Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.01.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На осми декември година 2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана П.
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9371 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ.
По изложените в исковата молба обстоятелства Т.Ж.П.
ЕГН **********, чрез пълномощника адв.Св. С. – ВАК е
предявила срещу ЗАД „А.“ АД, искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер от 200 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на брат и Ж.Ж.А. при ПТП настъпило на 13.05.2014г., ведно със законната
лихва от датата на произшествието до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
Твърди се в
исковата молба и уточнителната молба вх.№100855 от
24.07.2018г., че на 13.05.2014г. Ж.Ж.А. тръгнал със собствения си т.а. “Ситроен Джъмпер“с ДК№*******
от гр.Добрич за гр.Плевен. Пътното
платно било сухо и видимостта била добра. Около 08:30ч. той се намирал на пътя
Бяла- Ботевград, в близост до с.Козар, общ.Белене, обл.Плевен,
когато насрещно движещия се товарен автомобил “Пежо Боксер“ с ДК№*******управляван
от А.Ц.А.от гр.София, внезапно навлязъл в лентата им за движение и последвал
жесток удар между двата товарни автомобила. Вследствие на ПТП Ж.Ж.починал. Виновния водач А. също починал на 16.05.2015г.
По случая било образувано досъдебно производство №С-97/14г. по описа на Окръжна
прокуратура гр.Плевен, като в хода на същото било установено, че А.Ц.А., е
осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, но поради факта, че деецът е
починал производството е прекратено.
Наведен е довод,
че ищцата е сестра на починалия Ж.Ж.и съгласно ТР №1/2016г.на
ВКС има право да потърси обезщетение за неимуществени вреди. Заявява още, че
преди настъпване на ПТП ищцата П. е имала изключително силна връзка със своя
брат. Двамата заедно са полагали грижи за своята майка, като след смъртта на
брат си тя е останала единствената й опора. Между брата и сестрата била налице силна емоционална и духовна
връзка, споделяли са си непрекъснато неща от своето ежедневие. Били са едно
задружно и сплотено семейство. В следствие на нелепата смърт на своя брат
ищцата е останала без една от най-важните фигури в нейния живот. Настъпила внезапно една празнота, която не може да се
запълни и преодолее за цял живот. Заявява, че те не са живели в едно домакинство
с починалия си брат, но ищцата всеки ден е ходила в домът му, тъй като той е
живеел с тяхната майка, за която двамата са се грижели ежедневно. Посочва, че
това ги сближило още повече, тъй като са разчитали един на друг в своето
ежедневие. Двамата имали самостоятелни семейства, но се виждали почти ежедневно,
споделяли с радост и трудни моменти, били задружно и сплотено семейство. Ищцата
твърди, че брат й Ж. и помагал не само морално, но и финансово, когато тя имала
затруднения. Помагал й в отглеждането на нейната дъщеря, за да не усеща тя липсата
на бащата, който починал преди години. Това изградило една много силна духовна
и емоционална връзка между тях. Доверието между двамата било голямо, подкрепяли
се взаимно. След смъртта на своя брат, шокът
от неговата загуба за ищцата бил
изключително голям, тъй като тя е останала без своята житейска подкрепа. Не можела
да го приеме, започнала е да взима успокоителни медикаменти, затворила се в
себе си и непрекъснато плачела. Често сънувала кошмари, загубила апетит,
отслабнала и сънят й станала доста неспокоен.
Твърди, че към
момента на ПТП за увреждащият автомобил е имало действащ договор за застраховка
“Гражданска отговорност”, сключен със ЗАД „А.“ по застрахователна полипа
№11114000711280 валидна от 05.03.2014г. до 04.03.2015г. Съобразно изложеното
моли исковата претенция да бъде уважена.
Ответното
дружество
ЗАК „А.“ АД, в срока по
чл.367 ГПК е депозирало отговор, в който
е изложено становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва материалната
легитимация на ищцата, както и съществуващата трайна и дълбока емоционална
връзка на ищцата с починалия. Наведено е възражение за прекомерност на исковата
претенция. Оспорва механизма на ПТП. Навежда възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Навежда възражение и за
погасена по давност част от претендираната законна
лихва. Признава наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ за т.а. „Пежо
Боксер“ с рег. № *******към датата на ПТП.
