлечения от протоколи от заседания на УС на
*** АД – от 07.03.2017 г. и от 25.01.2022 г., с които са утвърдени промени в
организационната структура на дирекция „Правна“, щатни разписания на длъжностите
в същата дирекция – в сила от 01.08.2021 г. и от 01.02.2021 г., длъжностни
характеристики на длъжността „Старши юрисконсулт „Правно обслужване – регион
Враца“, „Старши юрисконсулт „Правно обслужване – регион Велико Търново“,
„Старши юрисконсулт „Правно обслужване – регион Варна“, „Старши юрисконсулт
„Правно обслужване – регион Русе“, „Старши юрисконсулт „Правно обслужване –
регион Благоевград“, „Старши юрисконсулт „Правно обслужване – регион Бургас“ и
„Старши юрисконсулт „Правно обслужване – регион Шумен“.
По делото е представена справка относно служителите на Дирекция „Правна“ в
ответната банка и средната възраст, актуална към 11.02.2022 г.
По делото е представен документ – Процедура за набиране, подбор и
назначаване на служители в ***, приета с решение на УС от 12.02.2012 г., последно
изменение от 05.01.2021 г.
По делото са приложени два списъка за промяна на възнаграждение на
4
служители – от 01.04.2022 г. и от 01.05.2022 г., които не фигурира името на ищцата. В
първия списък не фигурират колеги на ищцата от регион Бургас, а във втория списък
от регион Бургас фигурира един колета на ищцата – ***.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
дадено от вещото лице след запознаване с приложените по делото документи и
информация от софтуерните системи и информация при ответника. Вещото лице е
констатирало, че съгласно информацията от система Workflow в ответната банка, за
периода от 01.01.2021г. до 09.03.2022г., по сегмент „Ритейл“ за потребител ***
системата е отчела 116 броя логове, т.е. достъпване, влизане в системата (отваряне на
задача), а за *** 48 броя. Съгласно заключението, един потребител може да достъпва
многократно една и съща задача, като всяко достъпване се отчита като лог (брой
достъп) в системата. Системата няма функционалност да отчита брой на реално
обработени сделки и изготвени становища. От извършената проверка в *** АД,
съгласно информацията от система „BPM 1“, функционирала от 01.12.2021г. и
отразявала всички постъпили в банката искания за ритейл кредити за периода от
01.12.2021г. до 09.03.2022г., вещото лице е установило, че за потребител *** броят на
становищата е 23, а за *** броят на становищата е 12. При извършените проверки
вещото лице е установило, че по сегмент „Микрокредитиране“ за периода от
01.01.2021г. до 09.03.2022г. за потребител *** системата отчита 11 броя логове и за ***
18 броя; по сегмент „Малки и средни предприятия“ за периода от 01.01.2021г. до
09.03.2022г. за потребител *** систематае отчела 63 броя логове, а за *** 53 броя. От
извършения анализ на предоставените от ответника документи и направените
изчисления се установи, че за периода от 27.05.2017г. до 09.03.2022г. ищцата *** е
замествала колеги от дирекция „Правна“ общо в рамките на 252 работни дни, а
колегата й Милослав *** е замествал колеги от дирекция „Правна“ общо в рамките на
154 работни дни. Вещото лице е посочило, че системите на банката не поддържат
справка за извършени дейности по време на отпуск на отсъстващи колеги, поради
което не е в състояние да отговори на поставената му задача № 3. При отговор на
задача № 4 вещото лице е посочило в табличен вид броя на образуваните и водени
съдебни и изпълнителни дела от ищцата и колегата й *** през периода 01.01.2021г. до
09.03.2022г. При отговор на задача № 5 вещото лице е посочило в табличен вид
размера на основното и допълнителното трудово възнаграждение на ищцата и колегата
й *** през периода от 27.05.2017г. до 09.03.2022г.
В отговор на поставената от ответника задача № 1 вещото лице е посочило, че в
система Workflow се съдържат данни (лог данни) за потребител, достъпил конкретната
задача (искане за кредит), но същата не поддържа информация за точния брой на
реално обработените сделки и изготвени становища. В конкретното искане се вижда
правно становище, в случай че има дадено такова. Има задачи - кредитни сделки, в
които липсва правно становище, въпреки, че е отразен лог за достъпване на задачата от
5
съответен потребител *** с потребителско име tgmariana или от *** с потребителско
име k02mcd. От извършената проверка в *** вещото лице е установило, че система
ВРМ отразява искания за ритейл кредити, в които са имали участие служителите, вкл.
*** и ***, както е показано в таблици към задача №1. В система M-files вещото лице е
констатирало възможност да се добавят или създават документи към различните
типове дейности, обекти и номенклатури, като се съдържа информация за потребителя,
който прикачва документ, или прави редакция по запис в системата. При отговор на
поставената от ответника задача № 2 вещото лице е констатирало, че от система
Workflow, по сегмент „Корпоративно банкиране“ за периода от 01.01.2021г. до
09.03.2022г. за потребител *** системата отчита 1 брой лог, а за *** 8 броя.
При извършените изчисления вещото лице е посочило, че за периода от
26.05.2017г. до 09.03.2022г. разликите в основната заплата, допълнителното
възнаграждение за професионален опит и в чистата сума за получаване на *** и *** са,
както следва: разлика между основната заплата на *** и основната заплата на *** – 15
764.58 лв.; разлика между клас прослужено време на *** и прослужено време със
заплатата на *** - 1575.88 лв.; разлика чиста сума за получаване - 13455.85 лв.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. – за установяване
нарушението на забраната за неравноправно третиране:
С разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр. е създадена изрична уредба относно
доказателствената тежест в съдебния процес за защита от дискриминация. За да е
налице фактическият състав по чл.71, ал.1 т.1 ЗЗДискр, законодателно е възприет
принципът на разпределяне на доказателствената тежест между ищец и ответник, като
в тежест на ищеца е да докаже фактите, от които може да се направи извод, че е налице
дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не
е нарушено /в този смисъла са решение № 511/27.07.2010 г. по гр.д. № 587/2009, III г.о.
на ВКС, решение № 85/13.09.2016 г. по гр.д. № 4328/2015 г., IV г.о. на ВКС/.
Съгласно чл.4, ал.1 ЗЗДискр. дискриминацията е забранена, ако е извършена на
базата на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном,
гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република България е
страна. Според разпоредбата на чл.4, ал.2 ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко по-
неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се
третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними и сходни
обстоятелства.
6
Предвид гореизложеното, за да е налице нарушение по ЗЗДискр. следва да се
установи не какво да е по-неблагоприятно третиране на лице или група от лица, а по-
неблагоприятно третиране въз основа на критерий, изрично формулиран в ЗЗДискр,
друг закон или международен договор, по който държавата е страна.
В конкретния случай от изложените в исковата молба обстоятелства и
формулирания петитум съдът приема, че ищцата твърди осъществена пряка
дискриминация по признак пол, възраст и лично положение, тъй като през периода от
01.01.2020 г. до 09.03.2022 г. е получавала по-ниско трудово възнаграждение,
съответно е била поставена в положение на неблагоприятно третиране и
неравнопоставеност спрямо други лица от мъжки пол, осъществяващи трудова дейност
в банката.
В раздел І на глава ІІ (чл. 12-28) е уредена материалноправната защита срещу
дискриминация при упражняване на правото на труд – правната регламентация на
субективните права и юридическите задължения на правните субекти (работодател и
работник или служител), реда за тяхното упражняване и изпълнение, прекратяване или
осуетяване на нарушения на субективните права, санкционните последици при
неизпълнение на задълженията.
Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 ЗЗДискр. работодателят осигурява равно
възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Дискриминацията по отношение на
трудовото възнаграждение се изразява в уговарянето и заплащането на по-ниско
възнаграждение (основно или допълнителни), което не е определено въз основа на
производителността и ефективността на труда на конкретния работник или служител
спрямо останалите работници и служители.
Член 157 (1) ДФЕС установява принципа, че равен труд следва да се заплаща по
един и същ начин. По смисъла на този член терминът „заплащане” означава
обичайната основа или минималната надница или заплата, или всяко друго
възнаграждение, което работникът получава пряко или непряко от работодателя си във
връзка със своята работа. От друга страна, съгласно съдебната практиката, независимо
от свободата на договаряне на трудовото възнаграждение, работодателят не може да
пренебрегва принципа за равно възнаграждение по чл.243 КТ, възпроизведен и в
разпоредбата на чл.14 от ЗЗДискр.
Еднаквост на труда е налице, когато има пълно съвпадение в количествените и
качествените характеристики на престираната работна сила за единица време при
сравнение между двама или повече работници/служители. Равностоен труд има, когато
има разминаване между количество и качество на престираната работна сила, но е
възможно отчитане на компенсиране на качеството за сметка на количеството и
обратното, като при съпоставяне на цялостната оценка за стойността на престираната
работна сила от един работник/служител, тя е еднаква с цялостната оценка за
стойността на престираната работна сила от друг(и) работник(ци)/служител(и).
7
С оглед предходното, настоящият съд следва да установи дали трудът, полаган
от ищцата, е еднакъв или равностоен с този на останалите служители, заемащи
длъжността „юрисконсулт/правно обслужване – регион Бургас“.
Видно от приложеното по делото щатно разписание, актуално към 01.04.2017 г.
до промяната му от 01.02.2022 г. е, че в дирекция „Правна“ са фигурирали 2 щ.бр. за
длъжност „юрисконсулт/правно обслужване – регион Бургас“. В конкретният случай,
от събраните по делото доказателства - трудови договори, допълнителни споразумения
към тях и длъжностни характеристики безспорно се установява, че през периода от
назначаването на ищцата на трудов договор в ответната банка на 26.05.2017 г. до
16.02.2022 г. /повишаване на колегата й *** в длъжност „старши юрисконсулт“/,
двамата са изпълнявали една и съща длъжност - „юрисконсулт/правно обслужване –
регион Бургас“. Видно от приложените по делото длъжности характеристики /л.95-97 и
л.112-114/ е, че между тях е налице пълна идентичност. Въпреки предходното, през
горепосочения период получаваното от ищцата основно трудово възнаграждение е
било сравнително по-ниско от това на колегата й *** /заключение на ССчЕ – таблица
по отговор на задача № 5/. Видно от заключението на вещото лице е, че и двамата
служители са извършвали едни и същи дейности във връзка с изпълнение на трудовите
им задължения, като изпълняваните от ищцата задачи надвишават значително тези на
колегата й ***. Действително, по делото няма данни относно фактическата и правна
сложност на възлаганите и изпълнявани задачи, но при положение, че двамата
служители са заемали идентични длъжности, няма основание да се приеме, а и по
делото липсват доказателства, от които да се установява, че на служителя *** са били
вменени трудови задължения, изискващи по-голяма отговорност и ангажираност,
обуславящи по-високо основно възнаграждение, съответно ищцата е изпълнила повече
задачи, тъй като същите са били с ниска фактическа и правна сложност. Видно още от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза е, че разликата между основните
възнаграждения на ищцата и колегата й *** през процесния период е значителна –
сумата от 15 764,58 лева.
По силата на чл.9 ЗЗДискр в производство за защита от дискриминация, след
като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на
които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната
страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Разпоредбата
размества доказателствената тежестта в производството по защита от дискриминация,
като страната, която твърди че е дискриминирана не трябва да доказва този факт при
условията на пълно и главно доказване. Достатъчно е само да бъдат установени факти,
от които да може да бъде направено обосновано предположение за наличието на
дискриминация. В този случай ответникът по иска ще трябва да установява при
условията на пълно и главно доказване, че не е налице дискриминация.
В настоящия случай, в хода на производството ответникът не проведе пълно и
8
главно доказване, че правото на равно третиране не е нарушено. По делото не се
представиха доказателства, от които да се обоснове извод, че определеното на ищцата
по-ниско основно трудово възнаграждение е функция от собствения й принос в общата
работа или зависи от определено професионално изискване в изпълнение на законова
цел. Напротив, видно от приложените по делото формуляри за оценки от работодателя
по отношение на трудовото представяне на ищцата е, че същата е отговорен служител,
който изпълнява възложените задачи на високо професионално ниво и оказва
съдействие на колегите си, въпреки голямата си натовареност. Действително, видно от
приложените по делото допълнителни споразумения е, че предвидената индивидуална
добавка на ищцата е по-голяма в сравнение с тази на колегата й ***, но следва да се
отбележи, че същата се изплаща по преценка на работодателя, в зависимост от
качеството на изпълнението на месечните задължения и отговорности на служителя,
т.е. налице е субективна преценка. Задължението на работодателя за осигуряване равно
възнаграждение за еднакъв или равностоен труд се отнася преди всичко за заплащането
на нормалната основна или минимална заплата, или всяко трудово възнаграждение,
било в пари или в натура, което работникът получава пряко или непряко във връзка с
работата си. В тази връзка се изисква да бъде използван и единен измерител на труда,
като за такъв положен при сделна система за заплащане той се изчислява на база на
една и съща мерна единица, а при повременни системи на база едно и също време.
На следващо място, от представените по делото списъци за промяна на
възнагражденията на служители не става ясно какви са критериите за това. Следва да
се има предвид, че изплащането на допълнителното трудово възнаграждение е в
зависимост от трудовите резултати и се дължи наред с основната или с минималната
работна заплата. Затова и получаването му не може да бъде гарантирано в един и същи
размер за всички работници или служители. Предвид на това по отношение на това
възнаграждение работодателят е задължен да предвиди и осигури прилагането на
еднакви критерии за определяне на случаите, при които се дължи допълнително
трудово възнаграждение и за определянето на размера на същото. В конкретния случай
ответникът не е представил доказателства в тази насока.
На последно място, следва да се има предвид, че поддържаното от работодателя
– настоящ ответник изискване за непрекъснат стаж в банката за кариерно израстване,
представлява непряка дискриминация по признак „служебно положение“ и
„професионални качества“.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че през периода от 27.05.2017
г. /назначаване на ищцата на трудов договор/ до 15.02.2022 г. / датата предхождаща
датата, на която *** е назначен на друга длъжност/, същата е била по-неблагоприятно
третирана в сравнение с колегата й ***, като й е било определено и изплащано по-
ниско по размер основно трудово възнаграждение, основаващо се на признак ''лично
положение'', един от защитените по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. признаци.
9
С оглед предходното, съдът приема, че претенцията на ищцата за имуществени
вреди в резултат на упражнената от старана на работодателя-ответник дискриминация,
е основателна, но не в претендирания размер. В случая обезщетението се изразява в
разликата между основните трудови възнаграждения на ищцата и това на колегата й
*** през периода, през които същите са били на идентични длъжности, т.е. от
01.01.2020 г. /посочен като начало в петитума на исковата молба/ до 15.02.2022 г.
/датата предхождаща датата, на която *** е назначен на друга длъжност/. При
съобразяване с даденото от вещото лице заключение и при предпоставките на чл.162
ГПК съдът приема, че обезщетението възлиза в размер на 5865,00 лева /25 месеца х
230,00 лева и половината от м.февруари 2022 г. – 115,00 лева/. Върху главницата се
дължи законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба пред РС –
Бургас – 14.02.2023 г. до окончателното изплащане. В останалата част до пърния
предявен размер и период искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение иска за заплащане на имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което
ищцата е получавала като юрисконсулт в ответната банка и обезщетение за
безработица, в резултат на упражнената дискриминация, настоящият съд приема, че
липсва пряка причинно-следствена връзка между дискриминационното действия и
вредата – липсата на трудов доход. Това е така, тъй като макар условията, при които е
била поставена да са били признати за дискриминационни, то прекратяването на
трудовото й правоотношение е единствено по нейна воля.
С оглед предходното, предявения иск за сумата от 4466,20 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди за периода от 09.03.2022 г. до 16.01.2023 г. следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По аналогични на предходните съображения, съдът намира за неоснователна и
претенцията на ищцата за претърпени неимуществени вреди след като същата по
собствена воля е подала молба за прекратяване на трудовото правоотношение. Ето
защо този иск също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно на уважената част от предявените искове. Съгласно разпоредбата на чл.75,
ал.2 ЗЗДискр. За производствата пред съд по този закон не се събират държавни такси,
а разноските са за сметка на бюджета на съда. Ищцата се е представлявала сама в хода
на производството, не е направила разноски за адвокатско възнаграждение, поради
което съдът не й присъжда разноски.
С оглед изхода на спора ответникът има право на разноски на основание чл.78,
ал.3 ГПК. Нормата на чл.75, ал.2 ЗЗДискр. урежда отношенията на ищците с фиска, но
не ги освобождава от задължението да възстановят на насрещната страна по спора
направените от нея разноски, когато искът е изцяло или частично неоснователен.
10
Разноските на страната, в чиято полза е разрешен спора, само защото е имала
процесуалното поведение на ответник, не могат да останат за нейна сметка, нито й се
възстановяват от държавата /в този смисъл е решение № 192/25.06.2014 г. по гр.д.№
5663/2013 г., IV г.о. на ВКС/.
В представения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК ответникът
претендира и адвокатско възнаграждение по съдебно производство, което се е развило
пред ОС – Бургас. Следва да се има предвид, че това възнаграждение е следвало да се
претендира в производството, по което е направено и не е от компетентността на
настоящия съд. Ето защо, при определяне на разноските, съдът взема предвид
единствено направените в хода на настоящото производство разноски за ССчЕ и
адвокатско възнаграждение. Неоснователни съдът намира доводите на ищцата,
изложени в писмената й защита по повод дължимостта на направените от ответника
разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като право на последния е да избере
процесуалния си представител по производството. Съразмерно на отхвърлената част от
предявените искове ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от
881,87 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата от
234,60 лева, представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер от
иска, от чието заплащане ищцата е била освободена, както и сумата от 213,29 лева,
представляваща депозит съразмерно на уважената част от иска по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, заплатена първоначално от бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ***, ЕГН **********
против „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, *** бул.“***“
№ 111П иск с правно основание чл.74, ал.1, т.1 ЗЗДискр., че с неосигуряването на
равно основно възнаграждение за една и съща длъжност и трудови задължения по
отношение на ищцата ***, в сравнение с останалите й колеги, заемащи длъжността
„юрисконсулт/правно обслужване – регион Бургас“, ответникът е извършил
нарушение на чл.14, ал.1, вр.чл.4, ал.1 ЗЗДискр., изразяващо се в неравноправно й
третиране по признак „лично положение“, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част
– за признаване за установено, че ответникът е осъществил дискриминация по пол и
възраст.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ***
бул.“***“ № 111П да заплати на ***, ЕГН ********** сумата от 5 865,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди през периода от
11
01.01.2020 г. до 15.02.2022 г., в резултат на упражнена дискриминация по признак
„лично положение“ при определяне на основното й трудовото възнаграждение, ведно
със законната лихва, считано от 14.02.2023 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди за разликата над 5865,00 лева до пълния
предявен размер от 7657,40 лева и за периода от 16.02.2022 г. до 09.03.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕГН ********** против „***“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.***, *** бул.“***“ № 111П искове с правно
основание чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр. - за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 4 466,20 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди през периода от 09.03.2022 г. до 16.01.2023 г. под формата на пропуснати ползи,
изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата е
получавала като юрисконсулт в ответната банка и обезщетение за безработица, в
резултат на упражнена дискриминация по признак пол, възраст и лично положение,
както и за сумата от 3000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на упражнено върху ищцата дискриминационно
въздействие и натиск, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК ***, ЕГН ********** да заплати на
„***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, *** бул.“***“ № 111П
сумата от 881,87 лева, представляваща направени по производството разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, *** бул.“***“ № 111П да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата в общ размер на 447,89
лева, представляваща държавна такса и разноски, от чието заплащане ищцата е била
освободена, съразмерно на уважената част от предявените искове.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12