Решение по дело №538/2023 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 415
Дата: 15 ноември 2023 г. (в сила от 15 ноември 2023 г.)
Съдия: Красимира Керанова Иванова
Дело: 20237100700538
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 септември 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 415 / 15.11.2023 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година, I касационен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КР. ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: С. САНДЕВА

                                                                                      ИВ. ВЕЛЧЕВА

        при участието на прокурора ЗЛАТКО Т. и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 538/ 2023 год. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрисконсулт С.С., съдебен адрес:***, срещу Решение № 80 от 25.07.2023 год. по НАХД  № 48/ 2023 год. по описа на Районен съд – Каварна.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Изразява становище, че по делото са събрани годни и убедителни доказателства, както от обективна, така и от субективна страна, с които е установено по категоричен начин, че водачът е извършил посоченото в акта и наказателното постановление (НП) нарушение и като е отменил НП, първоинстанционният съд е приложил неправилно закона. Сочи, че НП е издадено за това, че на 12.06.2022 г., в 05.20 часа, в качеството си на водач, А.П.А., е управлявал ППС влекач, със съответен номер, с обща техническа допустима максимална маса – над 12 тона, по път I-9, при км 0+616 Дуранкулак, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), с което е извършил нарушение на чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за което на основание чл. 179, ал. 3а от с.з. му е наложена глоба в размер на 1800.00 лв. Твърди, че неправилно съдът е счел, че не са установени конкретните обстоятелства по нарушението и кой е нарушителят. Разяснява правомощията на Агенция „Митници“ за установяване на конкретното нарушение и начина на установяването му, от което извежда компетентността на актосъставителя. Посочва доказателствата, от които се извежда нарушението. Изтъква, че между АУАН и НП има пълна фактическа и правна последователност, както и че обвинителната теза била формулирана по ясен и непротиворечив начин. Въпреки че в началната част на тезата си текстово описва реквизитите на нарушението по начина, по който са отразени в АУАН и в НП, впоследствие обяснява, че се касае за нарушение, различно от описаното в АУАН и НП, като указва на признаците на цифровото изражение на нарушението, а именно на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Продължава, че авторството на деянието е потвърдено от представените от собственика – „Елена логистика“ ЕООД доказателства. При тези доводи иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за евентуално претендираното такова от ответника по касация за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт П., редовно упълномощена, която поддържа жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника.

Ответникът, А.П.А., чрез процесуалния си представител, адв. Н.В., в Писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага становище, че описаното в АУАН и НП нарушение изпълнява текста на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП като материална норма, но по този текст не е повдигнато обвинение на водача, поради което съдът е следвало само на това основание да отмени НП. Продължава, че дори да има нарушение, то действията на водача сочат на неговата маловажност, като ги описва конкретно и е следвало да бъде приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН. Настоява да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски в размер на 480.00 лв. за адвокатско възнаграждение. 

 В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Процесуалният му представител, адв. В., представя Писмено становище, с което излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се потвърди НП.

Настоящият касационен състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и възраженията на страните, повдигнатото обвинение и правната квалификация на нарушението в НП, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, а решението като краен резултат е правилно, макар и не по изложените в него мотиви.

Въз основа на редовно събраните писмени и гласни доказателства РС – Каварна е установил фактическата обстановка в смисъл, че на 12.06.22 г., в 05.20 часа, е управлявано ППС влекач, със съответен номер, с обща техническа допустима максимална маса – над 12 тона, по път I-9, при км 0+616 Дуранкулак, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Посочил е, че АУАН и НП трябва да съдържат ясно и точно описание на нарушението, всички съставомерни признаци от субективна и обективна страна, които да сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация и ако това не е така, то НП следва да бъде отменено.

При горното е приел, че нито в АУАН, нито в НП е било отразено, че именно наказаното лице е управлявало конкретното ППС. Счел е, че има доказателства, че А.А. е управлявал ППС при извършване на проверката на ГКПП при излизане от страната, но не и че има такива за управление на ППС от него при извършване на нарушението. В допълнение е посочил, че на процесната за нарушението дата била заплатена такса, но с разлика от една минута спрямо тази на установеното нарушение, което не било обсъдено в НП и е счел този факт за съществено нарушение на административнопроизводствените правила. При тези съображения е отменил изцяло НП и е осъдил АПИ да заплати на въззивника разноски за адвокатско възнаграждение.

         Както беше посочено, като краен резултат съдебното решение е правилно.

         По делото няма спор относно компетентността на органите.

         Настоящият състав намира, че самото деяние, както е описано в АУАН и НП със съответна дата, час, място, ППС и признак – управлявано ППС по участък от платената пътна мрежа по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, без за него да е заплатена дължимата тол такса, е доказано по безспорен начин.

         Кой е бил водачът в момента на извършване на нарушението, е установено също от събраните по делото в първата инстанция писмени доказателства. В тази връзка следва да се има предвид, че в хода на административнонаказателното производство са събрани допълнителни доказателства от собственика на ППС, а именно писмо с вх. № 94-00-25365/ 06.12.22 г., с което са представени извлечение от тахографа на конкретното МПС, извлечение от картата на водача, управлявал същото – А.П.А. и НП е издадено едва след събиране на тези доказателства. Самият водач е записал в АУАН собственоръчно, че няма възражения по акта.