В
проведеното на 19.11.2019г. о.с.з. ищцата Т.Ж.П. по реда на чл.214, ал.1, изр.3 ГПК е заявил искане за изменение размера на иска за неимуществени вреди, от
200 000 лева на 50 000 лева.
В съдебно
заседание ищцата чрез пълномощника адв.Св. С.
поддържа предявения иск
В съдебно заседание ответното ЗАД „А.“ АД, чрез
пълномощника юрк. П., оспорва исковете. Представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав, на основание
чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна
следното:
От приетото удостоверение
за родствени връзки с изх. № 4586 от 27.06.2018г., издадено от Община Добрич, се
установява, че ищцата Т.Ж.П. /вдовица/ е сестра на Ж.Ж.А.
ЕГН ********** – починал на 13.05.2014г. /л.12
от делото/
По делото е прието постановление за прекратяване на наказателно
производство от 25.03.2015г. на Окръжна прокуратура – гр. Плевен, на основание
чл. 243, ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал.1, т.4 от НПК,
поради настъпила смърт на дееца. В мотивите на цитираното постановление е
прието, че смъртта на Ж.Ж.е последица от нарушението
на правилата за движение от страна на починалия А.А.,
който е нарушил разпоредбата на чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 20, ал.1 от ЗДвП. /л.7-л.9 от
делото/
По искане на ищцата преда настоящата инстанция е допусната
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице доц. д-р М.Г.. От прието
заключение на СМЕ се установява, че причина за смъртта на Ж. А. е политравма - масивна контузия на централната нервна система,
кръв в гръдната кухина, контузия на белите дробове и кръвонасядане
на средостението и коремната травма с разкъсване на слезката и излив на кръв
коремната кухина, остра кръвозагубна анемия, счупени
кости на гръдния кош, гръдни прешлени, ключица и долна челюст. Прието е още, че
настъпилият смъртен изход е в пряка и непосредствена причинна връзка с
получените множество травматични увреждания, резултат от процесното
ПТП.
Заключението на СМЕ изготвено от д-р М.Г., съдът възприема, като обективно
и компетентно дадено.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от вещо лице инж. А.А.. се
установява, най-вероятен механизъм на произшествието:
На 13.05.2014 г. около 08:15 часа по първокласен път на път 1-3 в посока
запад от гр. Бяла - към гр. Плевен и София в района на км. 42+950, близо до с.
Козар Белене, се е движил т.а. бял микробус „Ситроен Джъмпер” per. № ********, управляващ от Ж.Ж.А.
със скорост около 100 км/ч. Времето е било дневно, сухо с добра видимост, пътят
е прав участък с широчина на платното за движение 8,8
м. е 2 пътни ленти по 3,9 м., разделени с единична прекъсната линия и
ограничени от бели непрекъснати лява и дясна ограничителни линии. Извън
ограничителните линии асфалтираната площ е разширена с по 0,5 м. за сигурност
или общата широчина на асфалта е 9,9 м.
В същото време в лентата за насрещното движение в обратната посока от запад
на изток към гр. Бяла се е движил т.а. микробус „Пежо Боксер” е per. № ********, управляван от А.А.,
със скорост около 107 км/ч. Малко преди да се разминат двата автомобила, когато
разстоянието между тях е около 135 ми т.а. „Пежо Боксер“ се е намирал на не
повече от 70 м преди мястото на удара, той се е отклонил наляво и е навлязъл в
лентата за движение на т.а. „Ситроен Берлинго“. В
този момент т.а. „Ситроен“ се е намирал на не повече от 65 м преди мястото на
удара. Водачът на т.а. „Ситроен“ е възприел опасността и е предприел аварийно
спиране, като автомобилът му е оставил две спирачни следи с дължина по 18 м, но
тъй като не е имал техническа възможност да спре ударът за него е
непредотвратим. Вещото лице обосновава, че водачът на навлезлия в лента на т.а.
„Ситроен“, т.а. „Пежо“ не е предприел действия за да предотврати навлизането и
да предотврати удара. Поради тази причина на 68,7 м. западно от ориентира,
считано в посока към Плевен е настъпил челен кос ексценричен
удар между крайните предни леви части на двата автомобила. Тъй като ударът е
бил с протриване, са настъпил големи деформации по левите страна на двата
автомобила. При този удар телата на двамата водачи са политнала силно напред и
леко наляво, затова те са получили тежки наранявания описани в медицинските
документи и са починали.
Заключението на САТЕ изготвено от инж. А., съдът възприема, като обективно
и компетентно дадено.
По искане на ответната страна е допуснато изслушването на комплексна
съдебно – медицинска и автотехническа експертиза с
вещи лица доц.д-р М.М.Г. и доц. инж.А.П.А..
В същото е прието, че тъй като произшествието е настъпило на първокласен път
1-3, извън населено място и няма данни за наличие на пътни знаци ограничаващи
скоростта на движение за двамата водачи, допустимата скорост и за двата
микробуса е до 90 км/ч. Експертизата посочва, че водачът на т.а. Ситроен не е
имал техническа възможност да спре преди мястото на удара при скорост 100 и 90
км/ и не е могъл да предотврати ПТП, от което следва, че скоростта му на
движение от техническа гледна точка не е в причинна връзка с настъпване на
произшествието. Вещите лица заявяват, че не може да се изключи вероятността,
водачът на т.а. „Ситроен Джъмпер с per. № ********да
е бил с поставен предпазен колан, тъй като счупване, на лявата ключица на
границата между външна и средна трета е характерно счупване от предпазния колан
при водач на превозно средство. Заявяват, че водачът на т.а. „Ситроен Джъмпер с
peг. №********е бил с поставен предпазен колан, като
получените травматични увреди са резултат от процесното
ПТП и механизмът му.
В обясненията си в о.з. на 08.12.2020г., вещото лице д-р Г. пояснява, че е приела
счупването на ключицата като доказателство, че е бил с поставен предпазен
колан. Сочи, че другите увреждания на тялото зависят от деформациите на
автомобила. Вещото лице инж. А. описва, че ударът за микробуса „Ситроен“ е по
цялата му лява страна, като всичко е изкъртено, включително и най-крайната лява
част на арматурното табло.
Заключението на КСМАТЕ изготвено от доц.д-р М.М.Г.
и доц. инж.А.П.А., съдът възприема, като обективно и компетентно дадено.
По искане на ищеца при условията на чл. 25 ГПК е допуснат до разпит по
делегация свидетелят В.Г.В. – братовчед на ищцата. Свидетелят посочва, че познава
Ж. и Т., които са му втори братовчеди. Посочва, че с починалия били много добри
отношения, помагали си взаимно. Ходили са в дома на Т. на гости, често се
засичали там, главно по семейни празници. Свидетелят В. посочва, че ищцата Т. живее сама с дъщеря си,
а синът й починал. Заявява, че Т. и Ж. са брат и сестра, родом от с.Победа, но
отдавна се изселили и се установили в гр. Добрич. Тяхното семейство поддържало
много добри отношения с бащата на свидетеля, по този повод и през детството и
през младостта им са били в близки отношения. Т. била по-голяма от Ж., но той
много й помагал. Ходили са заедно на почивка с Т., децата й, Ж.. Дъщерята на Т.
била дете с увреждане и в това отношение Ж. помагал за отглеждането и. Той ги водил на море, на екскурзия. Ж. бил
като дясна ръка на Т. и като баща на децата, много им помагал. Преди да
почине Ж. били в много добри отношения, споделяли, помагали си финансово, в
домакинството той й помагал. Относно поддръжката в дома на ищцата касаеща нужда от мъжка помощ Ж. отговарял. Ж. бил семеен,
но съпругата му не била в близки отношения с Т., но той запазил близките си
отношения със семейството. След смъртта на Ж., Т. и дъщеря й, която е с
увреждане, много зле преживяли смъртта на Ж.. Т. не била добре здравословно и
към момента. Свид. В. сочи, че когато след смъртта на
Ж. отишъл у тях, Т. плачела, била съсипана, изпаднала в шок. Много време й отнело
докато се стабилизира, но все още не може да го преживее. Тя и сега не е добре
здравословно. Променила се, остаряла, завехнала от страдание и плач, загубила
кураж, изглеждала уплашена. Все още не е преживяла загубата на брат си. Ищцата
била отчаяна, разболя се, все още имала здравословни проблеми, а се тревожела и
за дъщеря си. Ж. й бил подкрепата, съветвал ги, финансово ги подкрепял. След
смъртта на брат й ищцата се сринала. Свидетелят често посещавал дома й, при
нужда от ремонт или друга помощ. Съпругът на Т. починал много отдавна, преди около 20 години,
синът й също починал. Свидетелят сочи,
че след смъртта на съпруга й Т. останала сама с две деца и Ж. заместил съпруга й,
той бил като баща на децата. Дъщерята на Т. била доста привързана към вуйчо си -
Ж. и след като той починал тя го преживяла много тежко, хапела си ръцете,
треперела, а Т. изпадала в истерия.
Показанията на свидетеля В.Г.В. са
последователни, непротиворечиви, почиват на непосредствени дългогодишни
впечатления, поради което съдът им дава вяра.
По
делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на валидно
възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" за товарен автомобил „Пежо Боксер“, с рег. №
********, със срок на застрахователно покритие към датата на събитието. В самия
отговор ответникът признава наличието на сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" за процесния
товарен автомобил. Наред с това по
делото е приета Справка от базата данни на Информационен регистър към
Гаранционен фонд, също установяваща наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за посочения период и товарен
автомобил. /л.13 от делото/.
Така установените факти, сочат на следните правни
изводи:
По
допустимостта: предвид поддържаните в исковата молба твърдения
предявения пряк иск е допустим.
По същество: Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който причинителят е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя на причинителя на вредите.
За да се уважи така предявения иск в изпълнение на задължението си по чл. 146,
ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствената
тежест да установи настъпването на следните факти: механизъм на настъпване на процесното ПТП, взаимоотношенията на ищеца с пострадалия от
ПТП /преди неговото настъпване/ и претърпените от ищеца неимуществени вреди –
описаните в исковата молба в резултат на ПТП.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътно-транспортно произшествие на 13.05.2014г. Съвкупния анализ
на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента,
изразяващо се в нарушаване на правилата на чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП – „На
пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“ и
чл. 20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“. Деянието му е виновно, при форма на вината – съзнавана
непредпазливост. Това му нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия удар
и пострадалото лице.
В ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС по
т.д.№ 1/2016 г. се постановява, че: "От гледна точка на чл. 52 ЗЗД е
справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да
получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на правото
на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата
на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и на
гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България и с чл. 20
и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки
пред закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г., следва да се допусне като
изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те
не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт)." Основателността на
исковете им е подчинено на критерия наличие на "трайна и дълбока
емоционална връзка с починалата..", заради която от смъртта й търпят
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Предпоставките да се присъди обезщетение са да е доказано по
несъмнен начин, че търсещият обезщетение е изградил с починалия приживе особено
близка и надхвърляща общоприетите представи за родствена близост, връзка,
поради която със смъртта търпи болки и страдания, сравними по интензитет с тези
на лицата от най-тесния кръг. Обективните проявления на тази близост могат да
бъдат различни- очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и
доверие, анализирани през персоналните разбирания и изживявания на ищците.
С оглед на така изложеното, решаващият
състав намира, че в тежест на ищеца е, при условията на главно и пълно
доказване, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес, е да установи съществуването на изключителност в
близостта между ищцата и брат й, надхвърляща нормално присъщата за тази родствена
връзка.
По изложените съображения и при данните
за родството на ищците с починалото лице, са налице формалните предпоставки и
тя е материално легитимирана да предяви настоящите претенции.
Следователно материално легитимиран да предяви иска по
настоящото производство е сестрата на загиналия ако от събраните по делото
доказателства може да се установи, че между тях е съществувала особена
емоционална връзка на привързаност, която надскача обикновените и традиционни
за българското семейство близки отношения между братя и сестри. Във връзка с
така заложения критерий на преценка показанията на свидетеля В.В. следва да бъдат преценени в тяхната съвкупност и връзка
с останалите факти и обстоятелства по делото. Изложените от свидетеля твърдения
за емоционалната близост и привързаност на ищцата и починалия следва да бъдат
кредитирани от съда. По своето съдържание те разкриват една силна емоционална
обвързаност между ищцата и брат й. Имайки
предвид модела на традиционното българско семейство тези отношения надскачат обикновената близост между брат и
сестра, доколкото в случая починалия Ж.Ж.е бил
помощ и подкрепа на ищцата, която е вдовица, в отглеждането
на децата и, както и в грижата за дома и. Ищцата в случая несъмнено е
претърпяла редица душевни болки и страдания, породени от загубата на брат й.
Това мотивира съда да приеме, че същата е легитимиран да предяви настоящия иск.
Съдът приема, че искът е доказан по своето основание и
следва да бъде определен справедлив размер на обезщетение на търпените
неимуществени вреди от ищеца. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост - арг. от чл. 52 ЗЗД. В Решение № 5 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 638/2012 г., III г. о.
се постановява, че: "Понятието "справедливост" не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на съда по същество на конкретни
обстоятелства, вкл. характер на увреждането, състояние на пострадалия,
причинител и др. Моралните вреди са индивидуално определими
и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за
преодоляването им. При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи
сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите
обществено-икономически условия на живот. Изразеното в посоченото решение
разбиране за същността на понятието "справедливост" по чл. 52 ЗЗД
съответства на константната съдебна практика по тълкуване и прилагане на
закона. Този е и критерият, който съдът възприема за водещо начало при
определянето на обезщетението по настоящото дело.
По изложените съображения съдът приема,
че отношенията между ищцата и брат й приживе и последиците от смъртта му носят
признаците на "особено близка привързаност" по см.на ТР № 1/2016 г.
на ОСГТК, тъй като надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за
тази родствена връзка морални болки и страдания.
При преценката на обективния размер следва да се
отчитат действителните и налични към момента на увредата
вреди. Обективният критерий е, че на обезщетение подлежат преките и
непосредствени вреди от увреждането. Специфичното при неимуществените вреди,
особено тези от причиняване на смърт, е че те имат много по-дълго проявление, а
в повечето случаи и неотменимо във времето присъствие. Затова при определяне на
дължимия размер е нужно да се отчитат не само наличните, вече осъществили се
вреди, а и това трайно проявление във времето, обременяващо в голяма част от
случаите целия живот на пострадалите /в т.см. Реш. №
95829.09.2009 г. пост.по т.д. № 355/2009 г. на І ТО на ВКС, Опр.
№ 708/08.12.2009 г. на ВКС, пост.по т.д. № 622/2009 г. /. Преценката трябва да
се прави и при съобразяване на историята на живота на починалия и на
пострадалите. Следва да се отчете, че претърпените болки и страдания от
загубата на близък са изключително интензивни както на емоционално ниво, така и
от гледна точка на очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и
внимание. В случая съдът отчита, че за ищеца загубата е на близък сродник -
брат.
Критерий при определяне на размера на обезщетението е
принципът на справедливостта, заложен в нормата на чл. 52 ЗЗД. Като показател
не следва да се възприема като абстрактен, а обусловен от общественото
възприемане на справедливостта на дадения етап от развитието му и от
съществуващата икономическа конюнктура. Затова при определяне размера на
полагащото се обезщетение освен посочените по-горе морални измерения на болката
на пострадалия, следва да се отчитат и конкретните икономически условия към
настъпването на катастрофата. Стойностният израз на тази фактори са актуалните
към момента на настъпване на събитието лимити на застрахователно покритие по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В този смисъл е и константната съдебната практика, която съдът съобразява- Реш. № 95/24.10.2012 г. на ВКС по т.д. № 916/2011 г., I
т.о., ТК, Реш. № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008
г., II ТО на ВКС, Реш. № 1/26.03.2012 г. по т.д. №
299/2011 г., II ТО на ВКС, Реш. № 65/03.07.2012 г. по
т.д. № 211/2011 г., I ТО на ВКС, Реш. №
233/20.12.2016 г., т.д. № 3586/2015 г., II ТО на ВКС, Реш.
№ 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008г, ІІ ТО на ВКС, Опр.
№ 756/19.11.2013 г. по т.д. № 1235/2013 г., II ТО на ВКС и др. В тях се приема,
че застрахователните лимити следва да са ориентир и за размерите на
обезщетенията, които се определят за пострадалите. Това е и функцията им на
договорно или нормативно определена граница на отговорността на застрахователя,
а не само да бъдат база за определяне на месечните застрахователни вноски,
които всеки застрахован дължи. В случая по правилото на § 26 от КЗ нов и с
оглед момента на осъществяване на деликта, приложими
са отново застрахователните лимити на чл. 266 от КЗ(отм.).
