РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 7039
гр. София , 15.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Частно
гражданско дело № 20211110138627 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.410 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от
[фирма], срещу АН. ИВ. Д. за следните вземания:
главница в размер на 660,59 BGN /шестстотин и шестдесет лева и 59 стотинки/, ведно
със законна лихва от 01.07.2021г. до изплащане на вземането,
договорна лихва от 20.03.2019г. до 20.02.2020 г. в размер на 81,73 BGN /осемдесет и
един лева и 73 стотинки/,
мораторна лихва от 17.12.2020г. до 01.07.2021 г. в размер на 132,87 BGN /сто тридесет
и два лева и 87 стотинки/,
възнаграждение за предоставяне на поръчителство в размер на 503,44 BGN /петстотин
и три лева и 44 стотинки/.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
претендираното вземане за възнаграждение по гаранционна сделка.
Заявителят твърди, че длъжникът е сключил Договор за кредит №1232226 от
14.02.2019г. с [ФИРМА] по който не изпълнил в срок задълженията си. На следващо място
поддържа, че [ФИРМА] сключило с длъжника Договор за предоставяне на поръчителство,
по силата на който се задължил да сключи договор за поръчителство с [ФИРМА]и да
отговаря пред него солидарно с длъжника за задълженията на последния по договора за
кредит. Съгласно чл. 3 от договора за предоставяне на поръчителство заявителят се
задължил да плати всички изискуеми задължения при поискване от [ФИРМА]. Заявителят
твърди, че между [ФИРМА] и [ФИРМА] бил сключен договор за поръчителство, по силата
на който първото дружество изпълнило задълженията на длъжника, след получаване на
покана от „[ФИРМА]Твърди, че с договор за цесия [ФИРМА]му прехвърлило вземанията си
от длъжника по договора за предоставяне на поръчителство.
1
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал. 2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, искането следва да не е в противоречие
със закона или с добрите нрави, а съгласно чл. 411, а. 2, т. 3 ГПК искането не следва да се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или да не е налице
обоснована вероятност за това.
В случая заявителя претендира изпълнение от длъжника на вземания, възникнали по
договор за потребителски кредит по смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит,
поради което отношенията между страните, породени от него, макар и като регресни
претенции се регулират от правилата на специалния закон. От друга страна самата
договорна връзка между длъжника и заявителя, възникнала от договора за предоставяне на
поръчителство, има потребителски характер и попада под обхвата на Закона за защита на
потребителите.
Заявителят твърди, че в негова полза е възникнало вземане за възнаграждение по
Договор за предоставяне на поръчителство. Видно от представените от заявителя договор за
потребителски кредит, договор за предоставяне на поръчителство и договор за
поръчителство между длъжника, [ФИРМА] и [ФИРМА] са възникнали взаимно свързани
правоотношения. Сключването на договора за предоставяне на поръчителство между
длъжника и заявителя е предвидено като обезпечение на кредита и съгласно чл. 4, ал. 1 от
договора за потребителски кредит осигурява срок от 24 часа след предоставянето му за
одобрение на заявлението на длъжника, като в отношенията между страните се прилагат
съответните разпоредби на Общите условия относно Обезпечението. По този начин на
практика потребителят се задължава да заплати възнаграждение за разглеждането на
заявлението му в по-кратък срок, а съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит, а на практика в случая се определят извън него посредством
свързано на кредитодателя лице.
От друга страна възнаграждение по договора за поръчителство, при тълкуване на
разпоредбите в договора за кредит, касаещи „обезпечението“ се явява разход по договора за
кредит, който длъжникът понася, извън определените в самия договор за потребителски
кредит разходи и лихви и по този начин реално води до оскъпяване на кредита извън
посочения в договора ГПР. Действително възнаграждението е предвидено да се дължи не по
договора за кредит и не в полза на кредитодателя, а по свързания с него договор за
поръчителство. Посоченото обаче съдът намира за целено заобикаляне на закона, конкретно
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като добавянето на разходи в размер на
уговореното с Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство
възнаграждение би формирало краен размер на ГПР, по-висок от петкратния размер на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. С оглед механизма на
2
действие на разпоредбите на трите договора и предвид свързаността на кредитодателя и
поръчителя /видно от справката от партидата на същия в ТР едноличен собственик на
капитала му е[ФИРМА] съдът намира, че на практика възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство увеличава разходите по кредита над допустимия съгласно
чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.
Уговорката за дължимост на възнаграждение може да се прецени и като нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Противоречие с добрите нрави е налице,когато
сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала, когато
се нарушава правен принцип,който макар и да не е изрично формулиран
законодателно,спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби,част от
действащото право. Понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на
насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за
нарушение,водещо до нищожност на сделката. Преценката за нищожност поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. Предвидената в чл. 9 ЗЗД договорна свобода на страните се
ограничава от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от "добрите
нрави". Нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на
сделката. В настоящият случай длъжникът е икономически по-слабият субект на
правоотношението,за когото на практика липсва каквато и да било свобода да договаря
условията,при които [ФИРМА] да му предостави поръчителство. Поетият от поръчителя
риск при предоставянето на поръчителство е напълно покрит от предвидената законова
защита на регресните му претенции към неизпълнилия длъжник. Посоченото
възнаграждение е предвидено да се дължи на поръчителя във всички случаи, без значение
дали длъжникът е изправна страна по договора за кредит, а също така и да се дължи за всеки
месец за периода на действие на договора за кредит. Предвид посоченото съдът намира, че
размерът на уговореното възнаграждение за предоставянето на поръчителство, е абсолютно
необоснован и несъответен на поетите от поръчителя задължения и рискове.
На следващо място съдът съобразява и уговорената в чл. 8, ал. 4, т. 2 от договора
за поръчителство възможност длъжника да заплаща възнаграждението, дължимо на
поръчителя, на [ФИРМА], като съгласно ал. 5 на цитираната договорна клауза при
заплащане на суми, недостатъчни да погасят изискуеми задължения на потребителя към
Кредисимо, с приоритет се погасяват вземанията на поръчителя. По този начин на практика
на длъжника се налага заплащането на възнаграждението, за да се стигне до погасяване на
кредита, тъй като внасяне на сума, по-малка от дължимата по двата договора, винаги ще
води до наличие на неизпълнен остатък от главницата по кредита. Поради това тези
уговорки съдът преценява като неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 и т. 20 ЗЗП.
Същите са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Посочените
уговорки на чл. 8 от договора за поръчителство от друга страна подкрепят и затвърждават
убеждението на съда, че сумите, сочени като възнаграждение за поръчителя на практика са
3
оскъпяване на кредита и съставляват невключени в договора за същия разходи.
Всичко изложено мотивира съда да извърши преценка за нищожност на уговорката за
дължимост от страна на длъжника на възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД поради заобикаляне на
императивните норми на чл. 10а, ал.2 и ал. 4 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави и на основание чл. 146, ал. 1 вр чл. 143,
ал. 2, т. 19 и т. 20 ЗЗП като неравноправна. Предвид посоченото това вземане не е
възникнало и съответно не е било прехвърлено на заявителя с договора за цесия, поради
което и искането за издаване на заповед за изпълнение за възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство е в противоречие със закона и добрите нрави и се основава
на неравноправни клаузи по договор с потребител и като такова на основание чл. 411, ал. 2,
т.2 и т.3 ГПК следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с от
[ФИРМА] срещу АН. ИВ. Д. В ЧАСТТА за възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство в размер на 503,44 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането, делото да се докладва за указания по
чл.415 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4