Р Е Ш Е Н И Е
№ 389/12.5.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2.
Красимир Лесенски
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието
на прокурора Албена Кузманова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
касационно административнонаказателно дело № 120 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във
вр. чл.63, ал.1 ЗАНН и е образувано по
касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик против Решение №
260053/07.12.2020 г. постановено по АНД № 171/2020 г. по описа на Районен съд
Велинград.
С атакуваното решение Районен съд Велинград е отменил
като незаконосъобразно НП № 13-002051 от 02.04.2020
г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Пазарджик, с което на „РЕЛАКС-ХД“ ЕООД с ЕИК *********, адрес гр.
Велинград, бул. „Хан Аспарух“ № 21, бл.Б, ет.1, ап.10 е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000
лева на основание чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на
чл.63, ал.2, вр. с ал.1 от КТ.
С жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, като се моли то да бъде отменено и
съответно да бъде потвърдено наказателното постановление.
В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не
се представлява. В писмено становище от процесуален представител се поддържа
жалбата. Претендират се разноски.
Ответникът „РЕЛАКС-ХД“ ЕООД,
редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище чрез
процесуалния му представител оспорва жалбата. Моли да бъде оставено в сила
обжалваното решение, като сочи доводи за неговата законосъобразност. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата, като счита решението на първоинстанционния съд за правилно и
законосъобразно.
Административен съд Пазарджик, като обсъди приложените
по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите
на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК,
във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна, въззивният съд е приел за
установено следното:
С акт за установяване на административно
нарушение № 13-002051 от 24.02.2020 г. е констатирано, че на
посочената в акта дата „РЕЛАКС - ХД" ЕООД гр. Ракитово, ЕИК
*********, в качеството си на работодател по смисъла на §.1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, при извършена проверка на
24.01.2020г., около 12:00 часа в стопанисвания от него обект на контрол -
дървообработващ цех, намиращ се в гр. Ракитово, стопански двор, е допуснал до
работа, като „общ работник", лицето Я. С. С., без да му е връчено преди
постъпването му на работа, копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса
на труда, за регистрация на сключения трудов договор, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Посочено е, че с
лицето е сключен трудов договор № 016/24.01.2020
г., регистриран в ТД на НАП на 24.01.2020 г., в 13:57:06 ч.,
видно от справка № 13388203003490/24.01.2020 г. Посочено е още, че С. е заварен
в двора пред работното помещение да боядисва с пистолет дървени детайли с
работно облекло. Нарушението е извършено на 24.01.2020г., в гр.
Ракитово, където е заварен да престира труд
и констатирано при преглед на фирмена документация в ДИТ Пазарджик
- нарушение по смисъла на чл.63, ал.2, вр.
с ал.1 от КТ. Установява се, че в собственоръчно попълнена и
подписана декларация от Я. С. С., последният е декларирал работно място,
работно време, длъжност“ бояджия“ и трудово възнаграждение - „50 лв. надник“.
В срока за възражение такова е подадено от
страна на „РЕЛАКС-ХД“ ЕООД, чрез управителя на
дружеството. Прието е за неоснователно и е издадено процесното НП. В
него нарушението е възпроизведено по идентичен начин. В хода на делото пред РС
са разпитани свидетели. От показанията на актосъставителя
и на свидетеля по акта се установява, че проверката е извършена на 24.01.2020
г., в гр.Ракитово, в дърводелска работилница - цех на фирмата, преди 12 часа,
като на обекта са заварени три лица, които полагали труд и саморъчно попълнили
декларации, едното от тях било със собствен бус за
дървен материал. От показанията на свидетелите става ясно, че след тази
проверка от дружеството са изискани документи, представени в Инспекция по труда
на 28.01.2020 г., като е констатирано от тях, че едното от лицата, заварени на
място в цеха е назначено същия ден на проверката, а именно лицето Я. С. С., а
другото е дългогодишен техен служител. Свидетелите сочат, че на място е
констатирано, че Я. С. С. е боядисвал с пистолет дървени елементи, като пред
тях е декларирал, че ще получи 50 лева надник за
деня за това, че помага с изпръскването на елементите. В момента на проверката
не е изискван и представян трудов договор, а документите са изискани
с призовка в по-късен момент. От показанията на самия Я. С. С. става ясно, че
по предварителна договорка е отишъл в процесния цех
да помага, за което следвало да получи заплащане. Свидетелят отишъл преди обяд
и започнал да работи, като тогава минала проверка. Твърди, че подписал трудов
договор, но не си спомня с категоричност дали това се случило преди или след
обяд, както и кога му е връчено уведомление за това. Първоначално в показанията
си заявява, че първо е подписал трудов договор и едва тогава е започнал работа.
Районният съд е коментирал събраните по делото
доказателства и от правна страна е стигнал до извода, че се установява
фактическа обстановка, несъответстваща на правната квалификация на нарушението
и така установените от АНО факти не са подведени под приложимата правна норма.
В този смисъл незаконосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
нарушение, което не е извършил – по чл.63, ал.2 от КТ. Развил е доводи, че санкционирането
на работодател на осн. чл. 63, ал. 2 КТ за това, че е допуснал лице до
работа, без да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 2 КТ,
предполага да е налице подписан трудов договор между работодателя и работника,
както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП. При липса на писмен трудов
договор между страните, работодателят не би могъл да предостави на работника
копие от същия, както и от уведомлението. Отговорността по чл. 63, ал. 2 КТ
изисквала наличие на подписан трудов договор и непредставяне на работника на
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 2 КТ. В случай, че не се е осъществил
юридическият факт, пораждащ задължението по чл. 63, ал. 1 КТ, не би могло да се
стигне до нарушаване на забраната по чл. 63, ал. 2 КТ. Приел, че видно от
събраните в процеса доказателства не се установява лицето Я. С. да е имал сключен
трудов договор с дружеството-жалбоподател в момента на проверката, като доказателства
в този смисъл не се ангажирани от страна на административно-наказващия орган. Така
събраните доказателства водели до извод, че в момента на проверката лицето Я. С. е престирал труд,
предоставял е работна сила по смисъла на чл.1, ал.2 от КТ, без сключен в
писмена форма трудов договор, такъв е бил сключен
в последващ проверката момент, които констатации сочат на друг състав
на административно нарушение, за който АНО не ангажирал отговорността на
жалбоподателя. По тези съображения е заключил, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно.
Настоящият касационен състав не споделя посочените
изводи на въззивния съд. Изложените мотиви от РС Велинград по принцип са
правилни, но те не са съотносими към конкретния казус. Съдът е приел, че
липсват доказателства за сключен трудов договор преди проверката. Това обаче
означава да бъдат игнорирани няколко обстоятелства – първо, трудовият договор
безспорно е сключен на датата на проверката. Той няма начален час и за да се
приеме, че е сключен след проверката не е достатъчно само да се изследва часа,
в който е изпратено уведомлението за регистрацията му в НАП. В случая са
необходими други доказателства в тази насока. Точно такива се явяват
попълнената декларация при проверката и показанията на самия работник – Я. С.. РС
е игнорирал и тях. В показанията си първоначално С. категорично е заявил:
„Когато започнах работа, имах трудов договор, подписах, когато отидох да работя
преди обяд“. После изпада в съмнения, като твърди, че не си спомня точно дали е
бил подписан договорът преди или след
обяд. Без да обсъди доказателствата в тяхната съвкупност, РС е приел, че е
безспорно установено, че трудовият договор е подписан след проверката.
Настоящият състав счита, че следва да се приеме, че при наличието безспорно на сключен
трудов договор от същата дата (който е в сила за целия ден), показанията на С.,
че го е сключил преди да започне работа и изложеното в декларацията при
проверката, собственоръчно попълнена и подписана от Я.
С., където последният е декларирал всички елементи на трудовото правоотношение
- работно място, работно време, длъжност и трудово възнаграждение, следва да се
направи извод, че действително отношенията между него и ответника в настоящото
производство са уредени като трудови преди започването на работа на С. същия
ден. Вярно е, че проверяващите в момента на проверката не са изискали
трудов договор, но подобно искане е нелогично, защото дори и при наличието на
такъв, работниците и служителите не са длъжни да ги носят в себе си и да ги
представят при поискване. Вместо това те подписват декларация по чл.402, ал.1,
т.3 КТ. Точно защото при получаването на документацията в ДИТ в последващ
момент, е представен и сключения трудов договор №
016/24.01.2020 г., АНО е достигнал до правилен извод, че при наличието на
трудов договор от датата на проверката, ответникът е допуснал лицето С. до
работа без да му връчи копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ.
Като е отменил
наказателното постановление, районният съд е постановил неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него да се постанови друг по
съществото на делото, с който наказателното постановление да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на касатора на основание чл.
63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се дължи юрисконсултско
възнаграждение за участие по делото пред
двете съдебни инстанции - РС Пазарджик и АС Пазарджик в минимален размер
- по 80 лв. за всяка инстанция или общо 160/ сто и шестдесет лева/.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.1 от АПК във
вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, Административен съд Пазарджик, X състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260053/07.12.2020 г., постановено по
АНД № 171/2020 г. по описа на Районен съд Велинград, като вместо него
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно
постановление № 13-002051 от 02.04.2020
г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Пазарджик, с което на „РЕЛАКС-ХД“ ЕООД с ЕИК *********, адрес гр.
Велинград, бул. „Хан Аспарух“ № 21, бл.Б, ет.1, ап.10 е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000
лева на основание чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на
чл.63, ал.2, вр. с ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „РЕЛАКС-ХД“ ЕООД с
ЕИК *********, адрес гр. Велинград, бул. „Хан Аспарух“ № 21, бл.Б, ет.1, ап.10 да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Пазарджик сумата от 160 (сто и шестдесет лева), представляваща сторените
разноски по делото пред две съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ:
1. (П)
2. (П)