Както бе посочено по-горе, съдът приема ищцовата претенция за доказана по основание. От друга
страна обаче следва да се има предвид, че част от традицията на отношенията в
българското семейство е емоционалната близост и привързаност между братя и
сестри. Получаването на съвети за трудностите в живота, споделянето на
радостите и даването на духовни напътствия не са чужди ценности на българското
семейство. Дори напротив, те са характерни за него. Затова съдът приема от една
страна, че съществувалата емоционална връзка между ищцата и загиналия й брат е
силна и надскача обикновената близост в тези отношения. От друга страна обаче
от фактите по делото не се установява да е налице особена изключителност на
тези отношения. Такива отношения, като тези между ищцата и брат й, съществуват
безспорно и в множество други български семейства. В този смисъл размерът на ищцовата претенция, според настоящия състав, е завишена и
не следва да бъде присъждана в пълен обем.
Ищецът е претендирал с исковата си молба обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, като впоследствие искът е
намален до сумата от 50 000лв. С оглед на изложеното ищцовата
претенция следва да бъде уважена за сумата от 20 000 лева, която според
решаващия състав представлява справедливо обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, преценени в тяхната връзка с конкретните факти и
обстоятелства по делото, които водят съда до извод за липса на подчертана
изключителност в отношенията между ищцата и брат й.
При така установените обстоятелства съдът приема, че
справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищцата Т.П. неимуществените
вреди от загубата на брат й в катастрофата на 13.05.2014 г., е сумата от 20 000 лв., до който прекия иск е доказан, като за
разликата от определения до предявения
размер от 50 000 лв., искът следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
Относно възражението за съпричиняване по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД:
За да е налице съпричиняване
по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и
такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено
като съпричиняване на вреда по смисъла на закона.
Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина
за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с
поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.
В конкретния случай с отговора на исковата молба е
наведено възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалото лице, доколкото същият е бил без поставен обезопасителен колан. Съдът намира възражението за
недоказано. Ангажираната за обосноваването му КСМАТЕ категорично установи, че водачът
на т.а. „Ситроен Джъмпер“ с per. №********е бил с
поставен предпазен колан, като получените травматични увреди са резултат от процесното ПТП и механизмът му.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на
непозволеното увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се подчинява изцяло на правната регламентация на материята за
непозволено увреждане, като негова функция, следователно ищецът има право на
обезщетение за забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта – 13.05.2014г. Основателно се явява възражението на
ответната страна за това, че част от лихвите за забава са погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 111б. "в" от ЗЗД с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. В случая искът е предявен на 10.07.2018г. /видно от пощенското
клеймо/ след повече от три години от началната дата на възникване на вземането
за лихви 13.05.2014г., на която датата е
ПТП. Ето защо, акцесорните вземания за лихва следва
да се считат погасени за периода от 13.05.2014г. до 10.07.2015г., т.е. за
периода, предхождащ 3-годишния период преди завеждането на исковата молба.
Относно
разноските:
Право на разноски имат и двете страни, като съгласно
чл. 78 ГПК разноските се присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на
иска.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно уважената част на иска, в
случай, че такива са направени и доказани. Доколкото по делото не се установява
ищцата да е направила разноски, а и с разпореждане № 26375 от 07.08.2018г.
/лист 41 от делото/, същата на основание чл. 83, ал.2 ГПК е освободена от
заплащане на държавна такса, съдът счита, че такива не й се следват.
С оглед изхода на спора по главния иск и на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сторените разноски
съразмерно отхвърлената част от исковете. Съдът намира, че на ответника следва
да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева и 252 лв. разноски за КСМАТЕ и депозит за
свидетел.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи
заплащане на държавна такса на СГС за уважената част от исковете в размер на 800 лв., както и 240
лв. депозити за експертизи, съразмерно
уважената част.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Т.Ж.П., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***– чрез адвокат С.С., на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. с чл.45,
ал.1 ЗЗД, сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило
13.05.2014г., при което е причинена смъртта на нейния брат – Ж.Ж.А., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2015г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от присъдения до предявения размер от 50 000 лв., като неоснователен, както и
претенцията за законна лихва, за периода
13.05.2014г. до 10.07.2015г., като погасена по давност.
ОСЪЖДА
Т.Ж.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***
да заплати на ЗАД „А.“, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
352
лв. разноски пред СГС.
ОСЪЖДА
ЗАД „А.“, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати
на Софийски градски съд, на основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса от 800 лв., както и 240 лв. депозити за експертизи,
съразмерно уважената част.
Присъдените на ищцата суми могат да се
платят по банкова сметка ***.40 от делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: