В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валентина Бошнякова | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството по делото е по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ,. Образувано е по жалба на М. В. Т., с ЕГН *, М. Р. Т., с ЕГН * и Ц. Р. Т., с ЕГН * срещу Решение № */03.02.1993 г. на Поземлена Комисия – гр. З. в частта, с която е отказано възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Жалбоподателите навеждат доводи за незаконосъобразност, необоснованост и постановяване в нарушение на процесуалните правила на оспорения административен акт и излагат аргументи, че неправилно с това решение, издадено по Заявление вх. № */04.03.1992 г. на А. Ц. Т., е отказано възстановяването на правото на собственост на наследниците на Ц. Г. Т.. Наведени са доводи, че жалбоподателите са наследници на Р. Ц. Т., починал на ...................... г., чийто наследодател е Ц. Г. Т., починал на ................г. Направено е искане за отмяна на решението в частта досежно постановения отказ и за възстановяване правото на собственост в съществуващи стари реални граници по реда на ЗСПЗЗ на следните имоти в землището на гр. З.: нива от 1 дка, находяща се в м. „.....................” и нива от 1 дка, находяща се в м. „...............”. Ответната страна – О. С. „З., гр. З. изразява становище за неоснователност на жалбата, поради липса на доказателства за собственост досежно двата отказани за възстановяване имота и липса на образувана преписка на името на Али Т.. Жалбата е подадена в срок, който въпрос е разрешен с влязло в сила Определение № */28.07.2011 г. по ч. к. а. д. № */2011 г. по описа на Административен съд - гр. С., и при наличие на правен интерес от оспорването, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Златоградският районен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното: По делото са представени две решения на ПК – гр. З. с един и същи № */03.02.1993 г., като с едното от тях е признато правото на собственост на наследниците на Ц. Г. Т. в стари реални граници досежно нива от 0.200 дка в м. „......................”, ливада от 1 дка в м. „......................” и ливада от 2.500 дка в м. „........................”, всички находящи се в землището на гр. З. и е отказано възстановяване правото на собственост по отношение на нива от 1 дка в м. „.........................” и нива от 1 дка в м. „Рег. /................../”, находящи се в землището на гр. З., което решение е подписано от комисия в 3-членен състав – началник, зам. началник и член. С другото решение от същата дата и със същия номер е възстановено правото на собственост на наследниците на Ц. Г. Т. в стари реални граници досежно ливада от 2.857 дка в м. „......................”, представляваща имот № * по картата на землището и нива от 0.242 в м. „........................”, представляваща имот № * по картата на землището, като това решение е подписано от 7-членна комисия – председател, секретар и пет члена и в него е посочено, че то допълва и изменя Решение № */03.02.1993 г. При решаване на делото съдът е длъжен първо да извърши проверка на валидността на оспорения индивидуален административен акт. В случай че атакуваното решение на Поземлената комисия е нищожно, съдът следва служебно да се позове на нищожността, без да изследва законосъобразността на акта по същество, дори и страната да не се е позовала на тази нищожност. Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи, които обуславят основателността на депозираната жалба: Предмет на оспорване пред настоящата инстанция е първото цитирано по-горе решение в частта, с която е отказано възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Същото е издадено на 03.02.1993 г. при действието на ППЗСПЗЗ в редакцията му, обн. в ДВ, бр. 8/ 29.01.1993 г. и е подписано от началник, зам. началник и член. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, действал към момента на постановяване на оспореното решение, поземлените комисии се състоят от председател, секретар и нечетен брой членове. В настоящата хипотеза атакуваното решение е произнесено от състав на комисия, в която не е включен секретар, следователно тази комисия е заседавала в незаконен състав. Несъответствието на състава на комисията с императивните законови разпоредби обуславя некомпетентността на органа, постановил оспорения административен акт, което от своя страна представлява такъв порок, който по дефиниция обосновава неговата нищожност. Следва да се отбележи, че представената по делото Заповед № */09.06.2003 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие и гори” касае друг период, различен от процесния – датата на издаване на атакуваното решене е 03.02.1993 г., а заповедта няма обратно действие, поради което се явява ирелевантна. Въззиваемата страна изрично е заявила, че не може да представи доказателства за състава на комисията, на която е възложено вземането на решения по реда на ЗСПЗЗ към 03.02.1993 г. Независимо от това, комисия е постановила своето решение в незаконен състав и дори да са налице доказателства, че същата в поименно посочения състав е била оправомощена да извършва такива действия, валидиране на оспорения административен акт няма да настъпи. Предвид гореизложеното, съдът намира, че решението на Поземлената комисия в оспорените му части е издадено в предписаната от закона форма, но не и от компетентен орган /чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ/, поради което следва да бъде прогласена нищожността на решението само в тези части и преписката да бъде върната обратно на ПК – гр. З. /сега ОСЗ – гр. З./ за валидно произнасяне, съобразно мотивите на решението. В останалата част, с която е признато правото на собственост, решението не е обжалвано, поради което в тази част същото не следва да бъде прогласено за нищожно. Независимо от стабилизирането на административния акт /влизането му в сила/ в частта, с която е уважено искането за реституиране на недвижими имоти по реда на ЗСПЗЗ, и в тази част същото се явява нищожно, поради което не може да породи своето правно действие, макар и да не е изрично прогласена нищожността му. Правото на иск за прогласяване нищожността на административен акт не се погасява по давност, а при спор за собственост съдът следва при анализа на доказателствата по делото да извърши и косвен съдебен контрол досежно валидността на всеки административен акт, вкл. и на Поземлената комисия. Водим от горното, Златоградският районен съд Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение № */03.02.1993 г. на Поземлена Комисия – гр. З. /понастоящем О. С. „З., гр. З./ в частта, с която е отказано възстановяване правото на собственост на наследниците на Ц. Г. Т. по отношение на нива от 1 дка в м. „................” и нива от 1 дка в м. „...................”, находящи се в землището на гр. З., във връзка със Заявление вх. № */04.03.1992 г., подадено от А. Ц. Т.. ВРЪЩА преписката на О. С. „З., гр. З. за валидно произнасяне, съобразно мотивите на решението, по Заявление вх. № */04.03.1992 г., подадено от А. Ц. Т. с искане за възстановяване правото на собственост на наследниците на Ц. Г. Т. по отношение на нива от 1 дка в м. „................” и нива от 1 дка в м. „....................”, находящи се в землището на гр. З.. Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. СЪДИЯ: /п/ |