         За установената фактическа обстановка - неплащане на задължителна тол такса за процесното ППС отговорност носи обаче собственикът или ползвателят на процесното ППС по смисъла на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Разпоредбите на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗП задължават собствениците, респективно ползвателите на ППС, да осигурят заплащането на дължимите пътни такси при движение на превозните им средства по път, включен в платената пътна мрежа, като това движение може да се осъществи след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси. Тези „съответни задължения“ са регламентирани в Закона за пътищата и в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата), приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП. Съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3.5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането ѝ дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Алинея 4 от същия чл. 10б от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в Наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му. Неизпълнението на горните задължения за установяване на изминатото разстояние е скрепено със санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

В случая се касае за нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП, които се установяват чрез електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, а 1 от ЗДвП, чрез която АПИ осъществява контрол върху заплащането на такса по чл. 10 от ЗП, и доколкото съгласно чл. 167а, ал. 3 изр. първо от ЗДвП електронната система създава доклади от всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, както и като се отчете, че съгласно чл. 179, ал. 2, т. 7 от ЗДП длъжностните лица проверяват създадените записи по, ал. 3 и на тяхна основа съставят АУАН при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, то следва да се приеме, че установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя по смисъла на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е всяко установено нарушение, за което електронната система е създала доклад. Дали този доклад ще даде основание на длъжностните лица, при изпълнение на задълженията им по чл. 179, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, да пристъпят в един винаги по-късен момент спрямо доклада на системата, към съставяне на АУАН в присъствие или в отсъствие на нарушителя или ще бъде издаден електронен фиш, то при всяко развитие на административнонаказателното производство презумцията, следваща се от нормата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, ще бъде приложима. Съгласно чл. 187а от ЗДвП, при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Според чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП, ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, когато в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател, имуществената санкция по ал. 2 се налага на него. Ако вписаният ползвател е физическо лице, се прилага ал. 1. С нормата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП е разписано, че вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Оттук следва и изводът, че след като нарушението е установено от електронна система за контрол по чл. 167а, ал. 1 от ЗДП чрез годен доклад, и както е видно от издаденото НП, при водене на административнонаказателното производство администратвинонаказващият орган (АНО) не е установил водача на МПС на инкриминираната дата, то същият е следвало да издаде НП на собственика на МПС, а не на водача А.А.. В случая по делото се твърди и не са налице доказателства за подаване на декларация по реда на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП от страна на собственика, следователно същият следва да бъде приет за нарушител.

След като контролните органи са решили да потърсят отговорност за нарушение, установено в отсъствие на нарушителя (на базата на генериран запис от системата), то е следвало да процедират по реда на чл. 187а, ал. 1 и, ал. 2 от ЗДвП. Едва след това и само ако собственикът е възразил, е следвало да бъде съставен АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна декларация, придружена и от СУМПС, което в настоящия случай не е сторено.

С оглед горното, като не е приложил точно материалния закон, АНО е извършил и нарушение на ЗАНН. Това е така, тъй като са налице допуснати съществени пороци, респ. нарушени са императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, отнасящи се за издадения АУАН, и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като и в двата горепосочени акта не са посочени точно законовите разпоредби, които са били нарушени виновно.

Освен изложеното, следва да се има предвид, че нормата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП не е едновременно и материална, и санкционна, както счита АНО. Относимото нарушено правило за поведение се съдържа в нормата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, по която спрямо водача не е повдигнато обвинение. Деянието е през 2022 г. Нормата на чл. 179а, ал. 3 ЗДвП е в сила от 16.08.2019 г. и съгласно изричното изписване в закона, към 2022 г. вече е приложима нормата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. Сходното съдържание на чл. 179а, ал. 3 ЗДвП и чл. 139, ал. 7 от ЗДвП не санира пропуска за прилагане на относимото за деянието правило за поведение поради самостоятелното действие на двете норми. Липсата на релевантната към деянието правна квалификация представлява съществено нарушение на процедурата по административно наказване досежно императивно предвиденото съдържание на АУАН и НП и нарушава правото на защита на дееца, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.

При така изложеното изводът на РС за отмяна на НП е правилен.

Предвид изхода от спора и своевременно стореното в тази насока искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба, на последния следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, за извършването на които са представени доказателства (л. 13), а именно в размер на 480.00 лв. Възражението за прекомерност спрямо размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника, сторено от юрисконсулт П. в съдебно заседание, процесуален представител на касатора, е неоснователно. Съгласно нормата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В случая се касае за глоба в размер на 1800.00 лв. Според чл. 7, ал. 2 от тази Наредба при интерес от 1000 до 10 000 лв. – минималното възнаграждение е в размер на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., т.е. + 80.00 лв. или договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е минималното такова, с оглед именно на което е неоснователно възражението за прекомерност.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК, Административен съд - Добрич, I състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 80 от 25.07.2023 год. по НАХД  № 48/ 2023 год. по описа на Районен съд – Каварна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: